№ 91
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20251800900071 по описа за 2025 година
ИЩЕЦЪТ - Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ******** е предявил
срещу Р. Н. З. от гр.К., Софийска област, ул. „Н. Д.П.“ № 18, с ЕГН **********, обективно
съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД:
1. за заплащане на сумата от 15 025 лева /частичен иск от 30 025 лева/, съставляваща
заплатено от застрахователя застрахователно обезщетение на В.В.Н. с ЕГН ********** в
размер на 30 000 лева по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/02/115003198106, сключена с ищеца, за причинени й
имуществени и неимуществени вреди вследствие травматични увреждания, причинени й
при ПТП, настъпило на 09.08.2016 год. в гр.К., на ул. „Ю.Г.”, при управление от Р. Н. З. на
МПС “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, след употреба на алкохол с концентрация в
кръвта от 0.9 на хиляда – над допустимата по закон норма,
ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева, считано от 28.02.2023 год.,
датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С определение на съда от 25.02.2025г. е допуснато изменение на размера на
предявеният иск, чрез неговото увеличаване от 15 000 на 30 000 лева.
Ищецът твърди, че с влязло в законна сила споразумение от 24.02.2017 год. на РС-К.,
сключено по НОХД № 42/2017 год., ответникът е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.1, вр. с ал.1, б.“б“, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1,
предл.3-то от НК – за това, че на 09.08.2016 год. около 05.25 часа на път SFO 1401 от гр.К.
към с.П., при управление на МПС “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, е нарушил
1
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1, пр.1, чл.20, ал.1 от
ЗДвП и по непредпазливост е причинил на В.В.Н. с ЕГН ********** – пътник в автомобила,
тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, като деянието е извършено в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 0.9 на хиляда.
Твърди се, че за лекия автомобил “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР,
управляван от ответника при горното ПТП, е била сключена с ищеца застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/115003198106, валидна към датата на ПТП, 09.08.2016 год.
Твърди се, че ищецът е одобрил и изплатил по споразумение, сключено между него и
В.В.Н. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение на последната в размер на 30 000
лева.
Претендира се и законна лихва върху главницата от 30 000 лева за периода от
28.02.2023 год. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
С определение от 20.11.2023 год. съдът е назначил на осн. чл.47, ал.6 от ГПК адв. Л.
С. Д. - М. от САК за особен представител на ответника Р. Н. З. и е разпоредил връчването на
същия на преписи от исковата молба, приложенията към нея и уточняващите молби на
ищеца.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител на ответника е подал писмен
отговор, с който е оспорил иска по основание и размер, направил е и възражение за изтекла
погасителна давност досежно неговото предявяване.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеният и приет по делото заверен препис на протокол от 24.02.2017год. на
РС-К., се установява, че е сключено и одобрено от съда споразумение по НОХД № 42/2017
год. между ответника по настоящото дело и РП-К., с което ответникът е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.1, вр. с ал.1, б.“б“,
пр.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК – за това, че на 09.08.2016 год. около 05.25 часа
на път SFO 1401 от гр.К. към с.П., при управление на МПС “Фолксваген Пасат” с peг. № СО
1354 АР, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1,
пр.1, чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на В.В.Н. с ЕГН ********** –
пътник в автомобила, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, като
деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 0.9 на
хиляда.
Видно от сключеното споразумение пред наказателния съд, обвързващо с оглед
разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ гражданските последици от
деянието – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност
на дееца, следва да се приеме, че на 09.08.2016 год. В.В.Н. и Р. Н. З. са пътували с лек
автомобил “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, управляван от З., по път SFO 1401 от
2
гр.К. към с.П.; З. управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта си 0.9 на хиляда.
Установява се от приетата, като неоспорена и компетентно дадена съдебно-
медицинска експертиза, че при процесното ПТП пострадалата В.В.Н. е получила следните
травматични увреждания, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП:
травматично разкъсване на слезката, наложило оперативното й отстраняване; кръвоизлив в
коремната кухина в количество 1000мл, установен интраоперативно; разкъсно-контузни
рани по челото вляво над веждата и по лявата ушна мида, както и охлузвания по двете
колене.
Въпреки установената вина на ответника за процесното ПТП по делото е приета и
САТЕ вещото лице, по която установява следния механизъм на възникване на процесното
ПТП:
На 09.08.2016г. около 05.25ч. в гр. К. лек автомобил „Фолксваген“ с peг. № CO 1354
АР се движил по ул. „Ю.Г.“ в посока на с. П.. Скоростта му в района била от порядъка на 95
км/ч. При движението си автомобила започнал да се движи по лява за него хоризонтална
крива със скорост над критичната. В следствие на центробежната сила същият започнал да
губи напречната си устойчивост. При опита на водача да овладее движението му е завъртял
рязко наляво волана на автомобила. Същият се отклонил в ляво и същевременно започнал да
ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре,
напуснал пътното платно в ляво, преобърнал се върху тавана си и продължил движението си
до мястото описано в протокола за оглед.
От представената с исковата молба на ищеца застрахователна полица №
BG/02/115003198106, валидна към датата на ПТП, 09.08.2016 год. за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите /л.6 от делото на СРС/, се установява, че
същата е била сключена със Застрахователна дружество „Б.И.” АД, за лек автомобил
“Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР.
От представеното с и.м. споразумение от 08.09.2017г., сключено между ЗД „Б.И.” АД
и В.В.Н., се установява, че застрахователят и пострадалата при процесното ПТП са
постигнали съгласие за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева
за причинените й имуществени и неимуществени вреди вследствие получените при ПТП
травматични увреждания. Горната сума е била заплатена по банков път, както следва: на
07.12.2017 год. – 15 000 лева и на 18.06.2019г. също 15 000 лева.
На 08.08.2019г. ищецът е поканил ответника с изпратена покана по пощата, да му
заплати задължението си към него в размер на 30 025 лева. Поканата е получена на
09.08.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
3
платените лихви и разноски, когато водачът е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата на чл.300 от ГПК
настоящият съд е обвързан с констатациите в споразумението, сключено пред на
наказателния съд, че: ответникът към момента на ПТП е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта си 0.9 на хиляда; че същият
е виновен за процесното ПТП, че при управление на МПС – лек автомобил “Фолксваген
Пасат” с peг. № СО 1354 АР, е причинил по непредпазливост на В.В.Н. с ЕГН ********** –
пътник в автомобила, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка.
Доколкото по делото бе установено, че към момента на ПТП, 09.08.2016 год., за
автомобила, управляван от ответника, е била налице сключена със „Б.И.” АД застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, то това обстоятелство ангажира
отговорността на ищеца за заплащане на обезщетение на В.В.Н. за вредите причинени и от
ПТП, а при заплащане на такова за застрахователя възниква правото на регрес към виновния
водач.
Установи се поделото и че между В.В.Н. и ищеца е било сключено споразумение за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева на В.В.Н. за
причинените й неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, както и че
посочената сума е била заплатени на В.В.Н. на две части на 07.12.2017г. и на 18.06.2019г.
В настоящия случай обаче с оглед направеното от особения представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност досежно претенцията на ищеца
следва да се посочи следното. Ищецът е направил плащания на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице на две дати – на 07.12.2017г. и на 18.06.2019г.
По повод първото плащане, както и на основание чл.378, ал.6 от КЗ, петгодишния
давностен срок изтича на 07.12.2022г. Този петгодишен срок обаче следва да бъде удължен с
времето, през което са спрели да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти, съгласно чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с реш. на
НС от 13.03.20г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13. 03 до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти, а според пар. 13 ПЗР ЗИД на
Закона за здравето /ДВ бр. 44/20, в сила от 14.05.20/, сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.20, и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в
ДВ - т. е. от 21.05.2020 г. /Определение № 60869 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2021
г., III г. о., ГК/. Т.е. с времето изтекло през периода от 13.03. до 20.05.2020г. включително /69
4
дни/ следва да се продължи давностния срок изтичащ в случая на 07.12.2022г., т.е. до
14.02.2023г. включително. Настоящият иск е предявен на 28.02.2023г., т.е. около две седмици
след изтичанено на давностния срок по чл.378, ал.6 от КЗ. В тази връзка предявеният иск за
сумата от 15 000 лева следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност, съответно
неоснователен.
По отношение второто плащане на застрахователно обезщетение в размер на 15 000
лева на третото увредено лице, направено на датата 18.06.2019г., възражението на особения
представител на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като до
датата 28.02.2023г., когато е предявен настоящия иск, не е изтекъл петгодишния срок
визиран в разпоредбата на чл.378, ал.6 от КЗ.
От горните две дати възниква правото на регрес за застрахователя за връщане на
сумите от виновния водач, като от този момент започва да тече и общата 5-годишна
погасителна давност за вземанията – която не е изтекла към момента на предявяване на
исковете, 28.02.2023 год. само по отношение на второто плащане в размер на 15 000 лева,
извършено на 18.06.2019г.
От изложеното следва, че при наличието на всички елементи на фактическия състав
както на чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ, ответникът носи регресна отговорност към
застрахователя за платеното от него застрахователно обезщетение на В.В.Н. – в размер на
15 000 лева, поради което съдът следва да го осъди да заплати тази сума на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2023 год., датата на предявяване на иска, до
окончателното й изплащане.
По отношение на разноските :
В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в размер на 2901
лева, от които 1201 лева – платена държавна такса с 2 вносни бележки, внесен депозит за
особен представител на ответника в размер на 900 лева и 800 лева – внесени депозити за
възнаграждение на вещи лица по назначените СМЕ и САТЕ. Тъй като ищецът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от
Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на
сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 1 675,50 лева, съставляваща
направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА, на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ, Р. Н. З. от гр.К., Софийска
област, ул. „Н. Д.П.“ № 18, с ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество
„Б.И.” АД, ЕИК ******** сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лв./, съставляваща
заплатено от застрахователя застрахователно обезщетение на В.В.Н. с ЕГН ********** по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/115003198106, валидна към датата на ПТП, 09.08.2016 год., сключена с ищеца, за
причинени й имуществени и неимуществени вреди вследствие травматични увреждания,
причинени й при ПТП, настъпило на 09.08.2016 год. в гр.К., на ул. „Ю.Г.”, при управление
от Р. Н. З. на МПС “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта от 0.9 на хиляда – над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва върху сумата от 50 000 лева, считано от 28.02.2023 год. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ********
срещу Р. Н. З. от гр.К., Софийска област, ул. „Н. Д.П.“ № 18, с ЕГН **********, обективно
съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
в останалата им част, като погасени по давност.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, Р. Н. З. от гр.К., Софийска област, ул.
„Н. Д.П.“ № 18, с ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.” АД,
ЕИК ******** сумата от 1 675,50 лева, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6