О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………. / 14.02.2020 г. , гр.Варна
Варненският районен съд, ХІ състав в закрито заседание , в състав:
Районен съдия:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14540
по описа за 2019 год., взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца С.К.В. ЕГН **********, с адрес: ***
срещу ответника "Т.С.И
В." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неизплатената част от трудовото й нетно възнаграждение за м.април
2019 г. в размер на 62,58 лв.;
- с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неизплатено нетно
трудово възнаграждение за м.май 2019г.
в размер на 652,36 лв.;
- с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.юни 2019г. в размер на 625,50 лв.;
- с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.юли 2019г. в размер на 861,69 лв.;
- с правно основание чл.220 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 442,31
лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазения срок на
предизвестието , поради прекратяване на
трудовия договор;
- с правно основание
чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 4 дни за 2019 г. в размер на 139,86
лв.;
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се , че ищцата е работила в ДП „Т.с.и в."***.2005 г. до
01.08.2019 г. по трудов договор за неопределено време, на различни длъжности,
като последната, заета от нея длъжност,
е била „Продавач павилион /магазин/".
С решение № 265 от 03.05.2019г. на Министерски съвет ДП „Т.с.и в." е
преобразувано в „Т.с.и в." ЕАД /ТСВ ЕАД/. Видно от отразеното в TP,
заличаването на ДП „Т.с.и в." е станало на 29.05.2019 г. Правоприемник на
ДП „Т.с.и в.", част от което е и поделението в гр. Варна, е „Т.с.и в."
ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от ИД Божидар Николов Джелебов.
Съгласно чл.30 от Устава на правоприемника, клоновете не са юридическо лице,
като в устава е предвидена възможност с решение на едноличния собственик на
капитала, да бъдат образувани отделни клонове.
На 16.07.2019 г. на ищцата е връчена
заповед №РД-0994/16.07.2019 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение по
инициатива на работодателя на осн.чл.328, ал.1, т.10б от КТ, тъй като трудовото
правоотношение между тях е сключено след
като е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Трудовото правоотношение е прекратено , считано от 01.08.2019 г.
Ищцата излага, че при прекратяване на ТПО и до днес не са й изплатени
следните трудови възнаграждения и обезщетения:
1.Част от трудовото възнаграждение за м.април 2019 г. в размер на 62,58 лв;
2.Трудовите възнаграждения за м.май
2019 г.в размер на 652,36 лв; м.юни 2019 г.в размер на 625,50 лв. и за м.юли
2019 г. в размер на 861,31 лв.
2. Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в
размер на 442,31 лв;
4.Обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в
размер на 139,86 лв. за неползвани 4 дни платен годишен отпуск за 2019 г.
Съображения, свързани с пасивната процесуална легитимация: Съгласно
трайното разбиране на ВКС, макар съгласно § 1, т.1 ДР КТ, работодател да е
всяко организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно
наема работници и служители по трудово правоотношение, предоставеният на това
организационно обособено образувание мандат не дерогира правомощията на представляващия
юридическото лице, който винаги може да извърши и сам действието, за което е
упълномощил другиго. Така в реш.№325/22.07.2011 г. по гр.д.№954/2010 г. на ВКС,
IV гр.отд., съдът е приел следното по приложението на § 1, т.1 ДР КТ:
„Съгласно § 1, т.1 ДР КТ, работодател е всяко организационно и икономически
обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители по
трудово правоотношение. В качеството си на работодател, това структурно
обособено образование притежава специална правосубектност да участвува като
страна в производство по трудови спорове, а постановеното спрямо него решение
обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура е включено.
Представляващият юридическото лице разполага с правомощието да сключва и прекратява
трудовите договори с ръководителите на съответното звено
"работодател" по смисъла на § 1, т.1 ДРКТ и да им предоставя
правомощия за самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с
работниците и служителите от звеното. Предоставеният им мандат обаче не
дерогира правомощията на представляващия юридическото лице, който винаги може
да извърши и сам действието, за което е упълномощил другиго.
Когато трудовия договор на работника е сключен със структурно и
икономически обособено звено на общината, то съгласно чл. 357 КТ вр. с § 1 от
ДР на КТ, това образование разполага със специална правосубектност по трудови
спорове. Постановеното спрямо него решение обаче обвързва общината, поради
което участието и като страна в процеса не е в нарушение на закона - правните
последици на решението настъпват в правната и сфера, а кметът на общината
разполага с правомощието да извърши и сам действието, за което е упълномощил
ръководителя на съответното звено." Вследствие на изложеното и предвид
посочената практика и константното разбиране на съда по горния въпрос, се счита
за безспорно правото на ищцата да предяви иска си срещу „Т.с.и в." ЕАД, а
не срещу неговия клон в гр. Варна.
Съображения, свързани с местната подсъдност:
На осн.чл.114 от ГПК, тъй като мястото, в което обичайно е полагала труда
си е гр.Варна, се предявяват настоящите искове пред ВРС.
С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с
което да уважи предявената искова претенция.
Ответникът Т.С.И
В." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, с изпълнителен директор Божидар Николов
Джелебов, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба , в който изразява
становище за допустимост на предявените искове, но неоснователност на същите,
поради вече извършени плащания.
Излагат се следните съображения , а именно:
Относно допустимостта
и основателността на предявените искове:
- Предявените обективно съединени осъдителни
искове по чл.128 КТ, се считат за допустими, но неоснователни, поради
вече извършени плащания.
- Предявените обективно съединени осъдителни
искове по чл.220 ал.1 КТ за обезщетение за неспазен срок на предизвестие и по
чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск, считаме за допустими,
но неоснователни, поради вече извършени плащания.
НЕ
СЕ ОСПОРВА от ответника, че
страните са били в трудови правоотношения, като ответникът е работодател
на ищцата, че същата е била назначена на тази длъжност и че
трудовият договор е прекратен , на основание чл.328 ал.1 т.10б КТ със
Заповед №РД-0994/16.07.2019г., считано от 01.08.2019г., като в заповедта са
били определени и начислени полагаемите се на работника обезщетения
по чл.220 ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 15 дни и по чл.224 ал.1 КТ за неползван 4 дни платен годишен отпуск.
Оспорват се заявените размери на дължимите трудови
възнаграждения и обезщетения, като се счита, че са неправилно изчислени и се
възразява срещу размера на предявените от ищцата искове. Считат се същите
за допустими, но НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Твърди се, че поради извършени 10 броя масови поредни плащания, че
всички дължими суми на ищцата за възнаграждения и обезщетения са изплатени напълно, като към датата на депозиране на отговора на
исковата молба няма дължими към нея суми.
Оспорват
се претендираните размери на всички обезщетения, изнесени в исковата молба от ищцата. Счита се, че изплатените суми на ищцата са
действителните.
С оглед
изложеното , се считат предявените
искове с правно основание чл.128 КТ, чл.220 ал.1 КТ, чл.224 ал.1 КТ за
неоснователни , поради което се моли да се отхвърлят като неоснователни на
наведените по-горе основания.
Съдът
е дал възможност на ищеца да изрази становище по обективираните в отговора
твърдения относно погасяване, чрез плащане, на исковите вземания, след
образуване на производството, т.е. след датата на предявяване на исковата молба
в съда.
По
делото е постъпила молба от ищцовата страна , в която се посочва, че не се
оспорва обстоятелството, че са погасени исковите претенции чрез плащането им от
ответника след завеждане на исковата молба. С оглед изложеното и на основание
чл.232 от ГПК се оттегля предявената искова молба и се моли производството по делото да бъде прекратено.
Моли се за присъждане на сторените в производството по делото разноски в размер
на 400,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като се счита, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съдът
е връчил препис от постъпилата от ищцовата страна молба на ответната страна,
като в срока за отговор ответникът не се противопоставя на желанието на ищцата
да оттегли иска си , поради пълно изплащане на задължението на ответното
дружество към нея, като се моли да се прекрати делото. Моли се да не се
присъждат разноски в полза на ищцата, а в случай, че се присъдят такива се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и да се
редуцира същото до минималните размери , предвидени в Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След преценка на изложеното в
молбата на ищцовата страна, съобразно
приложимия закон, съдът намира, че същата черпи своето правно основание в чл.232
от ГПК. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и с оглед
обстоятелството,че молбата е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл.232
от ГПК срок, а именно: преди първото по
делото съдебно заседание, съдът намира,че за да породи депозираното оттегляне
на исковата претенция правния си ефект не се изисква съгласието на ответната
страна в производството, поради което на основание чл.232 от ГПК производството
по делото следва да бъде прекратено.
При тези данни и по арг. от
противното от чл.78, ал.2 ГПК, доколкото няма спор, че оттеглянето на иска е
обусловено от плащането на исковата сума от ответника на ищеца, но след
предявяване на исковата молба в съда, на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него до момента разноски – изплатен адвокатски хонорар. Съдът
намира за основателно възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото делото е приключило преди изготвяне на доклад
и преди провеждане на открито съдебно заседание. Предвид изложеното, на ищеца се следва минималното адвокатско
възнаграждение в размер на 318,68 лв., на основание чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.2
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 14540/2019 г. по описа на ВРС – ХІ състав, поради оттегляне на
исковата претенция , на основание чл.232
от ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С.И
В." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.В. ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 318,68 лв.,
представляваща направените в производството по делото разноски, по арг. от
противното от чл.78, ал.2 ГПК и на осн. чл.78, ал.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: