Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 11.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 446/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Т.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. К. У.
от ПзАК, против Наказателно постановление № 19-1006-004180 от 30.10.2019 г.
издадено от Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 70 (седемдесет) лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна
на НП, поради неговата незаконосъобразност. Претендира присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. Не депозира писмено
становище по същество. Не се претендират разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
въззивника и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е
санкциониран с НП, за това че на 06.09.2019 г., около 17,30 часа, в гр.
Пазарджик, на ул. „***“ № 50, в незастроена част от УПИ ІХ в кв.264 по плана на
гр. Пазарджик, като водач на лек автомобил „** ***“ с рег. № ***, лична
собственост, е паркирал МПС на непозволено за това място върху тревна площ.
Горното било възприето от св. Н.Н., който заснел
паркирания автомобил и подал сигнал за извършеното нарушение в деловодството на
ОДМВР- Пазарджик, като описал установеното от него и приложил снимки на
заснетия автомобил както на процесната дата, така и на
08.09.2019 г. и на 09.09.2019г. Въз
основа на сигнала била образувана преписка Вх. № 312000-13015/2019 г. по описа
на ОДМВР- Пазарджик, която била възложена на св. Е.Т.- мл. автоконтрольор в
Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик. В хода на проверката св. Т. взел обяснения от
св. Н. и посетил описаното и заснето място на паркиране. След това установил и
собственика на паркирания автомобил- жалбоподателя Д., като го запознал със
сигнала и приложения снимков материал. Жалбоподателят потвърдил, че на
процесната дата той е паркирал автомобила на мястото, обективирано на снимковия
материал. За извършената проверка св. Т. съставил докладна записка до своя
началник (л.7), в която отразил установеното от него.
След като установил, че жалбоподателят е паркирал на
процесната дата и място автомобила си в тревна площ, част от УПИ, на която не е
разрешено да се паркира, св. Т. съставил против жалбоподателя АУАН с бл. № 153071
от 07.10.2019 г. в негово присъствие и в присъствието на св. Н., след което
акта бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. В акта Д. не вписал
нито обяснения, нито възражения.
Въз основа на акта на 30.10.2019 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя Д. на 10.02.2020 г. Жалбата
против НП била подадена от него чрез надлежно упълномощено лице чрез АНО до
съда на 17.02.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Т. и св. Н., както
и от писмените доказателства и веществените доказателствени средства- снимка на
заснетото нарушение и на паркиране на други две дати, приети по делото, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят Е.Т. е заемал
длъжността мл. автоконтрольор в Сектор ПП и съгласно т.1.3 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази
компетентност (виж заповед на л.10-11 от делото). НП също е съставено от
компетентен орган, съгласно т.2.11 от посочената заповед, тъй като съставителят
на НП е заемал длъжността началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик.
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и
ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
При съставянето на двата акта са спазени и
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване
на нарушението, а именно- на 06.09.2019 г., около 17,30 часа, в гр. Пазарджик,
на ул. „***“ № 50. Нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички
обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата
правна квалификация. Видно от АУАН и НП е, че е жалбоподателят е паркирал
собствения си лек автомобил върху тревна площ, на която не е разрешено да се
паркира. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената
санкционна разпоредба.
Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и
установената фактология жалбоподателят е осъществил вмененото му
административно нарушение.
Не е спорно по делото, доколкото по същество не се
оспорва нито с подадената жалба, нито от процесуалния представител в съдебно
заседание, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е паркирал
процесното МПС върху посоченото място. Самият жалбоподател не е оспорвал това
обстоятелство още при предявяването на съставения му АУАН, нито впоследствие с
депозираната жалба. Не възразява и чрез своя процесуален представител, че
мястото където е паркирал е затревена площ, но възразява, че е паркирал на
същото за да не пречи на упражняване на учредения сервитут за преминаване към
урегулираното място за паркиране. Това възражение съдът намери за
несъстоятелно, като счита че мотивът за паркиране в тревната площ на УПИ не
може да обуслови отпадане на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП
задължава водачите на МПС, когато спират същите за престой и паркиране в населените
места, да ги позиционират възможно най-вдясно на платното за движение по посока
на движението и успоредно на оста на пътя. Изречение второ на посочената
разпоредба допуска престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до
2,5 тона върху тротоарите, но само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места и то успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В
конкретния казус паркирането от страна на жалбоподателя не попада в хипотезата
на чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП, т.к. той не е паркирал върху тротоар, а върху
затревена площ в междублоково пространство, което се установи както от гласните
доказателства, така и от приобщените ВД- снимки обективираното паркиране на
автомобила, в това число и на процесната дата. Видно от снимковия материал
инкриминираното място не представлява тротоар, нито пък от собствениците на
пътя или администрацията не са определени места за паркиране и престой.
Правилно е бил определен и субектът на нарушението-
жалбоподателят като собственик на МПС. Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Същият е заявил,
че на процесната дата и място той е управлявал автомобила и той е паркирал
същия на процесното място.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй
като жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за движение, както и
забраната да се паркира на определени места, между които и площи, предназначени само за пешеходци, каквото безспорно е процесното
място- като затревена площ в междублоково пространство Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение не само
към закона, но и към останалите участници в движението, каквито безспорно са
пешеходците, чието придвижване по посочената тревна площ е било затруднено от
паркирания там автомобил.
При това положение съдът намира, че правилно е
приложен материалния закон и правилно е квалифицирано извършеното нарушение.
Съдът намира за неоснователно и другото възражение направено от
процесуалния представител на жалбоподателя, а именно за допуснато съществено
процесуално нарушение, т.к. било налице несъответствие между вмененото
нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП и наложената санкция по чл.178е от ЗДвП, като
се претендира че ако е налице извършено от жалбоподателя адм. нарушение то
същото следва да се квалифицира по чл.98 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, която разпоредба
въвеждала забрани за паркиране на зелени площи. Вярно е, че в разпоредбата на
чл.98 в ал.1 т.1-т.8 и в ал.2 т.1-т.6 от ЗДвП са посочени конкретни места, на
който е забранено спиране за престой и паркиране, но в същите не се съдържа конкретна
забрана за паркиране в затревени площи на междублокови пространства, в каквато
площ всъщност е бил паркирал жалбоподателят. Затова съдът счита, че правилно му
е вменено нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП, т.е. за неизпълнение на общото му
задължение да паркира на позволено за целта място, а именно в населено място,
като позиционира лекия си автомобил възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Съдът намира, че правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като е наложил
санкция на основание чл.178е от ЗДвП. Правилно е определен и размерът на
наложената глоба- 70 лева, като са съобразени изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на наказанието. След като е отчел степента
на обществена опасност на конкретното нарушение, както и това, че то не е било
извършено инцидентно, т.к. по същия начин Д. е паркира неправилно и на още две
дати, то законосъобразно е наложил наказанието глоба в размер малко над
минималния, с което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Макар възражения в тази насока да не са изложени съдът
намира за необходимо да посочи, че в настоящия случай не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на
такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му
всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 178е от ЗДвП e
призвана да гарантира. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за
конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената
опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага
повече дължима грижа към изискванията на закона, като зачита правата и на
другите участници в движението.
С оглед на изложеното до тук НП следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира, че с оглед изхода на делото искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява неоснователно и като
такова следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1006-004180 от 30.10.2019 г. издадено от Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което на Т.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание
чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 70 (седемдесет) лева, като законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: