Р Е Ш Е Н И Е

  №………/………….

  Гр. София, 01.02.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа т.д. № 2534 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от „П.г.“ ЕООД, като се твърди, че дружеството има парични задължения към НАП и посочените лица – кредитори, и че не може да изпълни същите, тъй като не разполага с парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му затруднения не са временни. В молбата по чл. 625 от ТЗ и в приложенията към нея се сочат като кредитори НАП, с вземане в размер на 22 766,25 лв. за данъци и осигуровки; К.С.К., с вземане в размер на 109 550 лв., за направени допълнителни парични вноски; Р.С.Б., с вземане в размер на 109 550 лв. за направени допълнителни парични вноски. Предвид горното се претендира постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност, като твърдяната начална дата на неплатежоспособността е 01.01.2020г., но се сочи в молбата, че затрудненията били от 2014-2015г., а дейността на дружеството преустановена още през 2017г. В хода на производството поддържа молбата чрез процесуалния си представител – адв.Г. като претендира уважаването й и постановяване на решение по чл. 632 от ТЗ.

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

С молбата са представени годишни финансови отчети на „П.” ЕООД за периода 2015 г. – 2019 г. включително, счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 30.11.2020 г., опис и оценка на активите и пасивите, както и списък на кредиторите.

Съгласно постъпилото писмо от МВР –СДВР отдел „Пътна полиция“ с вх.№265595/18.01.2021г. с приложена към него справка за МПС, като е отразено, че същите са бивша собственост.

Съгласно предоставена информация по делото от НАП с писмо с вх.№268422, са подавани описаните ГДД по чл. 92 ЗКПО, освен за 2017г., като няма данни за извършени ревизионни производства.

По делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от страните. От експертизата се установява, че вещото лице освен с доказателствата по делото, се е запознало и със счетоводството на молителя и следните документи: оборотни ведомости и хронологични регистри на сметки 501 „Каса в лева“ и 503 „Разплащателни сметки в лева“ за периода от 2015 г. до 2020 г. включително, и разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП София изх. №№ С190022-125-0071103 от 14.03.2019 г., С190022-125-0071107 от 14.03.2019 г., С190022-125-0143023 от 20.05.2019 г., С190022-125-0143024 от 20.05.2019 г., С190022-125-0143025 от 20.05.2019 г. и  С190022-125-0143026 от 20.05.2019 г. В таблица 1 на стр. 3 от заключението експертът е представил структурата на активите на молителя, като е видно, че през периода от 2015 г. до 2017 г. включително активите на „П.” ЕООД са преобладаващо нетекущи (дълготрайни), представляващи основно материални активи – сгради, машини, апаратура, съоръжения и оборудване. Текущите активи през периода са формирани основно от вземания от клиенти, както и от стоки с незначителна балансова стойност, без наличие на парични средства. В края на 2018 г. „П.” ЕООД притежава единствено нетекущи активи, а към 31.12.2019 г. и към 30.11.2020 г. в счетоводния баланс на дружеството не са посочени никакви активи. В таблица 2 на стр. 4 от заключението вещото лице е представило структурата на пасивите на дружеството, като е видно, че през целия изследван период - от 2015 г. до 2019 г. включително, както и към 30.11.2020 г. собственият капитал на „П.” ЕООД е отрицателна величина, т.е. дружеството е било декапитализирано. Отчетената за 2015 г. загуба от 7 хил. лв. е добавена към натрупаната от минали години в общ размер на 263 хил. лева. В отчета за 2016 г. са посочени нулеви приходи и разходи, а за 2017 г. е подадена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, че предприятието не е осъществявало дейност. През 2018 г. и 2019 г. са реализирани загуби в размери съответно 25 хил. лв. и 17 хил. лв., с което декапитализацията на „П.” ЕООД се е задълбочила. За периода от 01.01.2020 г. до 30.11.2020 г. дружеството отново не е отчело извършени разходи и реализирани приходи. До края на 2017 г. основната част (над 80 %) от задълженията на дружеството са отразени като нетекущи (дългосрочни). В баланса същите са посочени като „Други задължения над 1 година“. Текущите задължения през този период представляват публични такива – осигурителни задължения (19 хил. лв.) и данъчни задължения (27 хил. лв.). През 2018 г. структурата на задълженията е променена и в края на годишния отчетен период „П.” ЕООД е имало изцяло краткосрочни задължения, с общ размер 265 хил. лв. Към 31.12.2019 г. този размер е намален до 242 хил. лв., след което същият остава непроменен и до 30.11.2020 г.Експертът е представил стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните задължения и изчисляване на коефициентите на ликвидност, данните от счетоводните баланси на „П.” ЕООД в следните таблици:

 

Вещото лице сочи, че въз основа на данните прави извод, че през периода от 2015 г. до 2017 г. включително, коефициентите на обща и на бърза ликвидност на „П.” ЕООД са под минималните си референтни стойности, а коефициентите на обща и на незабавна ликвидност са нулеви, поради липсата на краткосрочни финансови активи и на парични средства. От края на 2018 г. до 30.11.2020 г. показателите на ликвидност на дружеството – молител са с нулеви стойности. Вещото лице е представило данни от счетоводните баланси и резултатите от изчисленията на показателите за финансова автономност на „П.” ЕООД следната таблица:

От същата е видно, че през периода от 2015 г. до 2019 г. включително, както и към 30.11.2020 г., дружеството „П.” ЕООД е декапитализирано, а изчислените стойности на коефициентите не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, т.к. същите не дават реална представа за степента на задлъжнялост, която в случая е изключително висока. Съгласно заключението на вещото лице по данни от годишните оборотни ведомости, към края на отделните отчетни периоди дружеството е имало следните задължения в лева:

Експертът сочи, че за събиране на публичните задължения на „П.” ЕООД *** е образувано изпълнително дело № 22140005012/2014 г., като в производството по делото са извършени публични продажби на недвижимо и движимо имущество на дружеството – молител (подземен гараж, находящ се в гр. София, бул. „*******, лек автомобил „Пежо Партнер“ и лек автомобил „Рено Меган“), в резултат на което през периода от 13.03.2019 г. до 16.05.2019 г. включително по сметката за принудително изпълнение на НАП са постъпили суми в общ размер 31 574,50 лева, разпределени на 14.03.2019 г. и на 20.05.2019 г. за погасяване на публични задължения на „П.” ЕООД, описани подробно в следните разпореждания на публичния изпълнител: Разпореждане изх. № С190022-125-0071103/14.03.2019 г., разпределена сума 560,00 лв.; Разпореждане изх. № С190022-125-0071107/14.03.2019 г., разпределена сума 2 436,00 лв.; Разпореждане изх. № С190022-125-0143023/20.05.2019 г., разпределена сума 4 806,00 лв.; Разпореждане изх. № С190022-125-0143024/20.05.2019 г., разпределена сума 1 050,00 лв.; Разпореждане изх. № С190022-125-0143025/20.05.2019 г., разпределена сума 3 989,70 лв.;  Разпореждане изх. № С190022-125-0143026/20.05.2019 г., разпределена сума 18 732,80 лв. Вещото лице сочи, че на 21.05.2019 г. в действителност е извършено погасяване на публични задължения, вследствие предприетите изпълнителни действия по дело № 22140005012/2014 г. По данни от останалите оборотни ведомости, посочени в т. III „Проверени документи“, както и от хронологичните регистри на сметки 501 „Каса в лева“ и 503 „Разплащателни сметки в лева“, след 2015 г. от страна на дружеството не са извършвани никакви плащания към кредитори, т.е. последното доброволно плащане е от 2015г. Вещото лице е представило в таблица 6 данните за капитала, от които е видно, че през периода от 2015 г. до 2017 г. вкл. постоянният капитал на „П.” ЕООД е бил положителна величина, но дружеството е изпитвало недостиг на нетен оборотен капитал. Към 31.12.2018 г. е формиран значителен дефицит на постоянен и на нетен оборотен капитал, който е останал такъв до края на анализирания период. Експертът сочи, че от счетоводните баланси към 31.12.2019 г. и към 30.11.2020 г. е видно, че „П.” ЕООД не е притежавало никакво имущество. Годишните финансови отчети за периода от 2015 г. до 2019 г. включително не са заверявявани от одитор, тъй като не подлежат на такава заверка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ представлява състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи.

По делото безспорно се установи, че дружеството молител е търговец и има неизплатени парични задължения както към държавата /НАП/, така и към другите си кредитори, които са установени от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, а има и публичноправни задължения към държавата, които са предмет на образуваното изпълнително дело № 22140005012/2014 г.  Съгласно решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., при оспорване на съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията, няма пречка да се изследва нов коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица. Съдът намира, че от данните от заключението на експертизата се установи безспорно, че последното плащане от молителя е извършено през 2015г. След това той е спрял плащанията, като има погасяване на задължения към НАП по изпълнително дело, но в резултат на предприети изпълнителни действия, а не доброволно такова. Всички показатели както за ликвидност, така и за финансова автономност на дружеството показват, че още към края на 2015г. същото е изпаднало в състояние на неплатежоспособност и не е било в състояние на покрие текущите си задължения. През периода от 2015 г. до 2019 г. включително, както и към 30.11.2020 г., дружеството „П.” ЕООД е декапитализирано. Предвид неоспорените констатации на икономическата експертиза, съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно предвид установената тенденция на ниска събираемост на вземанията, а именно налице са данни за образувано изпълнително дело за събиране на вземането на НАП от 2014г., по което все още не е погасено задължението, поради което искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно. Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като бъде открито производство и обявена неплатежоспособността.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, респ. Друго от кръга на относимите, а именно публичноправно вземане, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. От обективния анализ на състоянието на дружеството молител, който е извършен от експерта по съдебно-икономическата експертиза безспорно се установи, че още към края на 2015г. дружеството не е било в състояние да обслужва текущите си задължения и е изпаднало в неплатежоспособност. Показателите не показват дори частично подобрение, спиране на плащанията е налице от този период. Предвид горното съдът намира, че началната дата на неплатежоспобността следва да е 31.12.2015г.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 29.12.2020г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под № , с което е определил начални разноски за привнасяне от кредиторите на ответника в тридесетдневен срок. Срокът е изтекъл и няма данни да са привнесени разноски. Предвид горното съдът намира, че решението следва да е с диспозитив по чл. 632 от ТЗ.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.г.“ ЕООД, ЕИК *******, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 31.12.2015г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „П.г.“ ЕООД.

ОБЯВЯВА „П.г.“ ЕООД, в несъстоятелност.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

                                                                       СЪДИЯ: