Определение по дело №288/2018 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2018 г.
Съдия: Мария Дългичева
Дело: 20184200500288
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

21.12.2018 г., гр. Габрово

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ

                                                                     мл. съдия  МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА

                                                                                                 

като разгледа докладваното от съдия Дългичева в. ч. гр. д. № 288/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.423 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадено от Н.Х.И., с ЕГН: ********** чрез адв. В.Д. - ГАК възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 75 от 29.01.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 148/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

Във възражението се излагат съображения за ненадлежно уведомяване на Н.И. като длъжник в заповедното производство за издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение. Посочва се, че заповедта не е връчена надлежно, тъй като от разписката по делото е видно, че последното е връчено на лицето Т.А.Т., посочено като наемодател, а последният не е част от домакинството на И.. Излагат се доводи за това, че връчителят не е положил необходимите усилия да открие адресата лично. Лицето, подписало се като наемодател, не е предало книжата, поради което счита, че е била лишена от възможността своевременно да узнае за образуваното срещу нея производство. Сочи се още, че при връчване на съобщението по реда на чл.46, ал.2 от ГПК връчителят е следвало да провери дали са налице всички изисквания за уведомяване на адресата чрез друго лице, като напр. дали това лице живее заедно с адресата и дали изобщо адресатът пребивава на адреса. На следващо място се твърди, че Н.И. никога не е живяла на адреса, като през последните 5 - 6 години живее в гр. Севлиево, ул."Х.А." №** и в с. Хирево, общ. Севлиево, в имоти, собственост на нейни близки. За заповедното производство и за образуваното изпълнително такова посочва, че научава едва с налагане на запора върху банковата й сметка, което се потвърждява от документите, приложени по изпълнителното дело. Въз основа на изложеното моли за приемане на подаденото възражение, служебно спиране на изпълнителното производство и връщане на делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415 от ГПК. Претендира и направените в настоящото производство разноски.

По делото е постъпил отговор от насрещната страна - "Вива Прима" ЕЕОД, с ЕИК: *********, с който се оспорва така подаденото възражение. Счита, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от ГПК доколкото заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника и в съответствие с разпоредбите на ГПК. Акцентира върху обвързващата материална доказателствена сила на оформеното от връчителя съобщение и това, че последната не може да бъде оборвана чрез голословни твърдения. Моли, ако съдът намери за основателно възражението на Н.И., да не присъжда разноски на последната.

Въззивният съд, като съобрази доводите, изложени във възражението и отговора и прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

От доказателствата по делото се установява, че по заявление на "Вива Прима" ЕООД Районен съд – Севлиево е издал заповед за изпълнение № 75/29.01.2018 г., длъжник по която е Н.Х.П. /И./, с ЕГН: ********** и адрес: ***.

Видно от приложена по делото разписка след издаване на заповедта връчителят е посетил адреса на длъжника на 31.01.2018 г., като е отбелязал, че е връчил съобщението на лицето Т.А.Т., като е отразил, че същият е наемодател на адресата. От разписката се установява още, че лицето е приело съобщението със задължение да го предаде на адресата, видно от положения от него подпис върху документа. С разпореждане от 19.02.2018 г. Районен съд - Севлиево след като е констатирал, че заповедта е редовно връчена и не е постъпило възражение в предвидения в ГПК срок, е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и с молба от 06.06.2018 г. е образувано изпълнително дело № 20187320400211 при ЧСИ В.Ц., с рег.№ 732 и район на действие ОС - Габрово, като са предприети съответните изпълнителни действия по събиране на вземането, описано в изпълнителния лист, едно от които е налагане на запори върху сметки на длъжника в различни банки. На 22.08.2018 г. съдебният изпълнител е съставил покана за доброволно изпълнение, като на 27.08.2018 г. е посетен адреса на длъжника и е направен опит за връчване. В разписката връчителят е удостоверил, че е посетил адреса в гр. Севлиево, ул. "С. п." №**, ет.**, ап.**, но Н.П. не е била открита на него. Удостоврил е още, че след проведен разговор с живущата Р.Г. последната му е обяснила, че П. от години не живее на адреса. Вследствие на установеното, връчителят е залепил уведомление на адреса.

На 16.10.2018 г. Н.И., след наложен запор върху преведената й сума от ТД на НАП, представляваща обезщетение за безработица, по банкова сметка в "Сосиете Женерал Експресбанк АД е подала молба до ЧСИ В.Ц. с молба да й бъде вдигнат запора върху посочената сума, тъй като същата представлява несеквестируем доход.

При така изложеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Възражението е подадено от легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което същото се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, съдът намира същото за основателно поради следните съображения:

Съгласно контантната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.46, ал.2 от ГПК и връчване на призовки и съобщения на друго лице, различно от адресата, което е съгласно да ги приеме, под "друго лице, което живее на адреса" следва да се разбира само лице, което живее на същия адрес, на който живее и самия адресат, т.е лице, което живее в същото жилище /в този смисъл и Определение № 96 от 24.01.2011 г. по ч.т.д. № 932/2010 г., II т.о., ТК, ВКС/. В конкретния случай, в разписката от 31.01.2018 г. е отразено единствено, че лицето, приело съобщението, е наемодател. Доколкото връчване по чл.46, ал.2 от ГПК е приравнено на лично връчване на адресата, то е юридически обосновано и изискванията към проверката, която би следвало да извърши връчителя, да бъдат завишени. Практиката еднозначно и последователно приема, че за да се приравни това връчване чрез друго лице на лично връчване на адресата, е необходимо да е безспорно установено, че двете лица живеят заедно - за да се гарантира именно своевременното уведомяване на адресата. По настоящото дело връчителят е следвало да удостовери факта, че лицето, представило се за наемодател, живее с Н.И., че делят едно жилище. Доразвиването и конкретизирането на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ГПК от съдебната практика води до необходимостта от полагане на усилия от страна на връчителя за установяване факта на пребиваване на призоваваното лице на процесния адрес.

От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че Н.И. не е живяла на адреса, посочен от заявителя в заповедното производство, макар същият да е нейн постояннен такъв. И. твърди, че през последните 5 - 6 години живее в гр. Севлиево, ул. "Х.А." №**. Индиция за този твърдян факт е и приложеното по делото разпореждане, с което ТД на НАП отпуска парично обезщетение за безработица на И.. Адресът, до който е адресирано разпореждането, съвпада с посочения от И.. На следващо място, видно от разписката, приложена по изпълнителното производство, както бе установено и по-горе, връчителят е удостоверил, по дани на живущ на псоочения адрес, че Н.И. не живее там от години.

От всички доказателства по делото, включително и от подадената от И. молба до ЧСИ В.Ц. с дата 16.10.2018 г. се установява, че едва с налагането на запора върху преведеното й обезщетение за безработица последната разбира за проведеното заповедно производство и за образуваното изпълнително.

Въз основа на изложеното съдът намира, че Н.И. не е била надлежно уведомена за издадената срещу нея заповед за изпълнение, откъдето следва, че е налице основанието на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и възражението следва да бъде прието. На основание чл.423, ал.3 от ГПК изпълнението на издадената заповед следва да бъде спряно.

По отношение на искането за присъждане на направените в настоящото производство разноски съдът намира следното: Доколкото съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК в производството по чл.423, ал.1 от ГПК въззивният съд не действа по правилата на въззивното производтво, а в извънредно такова, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения, а според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС разноските, направени от молителя в производство по отмяна, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по същество на спора. От изложеното следва, че сторените в настоящото производство разноски могат да бъдат присъдени с окончателното разрешаване на спора относно вземането, предмет на заповедта - в проведено производство по реда на чл.422 от ГПК.

Водим от горното, Габровският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ПРИЕМА възражение с вх. № 3843/02.11.2018 г. на Н.Х.И., ЕГН ********** чрез адв. В.Д. против Заповед № 75 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.01.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 148 по описа за 2018 г. на Районен съд - Севлиево.

            СПИРА изпълнението на Заповед № 75 от 29.01.2018 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 148 по описа за 2018 г. на Районен съд - Севлиево, за което е образувано изп. дело № 20187320400211 по описа на ЧСИ В.Ц. с рег. № 732 с район на действие ОС - Габрово.

                ВРЪЩА делото на заповедния съд за извършване на следващите се процесуални действия по даване на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

  

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: