№ 11793
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110124423
по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД, ЕИК ........ искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответниците И. А. Л., ЕГН ********** и С. И. Л., ЕГН
********** за заплащане при условията на солидарност на сумата от 294,62
лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.11.2012 г. до м. 04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в /населено
място/, ведно със законна лихва от датата на исковата молба 06.01.2016 г. до
изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 53,82 лв. за
периода от 31.12.2012 г. до 23.9.2015 г.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок
след публикуването им в на интернет страницата на ищеца. Моли съда да
уважи исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. А. Л. и С. И. Л. подават отговор
на искова молба, в който оспорват предявените искове като неоснователни.
Оспорват да дължат сумите в режим на солидарна отговорност. Оспорват да
са поръчали топлинна енергия и същата да е доставена в имота, за което да се
дължи заплащане. Оспорват да са обвързани в облигационни отношения,
1
размера на претеднираните задължения и същите да са измерени с годни
уреди. Оспорват общите условия на ищеца като съдържащи неравноправни
клаузи. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „фирма” ЕООД не оспорва
исковата молба. Заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за
сградата, в която се намира процесния имот в съответствие с действащите за
съответния период нормативни разпоредби.
Настоящото производство е второ по ред разглеждането на делото от
Софийски районен съд. С Решение № 261108/29.03.2022 г. постановено по
в.гр.д. № 8010/2019 г. по описа на СГС, ГО, II-В въззивен състав
постановеното при предходното разглеждане на делото съдебно Решение №
19726/29.11.2016 г. по гр.д. № 397/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав е
обезсилено и производството по делото е върнато за ново разглеждане на
предявените осъдителни искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер при условията на солидарна отговорност. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки един от ответниците е
да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Ответниците на спорят, а и видно от представения от ищеца Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека, ответниците са придобили правото
на собственост върху процесния недвижим имот находящ се в /населено
2
място/4 по време на брака. Поради изложеното може да се направи извод, че
ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот, респ.
между тях и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно
известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази
насока. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма
твърдения да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца „фирма” ЕАД е налице
задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответниците е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството им
на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф
1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Ответниците не оспорват да са съпрузи, процесният имот да е СИО и не се
оборва презумпцията процесният имот да задоволява нужди на семейството,
поради което и задължения за топлинна енергия се поемат солидарно от
двамата на основание чл. 32, ал. 2 СК.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната
собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„фирма” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото
събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което
същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната
собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият е извършвано
дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение
следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба
№16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не
3
са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото
топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2
от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на
топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред,
независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и
топлинен счетоводител или не.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Б.С.В.Т. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за
процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружествата за
топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за правоотношението
между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото лице е
съобразило, че за по данни на ФДР в процесния имот не е имало монтирани
отоплителни тела и съответно не са монтирани индивидуални разпределители
на разход за отопление. Имало начислена ТЕ за отопление на общите части,
но не и ТЕ за отопление на имота, за общите части и за загряване на топлата
вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. и Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима
до отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2014 г. е в размер на
288,50 лева. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не
се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и
представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени
в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
4
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа някой от ответниците да е възразил
срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове.
От приетото заключението на вещото лице Григор Димитров
Григоров по изготвената съдебно-счетоводната експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът цени като обективно, безпристрастно,
съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се
установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана една обща фактура за
реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от
сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с изравнителната
сметка. След съобразяване на корекциите на сумите, съгласно данните на
третото лице-помагач и вземайки предвид извършени прихващания, съгласно
общите условия на ищеца, вещото лице констатира, че стойността на
дължимата главница за топлинна енергия за периода м.11.2012 г. до м.
04.2014 г. възлиза на сумата 289,05 лева, а дължимата главница за дялово
разпределение, която е останала незаплатена за периода от м.11.2012 г. до м.
04.2014 г. е в размер на сумата от 6,12 лв.
Искът за главница за топлинна енергия и дялово разпределение е
основателен и доказан в пълните им предявен размер, поради което следва да
се уважи в цялост.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от
2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-
дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените
разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014 г. следва, че, макар да са
изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на
публикуването на задълженията (съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.),
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. По
делото не се представени доказателства за датата на публикуване на общите
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е неоснователен и
следва да бъде отхвълен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
5
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В полза
на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в
размер на 100,00 лева, 200 лева – депозит за СТЕ, 200,00 лева – депозит за
ССчЕ, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред СРС, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред СГС, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до
сумата от 582,65 лева.
Ответниците не претендират присъждане на разноски в настоящото
производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Л., ЕГН ********** и С. И. Л., ЕГН ********** и
двамата с адрес /населено място/4 ДА ЗАПЛАТЯТ при условията на
СОЛИДАРНОСТ на „фирма” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: /населено място/ на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ сумата от 294,62 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от м.11.2012 г. до м. 04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ
се в /населено място/, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
06.01.2016 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 582,65 лева – разноски в производството пред СРС и СГС като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на
53,82 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 23.9.2015 г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач
на страната на ищеца „фирма” ЕАД – „фирма” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7