Р Е Ш Е Н И Е
№2
гр. Русе, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, ІV състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията ДЯКОВА адм. дело № 622 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, чл. 4
и чл. 9б от Закона за местните данъци такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Ф + С - Агро” ООД със
седалище: в гр. Русе, представлявано от управителя С. Я. С., против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № 201-1/06.08.2020 г.,
издаден от главен специалист в отдел МДТ към Дирекция „ФМДТ” при Община Две
могили, потвърден с Решение № 2/14.10.2020 г. на Началника на отдел „МДТ” при
Община Две могили, в частта, с която са определени задължения за такса битови
отпадъци (ТБО) за 2020 г. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби
и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че е налице и немотивираност и
необоснованост на акта като порок във формата му. При определяне на дължимите
суми за такса битови отпадъци (ТБО) административният орган не е обосновал
използвания метод за изчисление – като процент (промил) от данъчната оценка, не
се е съобразил и с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ относно определяне на
основата, от която да бъде изчислена ТБО. Развити са и съображения за
противоречие на приетата от Общински съвет – Две могили Наредба № 5 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две
могили, област Русе (за краткост Наредба № 5 на ОбС) със законовите норми на
ЗМДТ относно начина на определяне на размера на ТБО чрез използване за основа
данъчната оценка на имотите, която за предприятията е отчетната им стойност. С
жалбата се оспорва дължимостта на определената ТБО и начинът (методът) на
определянето й. Няма наведени възражения относно определения от
административния орган размер съобразно приложения метод.
С формулирания в жалбата петитум жалбоподателят
претендира отмяна изцяло на потвърдения с решение на началника на отдел МДТ Акт
за установяване на задължения, но с оглед направеното в началото на жалбата
уточнение на предмета на спора и развитите след това доводи, съдът счита, че
искането за отмяна на АУЗ касае единствено частта, в която са установени
задължения за ТБО. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – началник отдел „МДТ” при
Община Две могили, в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на разноски.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по делото, становищата на страните, въз основа на
съвкупната им преценка и с оглед предоставените компетенции по чл. 160 от ДОПК,
съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. Според чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК ревизионният акт (в случая АУЗ по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред или в която част подадената по административен
ред жалба е уважена. Според чл. 9б ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 – 5 ЗМДТ. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. В
случая е проведено задължителното оспорване по административен ред на
първоначалния акт, като с Решение № 2/14.10.2020 г. Началникът на Отдел “МДТ” е
потвърдил акта, с който са определени задължения за ТБО за недвижими имоти в гр.
Две могили, собственост на дружеството-жалбоподател. Следователно налице е
годен предмет на оспорване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице
– адресат на акта. Спазен е преклузивният 14-дневен срок за оспорване по чл.
156, ал. 1 от ДОПК – решението на горестоящия административен орган е съобщено
на жалбоподателя на 16.10.2020 г. (л. 13 от преписката), а жалбата е подадена
на 23.10.2020 г., чрез решаващият орган.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
По делото не се
спори(въпреки, че не са приложени доказателства за това), че дружеството –
жалбоподател е собственик на недвижим имот в гр. Две могили, за който е подало
декларация по ЗМДТ вх. № 68040000144/22.02.2016 г. и е разкрита данъчна партида
с № 6804F3871 – за
нежилищен недвижим имот с адрес гр. Две могили, ул. Черно море № 7,
представляващ УПИ в строителни граници с идентификатор 20184.1.1228.
Не е спорно също
така, че жалбоподателят притежава и нежилищен недвижим имот с идентификатор
20184.1.1229, с адрес гр. Две могили, ул. „Черно море“ № 6, за който е подал
данъчна декларация вх. № 68040000602/17.10.2013 г. и е разкрита данъчна партида
№ 6804F1382 – за
нежилищен имот, намиращ се на адрес гр. Две могили, ул. „Черно море“ № 6.
На 23.07.2020 г.
жалбоподателят е подал искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (л. 4 от преписката) за
издаване на акт за установяване на задължения за календарната 2020 г. за
имотите декларирани по двете данъчни декларации.
Въз основа на подадената
декларация и наличните при административния орган данни за имотите, в
производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, е издаден оспореният АУЗ, с който са
определени публични задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса
битови отпадъци (ТБО) за имотите на ул. Черно море № 6 и № 7 за 2019 година (л. 1-3 от
преписката). Предмет на оспорване в настоящото производство са само
задълженията за ТБО. В обстоятелствената част на АУЗ са описани разпоредбите и
конкретните размери на ТБО по компоненти.
От представената
Заповед № 973/15.11.2019 г. на Кмета на община Две могили (л. 16 от
преписката) е видно, че издателят на АУЗ – гл. специалист Симеонка Димитрова
Иванова е включена в списъка на служителите от отдел „МДТ” с права на орган по
приходите, а функциите на ръководител на звеното за местни приходи в общината
се изпълняват от началника на отдел „МДТ“.
По делото като писмено
доказателство е представена заповед за определяне границите на районите, в
които се извършват на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на
депо за битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване по населени места за имоти, собственост на физически и юридически лица
за 2020 г. – Заповед № 895/23.10.2019 г. (л. 14-15 от преписката). От
съдържанието на заповедта се установява, че процесния имот попада в район (пети
район), за който община Две могили е организирала услугите сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на териториите за
обществено ползване.
По отношение предоставяне
на услугите по трите компонента на ТБО за процесната 2020 г. са представени множество
писмени доказателства, приложени в два отделни тома към административното дело.
От доказателствения материал се установява безспорно, че за посочения период
услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо
и поддържане на териториите за обществено ползване са организирани от Община Две
могили. Общината е извършва сметосъбирането и сметоизвозването със собствени
средства, за което е наела съответен специализиран автомобил и е назначила
служители по дейност „Чистота“.
От своя страна
депонирането на битовите отпадъци в общината през 2020 г. се извършва в Регионално
депо - Бяла.
Представените
доказателства – пътни листи, наряди, протоколи, отчети и фактури, установяват
действителното извършване на услугите включени като компоненти на ТБО. Във
връзка с предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци конкретно от района, в който се намира процесния имот, е разпитан като
свидетел Ш. А.Ш., който в показанията си посочва, че през 2020 г., когато е
работил в Община Две могили като сметосъбирач, е извършвал сметосъбиране от ул.
„Черно море“ в гр. Две могили всяка седмица в понеделник и в петък. Посочва
още, че на ул. „Черно море“ са поставени контейнери тип „Бобър“, железни, като някои
от тях се намират в дворовете на предприятията, какъвто е случая и с
жалбоподателя, в чийто двор според свидетеля има 3 контейнера тип „Бобър“,
които винаги при сметоизвозване (в понеделник и петък) били пълни.
По делото като
свидетел на жалбоподателя е разпитан В.О.П. – служител във фирмата, който
посочва, че в двора на предприятието на жалбоподателя има два контейнера тип
„Бобър“, а от 2016 г. от общината е предоставен „един малък контейнер“,
представляващ кофа около 120 литра, отпадъците от който били прехвърляни от
служителите на жалбоподателя в контейнерите тип „Бобър“. Свидетелят посочва
още, че дейността на предприятието има сезонен характер, поради което значителни
отпадъци се генерирали предимно през пролетта, а през останалото време в
контейнерите почти нямало отпадък.
По делото не е
налице спор относно конкретния определен от органа по приходите размер на ТБО,
съобразно приложения метод за изчисление. Спорът е именно относно избрания
метод. Във връзка с това по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
която да изчисли какви са разходите за обслужване на един контейнер тип „Бобър“
с периодичност на обслужването един път седмично, съобразно разходите за
сметосъбиране и сметоизвозване и разходите за обезвреждане на отпадъка в депа
за един контейнер като се вземе предвид неговата вместимост. Според вещото лице
тези разходи са в размер на 95,59 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване на
отпадъците от един контейнер тип „Бобър“ и 98,70 лв. – разходи за обезвреждане
на отпадъци в депа. Експертът е посочил, че не може да определи разходите за
поддържане на местата за обществено ползване в Община Две могили, тъй като
липсва база за определяне на тези разходи. Така вещото лице е определило, че
размерът на ТБО за 2020 г. ако не се вземат под внимание разходите за
поддържане на местата за обществено ползване е в размер на 194,26 лв. за един
контейнер тип „Бобър“, респективно при два контейнера, каквито са данните от
показанията на св. Попов, тези разходи са 388,52 лв.
Вещото лице е
изготвило и допълнително заключение за установяване на разходите за поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване като са извършени изчисления
при използване на два метода. При използване на метод, основан на Разгърнатата
застроена площ (РЗП) и при еднаква тежест на таксата за физически юридически
лица таксата по този компонент за притежаваните от жалбоподателя имоти е
определена в две хипотези – от планираните разходи от Общината и от фактически
направените разходи. За единия имот разходите по третия компонент на ТБО са
съответно 5 846,24 лв. и 5 353,23 лв. , а за другия имот – съответно
477,68 лв. и 437,39 лв. При използване
на метод основаващ се на Застроена и незастроена площ в регулация тези суми са
съответно – за първия имот 5 842,96 лв. и 5 350,23 лв. и за втория
имот – 1 153,95 лв. и 1 056,64 лв. Определените от вещото лице суми
във всичките им варианти са далеч по-високи от определените
от административния орган суми за ТПО по компонента „Поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване“.
По делото са приложени Наредба
№ 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две
могили, област Русе (Наредба № 5) в относимата за периода редакция. В сайта на
Община Две могили са общодостъпни следните документи, които съдът счита за
относими към настоящия спор: Протокол № 33/22.12.2017 г., съдържащ обсъжданията
и взетото от Общинския съвет Решение № 668, с което е извършено изменение на
Наредба № 5 (http://www.dvemogili.bg/pdf/savet/protokoli/Zasedaniq-7mi-Obs/2017/Protokol33-22.12.2017.pdf); Докладна записка вх. № 469/20.11.2017
г. от кмета на Община Две могили, с която е предложено
изменението на Наредба № 5 и въз основа на която е прието изменението с Решение
№ 668/22.12.2017 г. (http://www.dvemogili.bg/pdf/aktove/proekti/Proekti-izmeneniq/DZ_Naredba5-2017-11-20.pdf); Предложение от председателя на ОбС – Две могили относно предложеното
изменение на Наредба № 5 (http://www.dvemogili.bg/pdf/aktove/proekti/Proekti-izmeneniq/Predlojenie_izmenenie-Naredba5-479.pdf).
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обжалваният индивидуален административен акт – акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ и по чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, видно от представената по делото заповед на кмета на Община Две могили за
определяне на служителите от Отдел „МДТ“ с права на органи по приходите, сред
които фигурира и главният специалист в отдел
МДТ Симеонка Иванова, издала оспорения АУЗ.
Съдът вече е имал многократно възможност, в хода на съдебни производства
между същите страни по идентични спорни казуси, касаещи задължения на
дружеството по ЗМДТ за ДНИ и ТБО за предходни години, да посочи, че преценката
относно спазването на изискванията за форма на акта, липсата на съществени
процесуални нарушения и съобразяване на материалноправните разпоредби и целта
на закона, се обуславя от точното и ясно отграничение и определяне на
приложимата нормативна уредба, относима към настоящия спор спора.
С оспорения АУЗ са определени задължения за ТБО за 2020 г.
Нормативната уредба на таксата за битови отпадъци се съдържа Глава Трета,
Раздел Първи „Такса за битови отпадъци“ на ЗМДТ – чл. 62 – чл. 71в (към
настоящия момент) или чл. 62 – чл. 71 (за 2020 г.), а така също и в наредбата
по чл. 9 от ЗМДТ, която в случая е Наредба № 5 на ОбС – Две могили за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на
територията на Община Две могили, област Русе и по-конкретно Раздел ІІ,
текстовете от чл. 11 до чл. 18б.
Законът за местните данъци и такси, в частта за
ТБО, е претърпял радикална промяна със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ
обн. ДВ, бр. 88/03.11.2017 г. Тези изменения обаче съгласно § 21 от ЗИД на ЗМДТ
(в първоначалната му редакцията) влизат в сила от 01.01.2020 г., като
параграфът е изменен (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019
г.) и дата на влизане в сила е определена от 01.01.2022 г., а към настоящия
момент влизането в сила е отложено до 1 януари на втората година, следваща
публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в
Република България през 2021 г. С оглед на това посочените изменения не са относими към настоящия случай. Преди тези
изменения текстът на чл. 66 от ЗМДТ, в приложимата за казуса редакция, е имал
следното съдържание (последно изменение ДВ, бр. 53/2012 г. в сила от 13.07.2012
г.):
„Чл. 66. (1) Таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за
съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събиране, включително разделно на
битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и
съоръжения за третирането им;
3. проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по
чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;
4. почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване.
(2) (Отм.).
(3) Когато до края на предходната
година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за
текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на
предходната година.
(4) (отм.).
(5) Одобрената план-сметка за
определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната
палата.“.
Текстът на чл. 67 от ЗМДТ, действащ през 2020 г., е в редакцията от ДВ, бр.
119/2002 г. в сила от 01.01.2004 г. и е следният:
„Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67
- ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г., в сила
от 1.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци.
(2) (Предишно изр. второ на т. 2 -
ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.)
Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1,
размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.,
изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) При определяне размера на
таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите
по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 .
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.,
изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) Таксата за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя
в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет.“
С § 6 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.) е прието изменение на
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ като в края на изречението е добавен
текстът „която не може да бъде данъчната
оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена“,
но съгласно § 13, ал. 1 от същия ЗИД на ЗМДТ влизането в сила на това изменение
е отложено първоначално до 01.01.2015 г., а впоследствие влизането в сила е отлагано
с всяка година и към 01.01.2020 г. разпоредбата на § 13, ал. 1 от ЗИД на
ЗМДТ/2013 г. влизането в сила на § 6 от същия закон, респективно на изменението
на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е отложено от 31 декември 2021 г.
С оглед на изложеното се налага извод, че за 2020 г., за която са
определени спорните задължения за ТБО на жалбоподателя, размерът на таксата се
определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да
се установи количеството им, размерът на таксата се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
Както вече се посочи конкретният размер на ТБО по компоненти за съответните
години е определен с Наредба № 5 на ОбС – Две могили и по-конкретно с нормата
на чл. 13 от нея. По отношение на тази разпоредба също е налице значителна
динамика с оглед на съдържанието й, предвид факта, че в Община Две могили е
възприета практика размерите на ТБО да не се определят с отделно решение на ОбС
– Две могили, касаещо съответната година, а да са включени като текст на
разпоредба в самата наредба. Във връзка с това нормата на чл. 13 от Наредба № 5
е била неколкократно предмет на оспорване пред Административен съд – Русе,
който е постановявал отменителни решения.
С чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 на ОбС – Две могили са определени
конкретните размери на ТБО по компоненти като към жалбоподателя като
предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ са приложими размерите,
определени в т. 1 на чл. 13, ал. 2 от наредбата. Именно тази част от
разпоредбата е била и предмет на оспорване пред съда, но оспорванията касаят
редакции на разпоредбата, които не са относими към процесния период 2020 г. Към
настоящия случай е приложима редакцията на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на
ОбС – Две могили, приета с Решение № 668/22.12.2017 г. на ОбС – Две могили. Това решение на общинския съвет, както
вече се посочи по-горе в настоящото решение е достъпно на интернет страницата
на общината - http://www.dvemogili.bg/pdf/savet/resheniq/Resheniq-7mi-Obs/2017/Reshenie668.pdf и съответно приетия с него текст на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на
ОбС – Две могили не е оспорван и е действащ както за 2018 г., така и на
основание чл. 13, ал. 1 от Наредбата – за 2019 г. и за 2020 г., доколкото
липсват данни ОбС – Две могили да е определял нов размер на ТБО за 2020 г. Такъв
е определен едва за 2021 г. с извършването на ново изменение на Наредба № 5 (с Решение
№ 277 по Протокол № 15/29.12.2020 г.). Според тази разпоредба размерът на
таксата за битови отпадъци за 2020 г. следва да е следният: 1. Предприятия по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ – такса по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата (за
сметосъбиране и сметоизвозване) – 5,5 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите
имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ; такса по чл. 11,
ал. 2, т. 2 от Наредбата (за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения) – 1,0 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ и такса по чл. 11, ал. 2,
т. 3 от Наредбата (за чистотата на териториите за обществено ползване) – 2,5 ‰
върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по
реда на чл. 21 от ЗМДТ.
В светлината на изложения до тук анализ на приложимата правна уредба съдът
намира, че в настоящия случай на първо място е спазено изискването за форма на
административния акт. Оспорения АУЗ съдържа както правни, така и фактически
основания за издаването му. От фактическа страна органът по приходите се е
позовал на данните от подадената от жалбоподателя данъчна декларация, а от
правна страна са посочени всички относими към определянето на таксата за битови
отпадъци правни норми както от ЗМДТ, така и от Наредба № 5 на ОбС – Две могили
като таксата е определена по отделни компоненти. Тук е мястото да се посочи, че
е неоснователно възражението на жалбоподателя за немотивираност на оспорения
АУЗ, с доводи за липса на мотиви защо е избран като метод за определяне на
размера на таксата редът по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, а не този по чл. 67, ал. 1
от ЗМДТ. Мотивирането на начина на определяне на размера на таксата за битови
отпадъци е елемент от производството по приемане на решение от Общинския съвет,
с което се определят конкретните размери на ТБО, а не е част от производството
по определяне на конкретните задължения на данъчно-задължените лица, в което
производство се прилагат вече регламентираните от Общинския съвет размери на
таксата според възприетия именно от Общинския съвет метод за определянето им. В
този смисъл е и Решение № 7790 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм.д. № 780/2019 г.,
VІІІ отд. по идентичен казус между същите страни.
В постановени други две съдебни решения на ВАС – решение № 397/19.03.2019
г. по адм.д. № 14206/2018 г. на І отд. и решение № 5596/14.05.2020 г. по адм.д.
№ 717/2020 г. на VІІІ отд., също по идентични казуси между същите страни,
касаещи предходни години, е прието, че приложимостта на коментираните
разпоредби от Наредба № 5 на ОбС – Две могили следва да бъде преценявана с
оглед нормата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове и
съответствието им със ЗМДТ (в частност с чл. 67 от ЗМДТ) като нормативен акт от
по-висок ранг. В решенията изрично се посочва, че наличието на докладна записка
от кмета на общината не може да замести волеизявлението на компетентния орган,
издал наредбата (Наредба № 5) да спази изискването на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ ,
респективно да изясни причините за неприлагането му.
С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира за нужно да
посочи, че в конкретния случай цитираните изисквания са изпълнени. Действително
подробни мотиви за невъзможността ТБО в Община Две могили да бъде определена на
база количеството отпадъци са изложени само в докладна записка вх. №
469/20.11.2017 г. на кмета на
общината, въз основа на която е прието от Общински съвет – Две могили изменение
на Наредба № 5, определящо приложимите за 2020 г. размери на ТБО. Нормата на
чл. 67 от ЗМДТ регламентира допустимите начини за определяне на размера на ТБО
от компетентния орган – общинския съвет, като както се посочва и в решенията на
ВАС начините са определени йерархично, а не алтернативно и определяне на
размера на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е допустимо само ако е
невъзможно да се приложи редът по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 67
от ЗМДТ не въвежда изискване за изрично волеизявление на компетентния орган
относно избора на метод, а изисква единствено мотивиране в случай, че бъде приложен
редът по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, който е допустим само при изключване на реда по
ал. 1. Това означа, че волеизявлението включва само избрания метод чрез
определяне на размера на ТБО по него, а мотивите следва да съдържат
аргументация за избора на втората хипотеза по чл. 67 от ЗМДТ. В случая
функцията на такава аргументация играе именно докладната записка на кмета, като
следва да се отбележи, че Общинският съвет изрично се е позовал на нея
при вземане на Решение № 668 по протокол №
33/22.12.2017 г. за приемане на Наредба за изменение на Наредба № 5. По този
начин компетентния орган е възприел като свои, отразените в докладната записка,
мотиви и решението да се приложи реда по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е формално
надлежно аргументирано. Преценката доколко тези мотиви действително обосновават
избрания метод на определяне на ТБО е свързана със законосъобразността на
приетата Наредба № 5 и както вече се посочи (и съобразно практиката на ВАС), в
настоящото производство е недопустимо извършването на такава проверка. Тя би
могла да се проведе в производство по оспорване на разпоредбите на наредбата
като подзаконов акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона
за нормативните актове (ЗНА) ако постановление, правилник,
наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Цитираното
правило е приложимо при пряко противоречие и не обосновава провеждането на
инцидентен контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт. В този
смисъл след като законът допуска размерът на ТБО да е изчислен пропорционално върху основа, определена от общинския съвет,
когато не е възможно определянето й въз основа на количеството на битовите
отпадъци и Общинският съвет, излагайки мотиви за тази невъзможност, е определил
ТБО в промили върху данъчната оценка на имотите по смисъла на чл. 21 от ЗМДТ,
съдът намира, че не е налице пряко несъответствие на действащата Наредба № 5 на
Общински съвет Две могили с нормативен акт от по-висока степен – ЗМДТ, което да
налага прилагането на правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
В хода на производството по издаване на оспорения АУЗ не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят се позовава в
жалбата си на това основание за отмяна на административния акт, но не сочи
никакви фактически твърдения в тази посока. В същото време съдът и при
извършената служебна проверка за наличие на съществени процесуални нарушения не
откри да са допуснати такива.
С оглед на изложеното съдът намира, противно на твърденията на
жалбоподателя, че не е налице и неправилно приложение на материалния закон.
Както вече подробно се посочи по-горе съдът приема, че за 2020 г. размерът на
ТБО по компоненти е както следва: за предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗМДТ – 5,5 ‰ за таксата по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата; 1,0 ‰ – за
таксата по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата и 2,5 ‰ – за таксата по чл. 11, ал.
2, т. 3 от наредбата, каквито размери са цитирани и в оспорения АУЗ и са
приложени от органа по приходите.
Съдът намира, че правилно е определена и основата, върху която са приложени
посочените промили. Както вече беше изяснено по-горе по отношение на конкретния
случай – определяне на ТБО за 2020 г. приложение намира чл. 67 от ЗМДТ в редакция
от 2004 г., според която общинският съвет разполага с правомощие да определи
основата, върху която да се изчислява ТБО, без да са налице ограничения за това
и в конкретния случай ОбС – Две могили е възприел за такава основа да се ползва
данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗМДТ, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. Съгласно тази
разпоредба данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за
жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Макар понятието
„данъчна оценка“ да е използвано в цитираната норма с двойно съдържание,
разпоредбата ясно посочва, че органите по приходите следва да разполагат с две
величини за определяне на основата за изчисляване на ТБО, който да бъдат
сравнени като бъде използвана по-високата от тях. Това са именно отчетната
стойност на имотите и данъчната оценка, изготвена по правилата на Приложение №
2 към ЗМДТ. В случая не е спорно между страните, а и е служебно известно на
съда от предходните производство, касаещи същите имоти, че отчетна стойност за
имот с идентификатор 20184.1.1228 е 1 439 503,60 лв., а за имот с
идентификатор 20184.1.1229 е 67 330,50 лв. и тази отчетна стойност е
по-висока от за данъчна оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ. Именно тя е
използвана при определяне на задълженията за ТБО на жалбоподателя, определени с
оспорения административен акт.
С оглед изложените мотиви относно начина на определяне на ТБО, а именно по
реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в приложимата редакция) съдът приема изготвените
по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи за неотносими
към спора, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Дължимостта на ТБО се определя и от обстоятелството дали общината е
организирала и предоставя услугите, включени като компоненти на таксата. В
настоящото производство съдът намира за безспорно установено предоставянето на
всички услуги, обхванати от ТБО. По същество не са и налице възражения по този
въпрос от жалбоподателя (възраженията обхващат начина на определяне на ТБО и
количеството на отпадъците, които се генерират от предприятието му). От друга
страна следва да се посочи, че услугата чистота на териториите за обществено
ползване не е пряко обвързана с конкретния имот, т.е. предоставянето й не касае
пряко почистване на обществени територии, прилежащи или обслужващи конкретния
имот, а се отнася за обществени територии (улици, тротоари, паркове и алеи), намиращи
се на територията на общината въобще, за които общината е организирала
почистване.
При положение, че не е налице спор относно отчетната стойност на
притежаваните от жалбоподателя имоти и при съобразяване на посочените по-горе
размери на ТБО, както и на безспорно установения факт на предоставяне от
общината на всички услуги, включени при формиране на ТБО, съдът намира, че в
конкретния случай правилно са определени и размерите на дължимите от
жалбоподателя задължения за ТБО за 2020 г. към датата на постановяване на
оспорения АУЗ – 06.08.2020 г.
Съгласно чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от АПК съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая по делото
е представено доказателство (нотариален акт) за извършено на 09.11.2020 г.
прехвърляне на собствеността върху имот с идентификатор 20184.1.1229, с адрес
гр. Две могили, ул. „Черно море“ № 6, и разкрита данъчна партида № 6804F1382. За този имот с оспорения АУЗ е
определено задължение за ТБО за цялата 2020 г. в размер на 605,97 лв. и лихви в
размер на 3,03 лв.
Съгласно чл. 69,
ал. 1 от ЗМДТ таксата (ТБО) се заплаща по ред, определен от общинския съвет.
Този ред се съдържа в приетата от ОбС – Две могили Наредба № 5. Съгласно чл. 17, ал. 1 от тази наредба таксата се заплаща на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която се
дължи. В чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 е предвидено, че собственикът на
новопридобити имоти дължи такса „Битови отпадъци“ от началото на месеца,
следващ месеца на придобиване на имота. С оглед на посочените разпоредби и
данните за извършената прехвърлителна сделка от жалбоподателя, приобретателят
на имот с идентификатор 20184.1.1229 дължи ТБО, считано от
01.12.2020 г. Следва да се отбележи изрично, че Наредба № 5 на ОбС – Две могили
не съдържа разпоредба, аналогична на нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, според който при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване
на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото
на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или
ползването, освен ако данъкът е платен от
прехвърлителя. Т.е. не е предвидена възможност приобретателят да не заплаща
ТБО от посочения в чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 момент, ако таксата е заплатена
преди това от прехвърлителя.
С оглед на това и на основание чл. 142, ал. 2 от АПК съдът намира, че в
конкретния случай жалбоподателят дължи ТБО за имот с идентификатор
20184.1.1229 само за периода от 01.01.2020 г. до 30.11.2020 г. (11 месеца).
Съобразно установения от органа по приходите годишен размер от 605,97 лв.
дължимата сума за ТБО за посочения имот от жалбоподателя следва да се определи
по следния начин (605,97/12)*11 и се равнява на 555,47 лв., от които 302,99 лв.
(1/2 от 605,97 лв.) са дължими като първа вноска към 30.06.2020 г., а остатъка
от 247,52 лв. – към 30.10.2020 г. Това от своя страна сочи, че изменението в
дължима от жалбоподателя ТБО – главница, не се отразява на определените в АУЗ
лихви, предвид факта, че те касаят дължимите към 30.06.2020 суми като първа
вноска, които суми не се променят.
Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният АУЗ не страда от пороци,
водещи до неговата незаконосъобразност, освен в частта на определената ТБО за
имот с идентификатор 20184.1.1229, в която АУЗ се явява несъответен на
материалния закон за сумата над 555,47 лв. (главница). В тази част оспореният
АУЗ следва да бъде отменен, в останалата си част жалбата на „Ф+С
– Агро“ ООД като неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В настоящото производство претенции за присъждане на разноски са заявени и
от двете страни. Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско
възнаграждение (940 лв.), за държавна такса (50 лв.) и за депозити за вещо лице
(602 лв., които поради очевидна фактическа грешка са посочени в списъка като
502 лв.) или общо 1 592 лв. Ответникът е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира за неотносимо към настоящото
позоваването по ДОПК позоваването от ответника на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 161 ДОПК на жалбоподателя се
присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка
инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Въз
основа на цитираната норма и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
правен интерес от оспорването в размер на 13629,30 лв. (размера на оспорвана
ТБО) юрисконсултското възнаграждение за ответната страна е в размер на 938,88
лв. Като се вземе предвид, че жалбата е уважена за сума от 50,50 лв., то
дължимите разноски за жалбоподателя са в размер на 5,90 лв. (1592,00 *
50,50/13629,30), а за ответника – 935,40 лв. (938,88 * 13578,80/ 13629,30) и по
прихващане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 929,50 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, във вр.с чл. 9б ЗМДТ, Административен
съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ф+С - Агро” ООД, със седалище
в гр. Русе, представлявано от управителя С. Я. С., Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 201-1/06.08.2020 г., издаден от главен
специалист в отдел МДТ към Дирекция „ФМДТ” при Община Две
могили, потвърден с Решение № 2/14.10.2020 г. на Началника на отдел „МДТ” при
Община Две могили, в частта, с която е определена такса битови отпадъци за 2020
г. за имот с идентификатор 20184.1.1229 над 555,47 лв. (петстотин
петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки).
ОТХВЪРЛЯ оспорването по в останалата част по жалбата на „Ф+С - Агро” ООД, със седалище
в гр. Русе, представлявано от управителя С. Я. С., против Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 201-1/06.08.2020 г., издаден от
главен специалист в отдел МДТ към Дирекция „ФМДТ” при Община Две
могили, потвърден с Решение № 2/14.10.2020 г. на Началника на отдел „МДТ” при
Община Две могили относно определените задължения за ТБО за 2020 г.
ОСЪЖДА „Ф+С - Агро” ООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Борисова“ № 52, ет. 5, ЕИК *********,
представлявано от управителя С. Я. С., да заплати на Община
Две могили сумата от 929,50 лв. (деветстотин двадесет и девет лева и петдесет
стотинки) - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: