Р Е
Ш Е Н
И Е
№
578, 18.10.2019 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември, две хиляди и деветнадесета година , в състав:
СЪДИЯ: Боряна Петрова
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
След
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2297 по описа за 2018 г., по описа
на Районен съд Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК
във вр. с чл. 87, ал.1 от ЗЗД; чл.9 и сл. от ЗПК.
Ищецът “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД
гр.София, твърди в исковата си молба, че с ответницата са сключили договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № PLUS-13909471.
Твърди още, че е отпуснал и револвиращ, потребителски
под формата на кредитна карта № CARD-14769034.
На 03.08.2017 година, ответницата е активирала предоставената и кредитна карта,
с максимален кредитен лимит 1 000 лв., който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции, чрез издадената му кредитна карта. Върху
усвоената сума се начисляват годишна лихва и такси за обслужване.
Кредитополучателят се задължава да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума. Ищецът твърди, че
длъжникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2016
година. Поради горното ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, като в
негова полза е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
сумите 1 067.86 лв., по договор за кредит за покупка на стоки, възнаградителна лихва в размер на 202.18 лв., от
01.09.2017г. до 08.02.2018 г., лихва за забава в размер на 64.03 лв. от
08.02.2018 г. до 11.09.2018 г.ведно законната лихва върху главницата от
01.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 26.68 лв., разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.Заповедта на длъжника е връчена при условията на чл.45, ал.5 от ГПК, поради
горното и след дадени указания, ищецът е предявил настоящите искове и моли съда
да постанови решение, с което да признае съществуване ето им, ведно със
законните последици.
При условията на евентуалност е предявил осъдителни
искове, за претендираните суми.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответницата, чрез назначения си особен
представител упражни правото си на отговор. С отговора исковете се оспорват изцяло,
като неоснователни и недоказани.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят за това, че
ответникът е сключил с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София,
твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № PLUS-13909471. Кредиторът е отпуснал и револвиращ, потребителски кредит под формата на кредитна
карта № CARD-14769034. Съгласно договора, кредитния лимит по картата е в размер
на 1 000 лв. Картата е активирана от ответницата на 03.08.2017 година, като на
01.09.2017 година, когато е преустановила обслужването на картата, балансът по
нея е в размер на минус 1 270.40 лв. Върху усвоената сума се начисляват
съответните лихви и такси.
Видно от изготвената по делото икономическа експертиза размерът
на задълженията на ответницата към 30.09.2019 година са следните: главница в
размер на 1 027.20 лв., договорна лихва, в размер на 178.18 лв. и лихва за
забава, в размер на 177.98 лв. Кредитния лимит по картата е усвоен напълно от
ответницата, но няма погасена нито една вноска от нейна страна.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Поради факта, че
се касае за сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и съгласно
трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на РБ,
исковият съд дължи извършването на служебна проверка по валидността и
действителността на договора за потребителски кредит, неговото съдържание,
както и дали са налице неравноправни клаузи, които да водят евентуално до
недействителност респективно до нищожност на договора за предоставяне на
потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно наличие на
противоречие на договора на императивни материално-правни
разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се
позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените
установителни искове за съществуване на вземане
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна
карта. Видно от съдържанието на договора, същият е сключен лично между кредитен
инспектор и ответника, поради което отношенията между страните се уреждат от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ
императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има служебно задължение да
следи за спазването на императивния материален закон. Съгласно легалното
определение в чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР
на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че
договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се подчинява
на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон
за потребителския кредит не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена
форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Процесният договор отговоря на изискванията
на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Процесния договор и към момента съществува, но изпълнение
от страна на ответницата по него няма. Същата е изтеглила напълно одобрения и
кредитен лимит на 04.08.2017 година, но не е направила нито една погасителна
вноска по договора. Кредиторът е отправил покана за плащане, получена лично от
ответницата, в която е посочен и размерът на задължението по договора за
предоставяне на револвиращ потребителски кредит, под
формата на кредитна карта. Плащане от страна на длъжника не е последвало. Доколкото
договорът е действителен и удостоверява вземане на ищеца към ответницата
относно непогасена главница и договорни лихви, както и лихви за забава, то
предявените установителни искове за съществуването на
вземания по процесния договор са основателни, до
размера установен от вещото лице. Предявеният иск е за установяване на вземане
за главница в размер на 1067.86 лв., поради което искът за горницата над
1 027.20 лв., следва да бъде отхвърлен като недоказан. До пълният размер
от 202.18 лв., представляваща договорна лихва, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца разноските сторени в
заповедното производство, в размер на 76.68 лв., както и тези в настоящото
производство, в размер на 546.70 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, Париж”, рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК “Младост-4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано
от Д.Д.– зам. управител, действащ чрез пълномощника Н.А.М.-
юрисконсулт, от Г.И.Д. ЕГН ********** ***, представлявана от назначения и
особен представител адв. М.А. *** в размер на
1 027.20 лв., представляваща
главница по договор за револвиращ, потребителски под
формата на кредитна карта № CARD-14769034, ведно със законната лихва от 01.10.2018
г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 958
от 02.10.2018 г., по ч.гр.д.№ 1700/18 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за установяване на вземането за главница, до пълния размер от
1 067.86 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, Париж”, рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК “Младост-4”, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д.Д.– зам. управител, действащ чрез
пълномощника Н.А.М.- юрисконсулт, от Г.И.Д. ЕГН ********** ***, представлявана
от назначения и особен представител адв. М.А. *** в
размер на 178.18 лв.,представляваща договорна лихва за периода 01.09.2017 г. до
08.02.2018 година, за което е издадена Заповед за изпълнение № 958 от
02.10.2018 г., по ч.гр.д.№ 1700/18 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за установяване на вземането за лихва, до пълния размер от 202.18
лв. лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, Париж”, рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК “Младост-4”, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д.Д.– зам. управител, действащ чрез
пълномощника Н.А.М.- юрисконсулт, от Г.И.Д. ЕГН ********** ***, представлявана
от назначения и особен представител адв. М.А. *** в
размер на 64.03 лв., представляваща лихва за забава за периода 08.02.2018 г. до
11.09.2018 година, за което е издадена Заповед за изпълнение № 958 от
02.10.2018 г., по ч.гр.д.№ 1700/18 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА
Г.И.Д. ЕГН ********** ***, представлявана от назначения и особен
представител адв. М.А. *** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, Париж” , рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК “Младост-4”, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д.Д.– зам. управител, действащ чрез
пълномощника Н.А.М.- юрисконсулт, направените по ч.гр.д.№ 1700/18 по описа на
РСТ разноски, в размер на 76.68 лв., и разноски в настоящото производство, в
размер на 546.70 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Съдия: