Решение по дело №1034/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по предявен от С.Ю.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ***, иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.06.2023 г. до 17.08.2023 г. по време на престоя му в Следствен арест – Хасково.

В исковата молба и доуточняващата я молба вх.№7273/29.09.2023 г. се твърди, че на 24.06.2023 г. ищецът бил задържан под стража в Следствен арест – Х., в килия №19 (деветнадесет), която не отговаряла на изискването да има 4 кв.м. В килията липсвала течаща вода, липсвал санитарен възел, липсвала дневна светлина, липсвал чист въздух. Имало аспирация, но тя извеждала мръсния въздух от килията. Провеждането на престой на открито се извършвал в затворено помещение с размери около 3 м. на 4 м., където ищецът бил извеждан с още 3 – 4 килии наведнъж. Извеждането на баня се случвало веднъж седмично. Ищецът твърди, че бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на малоценност и унижение. Бил потиснат и разстроен, причинени му били чувство на срам и накърняване на човешкото му достойнство.

Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 500 лева като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в подаден чрез пълномощник писмен отговор на исковата молба излага становище за неоснователност и недоказаност по основание и размер на предявената искова претенция, и претендира отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че исковата претенция е недоказана и предлага да не бъде уважавана.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

След изискване за нуждите на делото, по същото е постъпила и е приета като писмено доказателство Справка изх.№1750/06.11.2023 г. от Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РС „ИН“) – Хасково.

В нея се удостоверява, че С.Ю.И. е задържан в арест Хасково на 25.06.2023 г. и на 18.08.2023 г. е преведен в затвора С. З..

В т.2 от Справката се сочи, че по време на престоя си в арест Х. И. е бил настанен в спално помещение с №19. Спално помещение №19 е с обща площ 8,64 кв.м.; с три легла, една маса и две табуретки. Има неотваряем прозорец с размери 90х40 см. на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем отвор на вратата на килията към коридора с размери 70х60 см., осигуряващ приток на свеж въздух. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията са монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряващи постоянна циркулация на въздуха.

В т.3 от Справката е посочено, че по време на престоя си в арест Х. задържаният е бил настанен в спално помещение №19 с Г. З. М..

В т.4 от Справката се удостоверява, че помещенията в арест Х. не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Санитарният възел е с обща площ 17,5 кв.м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява: – по утвърден график в ареста: от 06.00 ч. до 08.00 ч. – личен тоалет, почистване и поддържане на спалните помещения и закуска; от 17.30 ч. до 22.00 ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията. Когато със задържаните лица не се извършват ПСД, времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста. – При заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно т.20.1 от Заповед №JI-1321/10.03.2020 г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГД „ИН“. Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел. Интензивността на ползването на санитарния възел за къпане от задържаните лица е два пъти седмично по изготвен график от началника на ареста.

В т.5 от справката се сочи, че престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14,5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Престоят на открито в арест Хасково в рамките на един час на ден се ползва от задържаните лица в работно време, като графика – разпределението се определя от дежурния по арест. При престой на открито лицата се извеждат по обитавани спални помещения всеки ден в различен час. Задържаният С.Ю.И. не е упражнил правото си на престой на открито на следните дати: 30.06.2023 г.; 01.07.2023 г.; 02.07.2023 г.; 21.07.2023 г. и 28.07.2023 г.

По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г. З. М., който също е пребивавал в ареста – гр.Х. в процесния период. Свидетелят дава показания, че познава ищеца С.Ю.И., който стоял един месец в неговата килия деветнадесета в Следствения арест в гр.Х.. Свидетелят отрича през времето, докато са били настанени заедно в килията, ищецът да се е жалвал от условията в ареста. Според свидетеля, ищецът е бил много добре обгрижван по време на престоя му в ареста, дори по-добре от състоянието, в което е бил настанен. Свидетелят заявява: „Изкъпаха го, праха го, дадоха му дрехи. И сутрин, обед, вечер – ядене му даваха. Това беше. Той стана като крал…“. Твърди, че не е забелязал ищецът да е бил унижен, или с понижено самочувствие, не се е разболял, не е искал лекарска помощ, не се е оплаквал психически да е зле, включително е получавал лекарства за сън поради зависимост от наркотични вещества.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно изложените в него фактически твърдения и претенции, предявеният в производството осъдителен иск може да бъде подведен под правното основание на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, а съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

В действащата към датата на подаване на исковата молба редакция на чл.203, ал.1 от АПК е предвидено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а според ал.2, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.

Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането.

В случая искът е допустимо предявен срещу надлежен ответник.

Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция е за неимуществени вреди, произтичащи от причинени на ищеца в качеството му на задържан под стража, от специализираните органи по изпълнение на наказанията, т.е. от дейността на служителите от администрацията на ареста в гр.Х. към Районна служба „Изпълнение на наказанията” Хасково, Областна служба „Изпълнение на наказанията“ град Б., които са териториални подразделения на ГД„ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица, и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.284, ал.1 от ЗИНЗС са: същият да е претърпял вреди, причинени му като лишен от свобода или задържан под стража, от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл.3.

От своя страна чл.3, ал.1 от ЗИНЗС гласи: „Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ Според ал.2 на същата разпоредба, „за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“.

От съдържанието на исковата молба може да се приеме, че претенцията на ищеца има характер на иск за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни условия като задържан под стража в ареста в гр.Х. – в неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, достатъчно дневна светлина, чист въздух, добра хигиена, условия за двигателна активност и определени други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, т.е. претенциите попадат в обхвата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

В пилотното решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Н. и други против България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий, съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило, когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане, били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6, §1 от Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация … Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”

Същото се приема от ЕСПЧ и в решение от 10.02.2012 г. по делото на Шъханов срещу България, където се сочи, че разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Като съобрази приетото в решенията на ЕСПЧ, както и изричната разпоредба на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, настоящият съдебен състав намира, че следва да отчете в съвкупност всички наведени от ищеца С.Ю.И. твърдения, независимо дали за всяко от тези твърдения за неблагоприятни условия в ареста гр.Х. се установява или доказва да е налице неспазване на някаква вътрешно правна регламентация от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Съдът следва да извърши глобално преценката си дали така визираните аспекти на условията, при които ищецът е пребивавал в местата за лишаване от свобода, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС (Конвенцията), която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му противоречат и установената практика на ЕСПЧ по делата за нарушение на тази разпоредба и на следващо място – на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС.

Правното положение на лицата, осъдени и задържани под стража по реда на НПК, в българското законодателство се урежда в ЗИНЗС, както и в Правилника за прилагането му. В част втора „Изпълнение на наказанията“, Глава осма „Места за лишаване от свобода“ на ЗИНЗС е регламентирано изискването на чл.40, ал.2, т.1 поправителното въздействие върху затворниците да се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В чл.43, ал.2 и сл. от закона се уреждат материалните условия, на които трябва да отговарят местата за лишаване от свобода. Според тях (ал.2) всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица; (ал.4) минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. и (ал.5) количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.

Тези разпоредби са доразвити в ППЗИНЗС, където в чл.20, ал.2 се установява, че в спалните помещения следва да се осигури пряк достъп на дневна светлина и проветряване и че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Член 20, ал.3 от ППЗИНЗС гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Член 21, ал.1 от същия правилник гласи, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Според чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Съгласно чл.240 от ЗИНЗС, доколкото в част четвърта – „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Цитираните вътрешноправни разпоредби, с които българският законодател установява законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода – затворите и следствените арести, са приложими за процесния период и валидно основание за извършване на преценка доколко тази законова гаранция реално намира проявление в конкретната битова среда на мястото, където ищецът изтърпява наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С новата разпоредба на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е предвидено, че в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съобразно разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, от специализираните органи по изпълнение на наказанието на ищеца, по делото е предоставена на информация от значение за случая, съдържаща се в Справка изх.№1750/06.11.2023 г. на Началника на РС„ИН“ – Хасково.

От съдържанието на Справката не може да се направи извод за пребиваването на ищеца в исковия период при условията на недостатъчна жилищна площ на спалното помещение, в което е бил настанен в ареста в гр.Х.. Удостоверено е, че в арест – Х. С.Ю.И. е задържан на 25.06.2023 г., а не на 24.06.2023 г., както се сочи в исковата молба, и е пребивавал там до преместването му в затвора на 18.08.2023 г. През този период С.Ю.И. е бил настанен в килия №19, която е с обща площ 8,64 кв.м.; с три легла, една маса и две табуретки, като е бил настанен само с още едно лице – свидетеля Г. З. М.. Така установените обстоятелства водят на извода, че за периода ищецът е пребивавал при условия на достатъчна жилищна площ от 4 кв.м. на настанен в помещението. С това се опровергават твърденията в исковата молба, че килията не отговаряла на императивно определения от чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минимум от 4 кв.м. разполагаема жилищна площ за всеки задържан. Не се установява пренаселеност на помещението, при която условията на пребиваване на задържания С.Ю.И. в ареста през заявения период да са му причинили значителни затруднения и дискомфорт.

Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства не доказват наведените от ищеца твърдения, че в помещението, в което е бил задържан в ареста в гр.Х., не са били осигурени минимално необходимите му санитарно-хигиенни условия, достатъчно дневна светлина и вентилация. Тези твърдения не се подкрепят с каквито и да било доказателства по делото, и се опровергават от удостоверените в справката по отношение на килия №19 обстоятелства – наличие на отваряеми и неотваряеми прозорци, осигуряващи приток на свеж въздух и слънчева светлина, наличие на въздуховоди от вентилационна система, на монтирани лампи за осветление и радиатори за централно отопление.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, което е посочено и в т.4 от справката, че помещенията за задържане в ареста не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, към който правилник препраща нормата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В цитираната справка се съдържат данни, че в ареста в гр.Х. (който не представлява арест в затвор), санитарният възел е с обща площ 17,5 кв.м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни, а достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста, като в случаите когато със задържаните лица не се извършват ПСД, времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, включително тоалет, а съгласно т.20.1 от Заповед №JI-1321/10.03.2020 г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГД „ИН“ и по всяко време на денонощието, при заявено желание. Ищецът не навежда никакви конкретни оплаквания в процесния период на престой в ареста да му е била ограничавана възможността да ползва умивалня и тоалетна. Не излага оплаквания и от други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които по своето естество да са годни да доведат до уронване на достойнството му, или да породят у него чувство на чувство на срам или малоценност.

Така предоставените данни водят на извода, че на задържаните в арест – Хасково лица, включително на ищеца, е осигуряван достъп до общ санитарен възел и течаща вода, а интензивността на ползването на санитарния възел за къпане от задържаните лица – два пъти седмично по изготвен график от началника на ареста, съответства на въведеното с чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС изискване на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично.

От показанията на свидетеля Г. З. М., разпитан по искане на ищеца, се установява, че С.Ю.И. не е бил лишен от възможност за къпане и пране, както и че на същия са били осигурени дрехи и храна.

Във връзка с твърденията в исковата молба, че провеждането на престой на открито се е извършвал в затворено помещение с размери около 3 м. на 4 м., където ищецът бил извеждан „с още 3 – 4 килии наведнъж“, от представена от ответника нарочна справка се установява, че в арест – Хасково престоят на открито на задържаните лица се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14,5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина, престоят на открито в рамките на един час на ден се ползва от задържаните лица в работно време по определен от дежурния по арест график, като лицата се извеждат по обитавани спални помещения всеки ден в различен час.

От удостовереното в справката следва извода, че предоставяното в ареста право на престой на задържаните лица действително не може да се определи като такъв „на открито”, каквото де юре е изискването, доколкото същият се провежда в помещение. Според практиката на ЕСПЧ особено значение следва да се отдаде на това дали са налице възможности за упражнения на открито, каква е продължителността на тази възможност и условията, при които лишените ги правят. В процесния случай, при липса на по-конкретни оплаквания от страна на ищеца, с оглед размера на помещението и осигуряването в него на свеж въздух и дневна светлина, както и удостовереното в справката, че задържаният С.Ю.И. не е упражнил правото си на престой на открито на конкретно изброени пет дати от исковия период, съдът не приема за доказано да са били влошени условията за двигателна активност на последния.

Настоящият съдебен състав намира, че така установените условия на пребиваване на ищеца в ареста в гр.Х. в своята съвкупност не могат да се приемат за несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал ищецът в ареста, съдът не приема за установено те действително да са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че не е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията, което да дава основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди.

По делото се опровергаха всички изложени от ищеца твърдения, поради което съдът не приема, че за времето от привеждането му в арест Х. до извеждането му оттам С.Ю.И. е бил поставен в такива неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, или други подобни, които по смисъла на чл.3, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗИНЗС са от естеството да уронят човешкото му достойнство, или породят чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Не се констатира условията, при които ищецът е пребивавал в ареста, в своята съвкупност, да са довели до нечовешко или унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, което да презумира настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени в периода от 24.06.2023 г. до 17.08.2023 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Ю.И., ЕГН **********, с адрес: *** Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ***, иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.06.2023 г. до 17.08.2023 г. по време на престоя му в Следствен арест – Х.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: