Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 418
10.12.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На втори декември две хиляди и
двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Снежина
маринова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№839/2020 г.
Производството
e с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския
закон и чл. 79 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу
М.А.Е. за установяване на задължението на ответника за заплащане на
сумите 4 156 лв. главница по договор за
кредит, сключен между ответника и „Банка ДСК“ЕАД на 15.10.2013 г., сумата 421,73 лв. лихва за периода 05.02.2014
г. – 05.03.2014 г. и сумата 120 лв. такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2015 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№478/2015 г. Иска да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д.№478/2015 г.
Сочи, че на 15.10.2013 г. между
ответника и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата 4 100 лв, че
тази сума е предоставена на ответника по разплащателна сметка, че е уговорен
лихвен процент от 13,45%, че част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, които ответникът е получил и подписал, че на 30.06.2014 г. е
сключено допълнително споразумение, с което крайният падеж за издължаване на
кредита е уговорен до 05.04.2020 г., че ответникът е преустановил плащането на кредита от
05.07.2014 г., че кредиторът „Банка
ДСК“ЕАД е обявил кредита за предсрочно
изискуем с нотариална покана, че кредиторът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и с изпълнителен лист оп ч.гр.д.№478/2015 г., че с договор от 15.07.2015 г. „Банка ДСК“ЕАД
е цедирала вземането на ищеца, че е упълномощила същия да уведоми длъжника за
цесията, както и че такова уведомление е изпратено, но не е получено от
длъжника, тъй като същият се е преместил на друг адрес. В условията на
евентуалност, ако съдът счете, че установителният иск е недопустим, ищецът
предявява осъдителен иск за сумата 4 156
лв. главница по договор за кредит, сключен между ответника и „Банка
ДСК“ЕАД на 15.10.2013 г. и сумата 1
264,11 лв. наказателна лихва за забава и 120 лв. такса изискуемост, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното
изплащане
Исковата
молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният от съда особен представител счита исковете за установяване на
вземанията за недопустими. Сочи, че ищецът не е банкова институция, поради
което не може да води иск за установяване на вземането по реда на чл.422 от ГПК. По отношение на осъдителните искове, счита, че същите са допустими, но
неоснователни. Сочи, че вземането не е изискуемо, тъй като липсва уведомяване
на ответника за предсрочна изискуемост, че представената нотариална покана не
сочи за кой кредит се отнася и какъв е неговия размер, че посочения в нея номер
не е посочен в договора. Счита, че такова уведомяване не е извършено и с
връчването на заповедта и на исковата молба, както и че ответникът не е
уведомен и за извършената цесия, като съответно уведомлението е изпратено преди
упълномощаването на ищеца, а няма доказателства, че същото е получено от
ответника. Отделно сочи, че искът е погасен по давност и оспорва размера.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
15.10.2013 г. между М.А.Е. и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит /л.32/ за сумата 4100 лв. за срок от 78
месеца до 15.04.2020 г.. В договора е
посочено, че падежна дата за издължаване на месечните вноски – 5-то число на
месеца. Кредитът е с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора за кредит е 13,45 % годишно, а ГПР – 16,23 %. В договора е посочено,
че кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания в лева. В договора
/т.14/ е посочено, че неразделна част от него са Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е
получил и приема с подписването на договора.
Също така е посочено /т.15/, че кредитополучателят ще заплаща такси
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента.
Ответникът е подписал и договор за залог върху вземания, както и всеки лист от
общите условия /л.34 и сл/.
Към договора е приложен и погасителен
план /л.39/, подписан от двете страни, в който са посочени датите на падежите,
лихвения процент, размерът на месечната вноска, размерът на главницата и
лихвата като част от всяка от вноските. Посочен е и начина, по който се
изчислява ГПР.
Между „Банка ДСК“ЕАД и
ответника е сключено и допълнително споразумение от 30.06.2014 г./л.45/, с
което се договаря главница от 4 156,00 лв. И към това споразумение има
погасителен план, подписан от страните /отново с краен падеж 05.04.2020 г./,
приложени са и общите услови06.2014 г. е сключен и нов договор за залог на
вземане по сметка /л.57.
Според
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие /т.19.2/. В т.20.1 е
уредено правото на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем в
определени случаи. В т.23 от същите общи условия е записано, че кредиторът има
право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
На 23.01.2015 г. нотариус с рег.№380 на Нотариалната камара е
удостоверил връчване по реда на чл.47 от ГПК на нотариална покана до длъжника
по договора за заем – М.А.Е., която е получена от неговия баща А. Е.А.. Нотариалната покана е изпратена на
адреса, посочен в договора – с.Я.******.. В тази нотариална покана е посочено,
че поради забава в погасяване на задълженията по договора за кредит банката
обявява кредита за предсрочно изискуем и е даден срок за изпълнение на
задължението по кредита в раземр на 7 дни.
Със
заявление, депозирано на 06.03.2015 г. „Банка ДСК“ЕАД е поискала издаване на
заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№478/2015 г. РС Разград е допуснал
незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответника М.А.Е. да
заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата 4156 лв. главница, ведно със законната лихва
от 06.03.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 120 лв.
такса, сумата 421,73 лв. лихва за периода 05.02.2014 г. – 05.03.2015 г. и 93,95 лв. платена държавна такса и 394,42 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника при условията
на чл.47 от ГПК на 12.09.2019 г.
С
договор за покупко-продажба на вземания от 15.07.2015 г. /л.10 и сл./ „Банка
ДСК“ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ЕАД конкретно посочени кредити
в лева и евро, предоставени на физически лица, сред които и кредита на М.А.Е. от 15.10.2013 г.
В приемо-предавателния протокол е посочено, че главницата по кредита е 4156 лв.,
присъдената лихва е 421,73 лв., законовата лихва –178,01 лв., 120 лв. такси, 483,37
лв. съдебни разноски и общ размер на задължението 5 364,11 лв. Прехвърлянето на
вземанията е потвърдено от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД /л.27/.
С
изрично пълномощно /л.28/ изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД са
упълномощили „ОТП Факторинг България“ЕАД да уведоми от името на банката всички
длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала, за извършената цесия. Изпълнителният директор
на цедента е отправил писмо /л.31/ от
07.08.2015 г. до ответника, с което го е
уведомил за прехвърлянето на неговото вземане. В писмото е посочил, че размерът
на вземането е главница от 4156лв., лихва –421,73 лв..; законова лихва 178,01 лв.;
разноски 608 лв. или общо сумата 5 364,11 лв. Това писмо е изпратено до ответника на
адреса, посочен в договора – гр.София,
бул.“Шипченски проход“, бл.240, вх.Б и е върнато с отбелязване, че получателят
се е преместил на друг адрес.
На
05.04.2017 г. ищецът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело пред
ЧСИ.
По
делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на
вещото лице е отразено, че сумата, посочена
в договора за кредит от 15.10.2013 г. е предоставена на кредитополучателя М.А.Е.
по банкова сметка ***. За погасяване на задълженията по договора са постъпили 337,88
лв. С тях са погасени съответно 143,69 лв. главница, 181,43 лв. договорна лихва
и 12,76 лв. санкционираща лихва върху
главницата. Последните суми за погасяване на кредита са постъпили на 30.06.2014
г. – 15,70 лв. за погасяване на лихва. Към 30.06.2014 г. размерът на дължимата
главница е 3 956,31 лв., а според допълнителното споразумение – 4 156,00 лв.
След сключването на допълнителното споразумение не са отразени плащания по
кредита. Договорната лихва за периода
05.02.2014 г. – 05.03.2015 г. е 421,73 лв.,
таксата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 120 лв.,
наказателната лихва – 178,01 лв., начислена към датата на купуване на
вземането. Съответно сумата 608,37 лв. е сбор от сумите 394,42 лв. ЮКВ, 93,95
лв. съд. Разноски и 120 лв. такса, а сумата 2 158,21 лв. е начислена законова
лихва за периода от закупуването на вземането до датата на изготвяне на
заключението. Размерът на наказателната
лихва за забава, съобразен с т.19,2 от Общите условия върху просрочената
главница за сумата 4 156 лв. за периода
22.11.2016 г. – 21.11.2019 г. е в размер на 2 964,35 лв.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е за задължението за заплащане на главница по договор за
кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за
незабавно изпълнение, която е връчена на поръчителя – отетник при условията на
чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за част от
вземането. В случая тези искове са предявени не от заявителя, а от цесионера на
вземането. В т.10Б на Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС изрично е посочено, че при
частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на
иска по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, легитимиран да предяви иска
е и цесионерът при спазване на срока по
чл.415, ал.1 от ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на
указанията на съда на цедента. В случая съобщението с указанията по чл.415 от ГПК е връчено на заявителя „Банка ДСК“ЕАД на 21.10.2019 г., а искът на
цесионера е изпратен по пощата на 21.11.2019 г., т.е. в едномесечния срок по
чл.415 от ГПК.
Договорът за кредит, въз основа който се претенидрат
вземанията е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския
закон писмена форма. Непосредствено след сключването на договора „Банка ДСК“ЕАД
е изпълнила своето задължение по чл.430,
ал.1 от ТЗ да отпусне паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя
– ответник е възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане
на срока на договора, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ/.
Към датата
на предявяване на иска – 21.11.2019 г., както и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 06.03.2015 г. срокът на договора не е изтекъл. По делото
обаче е установено, че след 30.06.2014 г. кредитополучателят не е плащал вноските
по кредита, като преди това е бил изпаднал в забава. С тази забава, продължила
повече от 90 дни кредиторът е придобил правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Въпреки че в Общите условия /т.19.2/ е посочено, че при такава забава
кредитът става автоматично предсрочно изискуем, „Банка ДСК“ЕАД са се съобразили
с т.10Б на Тълкувателно решение №4
от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС и са изпратили на кредитополучателя
уведомление за предсрочна изискуемост до ответника, като това уведомление е получено
от неговия баща.
Междувременно
вземането е било прехвърлено от „Банка ДСК“ЕАД на ищеца с договор по чл.99 от ЗЗД. Това прехвърляне е валидно, тъй като нито законът, нито договорът, нито
естеството на вземането препятстват това, а в т.23 от същите общи условия е
записано изрично, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си
по договора за кредит.
По отношение на ответника това
прехвърляне има действие след уведомяването, което е направено с получаването
на преписа от исковата молба, към която е приложено нарочното уведомление. Това
връчване е направено по реда на чл.47 от ГПК и въз основа на ал.5 с изтичането
на срока за получаване на книжата, същите се считат връчени, в т.ч. и приложеното към исковата молба уведомление за
цесията. Връчването на тези книжа
впоследствие на процесуалният представител, назначен на основание чл.47, ал.6
от ГПК е във връзка с осъществявяне на защитата. Това уведомление е подписано
от новия кредитор въз основа на изрично упълномощаване за това. Тъй като разпоредбата
на чл.99, ал.3 от ЗЗД предвижда обикновена писмена форма на уведомлението за
извършената цесия, то на основание чл.37 от ЗЗД във връзка с чл.44 от с.з. и
упълномощаването за това действие следва да бъде в обикновена писмена форма. По
делото няма спор за зачитане на плащания
към първоначалния кредитор до датата на уведомяването на длъжника.
Размерът
на задължението за заплащане на главница, както и това за акцесорните вземания
– такса и лихва е установен и същият съвпада с посочения в исковата молба. Ето
защо трите обективно съединени иска са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
Възражението
на процесуалния предсатвител на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Вземането по договор за кредит се погасява с 5-годишна
погасителна давност, а в съответствие с разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а същото е подадено на
06.03.2015 г.
Предвид
уважаването на главните искове, съдът не следва да разглежда предявените при
условията на евентуално обективно съединяване осъдителни искове.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи заплащане на направените от ищеца разноски. Тези разноски са в размер на 772,29
лв. /172,29 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. депозит
за особен представител/. С оглед цената на иска, съдът счита, че ответникът
следва да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.25 от Наредба за правната
помощ.
Съответно
ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното производство
в размер на 93,95 лв. платена държавна такса и 394,42 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски са били предмет на договора за
цесия, поради което титуляр на вземането е ищеца.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Е., ЕГН ********** ***, че същият дължи на „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление район Оборище, бул.“Княз Александър
Дондуков“, №19, ет.2 сумата 4 156,00 лв. / четири хиляди сто и петдесет
и шест лева / главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.10.2013
г. и допълнително споразумение от 30.06.2014 г., сключен с „Банка ДСК“ЕАД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2015 г. до
окончателното й изплащане, сумата 120 лв. /сто и двадесет лева/ дължима такса и
сумата 421,73 лв. /четиристотин двадесет и един лева и седемдесет и три
стотинки/ лихва за периода 05.02.2014 г. – 05.03.2015 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №677/09.03.2015
г. по ч.гр.д.№478/2015 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА М.А.Е., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление район Оборище, бул.“Княз Александър
Дондуков“, №19, ет.2 сумата 772,29 лв. /седемстотин седемдесет и два лева и двадесет и девет
стотинки/ разноски и сумата 300 лв. /триста
лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и сумата 93,95 лв.
/деветдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски и 394,42 лв. /триста
деветдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№478/2015 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на
решението, същото да бъде докладвано на съдията-докладчик по ч.гр.д.№ 478/2015 г. по описа на РС
Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: