№ 6479
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря ......... С. Д.А
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110152486 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от .......... ИВ. С. срещу А.Е. ......... обективно
съединени положителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, с които се
претендира признаване спрямо ищцата, че ответникът дължи сума в общ размер от 35
340.00 лева, представляваща общата стойност на главниците по издадени на
10.02.2011г. 57 броя записи на заповед, всеки един от тях на стойност от по 620.00
лева, с падеж на плащане: в периода от 10.06.2016г. до 10.02.2021г., посочен във всеки
един от тях поотделно, ведно със законна лихва от 26.3.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.04.2021 г. по гр. д. № 17251/2021 г. по описа
на СРС, 34 състав. Претендира разноски в размер на 3793,60 лева разноски по делото –
държавна такса в размер на 1413,60 лева и 2380 лева възнаграждение за адвокат.
Релевират се съображения, че на 10.02.2021г. ответникът се е задължил
безусловно и неотменимо да изплати на поемателя .......... ИВ. С. обща сума в размер на
74 400 лева, разделена на по 620 лева всеки месец в продължение на 120 месеца. За
задължението на ответника да плаща по 620 лева всеки месец на ищцата, ответникът
издал 120 броя записи на заповед на стойност от по 620 лева и с падежи на 10-то число
на всеки календарен месец до 10.02.2021 г. През 2014 г. ответникът отказал да плаща
задълженията си по издадените записи на заповед. Ищцата подала иск по чл. 422 ГПК
за установяване на задължението на ответника за част от записите на заповед, които
били с изтекъл падеж. Било образувано гр. д. № 80501/2015 г. по описа на СРС, 33
състав и бил издаден изпълнителен лист, въз основа, на който било образувано
1
изпълнително дело № 967/2015 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева. Ищцата изчакала
датата на падежа на последния запис на заповед – 10.02.2021 г., след което на
26.03.2021 г. подала заявление по чл. 417 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение за
останалите 57 броя записи на заповед, предмет на настоящото дело. С оглед
изложените съображения намира предявените искове за основателни и доказани.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна А.Е. .......... Прави възражение за изтекла
погасителна давност. По отношение на вноските от 10.06.2016 г. до 09.08.2018 г. се
иска съдът да признае претендираните суми за плащания с периодичен характер, в
който случай вземанията ще се погасят с изтичането на 3-годишната давност, а в
условията на евентуалност по отношение на вноските 10.06.2016 г., 10.07.2016 г. и
10.08.2016 г. се иска от съда да приеме, че претендираните суми не представляват
периодични плащания, в който случай ще бъде приложима общата 5-годишна давност.
Релевира, че претендираните за плащане записи на заповеди представляват анюитетни
вноски по отпуснат от ищцата на ответника кредит в размер на 49 500 лева с 10 %
годишна лихва. В тази връзка релевира, че претендираните записи на заповед
представлявали 57 месечни вноски от № 64 с падеж 10.06.2016 г. до № 120
включително с падеж 10.02.2021 г. Наведени са следните възражения: във всяка от
останалите вноски имало главница и лихва, като описва подробно размерите им;
оспорва твърдението на ищцата, че представените в съда записи на заповед са редовни
от външна страна и притежават изискуемите реквизити; това по същество ги правело
разписки; отсъствието на задължителни реквизити в строго формалния документ
„запис на заповед“ превръщало представените от ищцата документи в разписки, като в
този случай оспорва и основанието (causa) за възникване на вземането.
С протоколно определение от 19.05.2022г. /л. 39, стр. 2/ производството по
делото е частично прекратено по отношение сума в общ размер от 1860.00 лева,
представляваща общата стойност на главниците по издадени на 10.02.2011г. 3 броя
записи на заповед, всеки един от тях на стойност от по 620.00 лева, с падеж на
плащане: 10.06.2016г., 10.07.2016г. и 10.08.2016г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17251/2021г. по описа на СРС в полза на
ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумата,
предявена с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в срок. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на
вземането му. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явява допустим.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
Основателността на предявените обективно съединени установителни искове
се обуславя от установяване на вземанията, основани на процесните записи на заповед
като ищецът следва да докаже наличието на валидна ценна книга – запис на заповед,
отговарящ на императивните изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ, размера и падежа
на вземането.
2
С изготвения по делото доклад /л. 25/ е отделено като безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че
ответникът е издал в полза на ищцата 57 броя записи на заповед, всеки един от тях на
стойност от по 620.00 лева с падеж на плащане: в периода от 10.06.2016г. до
10.02.2021г., посочен във всеки един от тях поотделно.
В конкретната хипотеза ищецът основава вземанията си срещу ответника на
менителничен ефект – процесните записи на заповед, издадени в периода от
10.06.2016г. до 10.02.2021г. Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна
сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена
сума пари. Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 ТЗ
реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. И
обратно – съгласно разпоредбата на чл. 536, ал.1 ТЗ не е „запис на заповед” документ,
който не съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл. 535 ТЗ. Допустимите
изключения от правилото на чл. 536, ал.1 ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал.
2-4 на същата законова разпоредба. Предвид естеството на предявения иск (по реда на
чл. 422 ГПК) и посоченото от ищеца в заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК основание за възникване на вземането му (менителнично
задължение по процесния запис на заповед), съдът е длъжен служебно да прецени
наличието на всички задължителни съгласно закона реквизити на процесния записа на
заповед. При извършването на тази проверка настоящият състав достигна до извода, че
процесните записи на заповед са валидни и са годни да породят посочените в тях
задължения. Документите съдържат всички задължителни реквизити, съгласно чл. 535
ТЗ – наименование „запис на заповед” в текста на документа и на езика, на който
същият е написан; падеж (в случая – на определен ден, съгласно чл. 537, вр. чл. 486,
ал.1, т.4 ТЗ); място на плащане; име на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати; дата на издаване; подпис на издателя, дата на предявяване и
подпис.
В случая се установи, че записите на заповед са съобразени с императивните
изисквания за форма и съдържание.
По отношение на наведеното от ответника възражение, че процесните записи
на заповед са издадени във връзка с наличието на каузално правоотношение и че
ценните книги са издадени именно като обезпечение по сключен договор за кредит,
следва да се изложат следните съображения: съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК, предметът на делото по
иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, се определя от правното твърдение на
ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При
3
редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случая ищецът не е въвел с
исковата молба каузалното правоотношение, възникнало с издателя
на менителничния ефект, с каквато възможност е разполагал. Ето защо съдът е указал
на ответника да установи фактите, съставляващи съдържание на релативното му
възражение, като същите подлежат на доказване от него, според правилото на чл.154,
ал.1 ГПК. Това включва установяване на соченото от него основание за
предоставените суми по записите на заповед – сключен договор за кредит и
изпълнение на задълженията по него, обективирани в ОИМ. В тази връзка обаче
ответника не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока.
Относно възражението на ответника за погасяване на процесните записи на
заповед по давност, настоящият състав счита същото за неоснователно, като в тази
връзка следва да изложи следните съображения: съгласно изричната разпоредба на чл.
537 ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с
естеството му, разпоредбите за менителницата. В чл. 531, ал. 1 ТЗ е посочено, че
менителницата (в нашия случай записът на заповед) има тригодишна погасителна
давност, считано от датата на падежа. В случая процесните записи на заповед са
издадени на 10.02.2011г., с падеж на плащане: в периода от 10.09.2016г. до 10.02.2021г.
като на 26.03.2021г. е депозирано заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417
ГПК, което е прекъснало давността. С оглед изложеното погасени по давност са
вземанията, чийто падеж е настъпил до 25.03.2018г. Следователно вземанията по
издадените 19 броя записи на заповед в периода от 10.09.2016г. до 10.03.2018г. /л. 28,
стр. 2-л. 31, стр. 2/ на обща стойност 11780.00 лева се явяват погасени по давност.
Предвид гореизложеното, исковете се явяват основателни и доказани за сумата
от 21700.00 лева, представляваща общата стойност на главниците по издадени на
10.02.2011г. 35 броя записи на заповед, всеки един от тях на стойност от по 620.00
лева, с падеж на плащане: в периода от 10.04.2018г. до 10.02.2021г. като следва да се
отхвърлят за разликата над сумата от 21700 лева до пълния предявен размер от
33480.00 лева, представляваща общата стойност на главниците по издадени на
10.02.2011г. 19 броя записи на заповед, всеки един от тях на стойност от по 620.00
лева, с падеж на плащане: в периода от 10.09.2016г. до 10.03.2018г.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
26.03.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
4
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възникват за двете страни по
делото. На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС, съразмерно
с уважената част от исковете разноски следва да се присъдят в полза на ищеца в размер
на 434.00 лева за заплатена ДТ в общ размер от 706.80 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1895.40 лв. по ч. гр. д. №
17251/2021г. по описа на СРС, 34 с-в.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ от .......... ИВ. С., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ......... срещу А.Е. ........., с ЕГН **********, с адрес: ........., че А.Е. ......... дължи
сума в общ размер от 21700.00 лева, представляваща общата стойност на главниците
по издадени на 10.02.2011г. 35 броя записи на заповед, всеки един от тях на стойност
от по 620.00 лева, с падеж на плащане: в периода от 10.04.2018г. до 10.02.2021г.,
посочен във всеки един от тях поотделно, ведно със законна лихва от 26.3.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.04.2021 г. по гр. д. №
17251/2021 г. по описа на СРС, 34 състав като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над сумата от 21700 лева до пълния предявен размер от 33480.00 лева,
представляваща общата стойност на главниците по издадени на 10.02.2011г. 19 броя
записи на заповед, всеки един от тях на стойност от по 620.00 лева, с падеж на
плащане: в периода от 10.09.2016г. до 10.03.2018г.
ОСЪЖДА А.Е. ........., с ЕГН **********, с адрес: ......... да заплати на ..........
ИВ. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сума в размер на 434.00 лева – разноски за исковото производство пред СРС и сума в
размер на 1895.40 лева – разноски по ч. гр. д. № 17251/2021г. по описа на СРС, 34 с-в.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6