Р
Е Ш Е
Н И Е № 260585
гр.
Пловдив, 28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и
първа год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 7711/2020
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0432-000221/22.06.2020 год. издадено от Началник Сектор към ОД
на МВР гр. Пловдив, Първо РУ Пловдив, с което на И.Н.Н., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.5, ал.3,
т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1, т.4,
пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. В съдебно заседание, редовно призован, се явява
лично и прави същото искане.
Въззиваемата
страна Първо РУ при ОДМВР гр.Пловдив – редовно призован, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване
на административно нарушение бланков № 040714 от 22.05.2020год. е
било констатирано, че на същата дата около 00:20 часа в с.Марково, обл.Пловдив
по ул.“Захари Стоянов“ до № 38, посока гр.Пловдив, жалбоподателят И.Н.
управлявал лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.№ ********, лична собственост,
който бил спрян от движение.
Контролният
орган квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл.5, ал.3, т.2
от ЗДвП.
Жалбоподателят
подписал съставения АУАН с възражението, че не бил уведомен за спиране на
автомобила от движение. Посочил още в акта, че бил подал молба в КАТ, като
заплатил всички наложени му глоби, след което следвало да му бъде върнат СУМПС.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението
под разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като е постановил налагане на
глоба в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание
актосъставителят Д.П.Е. поддържа изцяло съставения от него акт. При извършената
в с.Марково проверка на процесния автомобил и след справка в дежурната част,
установили, че МПС било спряно от
движение, за което на жалбоподателя бил съставен АУАН, на място в негово
присъствие. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го
подписал. Свидетелят допълва, че от справката в дежурната част не ставало ясно
дали заповедта за спиране на лекия автомобил от движение е връчена на
жалбоподателя.
С оглед установената
фактология и събрания доказателствен материал, съдът намира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които засягат правото на защита на санкционираното лице и са основание
за отмяна на обжалваното постановление като недоказано и незаконосъобразно.
Разпоредбата
на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП забранява на водач на пътно превозно средство да управлява
пътно превозно средство, спряно от движение.
В случая при описание на нарушението и обстоятелствата по неговото
извършване не са изпълнени императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като липсва ясно и точно описание на вмененото на
жалбоподателя нарушение. В обстоятелствената част на двата акта не са посочени всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и на доказателствата, които
го подкрепят - не е посочено кога и с какъв акт МПС, управлявано от жалбоподателя,
е било спряно от движение, както и срокът за спирането му. Липсата на тези данни
/същите не бяха установени и от показанията на актосъставителя/ от гледна точка
на фактическите обстоятелства, представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като ограничава възможността нарушителят да разбере
в извършването на какво точно нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира
защитата си. От друга страна възпрепятства възможността за установяване на
деянието от съда. Наред с това, при конкретната фактическа обстановка доказването
на вмененото деяние следва да бъде извършено чрез представяне на надлежни писмени
доказателства, че към момента на проверката управляваното от жалбоподателя МПС е
било спряно от движение. В случая санкциониращият орган не представя доказателства
в посочения смисъл и съответно не установява и доказва осъществяването на обективните
признаци на административнонаказателния състав по чл.177, ал.1, т.4, пр.1 във вр.
с чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Липсата на представени такива доказателства от страната,
в чиято тежест е да докаже наличието на съставомерно деяние по вмененото на санкционираното
лице нарушение, обуславя извод и за недоказаност на обвинението.
От друга страна
не се установи по какъвто и да е начин жалбоподателят да е знаел за това, че процесното моторно превозно
средство е било спряно от движение, както и същият да е могъл да предполага, че
е било спряно, доколкото по делото не са налични данни и доказателства касаещи
връчването му на въпросната заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/. За да породи правното си действие една принудителна административна
мярка следва да бъде сведена до знанието на адресата й, респективно същият да е
информиран за спирането от движение на МПС. Такива данни не бяха установени и
от показанията на актосъставителя и в този смисъл не се доказва субективния
елемент на нарушението. Несъобщаването на тази заповед на собственика на автомобила
препятства както влизането ѝ в законна сила, така и предварителното
ѝ изпълнение. Доколкото по делото липсват доказателства заповедта за спиране
на автомобила от движение да е била връчена на неговия собственик към момента
на процесното нарушение, то не може да се приеме за доказано, че водачът Н. е могъл
да знае за това обстоятелство.
В тази връзка действително
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила
до доказване на противното, т.е. налице е една оборима презумпция за доказаност
на визираното нарушение. Съдът намира за необходимо да отбележи обаче, че в тежест
на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на
чл. 84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава
на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни
наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в
съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът
е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства
и да прецени има ли извършено нарушение. В случая такова не се доказа да е било
извършено на процесната дата и място, като не е и налице и хипотезата по чл.53,
ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението
и вината на нарушителя, което налага отмяна на НП като недоказано и
незаконосъобразно.
Отделно от
това, Административен съд – Пловдив е приел с Решение № 481/05.03.2021 г. по
адм.дело № 2899/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив за
необоснована и немотивирана наложената със Заповед за прилагане на
административна мярка принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.А от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността, и
е отменил въпросната заповед.
Предвид гореизложеното
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление
№ 20-0432-000221/22.06.2020 год. издадено от Началник Сектор към ОД на МВР гр. Пловдив,
Първо РУ Пловдив, с което на И.Н.Н., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК