Р Е Ш Е Н И Е № 363
гр.Стара Загора, 18.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, VIII състав:
Председател: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря
Николина Николова
и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 352 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. чл.149,
ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на С.Ж.Г., чрез адв. П.К., срещу Ревизионен
акт №*********/08.07.2014г., потвърден в едната си част и изменен в друга с
Решение №1021/13.10.2014г. на Директор
Дирекция ОДОП – Пловдив, с искане за прогласяване на нищожността му. В жалбата
се сочи, че актът е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, но в случая същата
не е била приложима в тази й редакция, а е следвало да се приложи в преходната
редакция, действала преди приемането на кодекса и до 01.01.2013г. Сочи се, че
производството е било завършено към 01.01.2013г., а според §35, ал.1 от ПЗР на
закона всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в
сила на този закон се довършват по досегашния ред. Твърди се, че в случая
ревизията е възложена със ЗВР от 24.09.2012г., като е издаден РА от
06.06.2013г., който е бил отменен с Решение на Директора на Дирекция ОДОП от
29.08.2014г. Обосновава се, че след връщане на преписката се възобновява
висящността на ревизионното производство, поради което по аргумент на §35, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ДОПК ревизионното производство е следвало да бъде довършено по
реда, действал до 01.01.2013г., като именно издателят на РА е следвало да бъде
един от органите по приходите, на които е била възложена ревизията, определен с
нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа,
възложил ревизията. В случая актът не е издаден от компетентен орган по смисъла
на чл.119, ал.1 от ДОПК в редакцията преди 01.01.2013г., като е допуснато
смесване на производство, поради което издаденият акт е нищожен. С оглед тези
съображения се моли съда да обяви нищожността на РА. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ –
гр.Пловдив, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В писмено становище на процесуалния му представител се
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендират се разноски по делото, като при евентуално уважаване на жалбата се
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
С жалбата се атакува акт, за който изрично
е предвидено обжалване пред съд съгласно чл.156,
ал.1 ДОПК, като според чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да
се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето,
поради което настоящата жалба като подадена от надлежна страна и при наличието на правен
интерес се явява е процесуално допустима, а разгледана по същество е и
основателна поради следните съображения:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
1204591/24.09.2012г., издадена от Главен инспектор по приходите Дирекция
„Контрол“ при РД на НАП – Пловдив (т.II, л.166), изменена със ЗВР
№ 1300102/10.01.2013г. на Началник сектор „Ревизии“ Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП Пловдив (т.II, л.168), е възложена
ревизия на С.Ж.Г. с предметен обхват: данък по чл.35 ЗОДФЛ за периода
01.01.2006 – 31.12.2006г.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. –
31.12.2008г.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица (на осн. чл.4, ал.3,
т.1, 2 и 4 от КСО) за периода 01.01.2006г. – 31.12.2008г.; за вноски за здравно
осигуряване на самоосигуряващи се лица (на осн. чл.40, ал.1, т.2 и ал.5 от ЗЗО)
за периода 01.01.2006г. – 31.12.2008г.; и вноски за ДЗПО за УПФ за
самоосигуряващи се лица (на основание чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО) за периода
01.01.2006г. – 31.12.2008г. След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по
чл.117,
ал.1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад
(РД) № 1300102/25.03.2013г. (т.I, л.128-143), редовно
връчен на 11.04.2013г. Въз основа на така постановения РД и на основание
Заповед по чл.119,
ал.2 от ДОПК за определяне на компетентен орган № К 1300102/25.03.2012г., А.М.К.
– главен инспектор по приходите е постановил Ревизионен акт (РА) № *********/06.06.2013г.
(т.I, л.107-111). Така постановения РА е бил оспорен по
административен ред пред Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив, който с
Решение № 921/29.08.2013г. (т.II, л.209-215) е отменил
РА № *********/06.06.2013г. и е върнал преписката на органа по проходите, издал
заповедта, за издаване на нов ревизионен акт.
По повод така постановеното решение, със ЗВР
№ 1304287/04.09.2013г. (т.II, л.204), издадена от В.П.А.
– Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив (в
качеството си на заместник на Св.П. – началник сектор, съгласно Заповед
№РД-09-1301/01.11.2012г. на ТД на НАП), изменена със ЗВР № 1304701/27.09.2013г.,
изменена със ЗВР № 1400285/17.01.2014г. (издадени от С. П. П. – Началник сектор
„Ревизии в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив – т.II, л.205-206), е възложена втора по ред ревизия на С.Ж.Г.,
за задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ; за вноски за ДОО за самоосигуряващи
се лица (на осн. чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО); за вноски за здравно
осигуряване на самоосигуряващи се лица (на осн. чл.40, ал.1, т.2 и ал.5 от ЗЗО); и за вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващи се лица (на основание чл.4,
ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО) за периода 01.01.2007г. – 31.12.2008г.
По делото е приложена Заповед № РД-09/01.11.2012г.
на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл.11
от ЗНАП, която вменява правомощие по издаване на заповеди за възлагане на
ревизии (т.I, л.28-29). След приключване на повторно възложената
ревизия е съставен РД (т.I, л.73-92) под № 1400285,
изготвен на 28.03.2014г., който е връчен на ревизираното лице на 07.05.2014г.
(л.93). По РД е подадено възражение вх.№К7-79/24.06.2014г. (т.I, л.50-52) и в законоустановения срок е изготвен
Ревизионен акт № *********/08.07.2014г. (т.I, л.33-44). Последният е издаден от С. П. П. – Началник сектор „Ревизии“,
възложил ревизията и М.В.Т. – главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, и е връчен на страната на 23.07.2014г., като срещу него е изготвена
жалба и впоследствие е потвърден частично и изменен с Решение № 1021/13.10.2014г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ (т.I, л.13-20).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В случая ревизията се явява повторна в изпълнение
на отменителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив. В този
смисъл, следва да се има предвид, че при повторната ревизия не започва нова
такава, а се възстановява висящността на производството по отменения РА.
Аргумент в подкрепа на този извод може да бъде извлечен от нормата на чл.155,
ал.6 от ДОПК, съгласно която производството по издаване на новия акт
започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяната на акта. С оглед
на това, ревизионното производство започва от първата издадена заповед за
възлагане на ревизия и е висящо до влизане в сила на постановения РА. Втората
ЗВР по чл.155,
ал.6 от ДОПК не изменя обстоятелството, че производството е висящо.
Разпоредбата на чл.119
от ДОПК, озаглавена „Издаване на ревизионен акт“, е претърпяла редакция по
време на висящността на процесната ревизия и законодателно са променени
органите, които са компетентни да издадат ревизионния акт. До 01.01.2013г.
нормата на чл.119,
ал. 2 от ДОПК има редакция, съгласно която след получаване на уведомлението
органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде
ревизионния акт орган по приходите. Със Закона за изменение и допълнение на
Данъчно-осигурителния кодекс – ДВ, бр.82 от 2012г., в сила от 1.01.2013г.,
разпоредбата на чл.119,
ал.2 от ДОПК има друга редакция, според която ревизионният акт се издава от
органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от
подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение.
За разлика от други закони, при това изменение на ДОПК законодателят е уредил
реда за довършване на висящите производства. С нормата на §
35, ал.1 от ПЗР на ЗИДДОПК е прието, че всички образувани и висящи
ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват
по досегашния ред. Тълкуването на тази разпоредба налага извода, че за да бъде
довършено едно производство по досегашния ред, в това число и относно органа,
компетентен да издаде ревизионния акт, същото следва да е образувано и висящо
към деня на влизането в сила на този закон, какъвто е разглеждания случай. С
оглед тези съображения оспорения в настоящото производство РА е следвало да
бъде издаден по досегашния ред, т.е. по реда, действащ до 1.01.2013г. Това
означава, че и компетентният за издаването му орган е следвало да бъде
определен по реда на чл.119,
ал.2 от ДОПК в редакцията преди 01.01.2013г., а не актът да бъде издаван по
реда на действаща след 01.01.2013г. редакция на нормата.
В конкретния случай издателите на
оспорения РА са двама съобразно правилото на чл.
119, ал.2 ДОПК, в сила от 01.01.2013г., като липсва заповед за определяне
на компетентен орган, както липсва и законово правомощие по „досегашния ред“
органът, възложил ревизията, да издава ревизионен акт. С оглед на това съдът
намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентни органи по
приходите, следователно е нищожен и тази нищожност следва да бъде обявена.
При този изход на делото и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, оспорващият има право на присъждане на направените от него
разноски, включващи адвокатско възнаграждение и 10 лева заплатена държавна
такса. На основание разпоредбата на чл.161, ал.2 от ДОПК и направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия
възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лв., същото следва да бъде редуцирано
до минималния размер съобразно чл.36 от
ЗА, вр. чл.8,
ал.1, т.4 от Наредба№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер, а именно – в размер на 945 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160 от ДОПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт №*********/08.07.2014г., издаден от С. П. П. – Началник
сектор „Ревизии“, възложил ревизията и М.В.Т. – главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден в едната си част и изменен в друга с
Решение №1021/13.10.2014г. на Директор
Дирекция ОДОП – Пловдив.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив при ЦУ
на НАП да заплати в полза на С.Ж.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 955 (деветстотин петдесет и пет лева) лева – разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора, пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: