Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260041/8.9.2020г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на тридесет и първи август 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 223/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.

 

Искова молба, от пълномощник на З.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.

Ищцата сочи, че се намирала в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявала длъжността “работник консервна фабрика”. На 27.11.2019г. претърпяла злополука, която била призната за трудова с разпореждане № 96/10.12.2019г. на ТП НОИ – Шумен. Получила телесни увреждания – нараняване пръст на дясна ръка. При лечението и възстановяването, а и по настояще търпяла болки и страдания и била неработоспособна. Претендира осъждане на ответника да и заплати сумата от 12000 лева неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания, в едно със законната лихва върху сумата, за периода от злополуката до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че описаните вреди, не са търпени; ищцата, която била преминала през всички инструктажи се самоувредила умишлено, като пуснала и машина и извършвала самоволно работа извън възложената и; допуснала груба небрежност. Иска отхвърляне на иска, присъждане на разноски и допускане привличането на трето лице – „***“ ЗАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с което имал сключена застраховка „Задължителна трудова злополука“.  

С определение от 08.04.2020г. е допуснато привличане на трето лице, подпомагащо ответника – „***“ ЗАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора. Третото лице, не изпраща представител.

 

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори от страните, а и от представените неоспорени, писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е изпълнявал длъжността “работник консервна фабрика”. С разпореждане № 96/10.12.2019г. на ТП НОИ – Шумен, станалата с ищцата на 27.11.2019г. злополука, е приета за трудова. Травмата /“открита рана на пръст на ръка без увреждане на ноктите“/ наложила еднократно оперативно лечение, проведено в МБАЛ – Шумен, на 28.11.2019г., и причинила временна неработоспособност на ищцата, за 61 дни. Нужните средства за болнично лечение, били осигурени от ответното дружество/162 лева/. По застрахователна полица сключена от работодателя с третото лице, на ищца, не били изплащани суми. Разпитаните по делото свидетели, установиха в показанията си, че ищцата, при болничния престой изпитвала силни болки в областта на травмата и имал нужда от обезболяващи медикаменти. След болничното лечение, няма данни, да е провеждал рехабилитация и не си търсела работа, като било прекратено и правоотношението и с ответника, по взаимно съгласие.

По отношение конкретният механизъм на настъпване на злополуката, следва да се отбележи, че е установен, не само с писмени доказателства, но и със свидетелски показания на очевидци, съдържащи непосредствени възприятия. Няма причина, да не им се даде вяра, поради изтъкнатата от ищцовия представител тяхна зависимост от работодателската власт на ответника, при съвпадането им с писмените доказателства/декларация за трудова злополука на л. 42/ и липсата на противоречия, както по между им, така и вътрешни. Конкретно показанията се свеждат до това, че при работа на режеща машина, заедно със св. Е. Р., който бил неин оператор и извършвал рязане на риба, ищцата следвало да поема нарязаната и да поставя парчетата в тави. Наложило се св. Р. и св. Е. да изнесат риба от склад на няколко метра от машината, при което първият я спрял и двамата влезли в склада. При излизането им от там, машината била пусната и ищцата режела риба, като в този момент средния пръст на дясната и ръка попаднал в обсега на режещата лента. Непосредствено след злополуката и била оказана първа помощ и въпреки желанието и да остана на работа, била изпратена с друг работник и служебен автомобил до лечебно заведение.  

Заключението на СМЕ, посочва, че към момента е налице пълно възстановяване след травмата, като липсват деформации, загрозяващи пръста, непосредствено след нея пострадалата е изпитвала силна болка, като периода на възстановяване при този вид травми траел от един до шест месеца, а оперативната интервенция се изразила в затваряне на кожа и подкожна тъкан.

Заключението на СПЕ, сочи, че в резултат на злополуката, като стресогенно събитие ищцата, получила остра стресова реакция с продължителност няколко дни, последвана от разстройство в адаптацията, отзвучало за 2-3 месеца, но все още ползвала медикаменти, за овладяване на хиподепресивната му симптоматика.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

За ангажиране обективната отговорност на работодателя за вреди претърпени от работника, от трудова злополука, е необходимо да са налице предпоставките от разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, а именно – съществуване на трудово правоотношение в периода на признаване на злополуката за трудова; тя е довела до временна неработоспособност или 50 или над 50% трайна неработоспособност; претърпени неимуществени вреди – болки и страдания; причинна връзка между вредата и злополуката. В конкретният случай, посочените са налице. Призната е, по установеният ред временна неработоспособност, вследствие на трудова злополука.

Основателна е претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, но до размер от 6000 лева. При определяне обезщетението, в тази му част съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе в предвид продължителността на търпените от ищцата болки и страдания – не повече от 3 месеца, тяхната интензивност, затрудненията и в ежедневието, в същия период; претърпяната оперативна интервенция и свързания с нея болничен престой; несъществувала непосредствена опасност за живота и, поради засягане на жизнено важни органи; възможността за пълно и бързо възстановяване. Претендирания първоначален размер от 12000 лева, счита несъответен, както на възможните болките и неудобствата причинени от увреждането, така и на ответното поведение. Иска следва да се уважи до сумата от 2400 лева, след намаляване на определеното обезщетение, с 60 %, като се присъди и законната лихва върху нея от увреждането до окончателното плащане. В останалата му част, до пълния предявен размер от 12000 лева, за  сумата 6000 лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Основателно е ответното възражение, за намаляване на обезщетението поради допусната от ищеца груба небрежност. Отговорността на работодателя е обективна и вината му, не е част от фактическия състав. Грубата небрежност практиката свързва с поведение на работника, при което се нарушават правила и норми за безопасност на труда, със съзнаване възможността да настъпят вредни последици и лекомислена надежда за предотвратяването им. Предвид липсата на неясни моменти, при установяване конкретния механизъм, за настъпване на злополуката, съставът приема за установено от работодателя, че ищецът съзнателно, въпреки проведеният му инструктаж, е нарушил правила за безопасност, при боравене с машина, източник на повишена опасност, която самоволно, без да има знанията и уменията, за боравене с нея, привел в действие. Боравенето с режещи машини, без подготовка и предпазни средства, не само от ищцата заради това, че не влиза в длъжностните и задължения, а въобще представлява липса на елементарно внимание и старание при осъществяване на дейността и пренебрегване на основни правила на безопасност. Затова, може да е пример за съдържанието, което практиката влага в понятието груба небрежност от чл. 201, ал. 2 КТ. Не са нужни някакви специални знания, за да се приеме, че ищцата, не би получила травматичните увреждания, при претърпяната злополука, ако не бе боравила самоволно с режеща машина, което може да обоснове намаляване на обезщетението дължимо от работодателя с повече от посочените 60%. Затова искът следва да се отхвърли, също като неоснователен, за сумата от 3600 лева.

Посоченото ищцово поведение, обаче, не е достатъчно, за освобождаване работодателя от отговорност, по реда на чл. 201, ал. 1 от КТ и възражението му в тази насока следва да се приеме за неоснователно. То, предполага умишлено причиняване на увреждането от работника. Въпреки, че приетия за установен механизъм на злополуката, при допускане, че ищцата е действала с евентуален умисъл, на пръв поглед повишава вероятността от състоятелност на ответната теза, при наличните доказателства, особено, при внимателен прочит на заключението на СПЕ, не може да се приеме, че при злополуката е бил на лице интелектуалния момент на спомената в текста на КТ, форма на вина умисъл, и за двете му разновидности, а по скоро налага извод за деятелност на ищцата, при небрежност, във вида и на непредпазливост.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 502,20 лева държавни такси и разноски по уважените искове.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски, както следва – ответникът на ищцата 178 лева и ищцата на ответника 854,40 лева разноски в производството съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Така посочените суми съдържат отчитане основателното ответно искане за намаляване на ищцовото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, от претендираното, до сумата от 890 лева, посочена в т. 4 от ал. 2 на чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.       

         

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на З.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 201, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2400 лева, представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху нея от 27.11.2019г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, в останалата му част, до пълния предявен размер, за сумата от 9600 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 502,20 лева държавни такси и разноски.

 

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на З.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 178 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА З.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 854,40 лева разноски в производството.

 

Решението има установително действие в отношенията на „***“ ЗАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** и З.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***.

 

Установеното в мотивите е задължително за „***“ ЗАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, в отношенията му с “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** .

 

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: