№ 11137
гр. С, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело *0251110118874 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 114975/01.04.2025 г.,
с която ЗАД „a“ АД е предявило срещу С обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1299,56 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за увреден
лек автомобил „БМВ“, рег. № *** от пътно-транспортно произшествие,
осъществено на 27.05.2020 г., в гр. С, на ул. „З“, преди кръстовището с ул. Т, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /01.04.2025 г./
до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от
484,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.04.2022 г. – 01.04.2025
г., дължима върху претендираната в производството главница.
Ищецът твърди, че на 27.05.2020 г., в гр. С, на ул. „З“, преди кръстовището с
ул. Т, лек автомобил „БМВ“, рег. № *** попада с автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение и препятствие –
издигнат асфалт над нивото на платното за движение, което е станало причина за
реализиране на ПТП. Сочи, че вследствие на горепосоченото събитие на лекия
автомобил са нанесени щети на стойност 1289,56 лева. Твърди, че процесното
събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, съгласно полица № ***, със срок на действие
от 22.01.2020 г. до 21.01.2021 г. Поддържа, че след настъпване на
1
застрахователното събитие в ЗАД „a“ АД е подадено уведомление за щета, във
връзка с което е образувана щета № ****, по която е изплатено обезщетение в
размер на 1289,56 лева и са сторени ликвидационни разноски в размер на 10,00
лева. Сочи, че до ответника е изпратена регресна покана за доброволно заплащане
на претендираната в настоящото производство сума, но задължението не е
изпълнено, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава в размер на 484,60 лева за периода 01.04.2022 г. – 01.04.2025 г. Моли се за
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на ПТП
и причинната връзка между щетите по лекия автомобил и твърдяната дупка на
пътното платно. Поддържа се, че от представените доказателства не се доказвало в
процесния пътен участък да е имало дупка с конкретни размери, която да е била от
естество да причини твърдените вреди. Поддържа се, че липсва точна
индивидуализация на мястото на настъпване на процесното събитие, като се
излагат подробни съображения в този смисъл. Прави възражение за съпричиняване
с аргументи, че водачът на лек автомобил лек автомобил „БМВ“, рег. № *** не е
положил дължимата грижа, не се е движил със съобразена скорост и при
възникване на опасността не е намалил и не е направил опит да избегне дупката.
Оспорва размера на вредите. Поддържа, че не е доказано наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, тъй като не
били представени подписани от двете страни общи условия, неразделна част от
застрахователния договор, от което прави извод за липса на основание при
плащането на застрахователното обезщетение.
Оспорва се и иска за лихва за забава.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени, респективно – да бъде намалено
претендираното от ищеца обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
2
В тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество,
в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, което е
довело до увреждането на имуществото на застрахованото при ищеца лице,
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто ответникът е
възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на която, да е
настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото увреждане на
имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и
изпадането на ответника в забава, периода на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил „БМВ“, рег. № ***.
От представената по делото застрахователна полица по застраховка
„Комбинирана застрахователна полица за застраховки Каско и злополуки“ № ***
от 17.01.2020 г., със срок на застрахователно покритие от 22.01.2020 г. до
21.01.2021 г., се установява по делото, че към датата на реализиране на процесното
ПТП /27.05.2020 г./ между ищеца и собственика на МПС – лек автомобил „БМВ“,
рег. № *** е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско на
МПС”.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че в
изпълнение на договорното си задължение, ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 1299,56 лева /включваща включваща разходи за
отстраняване щетите по автомобила и разходи за репатриране на автомобила/ за
щети от ПТП по щета № ****, заведена във връзка със застрахователно събитие,
настъпило на 27.05.2020 г., като сумата е изплатена в полза на правоимащото лице
по застраховка „Каско на МПС”.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.05.2020 г. е
било реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователното
правоотношение. Събитието е настъпило в гр. С, на на ул. „З“, преди кръстовището
3
с ул. Т, пред бл. 60Б, като застрахованият при ищеца автомобил се е движил с
посока на движение към бул. Т, като в района на бл. 60Б/ е попаднал в
необезопасено и несигнализирано препятствие, находящо се на платното за
движение– издигнат асфалт над нивото на платното за движение. Описаният
механизъм на ПТП се установява от заключението на САТЕ, свидетелските
показания на свидетеля С. К. Б. и представените по делото заявление за изплащане
на обезщетение за вреди на МПС и декларация на водач от 27.05.2020 г.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо, при съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме, че
процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на
ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2,
б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е настъпило в рамките на
урбанизираната територия на гр. С, поради което отговорност за поддържането му
в изправно състояние носи С. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него
и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед
установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно
презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) бездействие на
служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови
разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно
пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на
препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност
за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
От представените по делото писмени доказателства (заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, възлагателно
4
писмо, опис - заключение, доклад по щета) се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца
автомобил, които съгласно експертните изводи на вещото лице по САТЕ са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП
за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени са били необходими
1289,56 лева. Към тази сума следва да се прибавят обичайните ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лева, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 1299,56 лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лек автомобил „БМВ“, рег. № ***.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290
ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение *06 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. *86/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т.
д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на
ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.
51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се
изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
5
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗЗД цели намаляване на отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „БМВ“, рег. № *** да е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат от реализираното на 27.05.2020 г. събитие. В отговора на
исковата молба са изложени твърдения за осъществено от водача на процесния
автомобил поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, а именно, че водачът на лек автомобил „БМВ“, рег. № *** не е положил
дължимата грижа, не се е движил със съобразена скорост и при възникване на
опасността не е намалил и не е направил опит да избегне дупката. Същевременно в
хода на производството не се събраха доказателства, от които да се установи, че
водачът е управлявал процесния автомобил с несъобразена с пътните условия
скорост. От друга страна се установи, че единствените начини за избягване
попадането в препятствието е заобикалянето му, чрез навлизане в платното за
насрещно движение, но от показанията на свидетеля К. се установи, че към
момента на реализиране на проишествието, от дясната страна по ул. Златните
мостове е имало паркирани коли, поради което и не е могъл да избегне
препятствието по безопасен начин.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен
размер от 1299,56 лева, респективно следва да бъде уважен, ведно със законна
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
6
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане на падежа.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената
застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В
случая моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По делото е представена покана за изпълнение на паричното задължение, получена
от С на 23.12.2020 г. (виж л. 22 от делото), като при неизпълнение на задължението
в предоставения в поканата срок ответникът е изпаднал в забава. По делото не е
спорно и се установява от събрания по делото доказателствен материал, че от
страна на ответника не е изплатено обезщетение. Следователно, за заявения от
ищеца период 01.04.2022 г. – 31.03.2025 г. ответникът дължи мораторно
обезщетение в размер на 484,24 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК,
посредством използване на лихвен калкулатор на НАП/. За посочената сума
акцесорният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата
над този размер до пълния предявен размер от 484,60 лева, както и за деня
01.04.2025 г. /доколкото се претендира и законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 01.04.2025 г. и два пъти мораторно обезщетение за един и
същи ден и за неизпълнение на едно и също парично задължение – не следва да се
присъжда/, искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева, за заплатени
депозити за вещи лица в размер на 400,00 лева, за депозит за свидетел при режим
на призоваване в размер на 50,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100,00 лева, като се представени и доказателства за
извършването на горепосочените разноски по делото.
Предвид горното С, БУЛСТАТ ***, адрес гр. С, ул. „М” *, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ЗАД „a“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. „С“ *, сумата от 649,87 лева, представляваща разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел при режим на
7
призоваване и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева, като се представени и доказателства за
извършването на горепосочените разноски по делото.
Предвид горното ЗАД „a“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. „С“ *, следва да бъде осъден да заплати в полза на С,
БУЛСТАТ ***, адрес гр. С, ул. „М” *, сумата от 0,02 лева, представляваща
разноски в настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, БУЛСТАТ ***, адрес гр. С, ул. „М” *, да заплати на ЗАД „a“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „С“ *, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1299,56 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил „БМВ“, рег. № *** от пътно-
транспортно произшествие, осъществено на 27.05.2020 г., в гр. С, на ул. „З“, преди
кръстовището с ул. Т, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /01.04.2025 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С, БУЛСТАТ ***, адрес гр. С, ул. „М” *, да заплати на ЗАД „a“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „С“ *, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 484,24 лева, мораторна лихва за периода 01.04.2022 г. –
31.03.2025 г., дължима върху претендираната в производството главница, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 484,24 лева до пълния предявен размер от 484,60 лева и за деня
01.04.2025 г.
ОСЪЖДА С, БУЛСТАТ ***, адрес гр. С, ул. „М” *, да заплати на ЗАД „a“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „С“ *, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 649,87 лева, представляваща разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел при режим на призоваване и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
8
ОСЪЖДА ЗАД „a“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С, ул. „С“ * да заплати на С, БУЛСТАТ ***, адрес гр. С, ул. „М” *, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,02 лева, представляваща разноски в настоящото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9