№ 1331
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело №
20241110107285 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „П. К. Б.“ ЕООД,
ЕООД, ЕИК ******, срещу И. Д. О. с ЕГН: **********, с която са предявени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуване на
вземания в размер на 338,24 лева (триста тридесет и осем лева и 24 стотинки), представляваща
главница , ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
65,86 лева (шестдесет и пет лева и 86 стотинки), представляваща мораторна неустойка за период
от 21.03.2016 г. до 20.02.2018 г., сумата 192,33 лева (сто деветдесет и два лева и 33 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 20.02.2018 г. до 28.09.2023 Договор за кредит
Номер: **********/05.02.2016 г.
Ищецът твърди, че е страна по правоотношение с ответника, възникнало въз основа на
процесния договор за кредит, като поради това, че ответникът не е изпълнявал точно и срочно
задълженията си по него, то в полза на ищеца, са възникнали претендираните от него вземания,
като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на тези
вземания в отношенията между страните.
В срока за отговора е предявен такъв от ответника, с който се оспорват исканията като
неоснователни.
Прави и възражение за погасителна давност.
Съдът като взе предвид възраженията и твърденията на страните и представените по делото
доказателства, от фактическа и правна страна намери за установено следното, а именно:
Видно от представените по делото доказателства между страните по делото е сключен
договор за потребителски кредит, а именно Договор за кредит Номер: **********/05.02.2016 г., с
уговорена сума на кредита в размер на 1000лв., , като е уговорил в своя полза и вземане за
възнаградителна лихва. Съгласно деактивираното в договора, годишният процент на разходите
възлиза на 49.89%, а годишният лихвен процент на 41.17%.
Страните са уговорили и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 999.84 с
размер на вноската по този пакет, възлизащ на сумата от 41.66 лв.
Видно от таблицата на стр. 2 от ССЕ общият размер на вноската, включващ като
формиращи компоненти вземането за главница, лихва и размер на вноската по пакета за закупени
услуги възлиза на сумата от 103.48лв. с общ размер на цялото вземане, равен на сумата от
2483.52лв,. от които 1000 лв.-главница, 483.68 лв. –договорна лихва и 999.84лв.-възнаграждение за
пакет за допълни услуги.
1
Вещото лице, изготвило заключение по ССЕ, е констатирало, че в случай, че вземането за
възнаграждение за допълнителни услуги се приеме като формиращ компонент на ежемесечните 24
на брой анюитетни вноски, каквато е настоящата хипотеза, и се приеме като формиращ компонент
от годишния процент на разходите, то размерът на същия ще възлиза на 183.64%.
С оглед даденото заключение от вещото лице, от което е видно, че годишният процент на
разходите възлиза на 84.19% по процесния договор, съдът намира, че е нарушено императивното
правило по чл.19, ал.4 от ЗПК въвеждащо забрана за уговаряне на годишния процент от разходите
като размер надвишаващ петкратния размер на законната лихва. Ето защо, договорът за кредит
следва да бъде обявен за недействителен като съдържащ неравноправни клаузи, като на основание
чл.23 ЗПК в полза на ищеца е възникнало вземане за непогасена главница, което в случая възлиза
на сумата от 338.24лв.
Това вземане обаче е погасено по давност, доколкото от крайния срок на договор -
20.02.2018г., съответно по аргумент от по-силното основание от падежирането на всички вноски по
него, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПС- 03.10.2023г. е изтекла релевантаната
петгодишна давност, извод, формиран при съобразяване Тълкувателната практика на ВКС,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГТК.
В случая съдът приема възраженията на ищеца за това, че е спряла давността, тъй като били
образувани две предходни производства – заповедно и после – исково, по които са били образувани
гр. Дело № 30164/2018г. на СРС, 25състав и гр. дело № 12827/2-19г. на СГС, доколкото искът на
ищеца е отхвърлен, което означава, че ефектът на спирането е отпаднал.
Както вече се посочи, поради това, че договорът съдържа неравноправни клаузи, то
кредиторът би имал вземане само за главница, в случая съществуващо само като естествено
вземане. Освен на основание чл. 23 ЗПК в полза на ищеца съдът приема, че не съществуват други
вземания, предвид извода за погасяване на главницата по давност и акцесорния характер на всички
останали вземания, погасени също по давност, ако се приеме, че съществуват въобще такива /чл.
119 ЗЗД/.
Ето защо и исковете, като неоснователни подлежат на отхвърляне.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС разноски в размер на 300 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 600 лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по по реда на чл.422 от ГПК, във чл.79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД
за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище гр. С., бул.“Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В има
вземане И. Д. О. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК О. 2, бл.245, вх.Б, ет.6, ап.41, общ. С., обл.
С. (с.) за заплащане на сумата 338,24 лева (триста тридесет и осем лева и 24 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 65,86 лева (шестдесет и пет лева и 86 стотинки), представляваща мораторна
неустойка за период от 21.03.2016 г. до 20.02.2018 г., сумата 192,33 лева (сто деветдесет и два лева
и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.02.2018 г. до 28.09.2023 г.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище гр. С., бул.“Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В
да заплати на И. Д. О. с ЕГН: ********** п разноски за адвокат в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ****** да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 300 лева - разноски за съдебно-счетоводна експертиза. Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2