Р Е Ш Е Н И Е № ……...
Град Свиленград, 12.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в закрито съдебно заседание на девети
март две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Татяна Терзиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 359 по
описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по субективно съединени установителни искове за собственост с правна
квалификация чл.124,
ал.1 ГПК.
Ищците М.Г.К. с ЕГН: **********, И.Г.К. с ЕГН:
**********, С.А.С. с ЕГН: **********, П.А.С. с ЕГН: **********, Г.И.П. с ЕГН: **********,
М.Д.П. с ЕГН: **********, М.К.А. с ЕГН: ********** и Д.К.М. с ЕГН: ********** са
поискали да бъдат признати собственическите им права върху недвижим имот,
нанесен в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр.
Свиленград, така че част от имота с площ 1636 кв.м. попада в поземлен имот с
идентификатор 65677.703.96, друга част с площ 1591 кв.м. попада в поземлен имот
с идентификатор 65677.703.95, а трета част с площ 706 кв.м. попада в поземлен
имот с идентификатор 65677.703.638. Ищците искат да им се признае правото на
собственост по отношение на тези части от недвижимия имот, които по представената
с молбата-уточнение от 09.10.2017г. комбинирана скица /приложена на лист 81 по
делото/ се заключват между точки 11, 12, 20, 17, 5а, 6а, 7, 18 и 19.
Правният
интерес на ищците от търсеното установяване е обусловено от твърдението, че
имота е реституиран по силата на Закона за възстановяване собствеността върху
одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/.
В исковата си молба
ищците са посочили, че са придобили собственост върху недвижим имот, представляващ
незастроено дворно място от 4 548 кв.м., което по регулационния план на град Свиленград от 1922 г. е било
заснето с № 19 в квартал 10А, въз основа
на наследствено правоприемство от И.Г.К., починал на 18.05.1967г., който от
своя страна го е придобил по наследство от баща си Г.К. В.. Посочили са, че по
този план една част от имота е бил отреден за улица, друга част - за площад, а
останалите три части са били обособени в парцели, съответно парцел I – 19 с площ 486 кв.м., парцел IV-19 с площ 595
кв.м. и парцел VII-19 с площ 502 кв.м. За парцел I–19 наследодателят на ищците И.Г.К. се е легитимирал като собственик въз
основа на два нотариални акта за собственост – НА за собственост на недвижим
имот по давност № 119, том I, дело №
212/18.05.1964г. и НА за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №
147, том I, дело № 257/25.06.1964г., двата на Свиленградски народен
съд.
До смъртта си през месец май 1968г. И.Г.К.
необезпокоявано е владял имота, ползвал го е като градина, а след това имота се
е владял и от наследниците му.
Ищците
твърдят, че през 1968 година имота е бил отнет от Община Свиленград, без да е
извършено отчуждаване, като с новия кадастрален и регулационен план на град
Свиленград, одобрен със Заповед №711/11.12.1968г, е попадал в кв.6 и е бил отреден
за детска площадка и озеленяване. Твърдят, че до 1983 година това мероприятие
не е било изпълнено, като със Заповед № 641/ 19.07.1983 г. имота е бил
преотреден и била одобрена нова улица, която го разделяла на две. По този
начин, с новото преотреждане, част от
имота с площ 435 кв.м. попадала извън регулация, друга част с площ от 700 кв.м.
попадала в предвидена по плана улица, част от 1518 кв.м. попадала в квартал 6,
а площ от 1649 кв.м. - в квартал 6А, отреден за СО „Амбалаж“. Т.е. по новия
план от 1968 година имотът на наследодателя на ищците се е разполагал по
следния начин: 1518 кв.м. - в кв.6, 1649 кв.м. - в кв.6 А, 700 кв.м. - в
предвижданата по плана улица и 435 кв.м. - извън регулация.
Ищците
твърдят още, че след влизане в сила на ЗВСОНИ един от наследниците - И.Г.К. с
ЕГН: ********** е предявил иск, по който е било образувано гражданско дело №
949/ 1998 г. по описа на Окръжен съд - Хасково и с влязло в сила решение му е
била възстановена 1/9 ид. част от наследствения имот, т.е. съответната
наследствена част от дворното място на наследодателя И.Г.К.. Уточняват, че И.Г.К.
с ЕГН: ********** /ищец по делото/ има правен интерес да
предяви настоящия иск, тъй като на
16.07.2012г. е починала майка му Ташина Ставрева Караджова и наследствената му
идеална част е вече 1/6, а не 1/9.
С
допълнителна молба /вх.рег. № 12579/ 09.10.2017г./ ищците уточняват също, че по
действащата КККР на град Свиленград част от дворното място с площ 1636 кв.м.
попада в поземлен имот с идентификатор 65677.703.96, друга част с площ 1591 кв.м. попада в
поземлен имот с идентификатор 65677.703.95, а трета част с площ 706 кв.м.
попада в предвидената улица - поземлен имот с идентификатор 65677.703.638. Именно
по отношение на тези части от наследствения имот, които по представената
комбинирана скица /приложена на лист 81 по делото/ се заключват между точки 11,
12, 20, 17, 5а, 6а, 7, 18 и 19, се иска установяване на собственически права на
ищците. По отношение на останалата част от наследствения имот се заявява оттегляне
на исковите претенции. По направеното оттегляне на исковете, по което
ответникът не е възразил, липсва произнасяне по делото, поради което
производството следва да се прекрати частично – по отношение на тези части от
наследствения имот, които по представената комбинирана скица /лист 81/ се
заключват между точки 12, 5а, 3а, 2а,1,14 и 13, както и между точки 11, 10, 9,
8, 7, 18, 19.
С друга допълнителна
молба /вх.рег. № 878/ 19.01.2018г./ ищците уточняват съответните идеални части
от собствеността, по отношение на които искат да им се признае правото на
собственост.
Ответникът
Община Свиленград е оспорил предявените искове, с твърдението, че не са налице
предпоставките на ЗВСОНИ, на който се позовават ищците.
Ответникът
оспорва твърдението на ищците, че те са собственици на спорния имот по силата на наследяване, включително и
че и наследодателят им е бил собственик на имота, както и че имота е бил отнет
от тях с плана от 1968 година. Оспорва и твърдението на ищците, че имотът
съществува реално до размери, до които е бил отчужден, като посочва, че към
момента на влизане в сила на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ е действал плана на гр.
Свиленград от 1968 г., по който процесният имот не е отразен и не съществува
като самостоятелна кадастрална и имотна единица.
Ответникът счита, че не подлежи на реално връщане частта от имота с площ
700 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор 65677.703.638, с начин на трайно ползване
улица. Твърди, че тази част от имота действително представлява улица и е със
статут на публична общинска собственост. В този имот имало изградени подземни съоръжения на техническата инфраструктура -
част от главен водопровод и част от канализационна мрежа на квартала.
Съдът, след като взе предвид
събраните доказателства по вътрешно убеждение и съобрази фактите по делото,
намери следното:
Възстановяването на
правото на собственост по Закона за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн. ДВ, бр. 15
от 21.02.1992 г.) се извършва
при наличието на следните предпоставки: 1/. имотът да е бил собственост на лицето, което се
позовава на реституционния ефект, респ. на неговия наследодател; 2/. да е
отчужден по някои от посочените в закона закони или да е отнет без законово
основание или отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините
и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. (съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2
ЗВСВОНИ - нова, ДВ, бр.107 от 1997 г.); 3/. за него да не е получено обезщетение; 4/. да
съществува реално до размерите, в които е отчужден; 5/. към момента на влизане
в сила на закона имотът да е собственост на държавата, общините, обществени
организации или техни фирми, или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ.
Изследвайки наличието на тези изискуеми от закона предпоставки, Съдът съобрази
представеното с исковата молба Решение № 242/ 11.05.1999 г. по гр. дело № 949/
1998г. по описа на Окръжен съд – Хасково, за което приема за безспорно, че е
влязло в законна сила, въпреки липсата на изрично отбелязване за това. Видно от
решението, делото е било образувано по предявен от И.Г.К. *** иск с правно
основание чл.108 от ЗС – за признаване на установено, че ищецът е собственик на
дворното място, предмет на настоящия процес, въз основа на същото придобивно
основание, както и за предаване на владението на имота. Със съдебното решение
се признава за установено по отношение
на Община Свиленград, че И.Г.К. е собственик на 1/9 ид. част от недвижим
имот, представляващ част от имота, включен в кв.6, която част е с площ 1518
кв.м., част от имота, включен в кв.6А, която част е с площ 1649 кв.м. по плана
на гр. Свиленград, одобрен със Заповед № 711/ 11.12.1968 г., 700 кв.м.,
попадащи в предвижданията за улица по същия план и 435 кв.м. извън регулацията,
съобразно скица, неразделна част от съдебното решение.
С постановеното
влязло в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на Община
Свиленград, конституирана като ответник, като е признато, че един от настоящите
ищци - И.Г.К. е собственик на 1/9 ид. част от част от отнетия имот. В решението
е прието, че собствеността е реституирана екс леге, тъй като е била отнета от
наследодателя му – дядо му И.Г.К. без основание (чл.
2, ал. 2 ЗВСОНИ в цитираната по-горе редакция от 1997 г.). Направен е извод, че с влизане в сила на ЗВСОНИ е била
възстановено собствеността на наследниците на И.Г.К. и понастоящем те са
съсобственици на този имот в части, съответни на наследствените им права.
Прието е също в решението, че за имота не е било получено обезщетение и че към
момента на влизане в сила на закона имотът е бил собственост на Община
Свиленград.
Като съобрази
мотивите на посоченото съдебно решение със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намира за категорично установено наличието на първа,
втора, трета и пета от гореизброените предпоставки за настъпване на реституционния
ефект на ЗВСОНИ по отношение на ищците. Наличието на четвъртата, изискуема от
закона предпоставка – имота да съществува реално до размерите, в които е
отчужден, не се установи с категоричност по делото.
В тази връзка
следва да се отбележи, че постановеното решение по ревандикационен иск,
предявен срещу Община Свиленград, обвързва страните по отношение на
фактическата обстановка, приета за установена към момента на приключване на
съдебното дирене по гр. дело № 949/ 1998г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
В настоящия процес,
от събраните по делото доказателства се установява, че след приключване на
съдебното дирене пред ХОС са предприети от страна на Община Свиленград действия
по изграждане на предвидената по плана от 1968 г. улица, водопровод и канализация. За това са
представени писмени доказателства и е изслушана допълнителна съдебно-техническа
експертиза, от които се установява, че е осъществен общински път, макар и
неасфалтиран, но отворен за движение, изградени се и подземни съоръжения на
техническата инфраструктура – водопроводна система и канализация. Реализираната
улица е заснета в КККР на гр. Свиленград като самостоятелен обект с
идентификатор 65677.703.638, с начин на трайно ползване „улица“. Следователно, състоянието
на имота вече е по-различно от онова, което е било към момента на приключване
на съдебното дирене по гр. дело № 949/ 1998г., като частично е реализирано
мероприятие, което е било предвидено с плана от 1968 г.
Възстановяването на
собствеността по реда на ЗВСВОНИ е обусловено от реалното съществуване на имота
до размера, в който е бил отчужден (чл.1, ал.1 и чл.2, ал.3 ЗВСВОНИ). Целта на закона е да се
възстанови собствеността върху отнет имот, доколкото той съществува като обект на собственост, а не и да се
възстанови предишното му състояние, вид или предназначение. Следователно,
необходимото и достатъчно изискване е имота да е налице, да съществува реално като
обект на собственост до размерите, в който е бил отнет, а извършените в него промени,
свързани с функционалното му предназначение, са без правно значение за
действието на реституцията (т.1 от ТР № 1/17.05.1995 г., гр. д. № 3/94 г., ОСГК
на ВС).
Кога имотът
съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, следва да се преценява
с оглед на всеки конкретен случай, като се вземат предвид в тази насока
критериите по ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай
се търси установяване на собственически права върху част от бивш имот с площ 4 548
кв.м., която част е индивидуализирана съобразно скица, приложена към
заключението на приетата по делото първоначална СТЕ /лист 62/. Видно от
скицата, а и от уточнението на ищците, въпросната част от имота попада в три
поземлени имота със съответни идентификатори по КККР на гр. Свиленград. Един от
тези поземлени имоти, а именно ПИ с идентификатор 65677.703.638 е с начин на
трайно ползване „улица“. В о.с.з. на 06.12.2017 г. вещото лице инж. Н.Д.,
изготвил заключението по СТЕ, е уточнил, че по плана от 1968 г. има такова
предвиждане за улица и по-точно -
отреждането е било извършено през 1983-та година като поправка в плана.
В допълнително заключение вещото лице е посочило, че тази улица е продължение
на улица „Света гора“ и че през част от същата улица, между кв.6 и кв.6А,
минава водопровод и канализация.
С Определение № 1
от 04.01.2013 г. по гр. дело №
825/2012 г. на ВКС, I г. о., е допуснато касационно обжалване по въпроса налице
ли са предпоставки за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, когато само част от одържавения имот съществува реално
и е незастроена. С Решение № 100 от 22.04.2013 г., постановено по посоченото
дело, е прието, че предпоставките на чл.1,
ал.1 и чл.2, ал. 3
ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността са налице и когато само част от
одържавения имот е останала незастроена и незасегната от благоустройствено
мероприятие на държавата, стига тази част да може да се обособи в самостоятелен
урегулиран поземлен имот.
В настоящото
производство не са ангажираха доказателства, от които да се установи, че
частите от имота, по отношение на които се предявяват исковите претенции, както
и частите от общинските имоти, които остават, могат да бъдат обособени в самостоятелни
урегулирани поземлени имоти, така че да бъдат самостоятелни обекти на
собственост.
По изложените
съображения предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се
следват направените разноски, каквито се претендират и за които е представен
списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Г.К. с ЕГН: **********, И.Г.К. с ЕГН: **********, С.А.С. с ЕГН: **********,
П.А.С. с ЕГН: **********, Г.И.П. с ЕГН: **********, М.Д.П. с ЕГН: **********, М.К.А.
с ЕГН: ********** и Д.К.М. с ЕГН: ********** ***, с ЕИК: *********,
представлявана от кмета Г. Стоянов Манолов, установителни искове за собственост
с правна квалификация чл.124,
ал.1 ГПК – за признаване на установено
по отношение на ответника, че ищците са собственици на част от дворно място,
което по кадастралния и регулационния план на гр. Свиленград, одобрен със
Заповед № 36/ 07.03.1922 г., е представлявало имот пл. № 19 в кв. 10 А с площ
5950 кв.м., и която част от дворно място по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016 г. на
Изп. директор на АГКК, попада в поземлени имоти, както следва: част от имота с
площ 1636 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор 65677.703.96, част от имота
с площ 1591 кв.м., попада в поземлен имот с идентификатор 65677.703.95, а част от
имота с площ 706 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор 65677.703.638, и се
разполага между точки 11, 12, 20, 17, 5а, 6а, 7, 18 и 19, така, както имота е
показан на скица, изготвена от инж. Н.Д. /лист 62 от делото/, която скица да се
счита неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА М.Г.К.
с ЕГН: **********, И.Г.К. с ЕГН: **********, С.А.С. с ЕГН: **********, П.А.С. с
ЕГН: **********, Г.И.П. с ЕГН: **********, М.Д.П. с ЕГН: **********, М.К.А. с
ЕГН: ********** и Д.К.М. с ЕГН: **********,*** с ЕИК: *********, представлявана
от кмета Г. Стоянов Манолов, съразмерно наследствените им квоти, общо сумата
2074,00 лв. /две хиляди и седемдесет и четири лева/ - разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта по
предявените от М.Г.К. с ЕГН: **********, И.Г.К. с ЕГН: **********,
С.А.С. с ЕГН: **********, П.А.С. с ЕГН: **********, Г.И.П. с ЕГН: **********, М.Д.П.
с ЕГН: **********, М.К.А. с ЕГН: ********** и Д.К.М. с ЕГН: ********** ***, с
ЕИК: *********, представлявана от кмета Г. Стоянов Манолов, установителни
искове за собственост с правна квалификация чл.124,
ал.1 ГПК – за признаване на установено
по отношение на ответника, че ищците са собственици на част от дворно място,
което по кадастралния и регулационния план на гр. Свиленград, одобрен със
Заповед № 36/ 07.03.1922 г., е представлявало имот пл. № 19 в кв. 10 А с площ 5950
кв.м., и която част от дворно място по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016 г. на
Изп. директор на АГКК, попада в поземлени имоти, както следва: част от имота с
площ 265 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор 65677.85.33, част от
имота с площ 295 кв.м., попада в поземлен имот с идентификатор 65677.85.29, част
от имота с площ 174 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор 65677.85.582, част
от имота с площ 176 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор 65677.703.636,
част от имота с площ 505 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор
65677.703.639, част от имота с площ 425 кв.м. попада в поземлен имот с
идентификатор 65677.703.105, част от имота с площ 97 кв.м. попада в поземлен
имот с идентификатор 65677.703.641, част от имота с площ 64 кв.м. попада в
поземлен имот с идентификатор 65677.703.118, и се разполага между точки 12, 5а,
3а, 2а,1,14 и 13, както и между точки 11, 10, 9, 8, 7, 18, 19, така, както
имота е показан на скица, изготвена от инж. Н.Д. /лист 62 от делото/, която
скица да се счита неразделна част от съдебното решение.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението,
в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: