Мотиви по НOХД № 2493 по описа на БРС за 2020 г., НО, 17–ти
състав.
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 188/2020г. по описа на 02 РУ
при ОД на МВР гр.Бургас, Б.ПОР.726/20г. на БРП против Д.Д.Д.
ЕГН:********** за това, че на 03.04.2020г в
град Бургас по път 9008 с посока на движение от кв. „Д.Е." към село Б.
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фиат", модел
„Пунто" с per. № ****, без съответно свидетелство за правоуправление в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с
Наказателно постановление № 19-0769-003262/02.07.2019г.издадено от Началник
група в сектор „ПП" при ОД на МВР-Бургас връчено му на 06.11.2019г. и
влязло в сила на 14. 06. 2019г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа така внесеното обвинение, като намира за доказано от
обективна и субективна страна извършеното деяние и моли съдът да постанови
осъдителна присъда, като определи на подсъдимия и съответно наказание.
Защитникът адв. Е. счита повдигнатото срещу подзащитния
и обвинение за недоказано. Оспорва годността на свидетелските показания на
полицейските служители. В своята пледоария моли съдът да постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимият Д. не признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не се признава за
виновен в извършването на посоченото престъпление. Моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна: С
наказателно постановление №19-0769-03262/02.07.2019г.издадено от Началник група
в сектор „ПП" при ОД на МВР-Бургас връчено му на 06.11.2019г. и влязло в
сила на 14. 06. 2019г, подс.Д. бил наказан по административен ред за това, че е
управляват МПС без съответно свидетелство за управление- нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му било наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
На 03.04.2020г., Д. предприел управление
на МПС-лек автомобил марка „Фиат" модел „Пунто" с рег.№*******, като
се движил по път 9008 с посока на движение от кв. „Д.Е." към село Б.. В
близост до търговска база „Деспред", полицейските служители и свидетели по
делото Д.Л. и Д.К., спрели лекия автомобил и поискали документите за
правоуправление на Д.. Вместо да представи поискания документ, той отговорил,
че никога не е притежавал такова. След извършена справка в информационните
системи на МВР, св.Д.Л. действително установил, че подс.Д. не притежавал СУМПС,
а с НП № 19-0769-003262/02.07.2019г.издадено от Началник група в сектор
„ПП" при ОД на МВР-Бургас връчено му на 06.11.2019г. и влязло в сила на
14. 06. 2019г, бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС.
Това административно наказание било наложено в срок по-кратък от една година,
поради което свидетелите преценили, че предприетото от Д. управление се явява
съставомерно деяние по смисъла на чл.343в ал.2 от НК, поради което на място бил
повикан екип от Сектор „ПП" при ОД на МВР-Бургас.
На място пристигнал свидетеля Г. К.. Той
съставил на подсъдимия АУАН с бл.№ 454761 от 03.04.2020г свалил
регистрационните табели на управлявания от Д. автомобил и отвел последния в
02-ро РУ на МВР-Бургас за изясняване на случая.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К., Л., К.,
както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото –
заверени преписи от НП № 19-0769-003262/02.07.2019г.издадено от Началник група
в сектор „ПП" при ОД на МВР-Бургас, АУАН, Справка от Сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. Бургас, бюлетин за съдимост.
Съдът кредитира показанията на тримата
полицейски служители – св.К., Л. и К. с доверие. От своя страна К. и Л. са
установили престъплението, като спирайки управлявания от Д. автомобил са
извършили проверка, в която са установили, че в действителност подсъдимият не
притежава СУМПС, както и че това деяние е в рамките на едногодишния на друго
такова наказание, за което имало влязло в сила НП. Тези служители поискали
съдействие от дежурен ОДЧ, при което на мястото на проверката отишъл и св.К.,
който съставил АУАН на подс.Д.. Показанията им са взаимодопълващи се и
подкрепени останалия писмен доказателствен материал – АУАН, НП, справка от
сектор ПП и се кредитират с пълно доверие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343в,
ал.2 от НК. По делото са събрани напълно безпротиворечиви доказателствени материали
и в този смисъл не е налице хипотезата на чл.304 от НПК, в каквато насока са
изводите на защитата. Разпитаните по делото свидетели – полицейски служители
имат ясни спомени за случая, в които са възприели подс.Д. да управлява
автомобила. Показателни в тази насока са показанията на св.К. и Л., които
заявяват, че имат ясни спомени, тъй като и друг път са извършвали проверки на
подсъдимия и са наясно с наложени предишни наказания. Подсъдимият не доказа
твърдяната заинтересованост на полицейските служители, поради което съдът
намира тези негови твърдения за недоказани.
Така с деянието си подсъдимият Д. осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, тъй като на 03.04.2020г в град Бургас по път 9008 с посока на движение от кв. „Д.Е."
към село Б. управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка
„Фиат", модел „Пунто" с per. № ****, без съответно свидетелство за
правоуправление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
такова деяние с Наказателно постановление № 19-0769-003262/02.07.2019г.издадено
от Началник група в сектор „ПП" при ОД на МВР-Бургас връчено му на
06.11.2019г. и влязло в сила на 14. 06. 2019г. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл от подсъдимия, като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Интелектуалната страна на умисъла е обхващала представите,
че е наказван по административен ред с административни наказания с посоченото
по-горе НП. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
С въведеното законодателно решение за криминализиране
на осъщественото от подсъдимия деяние е заложен един съществен принцип -
управлението на МПС без свидетелство за правоуправление се криминализира като
престъпление по НК едва след като деецът веднъж е бил наказан за същото по
административен ред. Следователно, от обективна страна предпоставка за търсене
на наказателна отговорност е наличието на едно предишно административно
наказване на дееца за същото такова деяние, което не е изиграло своята
възпираща роля. В настоящия случай това се явява наказването му с наказателно
постановление № 19-0769-003262/02.07.2019г.издадено
от Началник група в сектор „ПП" при ОД на МВР-Бургас. Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние - управлявал е МПС, като това е извършено в
посочения в закона срок - едногодишен, считано от наказването му по административен
ред.
Субект на престъплението по ал. 2 на чл.
343в от НК за разлика от субекта по ал.1 може да бъде само изначално
неправоспособен водач на МПС. Тоест не такъв, на който свидетелството за
правоуправление е временно отнето, а такъв, който или никога не е притежавал
свидетелство (не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ) или е бил
правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си. Безспорно се установи
в настоящия случай, че подсъдимият е неправоспособен водач.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с
пряк умисъл. Съзнавал е, че е неправоспособен водач, както и че вече е бил
наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление. Подсъдимият е съзнавал, че извършва същото деяние - управлява
МПС без СУМПС - в едногодишния срок от наказването му по административен ред,
тъй като наказателното постановление му е било връчено лично и той е бил
абсолютно наясно с наложените му административни наказания, като е предвиждал
общественоопасните последици на своето поведение и пряко ги е целял.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Д.Д.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в,
ал.2 от НК.
По наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба
от петстотин до хиляда и двеста лева.
На първо място съдът отчита, че не са налице
многобройни или изключително смекчаващи обстоятелства, поради което и
най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Поради
което Д. следва да бъде санкциониран за поведението си при приложение на чл. 54, ал.1
от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
вземе предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия. Видно от справката му
за съдимост, същият е осъждан многократно /30 пъти/ за различни по вид
престъпления. Наложените в тази връзка наказания очевидно не са постигнали
предвидените в закона цели за поправяне и превъзпитание на дееца и не са
оказали възпиращо действие по отношение на него, щом като той отново извършва
престъпление. На следващо място
от справката, издадена от сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Бургас се установява, че подс.Димимтров е наказван 31 пъти за различни нарушения по ЗДвП, вкл. и по чл.150
ал.1 от ЗДвП. От това се налага несъмнения извод, че същият поначало има изцяло нихилистично отношение
към въведените нормативни правила за движение по пътищата и тоталното им
пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил на поведение. На практика подсъдимият постоянно управлява автомобил, въпреки посочената
по-горе неправоспособност за тази дейност. От гореизложено в своята съвкупност се налага извода,
че управлявайки МПС по пътищата този деец е изключително рисков и опасен за
останалите участници в движението. Съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства трудовата ангажираност на подсъдимия.
С оглед изложеното и вземайки предвид баланса между
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, настоящият състав намира, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание в минимален размер от една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. Не може да бъде приложен
институтът на условното осъждане, тъй като предвид предходните осъждания на
подсъдимия не са налице предпоставките на чл. 66, ал.1
от НК. По отношение на
режима: доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са
изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" ЗИНЗС на подсъдимия следва
да бъде определен първоначален "СТРОГ" режим за изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен
водач, съдът прие, че не може да приложи разпоредбата на чл. 343г от НК. В този смисъл са и разясненията, дадени с Постановление № 1/1983
г. на ВС, Пленум, т. 6. Освен това, съставът по чл. 343в, ал.
2 от НК /по който подсъдимият бе признат за виновен/ не попада в
изчерпателното изброяване на чл. 343г от НК.
Съдът счита, че се касае за лице с утвърдени престъпни
навици и явно демонстрирано нежелание да се поправи, въпреки изтърпените до
момента наказания, поради което само така наложеното наказание може да постигне
целите предвидени в чл. 36 от НК.
Това наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен
на обществената опасност на деянието и на дееца.
Няма данни за
сторени разноски по делото и иззети ВД.
НН
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
За изготвянето на мотивите да се
съобщи писмено на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС