Р Е Ш Е Н И Е
№ 1794 28.10.2014 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на девети
октомври две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: К.Н., като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№2090 по описа на съда за 2014г., намира за установено
следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.42,
б.”б” във вр. с чл.25, ал.1 ЗН.
Ищецът К.Д.Ц., ЕГН ********** със съдебен адрес: ****, твърди,
че неговият дядо К.Д.Ц. е починал на ***
и оставил за свои наследници: съпруга Г. А. Ц. и синове И.К.Д., С.К.Д. и
Д. К.Ц.. Последният е починал на ***, като негови наследници са: съпруга Й. Г.
Ц. и синове К.Д.Ц. и Г.Д.Ц.. Твърди се, че наследодателят К.Д.Ц. е оставил
саморъчно завещание в полза на съпругата си Г. А. Ц., завещавайки й своята 1 /
2 ид.част от следния недвижим имот: апартамент №12 на четвърти жилищен етаж,
вх.В, находящ се в ***, а по документ за собственост представляващ апартамент
№63 със застроена площ 72.95 кв.м.на пети етаж в жилищен ***, **, построен
върху държавна земя, пета гр.част на ***, ведно с избено помещение №12, който
апартамент съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.506.67.4.12. Твърди
се още, че на 20.05.2004г. с договор за покупко-продажба Г. А. Ц. прехвърлила
собствеността върху целия имот на сина си И.К.Д.. Като счита, че завещанието не
е написано и подписано от завещателя, ищецът сезира съда с искане да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на саморъчното завещание. Претендира
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Г. А.Ц., с
който се застъпва становище за недопустимост и за неоснователност на предявения
иск. В хода на производството по делото ответницата е починала и на основание чл.227 ГПК на нейно място като страни са конституирани наследниците й: низходящите И.К.Д.
и С.К. Д. и внука Г.Д.Ц.. И.К.Д. поддържа становището на първоначалния ответник
и счита иска за неоснователен; претендира разноски. С.К. Д. и Г.Д.Ц. признават
иска и настояват същия да бъде уважен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Исковата молба е била подадена пред Пловдивски районен съд,
където е образувано гр.д.№12611/2010г. по описа на ІV гр.с. С решение от
29.02.2012г. по това дело съдът е отхвърлил иска. Решението е обжалвано и
въззивният съд с решение по в.гр.д.№2394/2012г. по описа на ПС, VІІ гр.с. е
обезсилил решението на първоинстанционният съд, констатирайки, че делото е
родово подсъдно на Окръжен съд като първа инстанция и е изпратил делото на настоящия
съд по компетентност.
Предвид разпоредбата на чл.118, ал.2 ГПК делото се смята за
висящо пред настоящия съд от деня на подаване на исковата молба пред
ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. В
случая под ненадлежен съд по смисъла на цитираният текст следва да се разбира
както Пловдивският районен съд като първоинстанционен такъв, така и въззивният
съд, пред който е било висящо в.гр.д. №2394/2012г. Ето защо при решаване на
спора следва да се коментират всички събрани доказателства по гр.д. №12611/2010г.
и по в.гр.д. №2394/2012г.
Съдът счита предявеният иск за допустим и не споделя
възраженията на ответника, заявени с отговора на исковата молба, а именно, че
след като е бил ищец в производство по чл.30 ЗН /гр.д.№5820/2009г., ПРС, VІ
гр.с./, където е признал съществуването на валидно завещателно разпореждане,
ищецът не може да оспорва завещанието посредством предявения иск за нищожност. Видно
от приложеното гр.д.№5820/2009г. искът на К.Д.Ц. за възстановяване на
запазената му част от наследството на общия наследодател К.Д.Ц. чрез намаляване
на завещателно разпореждане от 16.05.1992г. е отхвърлен с влязло в сила
решение. Касае се за две независими една от друга искови претенции. С иска по
чл.30 ЗН ищецът упражнява потестативното си право да иска намаляване на
завещателното разпореждане или дарение до размера, необходим за допълване на запазената
му част от наследството. В това производство той не е длъжен да предявява и иск
за нищожност на завещателното разпореждане, нито пък е ответна страна, която по
принцип в гражданския процес е длъжна да изчерпи всичките си възражения по
предявения срещу нея иск. Ето защо е допустимо след като е бил отхвърлен иска
му по чл.30 ЗН, ищецът да търси защита чрез предявяване на иск за нищожност на
завещанието.
Преценен по същество, искът е неоснователен.
Видно от представените удостоверения за наследници, К.Д.Ц.
е починал на *** и е оставил за свои наследници: съпруга Г.А. Ц. и синове И.К.Д.,
С.К.Д. и Д. К.Ц.. Последният е починал на *** и негови наследници са: съпруга Й.
Г. Ц. и синове К.Д.Ц. и Г.Д.Ц.. Със саморъчно завещание от 16.05.1992г.,
обявено с протокол от 02.04.1998г. по н.д.№146/1998г. на нотариус при ПРС,
наследодателят К.Д.Ц. е направил разпореждане за след своята смърт в полза на
съпругата си Г. Ц. по отношение на 1 / 2 ид.част от гореописания имот –
апартамент в гр.Пловдив.
Съгласно изискването на чл.25, ал.1 ЗН саморъчното
завещание трябва да бъде написано изцяло ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него,
като подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания. Завещателно
разпореждане, което не отговаря на тези изисквания е нищожно съгласно чл.42,
б.”б” ЗН.
Оспореното
в настоящото производство завещание представлява ръкописен текст, означен като
саморъчно завещание. Посочена е дата на съставянето му – 16.05.1992г., съдържа
разпореждане с имущество на завещателя за след неговата смърт и след текста на
разпореждането има положен подпис за “завещател”.
По делото са приети три експертизи. Първата е изготвена от
вещото лице И.А., чийто извод, че подписа от името на К.Д.Ц. в саморъчното
завещание е положен от К.Д.Ц., е категоричен. В тази част експертизата не е
оспорена от страните и съдът приема за доказано, че документът е подписан от
посочения в него завещател К.Ц.. Вещото лице не е било категорично в извода си
относно това дали ръкописния текст на завещанието е изпълнен от посочения в
него автор, приемайки, че това най-вероятно е така. Липсата на категоричност в
изводите на вещото лице по този въпрос са дали повод за допускане на нова
експертиза, изпълнена от М.С., който е стигнал до същото заключение - че
ръкописният текст най-вероятно е изпълнен от К.Ц.. След като е бил представен
допълнителен сравнителен материал, на същия експерт е поставена допълнителна
задача, в изпълнение на която той е стигнал до извода, че текста е изпълнен от
завещателя. Това заключение е оспорено от ищеца, в резултат на което е
допусната нова съдебно-графологична експертиза, изпълнена от вещото лице Е.Ч.,
според който ръкописният текст в завещанието е изпълнен от К.Ц..
Последните две коментирани експертизи, изготвени след
попълване на делото с достатъчно сравнителен материал, по убедителен начин
доказват, че текста в оспорения документ е написан от завещателя. Показанията
на изслушаните свидетели не биха могли да променят този извод, поради което е
безпредметно да се коментират.
При така събраните доказателства съдът приема за безспорно
установено, че саморъчното завещание отговаря на императивните изисквания на
чл.25, ал.1 ЗН, тъй като е написано и подписано от завещателя и съдържа
означение на датата, на която е съставено. Тъй като не страда от твърдените
пороци, искът за прогласяване на неговата нищожност следва да се отхвърли като
неоснователен.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника И.К.Д. ще се присъдят
направените по делото разноски в размер на общо 505,50 лева, от които: 300,00
лева – платено адвокатско възнаграждение; 103,50 лева – разноски за експертиза;
102,00 лева – разноски за допълнителна експертиза.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Ц.,
ЕГН ********** /със съдебен адрес: ****/ против Г. А. Ц., ЕГН ********** /починала
в хода на производството по делото и на нейно място са конституирани нейните
наследници по закон И.К.Д., ЕГН ********** ***, С.К.Д., ЕГН ********** *** и Г.Д.Ц.,
ЕГН ********** ***/ иск за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от
16.05.1992г., обявено с протокол от 02.04.1998г. по н.д.№146/1998г. на нотариус
при ПРС, с което К.Д.Ц., починал на ***, е завещал на Г. А.Ц.следния недвижим
имот: 1 / 2 ид.част от следния недвижим имот: апартамент №12 на четвърти
жилищен етаж, вх.В, находящ се в ****, а по документ за собственост
представляващ апартамент №63 със застроена площ 72.95 кв.м.на пети етаж в
жилищен ***, ***, построен върху държавна земя, пета гр.част на ***, ведно с
избено помещение №12, който апартамент съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Пловдив представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор №56784.506.67.4.12.
ОСЪЖДА К.Д.Ц., ЕГН **********
/със съдебен адрес: ****/ да заплати на И.К.Д., ЕГН ********** *** сумата
505,50 лева – направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: