Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово., 26.10.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд трети
граждански състав
на двадесет и пети
септември две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар:
ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1235 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН във фазата по извършването й.
І. ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
С Решение № 124
от 24.03.2017 г. по гр.д.№ 1235/2016 г. по описа на КрлРС, влязло в законна
сила на 19.04.2017г. е допусната съдебна делба между съделителите Л.С.Л. от една страна и С.И.С. и М.И.С. – от друга страна,
на шест техни съсобствени по наследство от С. Л.С., при квоти: ½ идеална част за Л.С.Л. и по ¼
идеална част за С.И.С. и М.И.С..
Във втората фаза на делбата е отправено искане от съделителите С.И.С. и М.И.С. с права в съсобствеността в размер на общо ½ ид. част, представляваща сбора от наследствените им права, да получат общ дял от допуснатите до делба наследствени недвижими имоти и делбата да се извърши по коляно. Така, по отношение на имотите, останали в наследство от С. Л.С., групите на съделителите се свеждат до две – от една страна ищецът с права в съсобствеността ½ ид. част и двамата ответници с права в съсобствеността общо ½ (2/4) ид. част. Възражения не са постъпили. Съгласно заключението на вещото лице М.К., делбените имоти могат да образуват в два самостоятелни дяла с приблизително еднаква стойност, като са дадени и варианти за образуване на дялове.
СЪДЪТ е съставил и предявил на страните в съдебно заседание на 25.09.2018 г. проект за разделителен протокол по вариант по вариант ІІІ (трети) от заключението на вещото лице М.К. с вх. № 1792 от 12.02.2018 г., прието в о.с.з на 20.02.2018 г. Страните не са направили възражения по така съставения протокол, поради което съдът следва да го обяви за окончателен на основание чл. 350 от ГПК.
В случая е изпълнима хипотезата на член 352 от ГПК между двете групи съделители по отношение на образуваните два дяла, тегленето на жребий е възможно и удобно, а и по този начин се постига по-пълна справедливост и безпристрастност при разделяне на делбената маса. При това положение, предявения проект следва да се обяви за окончателен, като се оформят два реални дяла от земеделските имоти - един за ищеца Л.С.Л. и един за ответниците С.И.С. и М.И.С..
За уравнение на дяловете, получателят на дял І (първи) следва да заплати на получателя на дял ІІ (втори) сумата 858.13 лева.
Така всеки от дяловете би станал сумарно в пари и натура на стойност в размер на 17 203.88 лева.
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355, изр. І-во от ГПК:
Следва съделителите да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си, както следва: ищецът Л.С.Л. – 688.16 лева; ответниците С.И.С. и М.И.С. – общо държавна такса в размер на 688.16 лева или по 344.08 лева всеки от тях.
ІІ. ПРЕТЕНЦИЯ по чл. 346 от ГПК, предявена от Л.С.Л.:
Л.С.Л. предявява против М.И.С. два иска по сметки:
Твърди, че ответникът ползва процесните имоти повече от пет години, включително частта на ищеца. Твърди, че при възстановяване на собствеността постигнали споразумение всеки от тях да ползва поравно следните два имота: имот № 180051 и № 195021 (установено в първата фаза, че това е номерът на имота след промяна в плана).
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетение за пропуснати ползи, равняващи се на следния месечен пазарен наем в размер на по 20 лева месечно за 1 декар площ или по 213.22 лева месечно за 10.661 дка, за периода от предявяване на иска – 13.06.2017 г. до приключване на делото за делба, ведно със законната лихва от този момент нататък до окончателното плащане, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното плащане.
МОЛИ съда да постанови решение, с което на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, да му заплати обезщетение, равняващо се на половината от стойността от добива на тези имоти, както следва:
а) за имот № 180051 - индустриална култура (рози) - при добив 600 кг от 1 дка площ, или общо за половината от имота, равняваща се на 1.986 дка:
за 2012 г. - по 3 лв./кг - 3574.80 лева;
за 2013 г. - по 3.60 лв./кг - 4289.76 лева;
за 2014 г. - по 4 лв./кг - 4766.40 лева;
за 2015 г. - по 5 лв./кг - 5958 лева;
за 2016 г. - по 6 лв./кг - 7149.60 лева и
за 2017 г. - по 3.80 лв./кг - 4528.08 лева, или обезщетение на обща стойност 30 266.64 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 13.06.2017 г., до окончателното плащане.
б) за имот № 195021 - индустриална култура (лавандула) – при добив 800 кг от 1 дка площ, по 0.80 лева на кг, или общо за половината от имота, равняваща се на 3 дка - 1920 лева на година, за периода от 2012 г. до 2016 г. (5 години) - в общ размер 9600 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 13.06.2017 г., до окончателното плащане.
Ответникът М.И.С. оспорва иска. Прави възражение за погасителна давност за претенцията за 2000 година в открито съдебно заседание на 15.05.2018 г. Сочи, че от 2016 г. арендатор на имотите било съвсем друго лице, а не той.
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Претенциите по сметки, предявени от Л.С.Л. против М.И.С. са допустими, направени са в преклузивния срок и следва да бъдат разгледани по същество.
ІІІ. ПРЕТЕНЦИЯ по чл. 346 от ГПК, предявена от М.И.С.М.И.С. предявява срещу съделителя Л.С.Л. иск по сметки както следва:
Твърди се, че М.И.С. е създал трайните насаждение в имот № 180051 - засаден с рози и имот № 195021 – засаден с лавандула, реализирал е разходи за трайните насаждения през 2009 г. Твърди се, че в имот № 180051 са засадени 550 корена рози, всеки на стойност 1.50 лева, а в имот № 195021 са засадени 1050 корена лавандула, всеки на стойност 0.20 лева, претендират се разходите по обработката, засаждането и оглеждането на насажденията през първата година до размера на ½ ид. част, принадлежаща на ответника.
Ищецът по тази претенция твърди, че разходите за създаването и отглеждането на розови насаждения за 1 дка площ са както следва:
Разходи за създаване на 1 дка розови насаждения:
1. Почистване от камъни и храсти – ръчно - 50 лева;
2. Риголване – машинно - 70 лева;
3. Плитко преораване 2 броя х 20 лева - 40 лева;
4. Торене оборска тор - 4 тона - 70 лева;
5. Есенно оране - 25 лева;
6. Есенно торене NPK – ръчно - 50 лева;
7. Разсад 550 броя х 1.2 лева - 660 лева;
8. Разсаждане – ръчно - 40 лева;
9. Есенно загърляне – ръчно - 20 лева;
Общо разходи - 1025 лева.
Общо разходи за 4 дка – 4100 лева, припадаща се част на ответника Л.Л. – 2050 лева.
Разходи за отглеждане на 1 дка млади розови насаждения 1-ва година:
1. Пролетно отрИ.е – машинно – 20 лева;
2. Пролетно отрИ.е – ръчно – 30 лева;
3. Плевене и копане - ръчно 6 броя по 30 лева – 180 лева;
4. Торене азот – ръчно – 20 лева;
5. ПолИ.е – 30 лева;
6. Между редови обработки 4 броя х 20 лева – 80 лева;
7. Пръскане с препарати - машинно 5 броя х 20 лева – 100 лева;
8. Есенно загърляне – машинно – 20 лева.
Общо разходи - 480 лева.
Общо разходи за 4 дка – 1920 лева, припадаща се част на ответника Л.Л. – 960 лева.
Разходи за отглеждане на цветодаващи розови насаждения след 2- ра година:
1. Есенно торене NPK – ръчно – 50 лева;
2. Пролетна резитба – ръчно – 40 лева;
3. Изнасяне на отрязани храсти – ръчно – 20 лева;
4. Пролетно отрИ.е – машинно - 20 лева;
5. Пролетно отрИ.е – ръчно - 40 лева;
6. Пръскане с препарати 6 х 30 лева – 180 лева;
7. Между редови обработки 4 броя х 20 лева - 80 лева;
8. Торене азот – ръчно - 40 лева;
9. Бране на цвят – ръчно 350 кг х 1 лев – 350 лева;
10. Контурна резитба – ръчна – 30 лева;
11. Изнасяне на отрязани храсти – ръчно – 20 лева;
12. Есенно загърляне – машинно – 20 лева
Общо разходи 890 лева.
Общо разходи за 4 дка – 3560 лева, припадаща се част на ответника Л.Л. – 1780 лева.
Общо разходи за 6 години за отглеждане на цветодаващи розови насаждения след 2-ра година - 1 360 лева, припадаща се част на ответника Л.Л. – 10 680 лева.
Ищецът по тази претенция твърди, че разходите за създаването и отглеждането на лавандулови насаждения за 1 дка площ са както следва:
Разходи за
създаване на 1 дка лавандулови насаждения:
1. Почистване от камъни и храсти – ръчно - 50 лева;
2. Риголване – машинно - 70 лева;
3. Плитко преораване 2 броя х 20 лева - 40 лева;
4. Торене оборска тор - 4 тона - 70 лева;
5. Есенно оране - 25 лева;
6. Есенно торене NPK – ръчно - 50 лева;
7. Разсад 2200 броя х 0.2 лева - 440 лева;
8. Разсаждане – ръчно -120 лева;
9. Есенно загърляне – ръчно - 20 лева;
Общо разходи - 885 лева.
Общо разходи за 12 дка – 10 620 лева, припадаща се част на ответника Л.Л. – 5 310 лева, от която ищецът претендира сума в размер на 5 100 лева.
Разходи за отглеждане на 1 дка млади лавандулови насаждения 1-ва година:
1. Пролетно отрИ.е – машинно – 20 лева;
2. Плевене и копане - ръчно 6 броя по 50 лева – 300 лева;
3. Торене азот – ръчно – 40 лева;
4. ПолИ.е – 100 лева;
5. Между редови обработки 4 броя х 20 лева – 80 лева;
6. Есенно загърляне – машинно – 20 лева.
Общо разходи - 560 лева.
Общо разходи за 12 дка – 6 720 лева, припадаща се част на ответника Л.Л. – 3 360 лева.
Разходи за отглеждане на цветодаващи лавандулови насаждения след 2- ра година:
1. Есенно торене NPK – ръчно – 50 лева;
2. Пролетно отрИ.е – машинно - 20 лева;
3. Пролетно отрИ.е – ръчно - 40 лева;
4. Между редови обработки 2 броя х 20 лева - 40 лева;
5. Плевене – ръчно – 40 лева;
6. Торене азот – ръчно - 30 лева;
7. Жътва – ръчно – 500 кг х 0.18 лева – 90 лева;
8 Есенно загърляне – машинно – 20 лева.
Общо разходи 330 лева.
Общо разходи за 12 дка – 3960 лева, припадаща се част на ответника Л.Л. – 1980 лева.
Общо разходи за 6 години за отглеждане на цветодаващи розови насаждения след 2-ра година – 23 760 лева, припадаща се част на ответника Л.Л. – 11 880 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Л.С.Л. да му заплати:
а) сумата от 13 690 лева, представляваща разходи по засаждането, обработката и отглеждането на ½ ид. част от общо 4 (четири) декара розови насаждения в имот № 180051, от която сума:
- 2050 лева - разходи за засаждане, направени през 2009 г.;
- 960 лева – разходи за отглеждането на млади рози през първата година след засаждането за 2010 г.;
- общо 10 680 лева (по 1 780 лева годишно) разходи за отглеждане на розови насаждения за 6 години 2011, 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г.
б) сумата 20 340 лева, представляваща разходи по засаждането, обработката и отглеждането на ½ ид. част от общо 12 дка лавандулови насаждения в имот № № 195011, от която сума:
- 5 100 лева - разходи за засаждане, направени през 2009 г.;
- 3 360 лева – разходи за отглеждането на млада лавандула през първата година след засаждането за 2010 г.;
- общо 11 880 лева (по 1 980 лева годишно) разходи за отглеждане на лавандулови насаждения за 6 години 2011, 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г.
Ответникът Л.С.Л. оспорва иска. В открито съдебно заседание на 15.05.2018 г. прави възражение за погасителна давност за претенцията за от 2009 и следващите години, до пет години назад, от предявяването им.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на претенциите по сметки:
Претенцията по сметки, предявена от М.И.С. в частта, касаеща претенцията му за обезщетение, равняващо се на разходите за създаването и отглеждането на розови насаждания в имот № 180051 за засадени 550 корена рози и обезщетение, равняващо се на разходите по създаването и отглеждането на лавандулово насаждение имот № 195011 за засадени 1050 корена лавандула, е допустима, направена в преклузивния срок – първото по делото заседание след допускане на делбата, поради което следва да бъде разгледана.
За разликата над 1050 корена лавандулови насаждения до пълната претенция от 2200 корена лавандулови насаждения и за разликата над 6 дка, представляващи площта на № 195011 до пълната претенция за обезщетение за общо 12 дка, претенцията се явява недопустима. В първото по делото заседание ищецът по тази претенция недвусмислено е заявил, че претендира разходите за двата имота, посочени от пълномощника на ответника – имот № 195011 и имотът по т. 3 от решението – имот № 180051. Отделно от това, приета и оставена е без движение претенция за разходи по засаждане и отглеждане на 55 корена рози и 1050 корена лавандула, изрично посочено в протоколното определение на съда. Тази претенция е оставена без движение и за нея е следвало ищецът да отстранява нередовности. По пътя на отстраняването им същият е заявил, нова претенция за още1150 корена лавандула и друг имот с площ от 6 дка. Тази претенция се явява самостоятелна такава, не е предявена в преклузивния срок и производството по нея следва да се прекрати, доколкото е недопустимо по пътя на отстраняване на нередовности да се предяви нов иск, за създаване на трайни насаждения върху друг имот, който дори не е индивидуализиран в обстоятелствата, на които се основава иска.
При това положение производството по претенцията на ищеца ще следва да се прекрати както следва:
- За разликата над 2655 лева до пълния претендиран размер от 5100 лева, представляващи припадащата се част на Л.С.Л. от разходите за създаване лавандулови насаждения за допълнително предявената претенция за още шест декара;
- за разликата над 1680 лева до пълния претендиран размер от 3360 лева, представляващи припадащата се част на Л.С.Л. от разходите за отглеждане на лавандулови насаждени през първата година за допълнително предявената претенция за още шест декара;
- за разликата над 5 940 лева, до пълния претендиран размер от 11 880 лева, представляващи припадащата се част на Л.С.Л. от разходите за отглеждане на лавандулови насаждения след първата година за допълнително предявената претенция за още шест декара за общо шест години.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че в имот № 180051 с площ от 3.972 дка, има трайни насаждения – рози, а в имот № 195021 с площ от 6 дка, има трайни насаждения – лавандула.
В първата фаза на делбата М.С. е представил три договора за аренда и преарендоване на земеделски земи, сключени както следва: На 25.03.2010 г. Д.А.Л., като арендодател е предоставила на М.И.С. – ответник в процеса за делба, в качеството му на арендатор, общо 11 земеделски имота, между които и процесните. От удостоверението за наследници, представено в първата фаза на процеса се установява, че Д.А.е майка на М.С. и към датата на сключване на арендния договор и двамата са били съсобственици на процесните имоти с права по 1/6 ид. част за всеки от тях. Договорът е бил сключен за срок от 30 години, считано от стопанската 2009-2010 г. при годишна рента 30 кг зърно на декар годишно. На 23.02.2015 г. е сключен договор за преаренда, по силата на който М.И.С. като ареднодател е предоставил на арендатора И. М. С. шест земеделски имота, част от които имоти, предмет на настоящия спор, за срок от 9 години, считано от 01.10.2015 г., при годишна рента в размер на 50 кг зърно на декар годишно. На 29.06.2016 г. е сключен нов договор за преаренда, между същите страни, за останалите пет земеделски имота за срок до 01.10.2024 г. при годишна рента в размер на 50 кг зърно на декар годишно.
Представено е служебна бележка от Кметство Х.Д., в което се сочи, че през 2000 г. е възникнал пожар в землището на село Х.Д.. Документът няма изходящ или регистрационен номер, не са посочени данните, и/или други документи, въз основа на които е издаден и е оспорен от другата страна. Въпреки издаденото съдебно удостоверение, друг документ не е постъпил по делото.
От показанията на свидетеля А.Л., син на ищеца се установява, че имотите на баща му били реституирани в края на 90-те години, след реституцията баща му и останалите съсобственици имали устна уговорка за делбата им. Ищецът не е ползвал имотите, от 2004 г. ги ползвал ответникът М.С., включително и тези, които по уговорка трябвало да получи ищецът при делба. М.С. засадил една нива от около четири декара с гюл (рози). Ответникът не поискал съгласието на баща му, дори не го уведомил за насаждението, ищецът разбрал случайно, когато отишли да видят нивите. Поговорил с племенника си, който го успокоил, че от насажденията нищо не е станало и догодина ще върне на ищеца имотите. На следващата година обаче направил нови насаждения и до момента само той ги ползвал. На следващата година баща му отново говорил с ответника, предложил му заради насажденията да ползва имотите за 2-3 години, за да може да си върне инвестицията, включително, тези имоти, които ищецът трябвало да ползва и да придобие при делба. Когато минали няколко години, ищецът и свидетелят отишли да търсят братовчед му, но той се криел от тях, заключвал се, не отварял. В момента, розовите насаждения в местността Р. ползвал М.С.. Ищецът не е получил никаква рента от добивите от имотите през всички тези години. Само една нива била неизползваема, останалите пет ползвал М.С. и не давал на ищеца никаква рента през всички години. Освен розите, имало един имот, засят с лавандула, намирал се Н.Г. и бил с площ от шест декара. Това била стара лавандула, съществувала когато върнали имота. Не била в перфектно състояние. За този имот уговорката била да се раздели по три декара – 3 за ищеца и 3 за М.С.. М.С. сключил договори за аренда за земите без съгласието на останалите съсобственици. От лавандулата също не е получавал добиви, нито пари. Свидетелят не знаел дали през 2009 г. е действал договор за аренда, баща му не е сключвал такъв. Знаел, че понастоящем М.С. е арендатор на земите, така заявявал той самият. Преди да започне делото се срещнали, свидетелят му предложил да уредят спора доброволно, но ответникът отказал, като заявил, че има закон и може да държи имотите 50 години. Това били негови думи, свидетелят не виждал на място кой ги владее и ползва. Свидетелят знаел, че през 2000 година част от масива с лавандуловите насаждения изгорял, но доколкото знаел, техният имот не е бил засегнат от пожара, ходил през пролетта на 2017 г. и доколкото помнел, ответникът орял имота с трактор.Свидетелят знаел, че М.С. е създал розовите насаждения през 2004 г. Уговорката между баща му и племенника му била и този имот да се раздели на всеки по два декара. През 2010 г. баща му си потърсил правата и тогава започнали да се крият. Д.Л. Александрова била майка на ответника, а И. М. С. – роден през 1985 г. бил неговият син.
От показанията на св. П., внучка на ищеца, се установява, че знае имотите на дядо си в землището на село Х.Д., от малка ходила там, близките ги показвали. Знае, че след реституцията, дядо й не е ползвал имотите – знаела го от дядо си и вуйчо си (свидетелят А.Л.). Ответникът ги взел и само той ги ползвал. Едната нива била с площ от 4 дка,имали страните уговорка да я ползват поравно. Другата нива, на която имало лавандула трябвало да се раздели по 3 дка на дядо й и 3 дка на М.С.. Ответникът започнал да обработва тези имоти. В нивата от 4 дка имало рози, които ответникът засадил още в началото 2001 г. или 2002 г. Дядо й бил много добър и ответникът се възползвал през всички тези години от неговата добрина, ищецът му оставил имотите, за да си върне вложението. Нямали уговорка за засаждане, но след като било факт, се уговорили ответникът да ползва имотите 1-2 години. Срещите на дядо й с ответника винаги ставали в присъствието на вуйчо й, който карал дядо й до селото. След като минал периодът за възстановяване на разходите, ищецът отишъл да поиска поне рента, то ответникът през цялото време се криел, не предоставял част от добива. Другият имот бил с площ от шест декара, в него имало стара лавандула, още от преди реституцията, доколкото помнела, защото била малка. Не знаела за пожар в имота след реституцията, не е виждала изгоряло, когато минавали оттам, винаги имало лавандула. Ответникът не давал рента на ищеца, нито част от реколтата, нито пари. Свидетелката не знаела дали понастоящем ответникът ползва имотите, или ги е предоставил на друг. Той се криел от роднините си. Роднините й много пъти разговаряли за земите, доколкото знаела, дядо й искал рента след 2005 -2006 г. Доколкото знаела, дядо й няколко пъти ходил да разговаря с племенника си, а последният се криел. Доколкото й било известно, понастоящем М.С. владеел имотите, възможно било да ги е предоставил на друг, но свидетелката не знаела. И. М. С. бил неин втори братовчед, син на ответника М.С.. Свидетелката не го виждала в имотите, доколкото знаела, той бил в чужбина, не го виждала да кара трактор, вече и баба нямала в село Х.Д., само ответникът М.С. живеел там.
От показанията на св. А., без родство със страните се установява, че познавам М.С.,***. Викал ди га му работят – да сеят рози, лавандула. От 8-9 години били заедно. Преди това пак работил при него. Свидетелят знаел, че М.С. има лавандулови насаждения в местността Н.Г.. Под Гарата имал едно място с рози. Всичко това те сели и работили. Не помнел точно, но било преди 7-8 години, когато садили Н.Г. - лавандула. Преди това я жънели, но станал един пожар и изгоряла цялата нива. Свидетелят не знаел колко била голяма нивата с лавандула. Около 100-120 с розови насаждения засадили само на М.С.. В местността Р. садили 4 декара нива, но не помнел коя година. Берели я всяка година. На лавандуловите и розовите насаждения копаели, торили, режели. Вече 2-3 години ставало, от лавандулата само клечки излизали. Три поредни години добивът бил около 100 кг. М. им плащал за работата, дори през последните години. Когато М. го нямало, давал пари на сина си и той им плащал.
От показанията на св. А.а се установява, че познава М.С., работи с него от десет години. Те засадили лавандулата, преди да я засадят била празна нивата. Лавандулата била засадена под гарата. Там където садили, имало пожар, имало стара лавандула, която изгоряла. При засаждането били 15-20 човека, посаждали я, слагали тор, копаели. Не знаела колко корена лавандула е посадена, изгорялото място било пет-шест декара. Имало и съседни имоти с лавандула, тази на М.С. не била оградена. Засадили всичките пет-шест декара. Свидетелката знаела за розови насаждения на М.С. в местността Р., участвала в засаждането ми преди 7-8 години. Полагали грижи за тези рози. М. доставял корените за засаждането на розите и лавандулата, той им плащал за труда, той карал торовете.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че:
По претенциите на Л.Л.:
В земеделието арендните/рентни плащания били за един декар площ земеделска земя и се изплащали за стопанска година. Стопанската година е считало времето от първи октомври на текущата година до първи октомври на следващата година.
По договори арендното/рентно плащане за 2017 г. и 2018 г. в натура възлизало на 820 кг зърно – представляващи частта на ищеца от пет земеделски имота, а левовата им равностойност възлизала на 236 лева. По отношение на шестия имот няма данни да е сключен договор за аренда, поради което не е изчислено рентно плащане.
Общата стойност на розовия цвят, който ищецът би получил от ½ ид. част от имот № 180051 или от площ 1.986 дка за годините от 2012 г.-2016 г. е в размер на 14 075 лева.
Общата стойност на лавандуловия цвят, който ищецът би получил от ½ ид. част от имот № 195021 или от площ 3.000 дка за годините от 2012 г.-2016 г. е в размер на 4 807 лева.
Общият размер на обезщетението възлизал на 18 882 лева.
По претенциите на М.С.:
1. За засаждане на 1 дка площ били необходими следните количества посадъчен материал:
Маслодайна роза - 500 бр./дка
Лавандула - 2200 бр./дка
Експертизата приема следните стойностни показатели за цена на един (1) бр. вкоренен посадъчен материал - към момента на засаждане 2009 г. (есента) и към 2018 г.
Вид култура /2009 г. /2018 г.
Маслодайна роза лв./бр. 0.80 лв./бр. 1.20 лв./бр.
Лавандула лв./бр. 0.10 лв./бр. 0.20 лв./бр.
Стойността на посадъчния материал необходим за засаждане на 1 дка площ от:
Маслодайна роза - лева/дка за:
2009 г. - 500 бр. х 0.80 лв./бр. = 400 лв./дка
2018 г. - 500 бр. х 1.20 лв./бр. = 600 лв./дка
Лавандула - лева/дка за:
2009 г. - 2200 бр. х 0.10 лв./бр. = 220.00 лв./дка
2018 г. - 2200 бр. х 0.20 лв./бр. = 440.00 лв./дка
Стойността на посадъчния материал за имот №180051 – ½ ид. част с площ от 1,986 дка ще бъде за:
2009 г. – 1.986 дка х 400 лв./бр. = 794,00 лв./дка
2018 г. – 1.986 дка х 600 лв./бр. = 1192,00 лв./дка
Стойността на посадъчния материал за имот №195021 – ½ ид. част с площ от 3.000 дка ще бъде за:
2009 г. - 3,000 дка х 220 лв./бр. = 660.00 лв./дка
2018 г. - 3,000 дка х 440 лв./бр. = 1320.00 лв./дка
2. Създаване:
Стойността на разходите по създаване на 1 дка площ трайни насаждения са в размер на:
Маслодайни рози: - 933 лв./дка;
Лавандула: - 756 лв./дка.
Стойността на разходите за създаване/засаждане на трайни розови насаждения в имот №180051 – ½ ид. част с площ от 1.986 дка е 1853 лева.
Стойността на разходите за създаване/засаждане на трайни лавандулови насаждения в имот № 195021 – ½ ид. част с площ от 3.000 дка е 2295 лева.
Отглеждане първа година – рози:
Стойността на разходите за отглеждане на 1 дка площ розови насаждения през младенческия период, през първата година е в размер на 447 лв./дка;
Стойността на разходите за отглеждане на розови насаждения в имот №180051 – ½ ид. част с площ от 1.986 дка през първата година е в размер на 888 лева;
Отглеждане втора година – рози:
Стойността на разходите за отглеждане на 1 дка площ розови насаждения през младенческия период, през втората година е в размер на 605 лв./дка.
Стойността на разходите за отглеждане на розови насаждения в имот №180051 – ½ ид. част с площ от 1.986 дка през втората година е в размер на 1202 лева;
Отглеждане 2012 - 2017 г. - рози:
Стойността на разходите за отглеждане на 1 дка розови цветодаващи растения е в размер на 836 лв./дка.
Разходите за шест години през периода от 2012-2017 г. са общо в размер на 5016 лева/дка.
Стойността на разходите за отглеждане на розови насаждения в имот №180051 – ½ ид. част с площ от 1.986 дка през периода от 2012-2017 г. в размер на 9 962 лева;
Отглеждане първа година – лавандула:
Стойността на разходите за отглеждане на 1
дка площ лавандуови насаждения през младенческия период, през първата година е
в размер на 317 лв./дка;
Стойността на разходите за отглеждане на
розови насаждения в имот № 195021 – ½ ид. част с площ от 3.000 дка през
първата година е в размер на 951 лева;
Отглеждане втора година – лавандула:
Стойността на разходите за отглеждане на 1
дка площ розови насаждения през през втората година е в размер на 240 лв./дка.
Стойността на разходите за отглеждане на
розови насаждения в имот № 195021 – ½ ид. част с площ от 3.000 дка през
втората година е в размер на 720 лева;
Отглеждане 2012-2017 г. - лавандула:
Стойността на разходите за отглеждане на 1
дка цветодаващи лавандулови растения е в размер на 262 лв./дка.
Стойността на разходите за отглеждане на цветодаващи
лавандулови растения в имот № 195021 – ½ ид. част с площ от 3.000 дка
през периода от 2012-2017 г. в размер на 4 716 лева;
От обясненията на вещото лице се установява, че при огледа на място, растенията отговарят по възраст на заявената от съделителя М.С. - от около 2009 г.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО претенциите на Л.Л.:
Първата претенция, предявена от ищеца е с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, съгласно която, когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В настоящия случай че претендира обезщетение за неползване на имота считано от предявяване на иска до даване ход на устните състезания общо за шестте процесни имота, равняващо се средния месечен пазарен наем за ½ ид. част от всички имоти или по 213.22 лева месечно. От показанията на свидетелите се установи и не се оспорва от ответната страна, че от реституцията до момента, единствено ответникът М.С. е ползвал земеделските имоти – първоначално като собственик, впоследствие като собственик и арендатор едновременно (доколкото при сключване на договора с неговата майка, същият вече е притежавал 1/6 ид. част от имотите по наследство от починалия си баща, а впоследствие – след смъртта на майка си, е придобил общо по ¼ ид. част от всеки имот. Ирелевантен за уреждане отношенията между собствениците е факта, че арендатор, който не е съсобственик на имотите, ги обработва понастоящем. Когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно ищецът като съсобственик има право да претендира своя дял от онзи съсобственик, който получава парите за ползването на земеделската земя по договора за аренда – в случая М.С. – в лично качество като арендатор, и в качеството на наследник на майка си, която е получавала сумите до смъртта си през 2016 г., и отделно – като съсобственик, лично ползващ имотите до 2010 г., когато е сключен първият договор за аренда. Арендаторът не е страна в отношенията между съсобствениците, доколкото договор за аренда с ищеца не е сключван, т.е. арендаторът дължи плащане само на арендодателя, посочен в договора. В конкретния случай, релевантен за факта на получаване на сумите е периода, касаещ стопанската 2017/2018 г., през която ответникът М.С. има качество на арендодател, т.е. – съсобственик, който получава добива от всички пет земеделски имота, предмет на договорите за преаренда. Отношенията между него и третия съделител, който не е страна по иска по сметки са ирелевантни за правото на ищеца да получи обезщетение за пропуснати ползи от неползването на имота. Съделителят М.С. дължи обезщетение, а и рентно плащане, на всеки от собствениците, който е поискал това. В случая обаче претенцията се явява изцяло недоказана. Претендира се от ищеца обезщетение за пропуснати ползи, равняващо се на месечния пазарен наем, а такъв не е доказан по размер, поради което същата следва да се отхвърли като неоснователна.
Предявена е претенция по чл. 30, ал.3 от ЗС, с която се иска осъждане на ответника да заплати стойността на събраните добиви от два земеделски имота № 180051 – трайно насаждение – рози и имот № 195021 – трайно насаждение лавандула. Не е спорно в процеса, че процесните трайни насаждения съществуват в посочените два имота, и че през периода от реституцията до момента имотите се обработват от ответника М.С.. Както съдът посочи по-горе, ответникът, в качеството си на съсобственик дължи стойността на добивите от вещта, до размера на припадащата се част на претендиращия собственик. Претендира за обезщетение за пропуснати ползи за годините от 2012 до 2016 включително, като в тази връзка възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно, доколкото искът е предявен на 13.07.2017 г., т.е. за стопанската 2012 г., започваща на 01.10.2012 г. не е изтекъл давностен срок. Включително и от показанията на свидетелите, доведени от ответника се установи, че той обработва земите, ползва ги и плаща за труда на работниците и разходите по тях. Всички свидетели сочат, че имотите са на М.С.. Ответникът въвежда възражение, че не дължи обезщетение за добивите – естествени плодове от вещта, тъй като за процесния период е имал качеството на арендатор, респективно – отношенията между ищеца и съсобственика, сключил договор за аренда следва да се уредят само по отношение на гражданския плод. Възражението е направено в писмено становище от 01.08.2017 г., с която е оспорена основателността на претенцията по сметки. В същото становище се сочи, че М.С. регулярно е заплащал полагащата се рента на другият съсобственик Д.Л. и че отношенията следвало да се уредят между нея и ищеца. Тези доводи съдът намира за неоснователни. Договорът за аренда на земеделски недвижими имоти, сключен на 25.03.2010 г., не може да се противопостави на ищеца по няколко причини – той е сключен между лица, които са съсобственици с права във общите вещи – по 1/6 ид. част от всеки от процесните имоти към момента на сключването му, т.е. двамата съдоговорители не са трети за собствеността лица, за да се изключи личното ползване на вещта. Ищецът и към момента на сключване на арендния договор и към настоящия момент притежава ½ ид. част от процесните земеделски имоти. Въпреки, че договорът за аренда между Д.Л. и М.С. е сключен при редакцията на чл. 3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) - ДВ, бр. 13 от 2007 г., той се явява непротивопоставим на ищеца, доколкото е сключен между лица, които са съсобственици в общата вещ и притежават към момента на сключването му по-малко от половината права върху нея (общо 2/6 ид части). Ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти, а съгласно чл.32 ЗС и чл.3 ал.4 Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) – действаща към 2017 г. и понастоящем, общата вещ може да се ползва и управлява с решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствеността, т.е. решението на съсобственик, притежаващ по-малко от ½ ид.ч., не може да обвърже останалите съсобственици. При това положение и доколкото се установи по несъмнен начин, че ответникът е обработвал и получавал плодовете от двата процесни имота, исковете на Л.Л. срещу М.С. за заплащане на стойността на естествените плодове съобразно припадащата му се част, се явяват доказани по своето основание. Относно размера на претенцията следва да се съобрази заключението на съдебно-агрономическата експертиза. Общата стойност на розовия цвят, който ищецът би получил от ½ ид. част от имот № 180051 или от площ 1.986 дка за годините от 2012 г.-2016 г. е в размер на 14 075 лева, и до този размер искът следва да се уважи. За разликата над 14 075 лева до пълния претендиран размер от 30 266.64 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен. Общата стойност на лавандуловия цвят, който ищецът би получил от ½ ид. част от имот № 195021 или от площ 3.000 дка за годините от 2012 г. - 2016 г. е в размер на 4 807 лева и до този размер искът следва да се уважи, за разликата над 4 807 лева до пълния предявен размер от 9600 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. Върху двете суми следва да се присъди законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
ОТНОСНО претенциите на М.С.:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за подобрения в имот, направени от един съсобственик, без съгласието на останалите – в частта, касаеща създаването на розовите и лавандуловите насаждения и по чл. 30, ал.3 от ЗС в частта, касаеща разходите за отглеждането на трайните насаждения за годините след засаждането им. Безспорно е в процеса, че ищецът М.С. е създал розовите насаждения в имот № 180051, а от показанията на двамата свидетели, които пряко кореспондират с установеното от вещото лице се установи по несъмнен начин, че засаждането лавандулата в имот № 195021 също е направено през 2009 г. от този съсобственик (според свидетелите – и двете култури за засадени преди 7-8 години спрямо 2017 г.). Свидетелите, доведени от М.С. са преки участници в създаването на трайните насаждения и показанията на свидетелите – инцидентни, по повод нечестите им посещения в село Х.Д., не могат да им се противопоставят. Претенциите на ищеца М.С. са осъждане на Л.Л. да му заплати сумата 2050 лева - разходи за засаждане на рози, направени през 2009 г. и сумата от 2 645 лева - разходи за засаждане на лавандула, направени през 2009 г., следва да се отхвърлят на две основания. Правото на ищеца да направи тази претенция е възникнало в момента на извършване на твърдяното подобрение и се погасява с петгодишна давност, т.е. към 2014 г. е изтекла предвидената в закона погасителна давност и искът се явява неоснователен. Отделно от това и доколкото по несъмнен начин от показанията на свидетелите, доведени от ответната страна се установи, че М.С. е създал процесните трайни насаждения без съгласието на съсобственика си Л.Л., то съсобственикът, направил подобрения и в свой интерес, има право на обезщетение в размер на увеличението на стойността на квотата на останалите съсобственици. Доказателства за това увеличение не са ангажирани, посочени са единствено разходите по създаването. Като неоснователни, поради изтекла погасителна давност следва да се отхвърлят претенциите на М.С. за осъждането на Л.Л. да му заплати разноските за отглеждането на рози и лавандула за годините 2010 и 2011. Искът е предявен на 13.06.2017 г., а давността за сторените разноски започна да тече от възникването им, затова вземания на С. за годините 2010 г. и 2011 г. са явяват погасени, поради изтичането на предвидената петгодишна давност. Следва съдът да отхвърли исковете за осъждане на Л.Л. да заплати на М.С., както следва: сумата 960 лева, представляваща разходи за отглеждане на млади рози през 2010 г., сумата 1 780 лева, представляваща разходи за отглеждане на рози през 2011 г., сумата 1 680 лева, представляваща разходи за отглеждане на млада лавандула през 2010 г. и сумата 990 лева, представляваща разходи за отглеждането на лавандула през 2011 г., следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. С предявения иск по чл.30,ал.3 от ЗС М.С. претендира претендира заплащане от ответника на припадащата се част от тежестите на общата вещ. Както съдът посочи по-горе, в тази хипотеза, съдът не може да приеме, че М.С. е действал в качеството си на арендатор на недвижимите имоти, доколкото същият е и съсобственик, и ги е ползвал и като такъв. Всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски, които се отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед необходимостта да направи възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено служене и за извличане и разпределение на доходи от нея. Под тежести се разбират необходимите разноски, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл.41 от ЗС). На второ място, тук се включват и обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота. При необходимите и обикновените разноски могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в който са направени. Въпросът, че само М.С. обработва процесните имоти не е спорен, установява се от показанията и на двете групи свидетели, поради което му се дължат разноските, които е направил за запазване на вещта, съобразно правата на Л.Л. в съсобствеността.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че стойността на разходите за отглеждане на розови насаждения в имот №180051 – ½ ид. част с площ от 1.986 дка през периода от 2012-2017 г. в размер на 9 962 лева или по 1992.40 лева годишно. Ищецът е предявил претенция в общ размер на 10 680 лева – по 1780 лева годишно, включваща и 2011 г., за която съдът по-горе се произнесе, че се отхвърля поради изтекла погасителна давност. Така претенцията на ищеца възлиза на 8900 лева за пет години от 2012 до 2016 по 1780 лева и до този размер следва да се уважи. Не се обсъжда заключението на вещото лице, касаещо 2017 г., доколкото същата не е предмет на спора.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че стойността на разходите за отглеждане на цветодаващи лавандулови растения в имот № 195021 – ½ ид. част с площ от 3.000 дка през периода от 2012-2017 г. в размер на 4 716 лева;
Ищецът е предявил претенция в общ размер на 5 940 лева – по 990 лева годишно, включваща и 2011 г., за която съдът по-горе се произнесе, че се отхвърля поради изтекла погасителна давност. Така претенцията на ищеца възлиза на 4950 лева за пет години от 2012 до 2016 по 990 лева. Съгласно заключението на вещото лице разходите за отглеждане на цветодаващи лавандулови растения е в размер на 4716 лева общо за шест години или по 786 лева годишно. При това положение искът на М.С. за пет години следва да се уважи до размера от 3 930 лева за годините от 2012 г. до 2016 включително (5 х 786), като за разликата над 3 930 лева, до пълния предявен размер от 4 950 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО държавните такси по претенциите по сметки:
Ищецът Л.Л. следва да бъде осъден за заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 127.93 лева, представляваща 4% върху 15 месечните платежи по отхвърлената претенция по чл. 31, ал.1 от ЗС; държавна такса в размер на 839.39 лева, представляваща 4% върху отхвърлената част от претенцията му по сметки по чл. 30, ал.3 от ЗС (отхвърлена за размера от 20 894.64 лева); и държавна такса в размер 513.20 лева, представляваща 4% върху уважената част от претенцията по сметки на М.С..
Ответникът М.С. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер 403 лева, представляваща 4% върху сумата 10075 лева, за която производството е прекратено; държавна такса в размер на 373.80 лева, представляваща 4% върху сумата 9 345 лева, за която претенциите са М.С. са отхвърлени и държавна такса в размер на 755.28 лева, представляваща 4% върху уважената част от претенцията по сметки на Л.Л..
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
І. ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл. 350 от ГПК, проекта за разделителен протокол за делба на недвижими имоти, оставени в наследство от С. Л. *** Д., починал на 08.05.1985 г., предявен в съдебно заседание на 25.09.2018 г., по вариант по вариант ІІІ (трети) от заключението на вещото лице М.К. с вх. № вх. № 1792 от 12.02.2018 г., прието в о.с.з на 20.02.2018 г., както следва:
Дял І (първи), съответстващ на ½ (една втора) ид. част:
1) ИНДУСТР. КУЛТУРА с площ от 3.000 дка (три декара), седма категория, находяща се в землището на с. Х.Д., ЕКАТТЕ 77462, община К., област П., в местността „Н.Г.“, съставляваща имот № 195075 (сто деветдесет и пет хиляди седемдесет и пет) по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 195076 - индустр. култура на насл. на С. Л.С.; имот № 000502 - полски път на община К.; имот № 195001 - индустр. култура на насл. на Н.С.Д., имот № 195002 - нива на Н.М.Н. и имот № 195022 - индустр. култура на И. М. С.;
2) НИВА, а сега индустр. култура с площ от 6.031 дка (шест
декара и тридесет и един кв. метра), пета категория, находяща се в землището на
с. Х.Д., ЕКАТТЕ 77462, община К., област П., в местността „И.Т.“, съставляваща
имот № 213050 (двеста и тринадесет хиляди и петдесет) по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 213104 — нива на Г.Д.А. и др. имот
№ 213105 - нива на А.А.М., имот № 213109 - нива на Х.М.Х., имот № 213111 - нива
на Х.Х.А., имот № 213052 - нива на В.Б.А. и др. имот № 000212 - широколистна
гора на ОПФ - Хр. Д., и имот № 213013 - полски път на община К..
Стойността на този дял възлиза на 18 062 лева.
Дял ІІ (втори), съответстващ на ½ (една втора) ид. част:
1) НИВА с площ от 2.670 дка (два декара и шестстотин и
седемдесет кв. метра), седма категория на земята, находяща се в землището на с.
Х.Д., ЕКАТТЕ 77462, община К., област П., в местността „****“, съставляваща
имот № 168007 (сто шестдесет и осем хиляди и седем) по картата на землището,
при граници и съседи: имот № 168008 - нива на В.Б.А. и др. имот № 168009 - нива
на ОПФ - Х. Д., имот № 168033 - нива на Х.М.Х., и имот № 168005 - нива на Р.Х.Б.;
2) ПАСИЩЕ, МЕРА с площ от 2.001 дка (два дка и един кв. м),
пета категория, находящо се в землището на с. Х.Д., ЕКАТТЕ 77462, община К.,
област П., в местността „К.“, съставляващо имот № 164068 (сто шестдесет и
четири хиляди и шестдесет и осем) по плана за земеразделяне, при граници и
съседи: имот № 164069 - пасище, мера на С.Х.Р., имот № 164125 - полски път на
община К., имот № 164067- пасище, мера на С.М.С., имот № 164071 - пасище, мера
на насл. на С. И. З., и имот № 164070 - пасище, мера на насл. на И.А.К.;
3) НИВА, а сега индустр. култура с площ от 3.972 дка (три
декара и деветстотин седемдесет и два кв. метра), седма категория, находяща се
в землището на с. Х.Д., ЕКАТТЕ 77462, община К., област П., в местността „Р.“,
съставляваща имот № 180051 (сто и осемдесет хиляди и петдесет и едно) по плана
за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 180050- индустр. култура на
насл. на Д.С.Д., имот № 180041 - нива на насл. на И. X. И.ов, имот № 180052 -
нива на насл. на А.С.Д., и имот № 000502 - полски път на община К.;
4) ИНДУСТР. КУЛТУРА с площ от 3.000 дка (три декара), седма
категория, находяща се в землището на с. Х.Д., ЕКАТТЕ 77462, община К., област П.,
в местността „Н.Г.“, съставляваща имот № 195076 (сто деветдесет и пет хиляди седемдесет
и шест) по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 195075 - индустр.
култура на насл. на С. Л.С.; имот № 000502 -
полски път на община К.; имот № 195042 - полски път на община К. и имот №
195022 - индустр. култура на И. М. С..
Стойността на този дял възлиза на 16 345.75 лева.
ОСЪЖДА получателя на Дял І (първи) ДА ЗАПЛАТИ за уравнение на дяловете на получателя на Дял ІІ (втори) сумата от 858.13 лева (осемстотин петдесет и осем лева и тринадесет стотинки).
ІІ. ОТХВЪЛЯ
иска с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, предявен от Л.С.Л. с ЕГН ********** *** за осъждането на М.И.С. с ЕГН ********** ***
да му заплаща обезщетение за неползване на по ½ ид. част от имот №
180051 и имот № 195021, равняващо се на припадащия му се месечен наем – по 213.22
лева (двеста и тринадесет лева двадесет и две стотинки) месечно, считано от
предявяване на иска - 13.06.2017 г. до давате ход на устните състезания -
25.09.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.С.Л. с ЕГН **********
***:
сумата 14 075 (четиринадесет хиляди седемдесет и пет) лева, представляваща стойността на розовия цвят, който Л.С.Л. би получил от ½ ид. част от имот № 180051 или от площ 1.986 дка за годините от 2012 г.-2016 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.06.2017 г. до окончателното плащане;
сумата 4 807 (четири хиляди и осемстотин) лева, представляваща стойността на лавандуловия цвят, който Л.С.Л. би получил от ½ ид. част от имот № 195021 или от площ 3.000 дка за годините от 2012 г. - 2016 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.06.2017 г. до окончателното плащан,
като за разликите над 14 075 лева до пълния предявен размер от 30 266.64 лева и над 4 807 до пълния предявен размер от 9600 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ІІІ. ПРЕКРАТЯВА
производството по предявената от М.И.С. с ЕГН **********
*** претенция по сметки, за осъждането на Л.С.Л. с ЕГН ********** *** да му
заплати сумата от 10 075 лева, представляваща разликата между предявената
претенция за разходи по създаване и отглеждане на лавандулови насаждения в
размер на 20 340 лева и допустимата претенция в размер на 10 285
лева, от която сума производството се прекратява както следва:
- За разликата над 2655 лева до пълния претендиран размер от 5100 лева, представляващи припадащата се част на Л.С.Л. от разходите за създаване лавандулови насаждения за допълнително предявената претенция за още шест декара;
- за разликата над 1680 лева до пълния претендиран размер от 3360 лева, представляващи припадащата се част на Л.С.Л. от разходите за отглеждане на лавандулови насаждени през първата година за допълнително предявената претенция за още шест декара;
- за разликата над 5 940 лева, до пълния претендиран размер от 11 880 лева, представляващи припадащата се част на Л.С.Л. от разходите за отглеждане на лавандулови насаждени след първата година за допълнително предявената претенция за още шест декара за общо шест години.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 61, ал.1 от ЗС, предявен от М.И.С. с ЕГН ********** *** за осъждането на Л.С.Л. с ЕГН ********** *** да му заплати: сумата 2050 (две хиляди и петдесет) лева, представляваща разходи за засаждане на трайни насаждения рози в имот № 180051, направени през 2009 г. и сумата от 2 645 (две хиляди шестстотин четиридесет и пет) лева, представляваща разходи за засаждане на лавандула в имот № 195021, направени през 2009 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС, предявен от М.И.С. с ЕГН ********** *** за осъждането на Л.С.Л. с ЕГН ********** *** да му заплати: сумата 960 (деветстотин и шестдесет) лева, представляваща разходи за отглеждане на млади рози през 2010 г., сумата 1 780 (хиляда седемстотин и осемдесет) лева, представляваща разходи за отглеждане на рози през 2011 г., сумата 1 680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева, представляваща разходи за отглеждане на млада лавандула през 2010 г. и сумата 990 (деветстотин и деветдесет) лева, представляваща разходи за отглеждането на лавандула през 2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 30, ал.3 от ЗС, Л.С.Л. с ЕГН **********
*** да заплати на М.И.С. с ЕГН ********** ***:
сумата от 8900 (осем хиляди и деветстотин) лева, представляваща припадащата му се ½ ид. част от направените от М.С. разноски за отглеждането на цветодаващи розови растения в имот № 180051 за годините от 2012 до 2016 включително – по 1780 лева годишно,
сумата 3 930 (три хиляди деветстотин и тридесет) лева, представляваща припадащата му се ½ ид. част от направените от М.С. разноски за отглеждането на цветодаващи лавандулови растения в имот № 195021 за годините от 2012 до 2016 включително – по 786 лева годишно, като за разликата над 3930 лева, до пълния предявен размер от 4950 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.С.Л. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 688.16 лева, държавна такса в размер на 127.93 лева, представляваща 4% върху 15 месечните платежи по отхвърлената претенция по чл. 31, ал.1 от ЗС; държавна такса в размер на 839.39 лева, представляваща 4% върху отхвърлената част от претенцията му по сметки по чл. 30, ал.3 от ЗС и държавна такса в размер 513.20 лева, представляваща 4% върху уважената част от претенцията по сметки на М.С..
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 344.08 лева (триста четиридесет и четири лева и осем стотинки).
ОСЪЖДА М.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 344.08 лева, държавна такса в размер 403 лева, представляваща 4% върху сумата 10 075 лева, за която производството е прекратено; държавна такса в размер на 373.80 лева, представляваща 4% върху сумата 9 345 лева, за която претенциите са М.С. са отхвърлени и държавна такса в размер на 755.28 лева, представляваща 4% върху уважената част от претенцията по сметки на Л.Л..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която производството се прекратява, имаща характер на определение, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред Окръжен съд П.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ в законна сила на решението в частта, за обявяване на проекта за разделителен протокол за окончателен, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание за теглене на жребий.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.