№ 415
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502504 по описа за 2021 година
при участието на секретар Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
И. П. Н. чрез адвокат В. В. О., ищец в първоинстанционното производство срещу решение
264105 от 22.06.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д. 1586/2020, I гражданско
отделение, 17 състав в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
на 25.08.2019 г. е отхвърлен за разликата над уважения размер от 6000 лева ведно със
законната лихва от 06.02.2020 г. до плащането до предявения размер от 150 000 лева.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Излагат се съображения, че обезщетението е
занижено, както и че е налице принос поради непоставянето на предпазен колан.
Неправилно е кредитирано заключението на вещото лице, а не показанията на разпитания
свидетел относно поставянето на колана. Неправилно е кредитирано заключението на
вещото лице д-р П. С. П., изготвено в противоречие с медицинските документи: допълнение
към съдебно-медицинско удостоверение от 23.09.2019 г., фишове за спешна медицинска
помощ от 30.08.2019 и 31.08.2019 г. и ЯМР изследване от 20.09.2019 г., които доказват
според жалбоподателя наличието на временна опасност за живота и впоследствие
епилептични припадъци в резултат на травмите на главата. Заявени са доказателствени
искания за назначаване на повторна КСМАТЕ с вещо лице по техническата част и три вещи
лица със специалност неврохирургия, повторен разпит на свидетеля В. С. и издаване на
съдебно удостоверение.
От името на ответника е депозиран отговор на въззивната жалба, в който същата се
оспорва. Правилно е прието, че липсва причинна връзка между ПТП и твърдяната
посттравматична епилепсия, както и е че ищцата е пътувала без колан и ако беше пътувала с
колан, нямаше да получи тези увреждания. Противопоставят се на доказателствените
искания.
Въззивният съд е оставил без уважение искането за повторен разпит на свидетеля В. С.
С.. От една страна, повторен разпит не е поискан от първата инстанция при оспорването на
1
заключението на КСМАТЕ в с.з. от 04.06.2021 г. и искането е ненавременно заявено. От
друга страна, твърдяното от жалбоподателя съществено разминаване между показанията на
свидетеля и заключението на КСМАТЕ не е основание за повторен разпит и ако е налице
такова разминаване, то следва да бъде съобразено от въззивния съд при постановяване на
решението.
Без уважение е оставено и искането за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи за снабдяване с фотоалбума, изготвен във връзка с ПТП. Отдел „Пътна полиция“
на СДВР, е изпратил административно-наказателната преписка в цялост на 14.08.2020 г. и
същата е приложена по делото на л. 47-55. Не е отбелязано да е изготвен фотоалбум. Наред
с това, адв. О. е упълномощен да представлява И. П. Н. пред МВР още на 19.09.2019 г.
(пълномощно на л. 82 от делото пред СГС), няма данни МВР да му е отказало
предоставянето на фотоалбум, ако такъв е изготвен.
Без уважение е оставено и искането за назначаване на повторна КСМАТЕ със същите
въпроси, по които е прието заключение от СГС. В с.з. по приемането й процесуалният
представител на ищеца е оспорил единствено медицинската част на заключението, като е
поискал вещото лице д-р П. да не бъде заменяно, а да бъде назначени невролог за
уточняване на диагнозата епилепсия. Относно авто-техническата част няма оспорване, а е
поискано допълване след представяне на фотоалбум. По делото обаче няма данни за
съществуването на фотоалбум, както беше изложено по-горе.
В заключението на КСМАТЕ д-р П. е посочил, че не е направил преглед на ищцата, а в
с.з. е казал, че я е прегледал. Поради тази неяснота доказателственото искане е частично
уважено. Допуснато е изслушването на допълнителна разширена съдебно-медицинска
експертиза от вещото лице-неврохирург, работило пред СГС и от вещо лице-невролог,
която на основата на медицинската документация по делото и след личен преглед на И. П.
Н. да даде отговор на следните въпроси: получила ли е И. П. Н. епилептична симптоматика
в причинна връзка с ПТП от 25.08.2019 г. и какво е актуалното състояние на И. П. Н. – има
ли невъзстановени увреди и каква е перспективата за тях.
В съдебно заседание от 18.11.2021 г. на адв. О. е дадена възможност да представи
медицински документи от ВМА - Спешен кабинет от преглед на ищцата на 04.11.2021
година, да доведе свидетел - очевидец на припадъка на ищцата от същата дата, както и да
ангажира доказателства, че е позвънил на телефон 112 относно този неин припадък. В
същото с.з. изслушването на СМЕ е отложено, за да могат вещите лица да съобразят
евентуално представени от адв. О. изследвания от ЕЕГ и Компютърна томография.
В с.з. от 10.03.2022 г., определено като последно за събиране на доказателства, са
приети писма от МВР – Дирекция Национална система 112, изслушан е свидетелят М. Й. З.
и е прието заключението на СМЕ, изготвено неврохирург и невролог.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е кои са уврежданията във връзка с деликта, колко е справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е принос на пострадалата за
настъпване на вредите съобразно въведеното с отговора на исковата молба възражение и в
какъв обем.
За определяне на уврежданията във връзка с деликта и обезщетението по
справедливост за тях съдът съобразява медицинските документи, заключенията на СМЕ
пред двете инстанции и свидетелските показания. Спорно пред въззивната инстанция е дали
черепно-мозъчната травма е лека или средна, както и дали е налице епилепсия като резултат
от удара на главата при ПТП.
2
В медицинската част на СМЕ, приета от СГС, вещото лице д-р П. е заключил, че при
ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в лека степен на тежест на
контузия на мозъка, контузионно-кръвоизливно огнище в десния челен дял на мозъка,
разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата и травма на опорно-двигателния
апарат, включваща контузия на дясна раменна става без рентгенови данни за костни
промени. Черепно-мозъчната травма причинила на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, а раната в челната област и контузията на дясна раменна става
– болки и страдания. Вещото лице е категорично, че черепно-мозъчната травма е лека по
степен, като са неоснователни оплакванията във въззивната жалба в тази връзка. Фактът, че
ищцата е отказала да бъде хоспитализирана, което е изрично удостоверено в листа за
преглед в КДБ/СО от 25.08.2019 г. и фактът, че лекарите са й разрешили да не остане в
лечебното заведение означава, че тя е била без опасност за живота и че травмата на главата е
била лека. След изясняване на генезиса и диагностицирането на посттравматичната
епилепсия, вещото лице е заключило, че в случая медицинската документация не съдържа
категорични данни за изява на това заболяване като следствие от процесното произшествие.
Данни за това се съдържат само в анамнезата, снета по показания на пострадалата. Поради
това и тази диагноза се явявала недоказана.
След произшествието на 25.08.2019 г. И.Н. е намерена на мястото на катастрофата
объркана, но в съзнание, без отпадна неврологична симптоматика. В деня на инцидента
раната в челната област била обработена хирургично в УМБАЛ „Света Анна“. Тъй като
ищцата отказала преглед от неврохирург и болнично лечение, била освободена с диагноза
„рана на главата“. След пет дни в дома й повикали спешна помощ. При прегледа се
установила нервна криза, за овладяване на която лекарят приложил обезболяващ
медикамент. При прегледи и изследвания на 20.09.2019 г., 25.08.2020 г., 17.12.2020 г. и
11.03.2021 г. не са установени отклонения в неврологичния статус. Според вещото лице д-р
П.П. епилептичните припадъци се съдържат само в анамнестичните данни, а „епилепсия,
неуточнена“ е вписана в консултациите не като водеща, а като придружаваща диагноза.
Пред въззивната инстанция разширената СМЕ с вещи лица-неврохирург и невролог са
работили само по въпроса налице ли е твърдяната посттравматична епилепсия, като са
категорични, че такава не се установява. В съдебно заседание вещото лице – неврохирург
заявява, че заключението пред настоящата инстанция отразява прегледа, извършен от него,
докато делото е било на първа инстанция. Д-р П. потвърждава извода си, че ищцата е била в
добро състояние. Подчертава, че няма нито едно правено неврофизиологично изследване,
поради което вещите лица не могат да бъдат категорични дали тя получава припадъци.
Произходът на припадъците е различен: неепилептични припадъци, хистерични припадъци,
невротични припадъци. Единственото изследване, което може да гарантира, че това е
епилептичен припадък, е енцефалографията. Не може да се приеме по свидетелски
показания, че някой получава епилепсия. От друга страна, в магнитно-резонансното
изследване на 26-я ден от травмата са описани две малки огнища, които са с
хемосидериново покритие, т.е. имало е хемоглобин там, но това не е хроничен стадий, тъй
като има още оток около тях. Хроничният стадий настъпва поне три месеца и за да се получи
епилептичен припадък, на тези огнища се получава глиозна тъкан, т.е. глиозен ръбец.
Глиозен ръбец е възможно да даде епилептични разряди, но при нея са налице малки
огнища. През годините след ПТП има четири консултации с невролог. В първата пише-
невроза, криза, във втората пише –съмнение за гранд мал припадък, който не е наблюдаван,
в останалите две, пише в придружаващи заболявания- епилепсия неуточнена, което според
вещото лице не означава нищо.
Разпитаният от въззивната инстанция „очевидец на припадъка“ на ищцата разказва, че
я е видял вече легнала до автомобила и не е присъствал на припадъка, не може да каже дали
е имала пяна около устата. Вещите лица след изслушването му заявяват, че няма какво да
добавят към заключението си. Приетите писма от МВР – Дирекция Национална система 112
доказват, че адвокат О. е позвънил на този телефон на 04.11.2021 г. Медицински документи
от ВМА Спешен кабинет за преглед на ищцата от същата дата не са представени.
3
При анализ на събраните доказателства въззивната инстанция стига до извода на
първоинстанционния съд, че не е установена епилепсия във връзка с процесното ПТП. В
рамките на две години и седем месеца ищцата не се е подложила на изследване, въз основа
на което да се постави диагнозата епилепсия, като такава възможност е предоставена и от
настоящия съд.
Уврежданията, които следва да бъдат обезщетени, са описаните по-горе установени от
вещото лице. За определяне на обезщетението по справедливост следва да бъде съобразен
възстановителният период също по данни на вещото лице при липса на свидетелски
показания в тази насока. Контузионно-кръвоизливното огнище в десния челен дял на мозъка
се резорбирало за около месец, месец и половина. На негово място оставала нарушена
мозъчна структура. Разкъсно-контузната рана е оздравяла, като конците са свалени на 8-9
ден, контузията на дясна раменна става отзвучала за около 10-15 дни, а възстановителният
период при леката мозъчна контузия варирал от шест месеца до една година.
При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и възрастта на ищцата –
40 години, която благоприятства възстановяването и от физическите, и от психическите
увреди. От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
25.08.2019 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва
да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи
на 20 000 (двадесет хиляди) лева. Частично основателни са оплакванията за занижен
размер. За определяне на по-високо обезщетение от въззивния съд от значение е фактът, че
получените травми са в областта на главата, като включително е имало контузионно-
кръвоизливното огнище в десния челен дял на мозъка, както и възстановителния период от
шест месеца до една година за леката мозъчна контузия. Не може да се определи
обезщетение над този размер, тъй като към момента на прегледа от вещото лице ищцата е в
добро общо състояние, липсват трайни негативни последици за здравословното й състояние,
не е имало болнично лечение, оперативни интервенции, а само хирургична обработка на
раната в деня на инцидента.
По повод възражението за принос на пострадалата настоящият състав намира следното.
Застрахователното дружество е противопоставило възражение за непоставен предпазен
колан. Разпитаният от СГС В. С. С., водач на МПС, в което е пътувала ищцата, разказва, че
тя е била с колан. Вещите лица по КСМАТЕ са посочили, че тя най-вероятно е пътувала без
колан. Възражението следва да е установено по категоричен начин, а то не е, поради което е
неоснователно. Ето защо, определеното обезщетение не следва да бъде намалявано на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в отхвърлителната
част от 6000 лв. до 20 000 лв., като допълнителното обезщетение от 12 000 (дванадесет
хиляди) лева следва да се присъди със законната лихва от деня, приет от СГС, срещу който
няма въззивни доводи – 06.02.2020 г.
С оглед променения изход на спора следва да се променят разноските за първата
инстанция. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС допълнително 480
лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Решението следва да бъде отменено
в частта, в която И. З. Г. е осъдена да заплати на ответника разноски за първата инстанция в
размер над 5200 лева. На адвокат О. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв следва да се
присъди допълнително адвокатско възнаграждение от 518,56 лева.
За въззивната инстанция в полза на адвокат О. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 367,50 лева (12000/144000 от 4410 лева).
Застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
САС държавна такса от 240 лева върху уважената част от жалбата на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
Предвид горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264105 от 22.06.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д.
1586/2020, I гражданско отделение, 17 състав в частта, в която искът за обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 25.08.2019 г. е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 6 000 (шест хиляди) лева до дължимия размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева
ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до плащането и в частта, в която И. П. Н. е
осъдена да заплати на ответника разноски за първата инстанция в размер над 5200 (пет
хиляди и двеста) лева
и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 432 от КЗ да заплати на
И. П. Н. ЕГН ********** допълнително 12000 (дванадесет хиляди) лева неимуществени
вреди от ПТП на 25.08.2019 г. ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК 540 лева държавна такса по сметка на Софийски градски съд и 260 лева държавна такса
по сметка на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. В. О., Софийска
адвокатска колегия на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатски хонорар от 518,56 лева за
първата инстанция 367,50 лева за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5