Р Е Ш Е Н И Е № 1297
гр. Бургас, 27.05.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5536 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искове по чл.50, вр. с чл.49 и чл.45, ал.1 от ЗЗД,
предявени от Б.Н.Д. ***.
По искане на
ответника, като трето лице помагач на негова страна, е конституи-рано ”УМБАЛ –
Бургас” АД, гр.Б.
Ищецът твърди, че
на 05.07.2017г., около 12.30 часа, е пропаднал в шахта, нахо-дяща се в двора на
УМБАЛ Б, при което е получил множество травми по тялото и крайниците, а от
чантата му е изпаднала сумата 2 000 лв., която впоследствие не е била
намерена. Твърди също, че в резултат на инцидента е получил силен стрес,
сърцебиене, световъртежи, неспокойство и тревожност, нарушил се е сънят му –
сънувал е кошма-ри, които с времето постепенно се редуцирали, но е останал
тревожен. Освен нарушено психическо състояние, за продължителен период от време
е изпитвал физически болки и постоянен дискомфорт, дори и в положение на покой
на тялото. Движението му е би-ло затруднено. Излага съображения, че ответникът
е собственик на шахтата, като част от уличната мрежа на Община Бургас, която е
длъжен да поддържа в изправно състоя-ние и да сигнализира незабавно за
препятствията по нея, както и да осигурява контрол за техническата изправност и
безопасност на уличната и тротоарната настилки. Следва да следи за
незаконосъобразно извършаване на строителство и привеждането му в съот-ветствие
със законодателството. Счита, че именно неизпълнението на така описаните
задължения от страна на ответната Община е в причинна връзка с претърпените от
него вреди. Предвид това моли Съда да постанови решение, с което да осъди
Община Бургас да му заплати обезщетение от общо 5 000 лв., в това число
2 000 лв. за претърпени иму-ществени вреди и 3 000 лв. за
неимуществените, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва претенциите по основание и размери. Излага съображения, че инцидентът е
настъпил в поземлен имот – дворно място, ползван от ”УМБАЛ – Бур-гас” АД, находящ
се извън уличната регулация, който не е включен в уличната мрежа на Общината и
не представлява общински път, предназначен за обществено ползване – по § 1, т.7
от ДР на ЗП. Сочи, че
сградите и обслужващите ги подземни съоръжения са собственост на болницата,
поради което задължението за поддръжка на процената шах-та е нейно. От Съда се
иска да отхвърли претенциите.
Третото лице
помагач ”УМБАЛ – Бургас” АД също счита, че исковете са неос-нователни, сочейки,
че процесната шахта е собственост на “ВиК“ ЕАД, което следвало да я поддържа.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в хода на настоя-щото
производство писмени и гласни доказателства, заключенията на вещите лица, как-то
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 05.07.2017г. около 10.00 –
10.30 часа ищецът се е срещнал със свидетеля Д. Ц. – негов родственик, от
когото е получил в заем сумата от 2 000 лв., необходи-ма за ремонт на
жилището му. Парите са били в банкноти от по 100 лв., увити във вест-ник,
залепен с тиксо. Д. е поставил пакета в малка чанта, в която е носел лични вещи
и документи, и си е тръгнал. След 12.30 часа е отишъл до УМБАЛ – Бургас, за да
посети личния си лекар. Паркирал е автомобила си в северозападната част на
двора на болницата и се е насочил към входа й – от страната на пицария “Зорница“.
Изминал е около 50 метра, когато е стъпил на капака на шахта и е пропаднал в
нея. Успял е да раз-пери инстинктивно ръце и да се задържи, за да не падне на
дъното й. Над отвора са ос-танали само раменете и главата му. Капакът на
шахтата го е ударил в областта на коре-ма. Усетил е силни болки и по гърба.
Започнал е да вика за помощ. Дошли са хора, кои-то са повдигнали капака, за да
може да излезе. Обадил се е на телефон 112, за да повика спешна медицинска помощ,
както и на свидетеля Ц. Междувременно е установил, че чантичката му е паднала в
шахтата. Свидетелят Г.Д. – началник техни-чески отдел на УМБАЛ, е извикал
служител на болницата, който я е извадил оттам и я е предал на ищеца. На
мястото е дошъл и Д. Ц. Д. е бил откаран с линей-ка в спешното отделение. Оказана
му е била медицинска помощ – извършен е бил прег-лед от кардиолози, направена е
била рентгенография и ЕКК. Поставен е бил на системи. След около два часа той е
бил изписан и свидетелят Ц. го е откарал с автомобила си до дома му. Там ищецът
му е споделил, че парите, които е взел от него в заем, са падна-ли в шахтата
при инцидента. На другия ден Д. е посетил съдебен лекар, който е констатирал
множество масивни охлузвания и кръвонасядания по крайниците, както и наличие на
разкъсна рана по лявата подбедрица и палпаторна болезненост в областта на
кръста, които травми са довели до временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота – така представеното с исковата молба съдебно-медицинско
удостоверение. За случая е била уведомена полицията, като на мястото са отишли
служители на ГД ПБЗН, за да търсят парите, но същите не са били открити в
шахтата.
От показанията на свидетеля Ц, се
установява, че ищецът е бил много стре-сиран и уплашен от инцидента. Кракът му
е бил подут – не е могъл да ходи и да излиза от дома си, поради което се е
нуждаел от неговата помощ. Изпитвал е болки от охлузва-нията по гърба. Ходел е
на превръзки. За двете седмици, през които е останал в гр.Б, преди да се върне
в гр.С, където живее, Д. не е успял да се възстанови.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от заключение-то по допуснатата СТЕ, безспорно се
установява, че шахтата, в която е пропаднал ище-цът, се намира в поземлен имот
с идентификатор 07079.601.237 – публична общинска собственост. В него, освен
сградите на ”УМБАЛ – Бургас” АД, са ситуирани и такива – на ”ДКЦ – 1” ЕООД,
Община Бургас и ”КОЦ Бургас” ЕООД /така в Акта за публична общинска
собственост/. От заключението по СТЕ се установява, че в района има два
ка-нализационни клона, които отводняват кардио корпуса на болницата. Те се съединяват в
събирателна ревизионна шахта и се заустват в градската канализация. В един от
тези клонове е заустена и канализацията, отводняваща инфекциозното отделение
/ИО/. Това е направено допълнително, тъй като постройката е сравнително нова.
Процесната шах-та е ревизионна, от северния клон, която отводнява част от
кардио корпуса и заустената канализация на ИО. Т. е. тя е част от вътрешната
канализационна мрежа на ПИ, а не от уличната такава, както се твърди в исковата
молба – разположена е преди събирателна-та ревизионна шахта, в която двата
канализационни клона на кардио корпуса се зауст-ват в градската канализация. От
заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че тя не е включена като
актив в баланса на ”УМБАЛ – Бургас” АД, както и на Общината.
Основният спорен по делото въпрос
се явява този – чия собственост е процесна-та шахта, съответно – кой следва да
я поддържа и да отговаря за безопасната й експлоа-тация.
Принципно, съобразно разпоредбата
на чл.92 от ЗС, собственикът на земята при-тежава и находящите се в нея
постройки, респективно
– подземните съоръжения, освен ако е установено друго. В случая, теренът е
публична общинска собственост, бивш дър-жавен, като част от сградите в него са
собственост на други юридически лица, включи-телно ”УМБАЛ – Бургас” АД.
Подземната канализационна мрежа в имота, обаче, не е част от постройките. Съгласно
§ 7, ал.1, т.7 от ЗМСМА, с влизането в
сила на закона преминават в собственост на съответната община държавните мрежи и съоръжения на канализационната
система, които обслужват само нейната територия и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества, а в ал.2 е предвидено, че нормата не се прила-га
по отношение на такива, включени в капитала, уставния фонд или се водят по балан-са на
търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество.
”УМБАЛ – Бургас” АД е търговско
дружество с държавно имущество – акциите му са собственост на Държавата и на
общините в Област Бургас. По делото не са анга-жирани доказателства, че канализационната
мрежа или част от нея в процесния имот /вътрешна канализационна мрежа/ е
включена в капитала на третото лице помагач, ус-тавния
фонд или да се води по
баланса му. Не се
установява и да е собственост на друго търговско дружество или на “ВиК“ ЕАД,
гр.Бургас, поради което следва да се приеме, че след обособяването на имуществото
на ”УМБАЛ – Бургас” АД, включващо и сгра-дите в ПИ, неин собственик е станала Община
Бургас – съгласно чл.22, ал.2 от ЗВ, част-на общинска собственост са канализационните мрежи и съоръжения,
отвеждащи отпа-дъчните води от общинските имоти до ревизионната канализационна шахта
за присъе-диняване към уличните канализационни мрежи. Обстоятелството, че в дружеството
е имало определени служители, които да я обслужват и поддържат, доколкото същото
ка-то фактически ползвател е имало интерес от това, не може да промени горния
извод.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. По делото безспорно се установи, че шахтата, в която е пропаднал ищецът, е
собственост на Община Бургас, чиято отговорност за претърпените от него вреди на
това основание е обективна, при условията на солидарност с ”УМБАЛ – Бургас” АД
– фактически пол-звател на канализацията. Но не само, деликтната отговорност на
ответника може да бъ-де ангажирана и на основание чл.49 от ЗЗД, защото
отговорните за управлението и сто-панисването на имуществото му длъжностни лица
виновно са бездействали: не са пред-приели необходимите действия за уреждане на
отношенията на Общината с третото ли-це помагач и другите собственици на сгради
в поземления имот във връзка със собстве-ността, ползването и поддръжката на
вътрешната канализационна мрежа, както и не са обезопасили процесната шахта.
Безспорно се установяват и
претърпените от ищеца в резултат на процесния ин-цидент неимуществени вреди –
преживени силен стрес и уплаха, както и болки и стра-дания от охлузванията и
натъртванията по тялото и крайниците, които предвид възраст-та на Д. – 70
години, са довели до значителни затруднения при придвижването и обслужването му
за продължителен период от време – над две седмици. Ето защо Об-щина Бургас,
съгласно цитираните по-горе две разпоредби, във връзка и с чл.45, ал.1 от ЗЗД,
следва да бъде осъдена да плати съответно обезщетение за тях.
Съдът намира, че съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливият им пари-чен еквивалент, с оглед на интензитета
и продължителността на оздравителния процес, следва да бъде определен на
2 000 лв. Възраженията на ответната страна за съпричиня-ването от страна
на ищеца на вредоносния резултат, направени с писмените бележки, са голословни
и недоказани – от показанията на свидетеля Д. се установява, че вхо-дът в тази
част на имота е бил постоянно отворен, достъпен за граждани и автомобили, като
липсват данни да е имало знаци, които да ограничават достъпа до него. За
разлика-та над тази сума – до пълния предявен размер от 3 000 лв.,
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Върху главницата се дължи
законната лихва – от датата на деликта.
Като неоснователен следва да се
отхвърли и искът на Б.Д. за осъж-дане на ответната Община да му заплати
обезщетение за претърпени имуществени вре-ди в размер на 2 000 лв. Според
настоящия съдебен състав, в хода на съдебното произ-водство ищецът не доказа
пълно и главно твърденията си, че е загубил тази сума, кога-то е пропаднал в
процесната шахта. На първо място, свидетелят Цинов е видял, че той е поставил
парите в чантата си около 10.00 – 10.30 часа, но дали цялата сума или част от
нея е била вътре и към 12.30 часа няма обективни данни. На следващо място, Д. е
казал на свидетеля Д., че в чантата му има много пари и последният е извикал
служител на болницата, който да я извади. Логично е ищецът да провери дали
пакетът е в нея, още повече че сам заяви тя да е била отворена, а при липсата
му да уведоми изва-дилото я лице или Ц, който също е бил на мястото, за да го
потърсят веднага. Най-накрая – не е казал на своя родственик, че сумата я няма
и при отвеждането му в спеш-ното отделение, а едва впоследствие, когато е бил
откаран от него в дома си.
Ответникът следва да бъде осъден
да плати на ищеца направените по делото раз-носки за ДТ и възнаграждение за
вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете, общо 128 лв., както и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да
плати на ответника направените по делото раз-носки за вещо лице, съразмерно с
отхвърлената част от иска – 72 лв., както и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община
Б, гр.Б, ул.”” № 26, да заплати на Б.Н.Д.,
ЕГН: **********,***, сумата от 2 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди – силен стрес и
уплаха, както и продължителни болки и страдания от охлузванията и натъртва-нията
по тялото и крайниците, претърпени при пропадането му на 05.07.2017г. в необе-зопасена
шахта от вътрешната канализационна мрежа на поземлен имот с идентифика-тор
07079.601.237 по КККР на гр.Бургас – публична общинска собственост, ведно със законната лихва, считано от горната
дата до окончателното плащане, като за разлика-та над нея до пълния предявен
размер от 3 000 лв., както и по отношение на претенция-та от 2 000
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – изгубена при ин-цидента
парична сума, ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА Община
Бургас да заплати на Б.Н.Д. сумите 128 лв. разноски по делото, както и 120
лв. платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.Н.Д. *** сумата 72 лв. – разноски по делото, както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при
участие на ”УМБАЛ – Бургас” АД, гр.Б, като трето лице помагач на страната на
Община Б.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с
оригинала: З.М.