РЕШЕНИЕ
№ 3858
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110108966 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Молителката С. П. П., ЕГН **********, с телефон за връзка 0895/156858, чрез адв.Д.
П. Й., адвокат при ВАК, тел:***, със съдебен адрес: *** е сезирала РС Варна с молба с рег.
№ 61789/09.07.2025 г.уточнена в срок с молба с рег. № 63375/15.07.2025 г., съгласно дадените
от съда указания с Разпореждане №28576/10.07.2025г.
Видно от сезиращата и уточнителната молба молителката С. П., представлявана от
адв.Д.Й. от ВАК сезира РС Варна с ИСКАНЕ за защита по ЗЗДН само спрямо нея, като не
търси защита за детето си въпреки, че присъствало на инцидента на посочената дата, но не
разбрало какво се случва поради ниската си възраст.
Молителката сочи , че към момента живее на следния настоящ адрес: ***. Предвид
оказания над нея психологически тормоз от страна на ответниците, молителката е заявила в
уточнителната си молба, че възнамерява да се върне да живее при родителите си на адрес:
***.
Молбата на молителката е предявена против ответниците:
1. С. С. С. ЕГН ********** с телефон за връзка: **********
2. С. С. А. ЕГН **********.
Искането, с което сезира съда молителката е за налагане на мерки по ЗЗДН по
отношение на двамата ответници, като молителката сочи, че изхожда от определения РЛО на
бащата с детето и обстоятелството, че не иска и не цели да ограничава бащата в контактите
със сина им.
Исканите от молителката МЕРКИ за защита по ЗЗДН /постоянна и незабавна
защита,след уточнението на молбата- л.14 / са заявени както следва:
а/По отношение на С. С. С. с ЕГН:**********:
на осн. чл.5 т. 1 от ЗЗДН да бъде задължен С. С. С. с ЕГН: ********** да се въздържа
1
от извършване на домашно насилие по отношение на С. П. П. ЕГН: ********** ;
на осн. чл.5 т.3 от ЗЗДН да бъде забранено на С. С. С. с ЕГН:********** да се
приближава до дома на С. П. П. ЕГН: ********** находящ се в *** и дома на родителите й в
*** на по-малко от 200 метра за период по преценка на съда.
б/. По отношение на С. С. А. с ЕГН:**********
на осн. чл.5, т. 1 от ЗЗДН да бъде задължен С. С. А. с ЕГН:********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на С. П. П. ЕГН: **********.
на осн. чл.5, т.3 от ЗЗДН да бъде забранено на С. С. А. с ЕГН:********** да се
приближава до С. П. П. ЕГН: **********, до дома й находящ се в *** и дома на родителите
й в *** на по-малко от 200 метра за период по преценка на съда,
на осн. чл.5, т.4 от ЗЗДН да бъде забранено на С. С. А. с ЕГН:********** да
осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация за период по преценка на съда.
Твърди се от молителката, че с лицето С. С. С. с ЕГН ********** имали и били във
връзка от 2019 г., като от връзката йм се родило общото йм дете Я. С.ов С. с ЕГН:
**********. От началото на връзката до началото на 2025 г. Ст.П. и С. живели съвместно в
жилището на С. , в ***. По време на съвместното съжителство между молителката, твърди
молителката, че С. С. й бил изсипвал купичка с кисело мляко върху главата, защото не я
измила на момента, а когато се опитвала да изкажа мнение по дадена тема, той й казвал, да
си знае мястото и че няма право на мнение, извивал й бил ръцете, когато се опитвала да
изложи нейните възгледи и др. Ст.П. твърди, че имало случаи, в които била излязла с
приятелка на вечеря, и след като се прибрала в жилището йм, отв.С. С. започнал да я обижда
с думите: „Боклук, пияница и др.“ С. сочи молителката, че се стараел да контролира повечето
от нейните действия, като се случвало и да плюе в лицето й. Докато молителката била
бременна с детето йм, твърди същата, отворила хладилника, за да си вземе нещо, като
затваряйки вратата, С. я попитал дали не видяла, че има нещо разсипано, а тя отговорила, че
не е видяла и той я ударил с шамар по лицето.
Твърди се от молителката П., че ответникът С. С. изпитвал силна ревност към нея и
контролирал поведението й, като се случвало да я гони от жилището и да не я допуска да се
прибере у дома.
За горепосочените случаи заявява молителката, че не е уведомявала полицейските
органи от срам и от страх да не ескалира поведението на С. С. спрямо нея. За шамара
единствено споделила с баща си, който разговарял със С.. От тогава, твърди молителката, че
С. С. не и посягал , но й казвал думите : „Ти ще видиш, луда ще те направя“ и започнал с
психическия тормоз върху нея .
Твърди се от Ст.П., че на 24.12.2024 г. сутринта тя и детето на молителката и С. С. и
С. С. били в жилището йм на .***. Със С. се били разбрали да изкарат новогодишните
празници заедно и без родителите йм. С. взел детето йм и отишъл при своите родители,
които живеели до тяхното жилище. Молителката последвала С. С. и след като влезли вътре
казала, че разговаряли, че желаят на празниците да са само тримата и в този момент майката
на С. и С. започнали да наричат молителката „злоба“ и я изгонили от жилището си.
Молителката сочи , че се прибрала в нейния апартамент и С. се прибрал и започнал да
обикаля из стаите зад нея , като постоянно я наричал „злоба“. Молителката отишла до
съседка, защото изпитвала страх и се обадила на майка си по мобилния телефон. Майката на
молителката я посъветвала да се обади на националната гореща телефонна линия за
подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие. Тогава молителката позвънила и от
горещата телефонна линия я насочили към най-близкото Районно управление. Молителката
сочи, че не отишла до районното управление, защото нямало кой да гледа детето . Така било
до 03.01.2025 г., когато родителите на молителката пристигнали от град Видин до жилището
на молителката и тя се прибрала при тях .
2
В град Видин, сочи молителката, че подала искова молба до Районен съд - Видин с
молба за определяне на режим на личен контакт и упражняването на родителските права по
отношение на детето Я. С.ов С. с ЕГН:**********. На 22.05.2025 г. с Протокол с peг.
№562/2025 г. на Районен съд- Видин, I състав, Гражданско отделение, уточнява
молителката, че бил определен режима на личен контакт, упражняването на родителските
права и местоживеенето на детето Я.. В режима на личен контакт, Районен съд -Видин
определил следното: „Определя режим на личен контакт на Я. С.ов С., ЕГН:********** с
неговия баща С. С. С., ЕГН:**********, в присъствието на майката, всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за по пет часа на ден без приспиване и по 5 /пет/ часа ежедневно
в един месец през лятото; който месец не съвпада с платения годишен отпуск на майката."
Тъй като молителката желаела да живее в град Варна, както и желаела да не се
прекъсва връзката между детето Я. и баща му, на 22.06.2025 г. от град Видин, молителката
заедно с детето Я. пристигнали в жилището на молителката в ***.
На 24.06.2025 г. С. С. казал на Ст.П., че желае да се възползва от правото си за
ежедневно виждане на детето Я. и от 25.06.2025 г. решил да го вижда всекидневно. Тъй като
решението на съда не определяло точни часове за личния контакт, С. , твърди молителката ,
че ходел в дома й когато той реши, искал да излизат както му било удобно на него и не се
съобразявал с ангажиментите на молителката и нуждите на детето. Така молителката била
ангажирана със С. почти денонощно, защото не знаела кога ще се възползва от времето си за
личен контакт за тези пет часа ( примерно отивал в 09:00 ч. до 11:00ч., след това в 15:00ч. до
17:00ч. и след това още един час в който той решал). Тези примерни часове били различни
всеки ден по усмотрение и желание на С. С.. Ако молителката не дадяла детето в часа, който
желаел той, веднага подавал жалба в агенция „Закрила на детето“ или на телефон 112 .
След всичко изложено по-горе, молителката е посочила и описала акта на домашно
насилие,заради който сезира РС Варна и желае постановяване на мерки за защита по ЗЗДН
спрямо двамата ответника .
Твърди се от молителката, че на 02.07.2025г. тя се намирала в сградата на Трето РУ
при ОД на МВР - Варна, за да подаде жалба, относно психическия тормоз от страна на С. С.
С.. Прибирайки се на адреса си, Ст.П. забелязала, че пред входа стояли С. и баща му
(ответника С. А. ). Времето според молителката било хладно и тя отишла до тях за да йм
каже, че ще се качи до жилището си за да вземе някаква връхна дреха на детето.
С. и баща му я попитали защо ограничавала вижданията и възпрепятствала
свижданията на детето Я., а тя им казала , че имала ангажимент и има личен живот.
В този момент молителката се намирала пред входа на жилищния блок, като след
като отворила вратата и вдигнала количката да я качва по стълбите, бащата на С. й казал,
че няма никакво лично време, казал й думите ,Курво мръсна " и „Няма да ни правиш
курвенски номера и да ни разкарваш ", като забелязала, че С.А. бил много агресивен и
си мълчала.
С.А. изпреварил молителката по стълбите, отишъл до асансьорната врата и
докато молителката дърпала количката и се намирала до асансьора, С.А. казал на
молителката следното :,Искаш ли сега да те пребия. Курво мръсна ", вдигнал си
ръката за да я удари, но не я ударил. През цялото време С. седял там и гледал.
Молителката твърди, че се изплашила много , вдигнала си ръцете за да се предпази,
грабнала си детето и избягала извън блока, защото там имало други хора, след което се
обадила на телефон 112. Докато молителката била на детската площадка С. и баща му
отишли при молителката и продължили да й крещят, че детето не било само нейно . За
подаденият от молителката сигнал във Второ РУ при ОД на МВР - Варна било
образувано ДП по чл. 131, ал. 1, т.5а от НК.
Молителката сочи, че след случая от 02.07.2025 г. изпитва страх за себе си и за
детето й, непрекъснато се притеснявала С. или баща му да не се появят изненадващо от
някъде с обиди, закани или заплахи, ограничил до максимум социалните си контакти,
3
защото ако закъснеела, С. започвал да подава неправомерни сигнали към Второ РУ и
към „Закрила на детето“.
При тези твърдения и молителката е отправила първоначалното си общо заявено
искане да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, според която на лицето С. С. С. с
ЕГН:**********, живущ в град *** и на баща му С. С. А. с ЕГН:********** с посочен адрес
град *** да се наложат мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашното
насилие. Едновременно с това молителката заявява, че няма нищо против бащата да
осъществява контакт с детето , но желае същият да се осъществява в присъствието на
социален работник. Моли съда и да издаде заповед за незабавна защита.В подкрепа на
твърденията си молителката е направила искания за събиране на доказателства.
В проведеното първо открито съдебно заседание отв.С. С. , представляван от адв.С.
Б. от ВАК е оспорил твърденията, които са изложени в молбата, а именно, че на
02.07.2025 г. същият е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката С. П.,
оспорил е и твърденията както в молбата, така и в Декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
В първото открито съдебно заседание ответникът С. А. лично е оспорил
твърденията на С. П., като сочи, че според него не е имало никакво домашно насилие,
както твърдяла молителката , а написаното в молбата не било напълно вярно.
В проведеното второ по ред открито съдебно заседание от 17.10.2025 г.
молителката лично, чрез адв.Д. Й. от ВАК поддържа молбата и моли да бъде уважена ведно
с присъждане на разноските.
В същото съдебно заседание отв.С.С., чрез адв.Б. оспорва молбата като
неоснователна и недоказана и желае отхвърляне на молбата ведно с присъждане на
разноските. По същество на спора адв.Б. се спира върху безспорните факти, акцентирайки
върху спорното по делото : осъществен ли е на твърдяната дата акт на насилие от
ответниците над молителката. Според адв.Б. в самата декларация по чл.9 ЗЗДН не се
съдържат конкретни твърдения ответниците да са осъществили акт на домашно насилие, а
събраните гласни доказателства по делото освен , че не са непосредствени , не може да
допълнят липсващите фактически твърдения , които молителката следвало да наведе
относно времето, мястото и начина на осъществяване на домашно насилие. Извън
изложеното в хода на спора по същество адв.Б. намира, че настоящото производство е
способ страните да уредят други отношения помежду си.
В о.с.з. от 17.10.2025 г. и отв. С. А. оспорва молбата на молителката, като
неоснователна и недоказана , моли съда да отхвърли молбата .Твърди се от отв.А., че нито е
обиждал молителката, нито й посягал , а както било писано, че казал на молителката „ курва
„, въобще не било вярно , казал й : „ Не се смей като курва „ .
СЪДЪТ , въз основа на събраните по делото доказателства, след запознаване и със
становищата на страните, на база приложимия закон и съвкупен и поотделен анализ на
доказателствата по делото приема за установено и доказано по делото следното от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна :
Безспорно е по делото, че молителката и ответника С. С. са съжителствали заедно и
имат едно малолетно дете, родено по време на връзката йм -Я. С.. Детето Я. С. С. , ЕГН
********** е родено на *** г. в гр.Варна от родители : С. П. П., ЕГН ********** и С. С. С.
ЕГН ********** /л.7/.
Видно е и от сезиращата съда молба и от уточнителната , че молителката не търси
защита за детето си , а само за себе си , като е подчертала, че изхожда от определения от съда
РЛО между бащата на детето и детето и че не иска да ограничава контактите на бащата с
детето .
Не се спори, че ответникът С. А. е баща на ответника С. С. , респ. дядо по бащина
линия на малолетния Я., а и тези факти са видни от приобщените по делото справки от
масивите на НБДН /л. 23- 25/.
4
Липсва спор затова, че към момента на сезиране на съда и към края на съдебното
дирене страните по делото живеят във Варна, на различни адреси , както и че молителката и
детето Я. живеят на улица „*** „ .
Спорно по делото между молителката и ответниците е дали на твърдяната от
молителката дата 02.07.2025 г. в гр.Варна ответниците С. С. и С. А. са осъществили над
молителката актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от Закона за защита от домашно
насилие .
Спорно е също така дали настоящото производство е способ молителката и ответника
С. С. да решат помежду си въпроса как да се изпълнява постигнато между самите тях
споразумение относно упражняването на режима на лични отношения на бащата С. С. с
детето Я., родено по време на съвместното съжителство на молителката и С.С. .
Не се спори между страните, а е доказано е по делото по безспорен начин, че с
Протокол № 562/22.05.2025 г. на РС Видин, Първи състав, ГО , от проведено публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година, РС Видин по
гр.д. № 202513201000085 по описа на съда за 2025 г. е одобрил споразумението
постигнато между страните – ищцата С. П. П., действаща като майка и законен
представител на детето Я. С.ов С. и ответника С. С. С. , като е прекратил производството по
делото. Видно от л. 6 - и от делото РС Видин е вписал в протокола от проведеното съдебно
заседание окончателното споразумение постигнато между С. П. П. и С. С. С. , по силата на
което се предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Я. С.
С.ов , ЕГН **********, на майката – С. П. П., ЕГН **********, с адрес *** ; определя се
местоживеенето на детето Я. С. С.ов , ЕГН **********, да бъде при майката С. П. П., ЕГН
**********, с адрес *** ; определя се режим на лични контакти на Я. С. С.ов , ЕГН
********** с неговия баща С. С. С. ЕГН **********, в присъствието на неговата майка ,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за по 5/пет/ часа на ден без преспиване и
по 5 /пет / часа ежедневно в един месец през лятото, който месец да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката . Бащата С. С. С. ЕГН **********, с адрес *** се
съгласява да заплаща месечна издръжка на детето Я. С. С.ов, ЕГН ********** , чрез
неговата майка и законен представител- С. П. П., ЕГН ********** , в размер на 350/триста и
петдесет / лева дължима до 10 –то число на текущия месец , считано от датата на подписване
на споразумението /22.05.2025 г./ до отпадане на основанието за плащането й или до
настъпване на законово основание за нейното изменение .
От буквалния прочит на вписаното в протокола от проведено пред РС Видин открито
съдебно заседание по гр.д.№ гр.д. № 202513201000085 по описа на съда за 2025 г. е видно,
че молителката Ст.П. и ответника С. С., на 22 май 2025 г. са се споразумели детето йм Я. да
се отглежда от молителката С. П., която да упражнява родителските права над сина си и
детето да живее при майката в ****,а на бащата е определен РЛО с детето му Я. по пет часа
на ден всяка първа и трета събота и неделя от месеца ,без преспиване и по 5 /пет / часа
ежедневно в един месец през лятото, който месец да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.Така определения РЛО от по 5 часа два пъти седмично и по 5 часа
ежедневно в един месец от лятото не съдържа начален и краен час на изпълнение и
поради факта, че майката живее към 22.05.2025г. в ***, и там е определено да
местоживеенето на детето, съдът извежда извод, че по силата на споразумението между
родителите на малолетния Я. от м.05.2025 г. родителите на детето са приели детето да
се отглежда от майката в с.*** и бащата да може да осъществяват контакт със сина си
по пет часа през седмица всеки месец и по пет часа ежедневно в един месец от лятото .
Именно във връзка с постигнатото споразумение по реда на чл.127 СК между
Ст.П. и С.С. молителката Ст.П. твърди, че ответникът С. и баща на детето йм Я. сам
решавал кога да вижда детето и това довело до конфликти между родителите и ако
молителката не се съгласяла бащата да контактува с детето йм, той подавал
неправомерни сигнали до ОЗД при ДСП.
Според твърденията на молителката в молбата й за защита по ЗЗДН / л.2-ри от
5
делото , абзац последен / на 24 декември 2024 г. сутринта с детето й се намирали в
жилището йм в ***, т.к. със С. С. се разбрали да изкарат заедно празниците – тримата , но
тогава майката на С.С. я нарекла „злоба „ и я изгонили от жилището и тя се прибрала в
нейния апартамент. По този повод твърди в молбата си С.П., че нейната майка по телефон я
посъветвала да се обади на горещата телефонна линия за подкрепа и насочване на хора,
пострадали от насилие , което и молителката сочи в молбата си , че сторила и била
насочена към най-близкото РУ, но не отишла до районното понеже нямало кой да гледа
детето й. Така твърди в молбата си молителката ,че било до 3.1.2025 г. когато родителите на
молителката дошли от гр.Видин до жилището на молителката и тя се прибрала при тях.
Сравнявайки написаното в молбата за защита и уточнителната молба и данните в
декларациите по чл. 9 ЗЗДН/ л.8, л. 9/ съдът извежда извод, че макар молителката и отв.С.С.
да са постигнали споразумение на 22 май 2025 г. относно отглеждането на детето йм Я. в
село *** , след това молителката и детето са се върнали в гр.Варна и установили да живеят
на адрес гр.Варна, ул.“***“ , *** , като в молбата си от 15.07.2025 г. молителката сочи, че
възнамерява да се върне при родителите си на адрес с.***, *** .
Твърди се от молителката, че акта на домашно насилие над нея е извършен на дата
02.07.2025 г. в гр.Варна, във входа на блока в който живее и че времето било хладно .
В декларациите по чл. 9, ал.3 ЗЗДН подписани и написани лично от молителката
под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК молителката е написала следното :
В декларацията от 08.07.2025 г. за осъществено домашно насилие от С. А. /за
когото е уточнила , че е баща на лицето с което съжителствала/: „налагане на психически и
емоционален тормоз , придружен с физическо посегателство следствие на което във Второ
РУ е образувано ДП по чл.131 , ал.1 т.5 а НК „
В декларацията от 07.07.2025 г. за осъществено домашно насилие от С. С./ за когото
е уточнила , че живяла във фактическо съжителство от 2019 г. до началото на 2025 г./ : „след
многократни актове на физически тормоз през 2024 г. ,започна и налагане на психически и
емоционален такъв , който подробно съм описала в молбата по чл. 8 от ЗЗДН . Във Второ
РУ е образувано ДП по чл.131 , ал.1 т.5 а НК спрямо бащата на С. – С. А..При
осъществения акт С. беше наблюдател и свидетел на случващото се без да предприеме
никакви действия…Притежавам скрийншот на комуникация , която мога да приложа при
поискване …. Към настоящия момент насилието е предимно психическо , за минали периоди
съпроводено с физическо такова „
За доказване на твърденията си за осъществени над нея актове на домашно насилие
молителката е ангажирала гласни доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.10.2025 г. в качество на
свидетел е разпитана водената от молителката С.а Г. , без дела и родство със страните.
Пред съда св.Г. сочи че са приятелки с молителката от около 6 -7 години, познава С.
от 3-4 години , от както започнали техните отношения , С. и С. имали дете - малкия Я. ,
когото също познавала , казвали му Я.. С бащата на С. - С. свидетелката се запознала лице в
лице, като Стели й се обадила притеснена , че са я чакали пред тях и са я заплашили.
От показанията на св. Г. става ясно, че още на 24-ти юни, когато бил рождения ден на
детето Я., молителката се върнала във Варна и от тогава започнали постоянни разправии и
караници между молителката и бащата на детето- отв.С.С.. Свидетелката твърди, че на 2-ри
юли имали среща (отв.С.С. с детето му Я. ) сутринта , както било отредено С. да се види с
детето си и преди обяд свидетелката писала на молителката как минала срещата, понеже
свидетелката знаела, че родителите на Я. имат спорове. По този повод, на обяд , след като
свидетелката писала на молителката , С. П. й казала, че имали отново спор със С.С., звънели
на 112 , т.к. бащата на детето - С.С. искал да се отдалечават от дома им, а вече било обяд и
трябвало да се приберат , не постигнали съгласие ,той подал сигнал , след което нищо не
било установено и тя казала , че ще отиде в Трето районно , след като детето се наспи за да
подаде сигнал и да изиска някаква защита, защото това не можело да продължава (повече от
6
седмица родителите на детето Я. имали неразбирателство в името на детето ).Било някъде
към обяд , разказва свидетелката , когато попитала молителката какво се случва , а
молителката й казала, че С. й звънял докато била в районното пред полицайката и му казала,
че като приключи той ще види детето си и той й затворил телефона . След което, вече било
към 7 ч. ,сочи свидетелката Г., по време когато приготвяла вечеря за двете си мънички деца/
на 1г. и 3 г./ когато молителката и се обадила плачейки по телефона и много изплашена като
й казала , че бащата на С. и С. я чакали пред вкъщи, когато баща му бил адски ядосан,
защото тя му казала, че има личен живот и че може да прави и тя други неща , които си иска,
след което казала , че ще преоблече Я. , те я възпрепятствали , тръгнали към входа , тя
тръгнала да се прибира , въпреки че те не искали и като се качвала по стълбите вече
всъщност настъпила кулминацията , когато бащата на С. посегнал на С. и й казал „ Искаш
ли да те пребия , курво мръсна ? „…Това споделила молителката със свидетелката и
свидетелката захвърлила всичко , оставила децата си да ги гледа баща йм и от ул.*** до
ул.*** бягайки отишла за десет минути до молителката . На място вече ,пред дома на
молителката имало полиция когато свидетелката пристигнала.Тогава молителката споделила
на свидетелката,че тя звъннала на полицията, била много притеснена, С. и С. също били там
, като бащата на С. се смеел , подсмихвал на свидетелката сякаш станало нещо нормално
,без дори да познава свидетелката. Пред полицаите твърди св.Г., че молителката казала, че
била заплашена да бъде ударена , но успяла да се спаси и да излезе навън, където
продължили да я следват и да я обиждат с думи които не били присъщи /според свидетелката
/ за мъж .Конкретните думи , които казал С. били „ Малка курво, ти няма да правиш тези
курвенски номера, няма да ни разиграваш … „ В този момент сочи св.Г., че С. бил по-
вулгарният , като спорен нея С. бил „ пасивно агресивен мъж „ по нейните наблюдения. „
На конкретно поставени въпроси от адв.Б. свидетелката е отговорила, че С. й
споделила , че била заплашена да бъде ударена от С. и , че за този случай свидетелката знае
само от приятелката си С. , а когато свидетелката отишла на място не чула някой да обижда
приятелката й , да я нарича по някакъв начин.
Други гласни доказателства по делото не са събрани .
Приобщени по делото като писмени и веществени доказателства са изисканите от РЦ
„ 112 „Варна записи и компактдискове / листи 74 -81 / от които става ясно, че по повод
конкретната дата на която твърди молителката да е извършено над нея домашно насилие има
подадени три сигнала : на 02.07.2025 г. в часовете 10:48 , 18:01 и 18:38 ч.
По делото са приобщени като писмени доказателства / л. 67 – 76 / изисканите от
Д“СП „ Варна материали във връзка с подаден от бащата на детето Я. – С. С. сигнал :
Сигнал от С.С. от 2.7.2025 г., 3 броя протоколи от срещи с дати 08 и 11.07.2025 г . ,доклад за
оценка на сигнал , писмо от 16.07.2025 г.
Съвкупния и поотделен анализ на изисканите от ДСП Варна материали доказват
твърдението на отв.С. , че на същия ден за който Ст.П. твърди , че той и баща му са
осъществили домашно насилие над нея С.С. е подал сигнал до ДСП Варна – ОЗД затова, че
Ст.П. като майка на детето йм Я. възпрепятства системно срещите му с детето.
Ясно е изразено по случая становището на ДСП ОЗД Варна /л.76 / изготвено в писмен
вид, адресирано до Ст.П. и С.С. .Според ДСП Варна у родителите на детето Я. липсват
умения за постигане на добро родителско сътрудничество , което води до конфликт между
тях.С цел превенция на бъдещи рискове от въвличане на детето йм в конфликтите
взаимоотношения на родителите , последните са били консултирани от ДСП Варна за
възможностите да ползват социални услуги и при заявено от тях желание ДСП Варна са
уведомили родителите на малолетния Я. , че могат да бъдат насочени към подходяща
социална услуга .
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът е длъжен да изиска
съгласно Закона за защита от домашно насилие - данни затова дали страните по делото са
били лекувани в психиатрични клиники и данни за съдимост .
От приобщените по делото писмени доказателства касаещи психиатричния статус на
7
страните и съдимостта им е установено, че страните по делото не са лекувани в псиахтрични
клиники , че молителката и бившия й партньор са с чисто съдебно минало . Единствените
данни за осъждане се съдържат в справката за съдимост на отв.С. А. като същият през 1985
г. е бил осъден за престъпление по чл.148 НК , реабилитиран на 1.11.1998 г. , а през 1987 г. е
бил осъден за престъпление по чл.251 НК/ кражба на вещи на стойност 125 лв./ ,
реабилитиран на осн.чл. 86 НК.
И на последно място , съдът се спира и на личните изявления на страните.
Предвид характера на производството по делото и целите на Закона за защита от
домашно насилие в откритото съдебно заседание от 17.10.2025 г. / л. 89 /съдът е дал
възможност на страните да изразят личните си позиции по делото.
Молителката е заявила пред съда, че ако й бъде издадена Заповед за защита по ЗЗДН
най –вече ще бъде по-спокойна за себе си , за живота си и няма да излиза със страх от дома
си когато излиза , да трябва да е с телефона в ръка и да трябва да информира майка си или
приятелка , когато излиза и когато се прибира .Молителката споделя пред съда, че дори и
преди раздялата й с ответника С.С. се опитвала и имала желание да разрешат диалогично
въпроса с бащата на детето, но там нещата стоели така, че ако тя не се съгласяла с това,
което той предлагал, и това което той искал се стигало до агресия.
Ответникът С. С. от своя страна е завил пред съда, че нито веднъж не било имало от
негова страна , особено след раздялата му с молителката, тормоз, нито й повишавал тон ,
нито я обиждал, нито и посягал камо ли. Ответникът намира , че спорът между него и
молителката е за срещите му с детето йм. Конкретната случка обяснява отв.С., че не била
той да чака молителката , за да я изплаши или нещо , а била понеже имали среща в 4:30 ч.,а
това станало в 7 ч., затова той стоял 2 часа и половина и я чакал , без да знае , че ще закъснее
или нещо подобно.Когато С.С. видял Ст.П. , почни въобще не говорил с нея, просто я
попитал , тя казала, че ще преоблече детето , а вече било 7 ч. и детето тогава било на една
година и седем месеца и вече ответника нямало кога тепърва да има среща с него .Бащата на
ответника – отв.С.А. пристигнал в последствие , не бил от началото там , а С.С. бил там от
4:30 ч и примерно към 6:30 ч. С.А. отишъл .
Ответникът С.А. също е изразил позицията си пред съда.Той твърди че не е вярно
това, което твърди С. за домашно насилие .Никога не бил й повишавал тон, освен тогава, и
то защото бил афектиран много, говорил със сина си какво може да се направи да си
подобрят отношенията , определено искал да имат някакви контакти.С.А. само говорил със
сина си С.С. , нищо друго не бил направил по този въпрос .
Въз основа на така установеното от фактическа страна,съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата за защита по ЗЗДН е подадена от активно процесуално - правно
легитимирано лице по смисъла на чл.3 ЗЗДН, в рамките на установения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН
преклузивен срок, което обуславя и извод за процесуалната допустимост на същата.
Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна и недоказана, по следните
съображения:
За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Анализът представените по делото доказателствата налага извод, че по делото е
безспорно установено и доказано, че молителката С. П. и ответника С. С. са лица родени
съответно през 1994 г. и 1995 г. , съжителствали на семейни начала в период от няколко
години и по време на съвместното им съжителство се е родило детето им Я. С. .Детето Я. С.
видно от удостоверението за раждане приобщено на л. 7-ми е родено на 24 юни 2024 г. Т.е.
8
на 24.06.2025 г. детето Я. е навършило едва една година и към момента е на една година и
четири месеца.
Видно е от писмените доказателства и изявленията и твърденията на страните, че е
налице спор между Ст.П. и С. С. относно отглеждането на сина йм Я. , не се спори , че
ответникът Александър С. е баща на отв.С. С. и че е дядо на малолетния Я. .
Доказано е по делото че на 22 май 2025 г. , т.е. преди детето Я. да е навършило и една
година родителите му – молителката и ответника С. са постигнали споразумение относно
упражняването на родителските права над детето, определяне на местоживеенето на детето,
режим на лични отношения с детето и издръжката за последното, като споразумението им е
било одобрено от първоинстанциония РС Видин, предвид факта, че към датата на
споразумението майката и детето са живели в *** .
Твърденията на молителката за конкретни актове на психическо насилие осъществено
над нея и за опит за осъществяване на физическо насилие от 02.07.2025 г. се съдържат само в
сезиращата съда молба на страница 2 -ра .
В подписаните лично от молителката 2 броя декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН липсва
описание на дата ,време, място и начин на извършване на домашно насилие от ответниците
спрямо молителката, като и в двете декларации се сочи, че по случая е образувано
досъдебно производство по чл.131 , ал.1 т. 5 а НК .
В подкрепа на твърденията на молителката за осъществено над нея домашно насилие
са показанията на свидетелката Г., която не отрича ,че не е присъствала на мястото и по
времето когато ответниците са били пред входа в който живее молителката и детето Я. .
Кореспондират с твърденията на молителката за осъществен акт на насилие данните
от РЦ 112 Варна , но от последните се констатира, че в деня 02.07.2025 г. е имало не един а
общо три сигнала подадени до 112 и то в различни часове , както пери обед , така и в късния
следобед , но преди 19 часа.
В разрез с твърденията на молителката са данните събрани чрез изисканата
информация от ДСП Варна , като от последните се констатира, че не на друга дата а на
02.07.2025 г. ответникът С. С. е подал сигнал до отдела за закрила на детето,че не може да се
вижда със сина си Я. .
По делото не са събрани доказателства затова дали във Второ или Трето РУ Варна
има образувани преписки или досъдебни производства , които да се свържат с датата
02.07.2025 г.
Личните изявления на ответниците не могат да бъдат доказателство за извършен от
тях акт на домашно насилие или опит за домашно насилие. В частност признатото от
ответника С.А. , че е повишил и тон и че е казал на молителката на молителката да не се
смее като „курва „ не доказва твърдението на молителката, че С.А. и посегнал, опитвайки
се да я удари , че и казал „ Искаш ли да те пребия курво мръсна „ .
Преразказаното от свидетелката Г. не е пряко възприето от последната , но дори и да
няма никакво съмнение в искреността на изложеното от св.Г., показанията й не са нито
преки , нито непосредствени поради което и само на тях съдът не може да обоснове извод за
основателност и доказаност на молбата на молителката .
На следващо място съдът отчита актуалната редакция на Закона за защита от
домашно насилие, съгласно която молителите не са длъжни да подават Декларация по чл. 9,
ал.3 ЗЗДН и че Декларацията не е сред задължителните реквизити при сезирането на съда .
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, обаче и в действащата редакция на ЗЗДН , Декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за защита,
в случай, не е оспорена от ответника и не е опровергана от други доказателства . С оглед
спецификата на отношенията, предмет на разглеждане в процеса, а и трайната съдебна
практика , жертвата на домашно насилие може да доказва факта на това насилие и само с
декларацията.
9
По делото обаче възраженията на ответника С.С. изложени в хода на спора по
същество /както лично , така и чрез адв.Б. / са напълно основателни .
В нито една от двете депозирани по делото декларации няма описание на конкретен
акт на домашно насилие извършен на 2.7.2025 г. от ответниците – липсва описание на време,
място и начин на осъществяване на домашното насилие.Обективно в декларацията
приложена на л. 9 молителката препраща към молбата си за защита по чл. 8 ЗЗДН , но това
не замества липсата на деклариран конкретен акт на домашно насилие извършен от С. С..
Нещо повече - гласните доказателства допуснати в полза на молителката т.к. не са преки а
пресъздават споделеното от молителката на св.Г. по правната си същност не доказват и не
могат да заместят липсата на конкретно деклариран в двете декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН
акт на насилие.
Молителката и ответниците имат еднакви твърдения , че действително пред входа на
блока, в който молителката живее заедно с детето Я. са били заедно , вероятно около 18-19
ч. на 02.07.2025 г. , но доказателства преки или съвкупност от косвени доказателства които
да изведат извод, че ответникът С.А. е посегнал да удари молителката и че я наричал с
обидни думи и заплашвал, а отв.С.С. само стоял като страничен наблюдател - по делото
няма . Събрани са доказателства затова, че на същия ден 02.07.2025 г. отв.С.С. е подал
сигнал до ОЗД ДСП Варна, че не може да се вижда със сина си Я., т.к. майката на детето
осуетява контактите .
За настоящия съдебен състав по делото е доказано безспорно не осъществяването на
домашно насилие от ответниците или опит за осъществяване на акт на домашно насилие
спрямо молителката, а силно изразен конфликт между С. П. и С. С. относно изпълнението
на влязло в законна сила протоколно определение на РС Видин от 22.05.2025 г. , с което
съдът е утвърдил споразумението между П. и С. относно отглеждането на малолетния им и
невръстен син Я.. Доказано е на база събраните данни от ДСП Варна, че в този спор детето
не е въвлечено, че детето не е в риск , поне към момента .
Целия събран по делото доказателствен материал обоснова крайния извод на
настоящия първоинстанционен съдебен състав , че вероятно на 02.07.2025 г. ответниците
при срещата си с молителката осъществила се във входа на блока в който живее последната
с детето Я. са преминали границите на добрия тон за разговор и са създали усещането у
молителката за несигурност , но не и че са извършили актове на психическо и емоционално
насилие или че отв.А.С. е направил опит да удари молителката.
Следва да бъде направена и разлика между обида, клевета, заплашване , уронване на
честта и доброто име на едно лице , от една страна, със смисъла вложен в нормата на чл.2 от
ЗЗДН , в частност - съдържанието на понятията психическо и емоционално насилие по см.
на ЗЗДН . В практика на първоинстанционните районни и въззивните окръжни съдилища в
страната се приема , че като психическо и емоционално насилие по см. на чл.2 ЗЗДН се
окачествяват всички действия , които имат емоционално или вредно въздействие върху
психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и или го принуждават да ги
потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие мога да бъдат
вербално насилие - крещене , псуване , обиждане, игнориране , унижение, всяване на страх
или изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се
извърши конкретно, като се изследват отношенията между страните , техните физически,
психически, емоционални особености и съответните следи останали в съзнанието н
пострадалото лице.
Конкретната преценка на съда, извършена на база изложеното от молителката в
молбата й за защита от домашно насилие, лаконичните и общи твърдения в декларациите по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, противоречията между изложеното в молбата за защита и в двете
декларации, липсата на преки доказателства които да кореспондират с изложеното в молбата
за защита , данните събрани по делото от РЦ 112 и ДСП Варна , е че е налице спор между
молителката и отв.С. затова как да изпълняват собственото си взето през м.май 2025 г.
решение относно отглеждането на детето йм Я. . Споровете относно упражняването на
10
родителски права се решават от гражданския съд по утвърдения затова ред и не следва да се
сместват със спецификите и целите на Закона за защита от домашно насилие
.Упражняването на родителските права и осъществяването на режим на лични отношения
между родителя , който не упражнява пряко родителски права над детето с дето, отглеждано
пряко от родителя който упражнява родителски права води често до спорове между
родителите ;иницииране на производства и по ЗЗДН, образуване на изпълнителни дела ,
преписки в прокуратурата и районите управления и сезиране и наказателния съд.В случая е
налице конфликт между молителката и ответника С., който може да бъде решен от самите
тях и по начин гарантиращ възможността и на двамата да се грижат за детето си със или без
помощта на подпомагаща среда и без намесата на органите на реда и или съда .
Целта на закона за защита от домашно насилие е да се даде защита на пострадалите от
домашно насилие лица , като актовете на домашно насилие подлежат на доказване.
По същество на спора съдът се позовава на познатата му съдебна практика
обективирана в Решение № 50254/13.02.2023 г.на ВКС по гр.д.№ 3408/2021 г. на Четвърто
г.о., ГК , с докладчик съдията Владимир Й. , постановено по чл.290 ГПК и задължително
за настоящата инстанция .Независимо от факта ,че цитираното Решение е постановено по
правен спор с друг предмет на доказване, в същото е акцентирано върху приеманото и
настоящия състав становище , че „ за да се постигне чрез косвени доказателствени средства
пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти , която да създаде
сигурност , че фактът индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти
наистина се е осъществил „ …
Въз основа на изложените по-горе мотиви, съобразявайки практиката на ВКС по
чл.290 ГПК и доказателствата по делото, съдът отхвърля изцяло молбата на молителката
като неоснователна и недоказана, като счита че молителката не е провела пълно и главно
доказване на твърдените от нея факти за осъществено домашно насилие от ответниците.
При постановяване на акта си по същество съдът съобразява и нормата на чл. 19, ал.2
ЗЗДН (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм., бр. 66 от 2023 г., в сила от
1.01.2024 г.) Заповедта за незабавна не подлежи на обжалване и има действие до издаването
на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита.
Т.е. действието на издадената Заповед по чл.18 ЗЗДН ще продължи до влизане в сила на
съдебния акт . Заповед № 139/16.07.2025 г. за защита по чл.18 ЗЗДН с мярката по чл.5 , ал.1 т.
1 ЗЗДН спрямо отв.С. А. и Заповед № 140/16.07.2025 г. за защита по чл.18 ЗЗДН с мярката по
чл.5 , ал.1 т.1 ЗЗДН спрямо отв.С. С. /л. 19, л.20 от делото / ще продължат действието си до
момента в който влезе в сила окончателния съдебен акт – Решението по същество на спора.
Изхода на спора налага възлагане на дължимата се държавна такса в тежест на
молителката и присъждане в полза на ответника С. и в тежест на молителката на сторените
от ответника съдебно деловодни разноски. Видно от л.85-ти в списъка по чл.80 ГПК
ответника С. претендира разноски от 1200 лв. за адвокатски хонорар .Претендирания от
ответника С. размер на адвокатски хонорар от 1200 лв. е доказан въз основа на приложения
по делото на л.86- ти Договор за правна защита и съдействие от 11.08.2025 г.Договорът за
правна защита и съдействие има характер на разписка и доказва плащането на адвокатския
хонорар в брой.Против размера на претендирания от отв.С. адвокатски хонорар не е
реливирано възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което и съдът осъжда молителката да
заплати сумата от 1200 лв. в полза на отв.С. – разноски по делото за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Ответникът С. също има право на разноски, но не е поискал присъждани на такива,
не е представил списък по чл.80 ГПК , поради което съдът не присъжда разноски в полза на
отв. С..
Водим от горното, и съгласно чл.17 от Закона за защита от домашно насилие ,
Варненският районен съдът
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователна и недоказана молбата депозирана от
молителката С. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна , ул. „*** „ *** с ИСКАНЕ да
бъде постановено Решение, по силата на което съдът да постанови мерки за защита на
молителката по Закона за защита от домашно насилие против ответника С. С. С. ЕГН
********** , с адрес : *** и против ответника С. С. А. ЕГН **********,с адрес : *** ,
както следва :
по отношение на С. С. С. с ЕГН:**********:
на осн. чл.5 т. 1 от ЗЗДН да бъде задължен С. С. С. с ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на С. П. П. ЕГН: ********** и
на осн. чл.5 т.3 от ЗЗДН да бъде забранено на С. С. С. с ЕГН:********** да се
приближава до дома на С. П. П. ЕГН: ********** находящ се в *** и дома на родителите й в
*** на по-малко от 200 метра за период по преценка на съда.
по отношение на С. С. А. с ЕГН:**********:
на осн. чл.5, т. 1 от ЗЗДН да бъде задължен С. С. А. с ЕГН:********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на С. П. П. ЕГН: **********.
на осн. чл.5, т.3 от ЗЗДН да бъде забранено на С. С. А. с ЕГН:********** да се
приближава до С. П. П. ЕГН: **********, до дома й находящ се в *** и дома на родителите
й в *** на по-малко от 200 метра за период по преценка на съда и
на осн. чл.5, т.4 от ЗЗДН да бъде забранено на С. С. А. с ЕГН:********** да
осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация за период по преценка на съда, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11 , ал.2 ЗЗДН молителката С. П. П., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна , ул. „*** „ *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Варна СУМАТА от 25.00 лв. (двадесет и пет лева )- дължима държавна такса .
ОСЪЖДА молителката С. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна , ул. „*** „
***на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН вр. чл. 78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ответника С. С. С.
ЕГН ********** , с адрес : ***СУМАТА от 1200.00 лв. ( хиляда и двеста лева ) – сторените
от ответника С.С. съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция за процесуално
представителство от един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
седмодневен срок, считано от датата на обявяването му - 31.10. 2025 год.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12