Р Е Ш Е Н И Е
…..01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-а състав, в публично заседание на десети юни
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гражданско дело № 549 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника
ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу решение от 13.11.2020г.
по гр. дело № 4031/2020 г. на СРС, 178 с-в, с което са уважени предявените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е признато
за незаконно и отменено уволнението на ищцата А.И.Я., извършено със заповед № 2493/2019г.
на изпълнителния директор на ЗАД „Б.В.И.Г.“, възстановена е на заеманата преди
уволнението длъжност „Специалист застрахователна дейност“ в Агенция „Горубляне“
при ответното дружество и е осъден ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата
9152. 40 лева за
периода 04.12.2019г. – 04.04.2020г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба.
В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на атакуваното решение. Въззивникът –
ответникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесното уволнение е наложено на ищцата единствено във
връзка с въведени задължения съобразно Заповед № 435/11.03.2019г., а
дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на императивна норма от КЗ –
чл. 301, ал.1, която регламентира
изискването за наличие на възлагателно писмо от
клиента при сключване на
застрахователните договори. Сочи, че основно задължение на ищцата съгласно
длъжностната характеристика е извършването на директни продажби на клиенти чрез
сключване на застраховки в рамките на определените й права, като директните
продажби са ключов критерий и при
оценката на работата. Твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени доводите
за сключена от ищцата застраховка на собственото й МПС чрез посредничеството на
застрахователен Б., който начин на сключване на конкретната полица е нарушение
на трудовите й задължения. Отделно се поддържа, че ищцата е извършила
нарушение, като е използвала чуждо име и парола на Б., който не работи
териториално с офиса в Горубляне. Жалбоподателят твърди, че по делото са
доказани извършени системни нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, като
констатациите на първоинстанционния съд, че част от процесните застрахователни
полици са регистрирани извън сочения период /след 15.08.2019г./, е без правно
значение. Сочи, че при извършената проверка и съставения въз основа на нея
доклад се сочат проверени 934 полици, като значителен брой от тях са подновени
през 2019г. чрез Б. Е.М Е.Д.А.и други посредници без писмено възлагане от клиента. Излага, че
тези обстоятелства не са оспорени от ищцата,а се установяват и от всички
събрани доказателства, включително и от протокол 20.11.2019г. от проведена
среща между изпълнителния директор на дружеството и ищцата, който не е обсъдено
от СРС. Предвид изложеното се поддържа, че от ищцата се осъществени няколко
основания за налагане на атакуваното уволнение – „злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения“ и „други
тежки нарушени на трудовата дисциплина“. Моли съда да отмени решението и да
постанови ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, с
присъждане на разноски.
Въззиваемата – ищца А.И.Я. оспорва жалбата в
писмен отговор като неоснователна по подробно изложени съображения и моли съда да я
остави без уважение, а обжалваното с нея решение – потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства съобразно правомощията си на въззивна инстанция, приема за
установено следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При проверка
на атакувания акт в рамките на правомощията по чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира решението за правилно и законосъобразно и изцяло препраща по реда на чл.
272 ГПК към мотивите на СРС, които са правилни и изчерпателни. С оглед
оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ.
Не се спори
по делото, а е установено и от събраните писмени доказателства, че между
страните е било налице валидно трудово правоотношение, съгласно сключен трудов
договор № 591/22.03.2010г., изменен с последващи допълнителни
споразумения, като въззиваемата – ищца е заемала длъжността
„специалист – застрахователна дейност“ в Агенция Горубляне в ответното
дружество.
Със заповед
№ 2493/03.12.2019г., изд. от изпълнителния директор на ЗАД „Б.В.И.Г.“, на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. В заповедта за уволнение се сочи, че след извършена на
14.11.2019г. проверка е установено, че за периода 25.03.2019г. – 15.08.2019г. ищцата
е издала 8 броя застрахователни полици по застраховка Каско
Стандарт, чрез застрахователното посредничество на застрахователния Б. „Е.М Б.“
ООД, подробно индивидуализирани в заповедта. Изложени са мотиви, че при
подновяването на посочените полици през 2019г. не са издавани и представяни
пред застрахователя възлагателни писма от страна на
застрахованите лица по подновяваните издадени полици в съответствие с чл. 301,
ал. 1 КЗ и в нарушение на заповед № 435/11.03.2019г., съгласно която, считано
от 12.03.2019г. , подновяване на полица, промяната на канала за продажба от
директен на Б.ски бизнес, следва да се извършва само при наличие на възлагателно писмо от клиента. В атакуваната заповед
описаното поведение на ищцата е квалифицирано като нарушение на чл. 126, т. 7,
9 и 10 от КТ.
С обжалваното
решение е прието, че ищцата е извършила гореописаните дисциплинарни нарушения,
за които е санкционирана, изразяващи се в подновяване на застрахователни полици
през 2019г. чрез застрахователен Б. без да са налице възлагателни
писма от клиента, в нарушение на заповед № 435/11.03.2019г. Същевременно СРС е
приел доводите на ищцата, че не е била запозната с цитираната заповед както чрез
лично връчване срещу подпис или по електронен път, така и не е била задължена
да следи публикуването на актове чрез вътрешната информационна система „Смарт деск“, в която заповедта е
била публикувана, каквито са били доводите на ответника. Предвид изложеното, е
прието в обжалваното решение, че извършените от служителя действия не са
умишлени. Отделно е констатирано, че в посочения в заповедта период
25.03.2019г. – 15.08.2019г. са регистрирани 4 застрахователни полици, а не
описаните осем, което следва да се отнесе към съразмерността на наказанието.
Извън горното, СРС е приел, че извършеното нарушение е несъразмерно на
наложеното наказание по арг. от чл. 189 КТ.
Поддържаните
в хода на първоинстанционното производство доводи, че
заповедта за уволнение е немотивирана, както и за наличие на нарушения на
процедурата по даване на писмени обяснения, са приети за неоснователни.
Въззивният съд изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд за спазване на
нормите на чл. 195 и и чл. 193 КТ, като препраща към мотивите му.
По доводите в жалбата по същество на
нарушенията: Работодателят
е подвел така установените нарушения на трудовата дисциплина под нормата на чл.
187, ал. 1, т. 7 и 8 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 от КТ – неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и злоупотреба с неговото доверие.
По отношение
на нарушението на заповед № 435/11.03.2019г., изд. от изпълнителните директори
на въззивното дружество, с която е въведено изискването за наличие на възлагателно писмо при подновяване на полица в случаите на
промяна на канала на продажбата от директен на агентски бизнес, ищцата изрично
е оспорила узнаването на тази заповед с исковата молба. Ответникът се е позовал
на узнаване на съдържанието на заповедта от страна на ищцата чрез публикуването
й във вътрешна информационна система Смарт Деск. Посоченият способ за информираност на служителите на
издадени вътрешни правила, решения, заповеди, указания и други актове на
дружеството, е приет с изменение на чл. 7 от представения Етичен кодекс /ЕК/, съгласно
Решение на УС от 23.06.2014г. По делото обаче липсват доказателства това
изменение на посочената разпоредба да е доведено до знанието на ищцата, тъй като
по делото е представена само подписана от последната декларация от 2007г, че е запозната
с ЕК, т.е. в първоначалната му редакция от 2006г., но липсват твърдения и
доказателства да е уведомена за ЕК в редакцията му с изменението през 2014г.
Същевременно по делото са представени доказателства, че заповедта от 11.03.2019г.
е изпратена по електронен път на служители на ответното дружество, а други са
уведомени за нея чрез лично връчване срещу подпис, но ищцата не е сред тях. Предвид
изложеното, изводите на СРС, че при използваните различни методи от
работодателя за уведомяване на служителите за заповедта, както и липса на доказано
регламентирано в писмен акт задължение на ищцата да следи за публикуване на
актове във вътрешната информационна система, по делото не е доказано ищцата да
е била уведомена за заповедта от 11.03.2019г., респ. за въведеното с нея
задължение за наличие на възлагателно писмо от
клиентите за промяна на бизнес канала при подновяване на застрахователните
договори.
Неоснователна
е поддържаната в жалбата защитна теза на работодателя, че е налице нарушение на
чл. 301, ал. 1 КЗ от ищцата, описано в атакуваната заповед като самостоятелно
основание за налагане на наказанието, извън нарушението на заповедта от
11.03.2019г. Цитираната норма дава легална дефиниция на понятието
застрахователен Б. – търговско дружество или едноличен търговец, вписан в
регистъра по чл. 30 ЗКФН, който срещу възнаграждение по възлагане от ползвател
на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество, но е ирелевантна за ангажиране дисциплинарната отговорност на
ищцата за нарушения на трудовата дисциплина на соченото в атакуваната заповед
основание.
Без значение
за крайния извод е и обстоятелството, че извършването на директни продажби е
основно задължение на ищцата по длъжностна характеристика, каквото е
оплакването в жалбата. Дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение на
конкретно задължение за наличие на възлагателни писма
при подновяване на застрахователни полици, въведено с изрична заповед на
работодателя, каквото задължение липсва в представената длъжностна
характеристика
Изцяло неоснователни
са и доводите в жалбата за наличие на действия на ищцата, съставляващи
нарушението злоупотреба с доверието на работодателя - за сключен договор за
собственото на ищцата МПС чрез застрахователен Б., за използване на чуждо име и
парола на Б., който не работи териториално с офиса в Горубляне, както и за
подновени през 2019г. чрез Б. Е.М Е.Д.А.и
други посредници без писмено възлагане от клиента
значителен брой полици, част от проверени общо 934 полици. В случая посочените
действия не са описани като основание за налагане на наказанието в атакуваната
заповед. В изготвената от свидетеля А. М./директор Генерална Агенция София при
ответното дружество/ докладна записка се сочи, че на 13.11.2019г. са сключени
две застраховки Каско с посредничество на Б.а и със
зелени карти на агенцията, както и че се предполага, че ищцата влиза в ИНСИС с
потребителско име на Б.а и регистрира застраховки ГО и Каско
с негово посредничество от компютър в агенцията, но в атакуваната заповед
посочените действия не са посочени като основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, а като нарушение на трудовата дисциплина е описано
само сключването на процесните 8 застрахователни полици без възлагателни
писма. Извън горното, подобни действия не са доказани по делото при условията
на пълно доказване, а отделно същите не могат да се квалифицират по визирания в
жалбата начин. По своето
правно естество злоупотреба с доверието на работодателя представлява
използването на оказаното такова от него спрямо служителя за неправомерно
извличане на определена облага за последния или за другиго, или за увреждане на
работодателя. То е съставомерно не само тогава,
когато е извършено умишлено, когато предпоставя
намерение за извличането на облагата или в увреждането на работодателя, но и
когато обективно са настъпили неблагоприятни последици за работодателя
вследствие на виновното злепоставяне на неговото доверие от работника. В този
смисъл е и практиката на ВКС – напр. Решение № 3/12.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1325/2010 г., IV ГО, ГК, в което се приема, че „по принцип гражданското право
не се интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност се
обуславя от неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в
гражданското право може да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но само в
изрично уредените случаи. Злоупотребата с доверието и уронването на доброто име
на предприятието, разпространяването на поверителни за него сведения и
увреждането на имуществото на работодателя, както и разпиляването на материали,
суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл. 187, т.
8 КТ не са обусловени от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено,
това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но
те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на
дължимата грижа.”. В същия
смисъл са и Решение № 242/21.05.2012 г., постановено по гр. д. № 932/2011 г.,
ВКС, ІV г. о.; Решение № 80/26.03.2010 г., постановено по гр. д. № 4679/2008
г., ВКС, ІІ г. о.; Решение № 214 от 8.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2009
г., IV г. о., ГК; Решение № 242 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 932/2011
г., IV г. о., ГК и пр. В случая по делото не е доказано наличие на получена от
ищцата или от другиго облага при сключване на процесните 4 застрахователни
договора за процесния период. Отделно не са доказани
и останалите визираните в жалбата действия, а се сочи само предположение в горецитираната докладна записка. Предвид изложеното, не е
налице соченото нарушение.
Извън
горното, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния за
несъразмерност на извършеното нарушение на наложеното наказание по смисъла на
чл. 189 КТ, с оглед реалния брой на сключените
без възлагателни писма за процесния
период полици – четири броя. С оглед горните мотиви за липса на умисъл, поради
липса на знание на ищцата за заповедта от 11.03.2019г., въззивният съд намира,
че по делото не са доказани действия на ищцата, които да представляват израз на
несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност, лоялност и доверие в
отношенията служител и работодател и да представляват дисциплинарно нарушение
по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, даващо право на работодателя да наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание с атакуваната заповед.
С оглед
изложеното, процесното дисциплинарно уволнение се
явява незаконосъобразно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – основателен и
доказан.
По отношение на акцесорните
искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ за възстановяване на предишната длъжност
и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, не са релевирани конкретни оплаквания,
по които въззивният съд дължи произнасяне.
С оглед изложеното, жалбата е
неоснователна и поради съвпадението на изводите на двете инстанции, въззивният
съд следва да потвърди решението изцяло.
По разноските: При този изход на
делото, въззиваемата има право на разноски за
настоящата инстанция и същите следва да й бъдат присъдени, а именно – сумата
800 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.11.2020г. по гр. дело № 4031/2020 г. на
СРС, 178 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“,
ЕИК *******да заплати на А.И.Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 800 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.