РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Велико Търново , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов
Лилия Кр. Ненова
при участието на секретаря Милка Хр. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500064 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
"Е.С." АД гр.Варна против Решение № 858/10.12.2020г. по гр.д. 1915/2020г.
на ВТРС, с което е прието за установено по отношение на "Е. С." АД със
седалище и адрес на управление гр. В., ., район В. В., В. Т. Е, бул. В.В. ., с
ЕИК ., че Р. АТ. М. от гр. В.Т., ул. „Н. Г.“ № ., .ЕГН ********** , не му дължи
сума в размер на 4742.34 лв. /четири хиляди седемстотин четиридесет и два
лева и тридесет и четири стотинки/, начислена по издадена фактура №
**********/24.07.2020 г. за доставка на ел. енергия за обект с адрес на
потребление в гр. В.Т., ул. „Н. Г.“ № .. и са присъдени разноски съобразно
изхода на спора. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както следва : -Необоснован
е изводът на съда, че не е доказано кога е възникнало натрупването на
показания по скритата тарифа на електромера,поради което не може да се
обоснове извод, че отчетеното от тази тарифа количество енергия е реално
потребено. В случая според жалбоподателя се прилага разпоредбата на чл.55
от ПИКЕЕ, като е налице редовно съставен констативен протокол по чл. 49 от
ПИКЕЕ. Изготвеният протокол на БИМ представлява официален
удостоверителен документ, и доказва, че установеното в него се е
осъществило. Установените с протокола факти не са оборени в хода на
производството. Заключението на вещото лице също установява наличието на
предпоставките на чл. 55 от ПИКЕЕ. Количеството , отчетено от скритата
1
тарифа на процесния електромер е измерено след монтажа му. Към датата на
проверката от БИМ електромерът е отговарял на 1 техническите изисквания.
Развиват се подробни доводи и се отправя искане към съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да
отхвърли предявения отрицателен установителен иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва
доводите на жалбоподателя, като твърди, че макар да се твърди от негова
страна, че процесното СТИ е метрологично годно и да са представени
доказателства, с които се цели доказване на този факт, той не е верен.
Развиват се доводи относно това, че СТИ не е метрологично годно. Твърди се,
че тъй като ПИКЕЕ са приложими след влизането им в сила, то те не могат да
се прилагат със задна дата, както е сторил жалбоподателят. Според ответника
по жалба периодите на начисляване на исковите суми са посочени абсолютно
хипотетично. Жалбоподателят не е спазил разпоредбата на чл. 10 и ч. 46, ал.
2 от ПИКЕЕ. Потребителят в случая е бил лишен от визуален контрол върху
„скритите тарифи“ , а освен това тарифа Т-3 не се използва в България за
отчитане не ел. енергия за битови нужди, тъй като тя няма часова зона. По
развити подробно съображения, които обосновават становището му,
ответникът по жалба моли съда да потвърди обжалваното решение като
правилно.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
2
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
Ищецът Р. АТ. М. твърди, че е потребител на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. В. Т., ул. „Н. Г.“ №., вх.. с кл. № .. и аб. № ..
Оспорв.а дължимостта на начислената му от ответника с фактура №
**********/24.07.2020 г. сума в исковия размер от 4742.34 лв. за процесния
обект на потребление, определена от ответника по негови изчисления в
констативен протокол, съставен от служители на „Е.С.” АД, с твърдения, че е
начислена с извършена корекционна процедура, начислена за изминал период
от време. Оспорва констатациите в изготвените от ответника частни
документи. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че не му дължи исковата сума в
размер на 4742.34 лв. по фактура № **********/24.07.2020 г. за ел. енергия за
процесния обект. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът "Е. С." АД гр.В., заема становище за процесуална допустимост, но
неоснователност на предявения иск, който оспорва изцяло. Обосновава
претенцията си за исковата сума с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Оспорва наведените от ищеца в ИМ основание за недължимост на паричното
вземане, начислено в процесната фактура. Моли съда да отхвърли иска.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
недължимост на исковата сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на иска.
По оплакванията в жалбата :
Основното оплакване на жалбоподателя касае изводите на
3
първоинстанционния съд относно приложението на чл. 55 от ПИКЕЕ,
действащи към момента на извършената от негови служители проверка на
процесното СТИ.
Видно от приложения към делото КП № 5500520/22.03.2020г.
процесното СТИ е демонтирано, за да му бъде извършена експертиза в БИМ.
При проверката СТИ е било с показания: тар.1- 004034, тар.2- 020053, тар.
Обща 048655.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. За да
възникне за оператора на мрежата правото да начисли измереното след
монтажа на СТИ количество ел енергия, отразена в невизуализиран регистър
на средството, следва да е доказал първо, че тази ел. енергия е измерена и
второ, че тя е измерена за период след монтажа на СТИ.
По делото не е приложен протокол за извършен монтаж на процесното
СТИ. Изслушаното по делото заключение на СТИ посочва дата на монтаж на
СТИ 08.06.2017г.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано,
процесното СТИ има 6 тарифи, като при монтирането му са отразени в
протокола само две от тарифите, а другите 4 са с неизвестни показания при
монтажа. Вещото лице посочва, че при настройването на електромера са
указани часовите диапазони на отчитане на потреблението за двете настроени
тарифи- дневна и нощна. За тарифа 3 на процесното СТИ вещото лице
посочва, че тя е ненастроена за отчет, не е визуализирана на дисплея на СТИ,
към момента на изготвяне на експертизата, но има отразено количество ел.
енергия. Вещото лице посочва, че не може да се установи причината, поради
която са регистрирани показанията в Тарифа 3.
Това според съда е така, не само поради техническата невъзможност да
се отчете началният момент на натрупване на количество ел. енергия в
невизуализирания регистър, а и защото по делото липсват доказателства
какви са били показанията по този регистър към момента на монтирането на
СТИ( а и този момент не е установен по категоричен начин). Оттам и
невъзможността да се установи по категоричен начин, че процесното
количество ел. енергия е натрупано в невизуализирания регистър след
монтажа на СТИ.
Не е основателно оплакването на жалбоподателя, че по делото е
доказано, че процесното СТИ е измервало количества ел. енергия преминали
през невизуализирания му регистър. В съдебно заседание вещото лице,
4
изготвило съдебно-техническата експертиза заявява, че не може да се
установи кога са натрупани количествата ел. енергия по тарифа 3 на
процесното СТИ.
Представеният по делото протокол на БИМ за експертиза на процесното
СТИ не съдържа данни за извършено изследване дали СТИ отчита енергия по
тарифа 3. Дори и да е доказана възможност ищецът да потреби процесното
количество ел. енергия за периода на извършената от ответника корекция, в
случая се създава само едно предположение, въз основа на което съдът не
може да изгради извод, че процесното СТИ действително е измерило
количеството ел. енергия , отразено в тарифа 3.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че макар да е установено
натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на процесното
СТИ при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ, не е доказано, че това
количество е измерено след монтажа на СТИ. Поради тази причина не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от ПИКЕЕ и ответникът
неоснователно е коригирал сметката на ищеца с исковата сума.
За основателността на предявения отрицателен установителен иск е от
значение и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които проверката на СТИ в обектите на
крайните клиенти също се извършва от служителите на оператора на мрежата,
но резултатите от нея и документацията се предоставя на крайния снабдител
– „Е. П.“ АД, който издава фактурата и изпраща писмо до клиента, т.е.
правоотношението по корекцията на сметката е между крайния снабдител и
крайния клиент. Извършвайки корекция за период, обхванат от предходните
ПИКЕЕ, операторът на мрежата всъщност претендира вземане, което не му се
следва доколкото титуляр на същото е крайният снабдител.
Изложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от същия разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция, които възлизат на 700 лв. адвокатско възднаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение , но съдът намира същотот за неоснователно с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Заплатеното
възнаграждение за един адвокат не надвишава трикратния предвиден в
Наредба № 1/2004г. размер на възнаграждението, определен върху
обжалваемия материален интерес.
5
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 858/10.12.2020г. по гр.д. 1915/2020г. на
ВТРС
ОСЪЖДА "Е. С." АД със седалище и адрес на управление гр.В.,., район
В. В., В. Т. - Е, бул. В. В. ., с ЕИК , ДА ЗАПЛАТИ на Р. АТ. М. от гр.
В.Търново, ул. „Н. Г.“ № ., ЕГН ********** сумата от 700 лв. ( седемстотин
лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
На основание чл. 236,ал. 3 от ГПК решението не е подписано от съдия
Лилия Ненова, която е назначена в друг орган на съдебната власт, считано от
02.07.2021г.
Председател на съдебния състав :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6