МОТИВИ към ПРИСЪДА № 273
по НОХД № 750/2019
г.
ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното
производството е образувано по повод обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура – Бургас против подсъдимия М.Г.С. за извършено престъпление по чл. 116
ал.1 т.4, предложение трето и т.6, предложение първо, вр. чл. 115 от НК, вр.
чл. 18 ал.1 от НК.
В обвинителния акт се
твърди, че на 02.06.2018 г., около 21:10 ч. в курортен комплекс „Слънчев бряг“,
община Несебър, пред хотел „Сън Вилидж“, по начин опасен за живота на мнозина, подсъдимият
С., умишлено, чрез произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие „Макаров“
калибър 9 х 18 мм. със сериен № AD 382823, умъртвил лицето К. А. Н. с ЕГН **********
и направил опит умишлено да умъртви С.Т.Т. с ЕГН **********, в резултат на
което й причинил
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, а деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини.
След разпореждането на
съдията-докладчик по чл. 247Б от НПК, с нарочни писмени молби, дъщерята на
пострадалия К. А. Н. – С.К.Н. и неговата майка – С.П.Н. поискаха да бъдат
конституирани като частни обвинители в наказателното производство, но и
предявиха граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, с цена на исковете от по 150 000 лева за всяка от
ищците, ведно със законната лихва от датата на деликта. Граждански иск бе
предявен и от сестрата на пострадалия К. Н. – М.А.Н., за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди с цена на иска 50 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.
След разпореждането на
съдията-докладчик по чл. 247Б от НПК, пострадалата С.Т.Т., с нарочна писмена
молба, предяви гражданскоправна претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени от деликта неимуществени вреди с цена на иска 70 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
В разпоредителното
заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът разгледа исканията
за конституиране на страни и прецени, че е спазен срокът по чл. 247Б ал.4 от НПК, като молбите съдържат всички изискуеми от закона реквизити, и са
депозирани от процесуално легитимни лица в качеството им на пострадали от
описаното в обвинителния акт деяние. Ето защо и с оглед ТР № 1/2016 от 21 юни
2018 год. на ОСНГТК, съдът конституира като частни обвинители С.К.Н. и С.П.Н.,
и допусна за съвместно разглеждане в наказателното производство, предявените от
С.П.Н., С.К.Н., М.А.Н. и С.Т.Т. против подсъдимия М.С. граждански искове като
ги конституира като граждански ищци в производството.
В хода на проведеното разпоредително
заседание страните по делото изразиха становища за липса на основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство, както и че в
досъдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правата на страните в процеса.
Съдебното производство
се разви по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият М.С. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти. Това признание бе одобрено от съда с
определение по чл. 372 ал.4 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изрази становище за доказаност
на обвинението предявено с обвинителния акт, като поиска на подсъдимия да бъде наложено
наказание „доживотен затвор“ предвид високата степен на обществена опасност на
деянието, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Предвид задължителната редукция по чл. 58а,
ал. 2 и ал. 3 от НК, прокурорът предложи наказанието „доживотен затвор“ да се
замени с „лишаване от свобода“ от 15 до 30 години, като изрази становище, че в
тези граници размерът на конкретното наказание трябва да бъде определен при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно двадесет и седем
години „лишаване от свобода“. Според прокурора, гражданскоправните претенции са
основателни и съда следва да определи справедливи обезщетения за гражданските
ищци.
В съдебно заседание
частните обвинители и граждански ищци С.Н. и С.Н., както и гражданският ищец М.Н.,
редовно призовани, не се явиха. Техният общ упълномощен повереник изрази
становище за доказаност както на обвинението, така и на претенциите им за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. От името на частните
обвинители предложи, на подсъдимия да бъде определено наказание „доживотен
затвор“, което по реда на чл. 58а ал.2 НК да бъде заменено с „лишаване от
свобода“ в размер на 30 години. Според повереника, съдът следва да осъди
подсъдимия да заплати претендираните обезщетения в пълен размер.
В съдебно заседание, пострадалата
С.Т., редовно призована, не се яви. С нарочна писмена молба, подадена от
упълномощения й повереник, тя моли предявеният от нея граждански иск да бъде
уважен изцяло.
В съдебно заседание
подсъдимият, се яви и призна изцяло фактите и обстоятелствата, посочени в
обвинителния акт. Призна се и за виновен, изрази съжаление за случилото се, и помоли
за справедливо наказание.
В съдебно заседание,
упълномощеният от подсъдимия защитник – адв. Кацарски от БАК, изрази несъгласие
със становищата на прокуратурата и частните обвинители относно размера на
наказанието, което трябва да се наложи на подсъдимия. Според него, липсват
отегчаващи отговорността на С. обстоятелства, като не е съгласен с тезата на
прокурора, че деянието е извършено по демонстративен начин и че е с висока
степен на обществена опасност с аргумента, че тези обстоятелства вече са
отчетени при конкретната правна квалификация на деянието. Моли съда да отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на С.,
направеното от него самопризнание, съдействието, което е оказал по време на
досъдебното производство и цялостното му добро процесуално поведение. Моли на
подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде
редуцирано на основание чл. 58а от НК. Не оспорва гражданските искове и иска
присъждане на обезщетения, определени по справедливост.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият М.Г.С. е
роден на *** г. в гр***, живее в гр. ***, община ***, *** гражданин е, има
завършено *** образование, ***, *** (л. 54, т. І от ДП).
Към датата на инкриминираното
деяние – 02.06.2018 г. подсъдимият С. работел при „В. Т.“ ЕООД на длъжност
„организатор дейности“, на постоянен трудов договор, сключен на 05.07.2017 г.
(л. л. 51-52, т. ІІ от ДП), като изпълнявал различни задачи, възложени му от
собственика на дружеството – свидетелят Д. С. – доставка на материали и
консумативи, внасяне на пари в банки, плащане на сметки, засичане на употребена
електрическа енергия в обекти на фирмата, организиране на строително – монтажни
дейности в хотели и др. Двамата поддържали и приятелски отношения.
През зимата на
2017/2018 г. подсъдимият С. работил в ски-гардероба на хотел „***“ на „В.т.“ в курортен
комплекс „Пампорово“. През пролетта на 2018 г., след приключването на сезона, той
се прибрал в к. к. „Слънчев бряг“, като тогава св. С. му възложил менажирането
на нуждаещ се от освежаване апартамент в хотел „Поло Ризорт“ в „Слънчев бряг“,
предоставен на дружеството от собственика му за отдаване под наем на туристи. По
този повод С. разрешил на подсъдимия да живее в хотелския комплекс докато се
премести в квартира в гр. Свети Влас.
Към
инкриминираната дата, макар служебните задължения на подсъдимия да не налагали
носенето на оръжие, а и св. Д. С. да нямал такова изискване към него, подсъдимият
притежавал боен пистолет марка „Макаров“ със сериен № AD 382823. Подсъдимият
имал издадено разрешение № 20160268352 от 23.10.2017 г. за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, издадено от Второ РУ
Бургас, валидно до 22.10.2022 г. (л. 18, т. V от ДП).
Пострадалият К. А. Н. с
ЕГН ********** е от гр. *** и се занимавал с частен бизнес от 1991 година –
първоначално като ЕТ „К. А. Н. – ***“ със седалище и адрес на управление в гр. ***,
а впоследствие и като едноличен собственик на капитала на няколко дружества,
между които „К. Б.“ – ЕООД, „М. К.“ – ЕООД, „К. Б.“ – ЕООД, „Ц. П.“ – ЕООД,
всички със седалище и адрес на управление в родния му град. Пострадалият развивал
хазартен бизнес и притежавал три игрални зали в „Слънчев бряг“, една в гр. Несебър,
както и в гр. Бургас, в гр. Нова Загора и др. градове. Н. бил и един от първите
собственици на апартаменти в хотелския комплекс „Сън Видидж“ в „Слънчев бряг“,
като имал три апартамента, находящи се в сгради „А“, „В“ и С“. Към началото на
лятото на 2018 г. пострадалият живеел в апартамента в сграда „С“. Апартаментът
му в сграда „В“ бил свободен през 2018 г., а в този, намиращ се в сграда „А“,
били настанени негови служители от игралната зала.
Подсъдимият С. познавал
пострадалия К. Н., тъй като през зимата на 2017 г. той и свидетелката П. И.
работили като крупиета в игрална зала „Олимпия“, намираща се в хотел „Орфей“ в
курорта „Пампорово“ и стопанисвана от една от фирмите на пострадалия (л. 48, т.
V от ДП).
Пострадалата С.Т. ***,
студентка във ***. През април 2018 г. тя споделила на св. П. И. от гр. С.,
студентка в същия университет и с която се познавали от около 4 години, че се
разделила с дългогодишния си приятел, и иска да работи. И. й споделила, че има
предложение от шефа си К. Н. да започне работа през летния сезон в игралната му
зала „Гладиатор“, находяща се на ул. “***“ № *, срещу ресторант „Джани“ в „Слънчев
бряг“ и ги свързала по телефона, за да се уговорят.
На 31-ви април 2018 г.
двете момичета пристигнали в „Слънчев бряг“ с намерение да започнат работа,
като първо отишли в игралната зала „Гладиатор“. Там св. П. И. представила пострадалата
С.Т. на управителката на залата Р. Ж. и на собственика й – пострадалия К. Н.,
който трябвало да ги заведе до квартирата. Още тогава К. Н. проявил симпатии и
специално отношение към С., като преди да настани момичетата ги завел на обяд,
а след това и до супермаркет, за да закупят някои вещи за квартирата. Двете се
настанили в една от спалните на ап. 544 в сграда „А“ на „Сън Вилидж“, а във
втората били свидетелките Н. Т. *** и М. П. П. от с. ***, които също щели да
работят като крупиета в игрална зала „Гладиатор“.
Тъй като момичетата имали
нужда от помощ при почистване и подреждане на багажа, св. П. И. се обадила на подсъдимия
М.С., с когото често общували по телефон
и в интернет. Той се отзовал на молбата и вечерта дошъл в квартирата на
момичетата в комплекс „Сън Вилидж“, където се запознал със С.Т.. Същата вечер,
обаче, К. Н. се обадил по телефона на св. П. И. и й се скарал за посещението на
М. при тях в комплекса.
През следващите два дни
П. и С. излизали заедно на вечери с подсъдимия М.С.. Първоначално, той звънял
на П., за да се сближи със С., но седмица след пристигането им С. и С.Т. вече
излизали само двамата.
Пострадалата, още в
началото на познанството им, проявила някаква симпатия и към К. Н.. Двамата
започнали да излизат заедно на вечери. Пострадалият споделял на свидетелката Р.
Ж., управител на игралните му зали в Слънчев бряг и Несебър и негов доверен
човек, че излиза заедно със С. и гледа сериозно на връзката им. Споделил й също
съмненията си, че С. излиза и с друг мъж, М., когото познавал от работата му в игралната
зала на хотел „Олимпия“ в „Пампорово.
С времето срещите между
пострадалите С.Т. и К. Н. зачестили, като той започнал да й прави подаръци (купувал
и обувки, чанти, парфюми и др.), бил настоятелен, звънял й непрекъснато по телефона.
За близките им отношения знаели и служителите в комплекса, които възприемали С.
като приятелката на К. Н., когото през годините били вече свикнали да виждат с
различни момичета на нейната възраст. Отношенията между двамата пострадали станали
тема и на коментари между служителите в игралната зала, които били недоволни от
различното отношение на пострадалия към С.. Служителите смятали, че пострадалата
е привилегирована спрямо останалите служители, тъй като за разлика от нейните
колежки, Н. не й се карал заради закъсненията й. Според тях, на клиентите правело лошо
впечатление и държанието на двамата пострадали в залата – Т. седяла в скута на Н.
когато той я посещавал при нощните й смени, на няколко пъти били заварвани в
нетрезво състояние.
Така, още от самото си
пристигане в к. к. „Слънчев бряг“ С.Т. започнала да излиза паралелно с шефа си К.
Н. и с подсъдимия М.С.. Последният знаел, че пострадалата излиза с Н., а последният,
от своя страна, непрекъснато се интересувал, дали тя се вижда с М. и дали са
заедно
С времето, отношенията
между подсъдимия С. и С.Т. се задълбочили, като през втората седмица на месец
май 2018 г. пострадалата се настанила в квартирата на подсъдимия. Двамата се държали
като влюбена двойка, което било забелязано и от свидетелят Е.Ш., портиер в комплекс
“Поло Ризорт. В средата на същия месец, обаче, С.Т. се върнала отново в
квартирата си в комплекс „Сън Вилидж“. На св. П. И. обяснила, че е в „Слънчев бряг“,
за да си живее, а не да живее с мъж.
Въпреки това, пострадалата
продължила да излиза паралелно и с К. Н. и с подсъдимия М.С.. Свидетелката П. И.
се опитвала да я убеди да спре да излиза с К. Н., но С. се оправдавала с
аргумента, че той й е шеф и затова не може да му откаже. Постепенно свидетелката
И. ограничила контактите си с пострадалата, за което улеснило и
обстоятелството, че двете работели в различни смени и се виждали само при смяна
на крупиетата.
На 16 май 2018 г.,
когато свидетелката И. била в Несебър при приятеля си, пострадалият К. Н. ги
посетил. Той й споделил, че иска да е със С., благодарил на П., че го е запознала
със С. и дори поискал да изрази признателността си в пари, но свидетелката
отказала. Пострадалият поканил И. на вечеря в ресторант „Левант“ в с. Равда,
като я помолил там да говори пред пострадалата хубави неща за него. На вечерята
били и тримата, като С. се държала много топло с пострадалия. Направили си „селфи“
снимки със С., които тя качила в приложението „Инстаграм“. След вечерята К. и С.
оставили И. в гр. Несебър, а те продължили към комплекс “Сън Вилидж“.
Междувременно, подсъдимият
М.С. бил споделил с шефа си св. Д. С., че има приятелка, която обаче има
отношения и с К. Н.. Тъй като свидетелят Д. С. познавал много добре пострадалия,
предложил на подсъдимия да разговаря с К. за тази ситуация, но М. отказал.
Макар при разговорите си
с подсъдимия, С. да се оплаквала, че пострадалия я притеснява, като я търси
постоянно, праща й СМС-и, иска да излизат на вечери и т.н., с времето С.
започнал открито да изразява недоволството си от продължаващите срещи между Т.
и К. Н.. Това си недоволство споделил дори и със свидетелите П. И. и приятелят
й Я. П.. Оплаквал им се, че когато звъни на С., тя не вдига телефона, което
според него означавало, че в момента пак е с К..
Няколко дни преди 02.06.2018
г. подсъдимият М.С. се срещнал със свидетелката П. И. за около две минути, за
да й даде пари в заем. Споделил й, че К. ще си купува нова кола, както и че пострадалият
много го дразни, но не уточнил защо. За С. обяснил, че не знае къде е, но
сигурно ще излизат.
В следващите дни до втори
юни 2018 г. отношенията между С.Т. и подсъдимия М.С. продължили да бъдат близки,
двамата се срещали ежедневно. За последно били заедно на първи юни 2018 г, като
вечерта на първи срещу втори юни С.Т. била нощна смяна в игралната зала, а на втори
и трети юни имала почивни дни.
На 02.06.2018 г. сутринта,
свидетелят М. М. Р., дългогодишен приятел на К. Н., му се обадил по телефона, за
да се уговорят да излязат на вечеря заедно с приятелката му св. Е. Д. – Н.. К.
потвърдил, че ще дойде и казал, че ще доведе своята приятелка. Разбрали се,
пострадалият К. Н. да ги вземе в 19:30 ч., а св. Н. запазила места в ресторант
„Левант“ в с. Равда.
Следобед, около 16:00 ч.
пострадалата С.Т. се обадила на подсъдимия С.. Първоначално разговорът им бил
приятелски. Когато подсъдимият я попитал за плановете й и дали желае да се
видят, С. обяснила, че се е уговорила вече с К. Н. и ще слиза на басейна. Двамата
започнали да спорят. Тъй като С. планирала да излезе на вечеря в ресторант
„Левант“ в с. Равда с пострадалия К. Н. и неговите приятели – свидетелите М. Р.
М. и Е. Д. – Н., тя недвусмислено показала на подсъдимия, че няма да се вижда с
него този ден. Разговора приключил на висок тон.
Около 19:40 ч. св. М. М.
отново се чул с пострадалия, който уточнил, че ще ги вземе в 20:30 ч. от
спирката на главната улица в посока към гр. Несебър, без да обясни причината за
промяната на часа.
Около и след 20:00 ч. на
02.06.2018 г. подсъдимият С. и пострадалата Т. провели още няколко разговора,
от които той разбрал, че пострадалата ще излиза вечерта. Неволен свидетел на
разговорите им станала първо съквартирантката на С. – свид. М. П, която чула Т.
да се кара със С. по телефона, заради решението й същата вечер да излезе с К. Н..
По-късно, след 20:00 ч., когато свършила смяната й, в квартирата се прибрала и другата
съквартирантка на С. – свидетелката Н. Н., като трите момичета – Т., Н. и П се
събрали в общото помещение в апартамента. Там свидетелките Н. и П станали свидетели
на последните разговори между Т. и подсъдимия С., при един от които св. М. П
чула С. да му казва “нали знаеш защо излизам с К.“. Тъй като след приключването
на разговорите подсъдимият започвал да пише на С. в приложението „Вайбър“, пострадалата
коментирала пред свидетелките съобщенията, които получава, оплаквайки се, че М.
й пише обиди и й нарежда. Свидетелката Н. предложила на С. да блокира С., за да
не я безпокои, но пострадалата не искала да предприеме тази стъпка.
Междувременно на
пострадалата звънял и К. Н.. С. бързала, но явно закъснявала, затова предложила
на пострадалия първо да вземе приятелите си, с които ще излизат и след това нея.
Около половин част
преди инкриминираното деяние, отново бил проведен разговор между подсъдимия и
пострадалата, по-късно прекратен от нея. След като С. прекъснала връзката, подсъдимият
С. й пратил съобщение, в което пишело „Къчко, ще те убия“. Т. показала на
свидетелките П и Н. написаното с правописна грешка съобщение. Това предизвикало
подигравателните им коментари за неговия правопис, а свидетелката Н. Н. сама блокирала
номера на подсъдимия в мобилния апарат на пострадалата.
Последния регистриран
разговор между подсъдимият С. и пострадалата Т. е от 20:44 ч. и е с
продължителност 32 секунди, но същия не е съхранен в мобилния му апарат.
В 20:30 ч. свидетелите М.
М. и Д били на уговореното място, а пострадалият пристигнал в 20:40 ч. с новия
си лек автомобил „Мерцедес S класа“ с per. ****, закупен наскоро от Германия. Н.
им обяснил, че трябва да отидат до комплекс “Сън Вилидж“, за да вземат
приятелката му. Свидетелите се качили в колата и седнали на задната седалка,
като св. Д се настанила на мястото зад шофьора, а св. М., който обикновено
сядал на предна дясна седалка, този път решил да я остави свободна за новата
приятелка на К., затова седнал до приятелката си на задната седалка отдясно.
Потеглили, като преди да се отправят към „Сън Вилидж“, К. Н. минал през игрална
зала и взел 3 000 лева от касата. Върнал се след 2 – 3 минути и на тръгване
звъннал на С. да й каже да слиза и че ще я чакат пред входа на комплекса.
Пристигайки там,
пострадалият отново звъннал на С.. Не успял да се свърже с нея, но казал на
спътниците си: “Всеки момент ще дойде“. Автомобилът му бил спрян пред портала с
предница, насочена срещу движението, с включени аварийни светлини, а двигателят
бил оставен в работещо състояние. Свидетелката С. Т. – К., намираща се по това
време в офиса на хотела си „Бахами Резидънс“, видяла автомобила на Н. спрян пред
портала на хотел “Сън Вилидж“ с включени аварийни светлини и предположила, че автомобилът
изчаква някой.
Междувременно, за
времето от 20:46 ч. до 20:48 ч. подсъдимият С. се предвижил от комплекс „Поло
Ризорт“ към комплекс „Сън Вилидж“ и в 20:55 ч. бил вече в обхвата на мобилна
клетка, обхващаща района на комплекс „Сън Вилидж“, в к. к. „Слънчев бряг“.
Докато чакали в
автомобила, пострадалият К. Н. говорил с приятелите си за отминали неща - за
старите времена, за пътуванията им и пускал фолк – музика, което за него било
нетипично, тъй като по принцип бил винаги в крак с модерната денс-музика. Тъй
като С. се бавела, пострадалият й позвънил да слиза, но тя му затворила. Н. обяснил
на св. М. и св. Н., че приятелката му всеки момент ще слезе и отключил вратите
на автомобила. Улицата била оживена, през цялото време преминавали различни
хора.
След 21:07 ч. на
02.06.2018 г, пострадалият К. Н., св. Р. и св. Д - Н. продължавали да си
говорят и да слушат музика в автомобила, очаквайки С.Т.. Малко след това, по
пътека от вътрешността на комплекс „Сън Вилидж“ се появила С.Т. и тръгнала в
посока към автомобила. В същия момент откъм задницата на автомобила се задал
обвиняемия. Той държал в дясната си ръка личния си пистолет „Макаров“ и се
насочил към предната шофьорска врата. Виждайки приближаващия се С., пострадалата
С.Т. се спряла непосредствено на входната врата на портала. В същото време, подсъдимият
С. се пресегнал, отворил с ръка шофьорската врата на Мерцедес-а, насочил
оръжието си към главата на К. Н. и произвел четири изстрела в него. И четирите
изстрела попаднали в тялото на пострадалия К. Н. – три от тях попаднали в
областта на лицето в ляво и лява странична повърхност на черепа, а един – в
лява шийна област. Единия от проектилите останал в него, а другите три излезли
през дясна странична повърхност на черепа му, като смъртта на Н. настъпила
моментално.
След изстрелите
подсъдимият пуснал вратата на автомобила и тя се затворила. Междувременно,
виждайки произвеждането на изстрелите, св. М. веднага тръгнал да излиза от
колата през задна дясна врата. В същият момент св. Е. Д - Н. открехнала задна
лява врата с намерението да излезе и избяга от автомобила, но заради опасността
тя да излезе от автомобила от страната, където е и подсъдимия, св. М. я дръпнал
и я извел през задната дясна врата на автомобила. В този момент С.Т. вече отваряла
порталната врата на комплекс „Сън Вилидж“ и излизала на тротоара до автомобила
на К. Н.. От своя страна, св. Н., без да се обръща назад, избягала към
отсрещния тротоар и се скрила между две паркирани коли.
Докато извеждал Е. Н.
от колата, св. М. видял, че подсъдимият се обръща и се насочва към момиче с
червена рокля, намиращо се на тротоара пред „Сън вилидж“, от лявата страна на
автомобила (пострадалата С.Т.), което крещяло “Не, не, не!“ Подсъдимият С. протегнал
лявата си ръка към С.Т., което движение св. М. изтълкувал като прегръдка, после
насочил пистолета към главата й и от непосредствена близост произвел изстрел
хоризонтално в лявото й слепоочие. Т. се свлякла на тротоара пред портала на комплекс
„Сън Вилидж“, а подсъдимият се навел над тялото й, насочил пистолета си за
втори път в посока главата й и произвел втори изстрел, но не я уцелил.
По това време на
улицата имало много туристи, включително и от страната на заведение „Бахами“,
където на тротоара също имало хора. В този момент, пред денонощен магазин за
хранителни стоки, пред входа на комплекс „Бахами резиденс“, се намирала и управителката
му св. Е. В. К.. Тя била с гръб към улицата и към комплекс „Сън вилидж“, но чула
проехтелите наблизо няколко гърмежа и тръгнала да бяга навътре в магазина при
колежката си св. С. К.. Двете чули писък и разговор, от което разбрали, че
изстрелите не са от пиратки, а от огнестрелно оръжие. Пукотът от гърмежите и
женския вик чула и св. С. Т. – К., която излязла на улицата, за да види какво
се е случило. От кухнята на ресторант „Бахами“, намиращо се на 7 – 8 метра от
колата на пострадалия, св. П. Г., сервитьор в заведението, чула шума от гърмежа
и отивайки в ресторанта, видяла клиентите й да викат и да се разбягват от
масите. Управителят на ресторанта, св. Я. И., намиращ се на външния бар, също
чул гърмежите и видял след това как няколко чуждестранни клиенти побягнали навътре.
Свидетелят Д. Т., готвач в ресторанта, също чул гърмежите, но помислил, че
някой отвън хвърля пиратки.
След като стрелял по С.,
подсъдимият се изправил и се огледал. Срещнал погледа на св. М. М. Р., свалил
дясната си ръка, с която държал пистолета, до тялото си и побягнал в посока към
паркирания от него в непосредствена близост до заведение “Бахами“ лек автомобил
„Опел Корса“. Качил се в колата и с бърза маневра на заден ход и с газ потеглил
много бързо в посока комплекс „Поло Ризорт“ в к. к. „Слънчев бряг“. Св. Р.
проследил действията на подсъдимия, като се съсредоточил да запомни буквите и
цифрите от номера на автомобила, който видял - ***, без последните две букви. По
задната част на автомобила, Р. го оприличил на „Фолксваген Голф“, стар модел.
Р. отишъл до момичето и
установил, че пострадалата е жива, но диша тежко, хърка и има конвулсни
движения на крайниците. Виждала се ясна прострелна рана в лявото и слепоочие. В
21:11 ч. св. М. Р. подал първия сигнал до телефон „112“ за инцидента и дал
информация за извършителя и автомобила, с който същият се е оттеглил. Междувременно
се насъбрали много хора, минувачи, туристи и работещи в близост до
местопроизшествието. Като бивш служител на МВР, Р. ги предупредил да не
навлизат в района, с цел запазването му. До идването на дежурната оперативна
група за извършване на оглед, местопроизшествието и районът около него били запазени
от свидетелите З. С. и А. К., полицейски служители в РУ на МВР – Несебър, както
и от Д. А. и Н. Т. от ЖЗУ – Бургас. Пристигналият на място екип на Спешна помощ
констатирал смъртта на К. Н., а пострадалата С.Т. била откарана в тежко
състояние в МБАЛ – Бургас с огнестрелна рана в областта на ляво слепоочие, без
изходна рана (т. VІ от ДП).
В 21:11 ч. на
03.06.2018 г. подсъдимият М.С. звъннал по телефона на близкия си приятел св. Д.
З. и плачейки му признал, че е застрелял К. Н..
След деянието си, подсъдимият
С. се върнал с автомобила в комплекс „Поло Ризорт“. Бил забързан и напрегнат.
Когато видял пред входа, пушещия портиер Е. Ш., подсъдимият му поискал цигара. Когато
С. запалил свидетеля го попитал, какво е станало с „Голфа“. Подсъдимият обяснил, че е на ремонт, дръпнал
два-три пъти от цигарата и с нея влязъл в комплекса. От рецепцията се обадил на
мобилния телефон на управителката св. В. Х. и й поискал резервното копие от
ключа на апартамента, обяснявайки, че си е загубил ключа. Нищо в гласа на
подсъдимия не подсказало на свидетелката Х., че е подсъдимият е притеснен,
ядосан и афектиран. Управителката изпратила С. при служителя по поддръжката. Подсъдимият
излязъл отвън и отново се разговорил със св. Ш., като обяснил, че е забравил
ключовете си и не може да влезе в стаята си. Портиерът предложил на С. да
провери, дали не са паднали в колата. Подсъдимият търсил близо пет минути
ключовете в автомобила, а междувременно Ш. се обадил на колегата си по
поддръжка М. Т. да помогне за отключване на стаята.
Т. отишъл до стаята на подсъдимия
и го заварил пред нея. С. обяснил, че е загубил ключовете и не може да влезе. Свидетелят
преценил, че ще са му нужни инструменти и тръгнал към работилницата си в
другото крило на комплекса. На връщане, във фоайето срещнал подсъдимия, който
му показал, че е намерил ключовете си. Т. придружил С., за да се увери, че
стаята ще се отвори. Докато отключвал, подсъдимият говорел по телефона си, но
свидетеля не го слушал и си тръгнал, след като вратата била отворена.
Малко по-късно, св. Е. Ш.
видял подсъдимия да излиза бързайки с куфарче, което дърпал. Сторило му се
странно, че С. бил с плетена шапка като за ски, макар да било лято. Портиерът предположил,
че С. се изнася, защото си е намерил по-евтина квартира. Поискал да разбере, а
подсъдимият обяснил, че ще се върне, защото имал и други неща в стаята. С. се
качил в лек автомобил “Опел Корса“ с рег. № *** и напуснал к. к. „Слънчев
бряг“.
Около 22:00 часа,
подсъдимият се обадил на брат си – свидетелят Н.С.. Казал му, че много го обича,
че може би повече няма да се видят, че пътува с автомобил и че ще му остави
Опела, в чиято жабка има пари. По гласа на брат си, Н.С. разбрал, че подсъдимият
е превъзбуден. М. му казал: “Брат, гръмнах ги и двамата“ и затворил телефона. Свидетелят
Н.С. се опитал пак да се свърже с него, но телефонът на подсъдимия бил
изключен.
В 22:31 ч. на
02.06.2018 г. мобилният телефон на подсъдимия е регистрирал потребление извън
територията на к. к. „Слънчев бряг“, а именно в клетки и с посока гр. Каблешково,
с. Изворище, гр. Айтос, гр. Сливен. В 00:23 ч. на 03.06.2018 г. телефонът на
подсъдимия се е намирал в обхвата на клетка в с. ХаджиД.о, находящо се между
гр. Сливен и гр. Ямбол, а данните от мобилния му телефон прекъсват в 00:28 ч. на
03.06. 2018 г.
В 02:30 ч. на
03.06.2018 г. подсъдимият С. бил задържан на ГКПП – Лесово, на изходящ коридор в
посока Република Турция, с лек автомобил “Опел Корса“ с рег. № ***. При извършеният
на място полицейски обиск, у него били установени законно притежавания пистолет
марка „Макаров“ № AD382823, черен на цвят, ведно с два броя заредени пълнители
и боеприпаси.
При извършения оглед на
местопроизшествието пред хотел „Сън Вилидж“ лекият автомобил на пострадалия е
бил намерен, разположен успоредно на бордюра пред хотел “Сън Вилидж“, с
включени светлини, включително аварийни, с пусната музика, със затворена предна
врата и с открехната задна лява врата. В автомобила, на предната му лява
седалка, е бил намерен труп с поставен предпазен колан, с клюмнала към волана
глава, с цилиндрични наранявания с малък диаметър в областта на лявото
слепоочие, лявото ухо, от които се била стекла червена течност, по дясното
слепоочие – кръгли рани с малък диаметър. По вътрешната част на предна лява врата,
по прага и по пода под нея, по пода на предна лява седалка и зад нея в краката
на задна лява седалка, по предния подлакътник с насоченост от лява към дясна
седалка и по цяла дясна предна седалка са били установени пръски от червена
течност; в облегалката част по предна дясна седалка е била намерена входна
дупка, втора такава - в облегалката за глава на дясна седалка и изходна посока –
дясната средна колона на автомобила; трета входна дупка е била установена в
посока дясна средна колонка на автомобила на 80 см. от пода, в посока тавана,
която е пробила предния десен предпазен колан; четвърта дупка е била установена
в рамката на прозореца на задна дясна врата на разстояние 85 см. от пода.
Намерени били и иззети мобилен телефон „Самсунг“ и черна чантичка с портфейл,
множество карти, лични документи, друг мобилен телефон „Самсунг“ и др. Извън
автомобила, на тротоара и на улицата са били намерени и иззети 6 бр. гилзи и 1
бр. проектил, както и вещи на пострадалата С. Т. (черно дамско кожено яке,
черна кожена чанта с вещи в нея – телефон “Айфон“, лична карта на пострадалата
и др.); установено било и петно червена течност с неправилна форма (л. л.
67-76, т. ІІ от ДП и л. л. 108-112 и 116-117, т. ІІ от ДП).
При извършения оглед (аутопсия)
на трупа на пострадалия К. А. Н. са били установени три входни огнестрелни наранявания
в областта на лицето в ляво и лявата странична повърхност на черепа, входна
рана в лява шийна област, три изходни рани в дясна странична повърхност на
черепа, разрушаване на продълговатия мозък и моста и др. В шийната област тилно
и почти срединно в мускулатурата е бил намерен и изваден проектил с обвивка. Според
писменото заключение по назначената съдебномедицинска експертиза, непосредствена
причина за смъртта е несъвместимото с живота увреждане на мозъка и на ниско лежащите
мозъчни структури следствие от прострелване с преносимо огнестрелно оръжие – пистолет,
като смъртта е настъпила моментално (л. л. 118-121, т. ІІ от ДП и л. л.
106-109, т. ІІІ от ДП).
Пострадалата С.Т. *** в
тежко общо състояние, с огнестрелна рана в областта на лявото слепоочие без
изходна рана. Видно от писменото заключение по назначената съдебномедицинска
експертиза, при прострелването в главата вляво, Т. е получила кръвоизлив в
меките черепни покривки в ляво, дупчеста фрактура на лява слепоочна кост, с
множество чужди тела с различна плътност и размери до 10 мм., фрактура на
окципитална, темпорална и ларнетални кости в ляво, остър субарахноидален кръвоизлив,
вътремозъчни хеморагични контузионни огнища, мозъчен оток. По време на лечението
й били проведени двукратно оперативни интервенции за отстраняване на чуждите
тела и кръвоизлива, както и за пластика на твърдата мозъчна обвивка;
впоследствие пострадалата развила частична моторна афазия, латентна
дясностранна хемипареза, частичка акалкулация, алексия. Според
съдебномедицинската експертиза, установените травматични увреждания на черепа и
на мозъковите структури са следствие от прострелване с преносимо огнестрелно
оръжие – пистолет, като липсва изходна рана; посоката на изстрела е отпред-назад
вляво, почти хоризонтално. Като телесна повреда прострелването се квалифицира
по признака, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота (л. л.
110-114, т. ІІІ от ДП)
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство химическа експертиза, в изследваната
проба кръв, взета от трупа на К. А. Н. не е установено наличие на етилов
алкохол (л. л. 121-124, т. ІІІ от ДП).
При извършеният в
досъдебното производство оглед на веществено доказателство – лек автомобил „Мерцедес
S класа“ с per. № ***, в предна дясна врата, предна дясна седалка и задна дясна
врата са били установени и иззети три броя метални цилиндрични обекти (проектили)
– л. л. 49-54, т. ІІІ от ДП.
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство балистична експертиза, пистолетът
„Макаров“, намерен у подсъдимия при извършения личен обиск, представлява
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, годен е да произвежда изстрели и с
него е стреляно след последното му почистване и смазване. При направено
сравнение е установено, че намерените на местопроизшествието проектил и гилзи,
както и проектилът, изваден от главата на пострадалия К. Н., са изстреляни с
посочения пистолет (л. л. 5-12, т. ІV от ДП).
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство балистична експертиза, иззетите
на ГКПП – Лесово при претърсването на управлявания от подсъдимия лек автомобил 35
броя патрони представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ, годни са за
произвеждане на изстрели, съвместими са с всички огнестрелни оръжия с кал. 9 x 18
мм., включително и с процесния пистолет „Макаров“, като същите са били унищожени
при експерименталната стрелба (л. л. 17-20, т. ІV от ДП).
Видно от Протокол,
съставен при извършена в НИКК при МВР – София, химическа експертиза на капсулен
състав, по ръцете и лицето на подсъдимия С. са установени химически частици от
същия състав като тези от намерените на произшествието гилзи (л. л. 31-34, т.
ІV от ДП)
Извършената в хода на
досъдебното производство дактилоскопна експертиза на процесния пистолет не е
установила годни за дактилоскопско изследване следи (л. л. 37-38, т. ІV от ДП).
Видно от заключението
на назначената в досъдебното производство ДНК – експертиза за изследване на
намерените и иззети при огледа на местопроизшествие 6 броя гилзи (обект 1) и 1
брой проектил (обект 2), клетъчния материал по проектила произхожда от пострадалата
С.Т.Т.. При изследването на гилзите не е установен ДНК профил (л. л. 41-45, т.
ІV от ДП).
В хода на
разследването, св. Б. Г. - управител на хотел „Сън вилидж“ в к. к. „Слънчев
бряг“ е предоставила един брой оптичен носител СД – R 700 MB, съдържащ
видеозаписи от охранителни камери на комплекс „Сън Вилидж“. Видно от Протокол №
172 от 03.06.2018 г., за извършена техническа експертиза на оптичния носител, същия
е заводски произведен, предназначен е за еднократен запис с обем на
информацията до 700 MB и съдържа записи от охранителни камери на комплекс „Сън Вилидж“. Не
е установена интервенция върху записите. Времето на заснемане, около 20:10 ч.
на 02.06.2018 г., е вградено в съдържанието на всеки кадър, като съответства на
часовника на записващото устройство, а поради ниското качество на записа, заснетите
лица не могат да бъдат идентифицирани (л. л. 48-57, т. ІV от ДП). От
показанията на свидетелката Г. се установява, че часовникът на камерите не е
сверен, поради което се разминава с един час назад спрямо реалното време, т.е.,
реалното време на заснетите събития е 21:10 ч., което, впрочем, се потвърждава
и от останалите доказателства по делото – свидетелски показания, справката за
обажданията на тел. 112, огледни протоколи и т.н.
В хода на досъдебното
производство е била назначена техническа експертиза за изследване на мобилен
телефон марка „Самсумг Галакси S7 Edge“ с ИМЕИ 352 984 091 059 625,
принадлежащ на подсъдимия М.С. и предаден доброволно от свидетеля Н.С..
Установената при изследването информация, налична в паметта на апарата под
формата на входящи и изходящи съобщения, контакти, списък с проведени
обаждания, файлове с данни от значение за разследването, е отразена в
изготвения Протокол № 364 от 05.11.2018 г. (л. л. 63-76, т. ІV от ДП).
В хода на досъдебното
производство е изследван и мобилен телефон „Самсунг“ модел SM-G950F с ИМЕИ
355089/08/495293/0, принадлежал на пострадалия К. Н. и иззет при огледа на
местопроизшествието. В рамките на назначената техническа експертиза е извлечена
наличната в паметта на апарата информация, която е пренесена на хартиен носител
и CD (л. л. 80-85, т. ІV от ДП). По отношение на
останалите два иззети при огледа на местопроизшествието апарата, не е извършено
техническо изследване поради заключването им с парола (л. 61, т. ІV от ДП).
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, подсъдимият М.С. не се води на диспансерен отчет в
ЦПЗ - Бургас, не е лекуван и не е търсил психиатрична помощ. Бил е бил психично
здрав – не е изпадал в краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си; няма данни за зависимост към алкохоли наркотични
вещества. Вещите лица отхвърлят хипотезата за физиологичен афект, тъй като
поведението му по време и след инцидента не е хаотично, дезорганизирано, а
подредено и целенасочено; дори да е изпил посоченото в обясненията му
количество алкохол (бира и вино), те не биха могли да окажат значимо влияние
върху поведението му, а преживяванията му в този отрязък от време нямат
болестна характеристика и не надхвърлят нормалната човешка емоционалност; може
да възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към делото и
да дава достоверни обяснения за тях (л. л. 90-109, т. ІV от ДП).
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство психиатрична експертиза на
пострадалата С.Т., към момента на изготвянето й, при нея е налице мозъчна
увреда вследствие получената черепно-мозъчна травма, като предвид нервно-
психическото и състояние не може да възприема, запаметява и възпроизвежда
правилно факти и обстоятелства, имащи отношение към делото и да дава достоверни
показания за тях (л. л. 118-121, т. ІV от ДП).
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Изложената
фактическа обстановка бе изведена от съда въз основа на доказателствения
материал по делото, събран в досъдебното производство, както и от самопризнанието
на подсъдимия пред съдебния състав.
Съдът прецени, че при
постановяване на присъдата си може да се ползва от направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие признание на подсъдимия М.С. за фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт, тъй като същото се подкрепя от събраните при разследването
доказателства и доказателствени средства, които съдът прецени, че следва да
кредитира, а именно:
·
протоколи
за разпити на свидетели, проведени в хода на досъдебното производство, а именно
– Е. Д – Н. (л. л. 56-60, т. І от ДП), Н.С. (л. 61, т. І от ДП), М. Р. (л. л. 62-66,
т. І от ДП), П. И. (л. л. 67-73, т. І от ДП), Д.Ж. (л. л. 74-75, т. І от ДП), Р.
Ж. (л. л. 76-77, т. І от ДП), Я. П. (л. л. 78-82, т. І от ДП), С.Н. (л. л.
87-88 и 93-94, т. І от ДП), С.Н. (л. 95, т. І от ДП), П. Б. (л. л. 97-98, т. І
от ДП), Т. Т. (л. 99, т. І от ДП), С. Т. – К. (л. л. 100-101, т. І от ДП), Д. З.
(л. л. 102-104, т. І от ДП), В. С. (л. л.105-107, т. І от ДП), С.Т. (л. л.
108-110, т.І от ДП), Е. К. (л. л. 118-120, т. І от ДП), Д. Й. (л. л. 122-123,
т. І от ДП), Г. Г., П. Г., Я. И. и Д. Т. (л. л. 14-17, т. ІІ от ДП), Е. Ш. (л.
л. 18-19, т. ІІ от ДП), Н. Н. (л. л. 20-22, т. ІІ от ДП), С. К. и М. Т. (л. л.
23-24, т. ІІ от ДП), М. П (л. л. 32-34, т. ІІ от ДП), Б. Г. (л. л. 35-37, т. ІІ
от ДП), З. С., А. К. и И. И. (л. л. 40-47, т. ІІ от ДП), Д. С. (л. л. 48-50, т.
ІІ от ДП), Б. Ф. и В. Ф. (л. л. 53-54, т. ІІ от ДП), К. Т., Д. А. и Н. Т. (л.
л. 61-66, т. ІІ от ДП), обяснения на подсъдимия С. от 03.06.2018 г. (л. л.
30-31, т. І от ДП);
·
писмените
доказателствени средства – протокол от 02/03.06. 2018 г. за оглед на
местопроизшествие (л. л. 67-76, т. ІІ от ДП), протокол от 03.06.2018 г. за
оглед на местопроизшествие (л. л. 108-112 и 116-117, т. ІІ от ДП), протокол за
оглед на труп – аутопсия (л. л. 118-121, т. ІІ от ДП), протокол за претърсване
и изземване от 03.05.2018 г. (л. л. 6-7 и 12-15, т. ІІІ от ДП), протоколи за
оглед на веществени доказателства (л. л. 16-17, 23, 27, 30-31, 35, 47 и 48, т.
ІІІ от ДП), протоколи за вземане на сравнителни образци (л. л. 97-100 и 104, т.
ІІІ от ДП), протоколи за доброволно предаване (л. л. 24-26, т. VІІІ от ДП),
приемо-предавателни протоколи (л. л. 28-29, т. VІІІ от ДП), разписки за връщане
на веществени доказателства (л. л. 30, 37-39, 46 и 56, т. VІІІ от ДП), Протокол
№ 364 от 05.11.2018 г. (л. л. 63-76, т. ІV от ДП).;
·
писмените
доказателства, събрани в досъдебното производство – справки за съдимост (л. л.
52 и 54, т. І от ДП), медицинска документация за лечението на пострадалата С.Т.
(л. л. 2-110, т. VІ от ДП), справка от КОС и копия от разрешителни (л. л.
17-18, т. V от ДП и л. 27, т. VІІ от ДП), справки за висящи наказателни
производства (л. л. 30, 32, 44 т. V от ДП), справка за движението на МПС с рег.
№ *** (л. л. 36-38, т. V от ДП), справки от НАП (л. л. 46-48, т. V от ДП),
справка за постъпили сигнали на тел. 112 за простреляни лица на 02.06.2018 г.
(л. 53, т. V от ДП), акт за смърт и удостоверение за наследници (л. л. 56-57,
т. V от ДП и л. 17, т. VІІІ от ДП), справка за нарушител-водач (л. л. 57-63, т.
V от ДП), справки за регистрация на МПС (л. л. 64-65, т. V от ДП), справки от
Търговски регистър и други документи, касаещи търговски дружества (л. л. 66-68,
71-80, т. V от ДП), справки по ЗЕС ( л. л. 102, 108, 111, т. V от ДП),
удостоверение за раждане (л. 15, т. VІІІ от ДП) и др.; веществени
доказателствени средства – фотоалбуми, изготвени при извършване на огледи на
местопроизшествия (л. л. 77-107 и 113-115, т. ІІ от ДП), на труп (л. л.
122-127, т. ІІ от ДП) и на претърсвания (л. л. 9-11, т. ІІІ от ДП), фотоалбуми,
изготвени при извършен оглед на веществени доказателства (л. л. 18-22, 24-26,
28-29, 32-34, 36-44, 49-54, т. ІІІ от ДП), дискове, съдържащи информация по ЗЕС
(л. л. 107 и 112, т. V от ДП), 1 бр. CD – R 700 MB, съдържащ
видеозаписи от охранителни камери на комплекс „Сън Вилидж“;
·
веществени
доказателства по делото - пистолет „Макаров“ с № AD 382823, ведно с два
броя пълнители; 1 бр. мобилен телефон
марка „Самсунг“; 1 чифт маратонки с марка „Найк“, сини на цвят с № 42,5; 1 чифт черни чорапи с надпис „Sport“; 1 чифт
къси мъжки дънкови панталони с етикет „LCWJEANS“; 1 бр. сива тениска с яка с
етикет „LCW Casual / -M-; 1 бр. бяла пластмасова цилиндрична кутийка със синя
капачка, съдържаща смазка; 1 бр. шомпол/протривател за оръжие и 1 бр. кожен
кобур; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД №В2354 за обект №1 иззет при оглед
на МП от 02/03.06.2018 г., съдържащ 1 бр. проектил (деформиран); 1 бр. бял
хартиен плик с бланка за ВД № В2369 за обект № 4 иззет при оглед на МП от
02-03.06.2018 г., съдържащ натривки от червено-кафява течност; 1 бр. бял
хартиен плик с надпис „Изследвано ВД Протокол №18/ДНК-191“, съдържащ 1 бр.
тампон с обтривка с бланка за ВД № В2392 – тампон с обтривка от дръжката на
предна лява врата – от външна страна“; 1 бр. бял хартиен плик с надпис
„Изследвано ВД Протокол №18/ДНК-191“, съдържащ 6 бр. тампони с обтривка от гилзи
с № на опаковките: В2365, В2367, В2368, В2393, В2394, В2395 и 1 бр. тампон с
обтривка от проектил с № на опавката В2364; 1 бр. найлонов джъмпер с надпис „К.
А. Н. / Аутопсия“ – съдържащ 1 бр. проектил; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за
ВД с надпис „Обект №1 / 31.07.18 г. / Оглед на ВД / л.а. Мерцедес“, съдържащ 1
бр. проектил; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД с надпис „Обект №2 /
31.07.18г. / Оглед на ВД / л.а. Мерцедес“, съдържащ 1 бр. проектил; 1 бр.
найлонов джъмпер с бланка за ВД с надпис „Обект №3 / 31.07.18г. / Оглед на ВД /
л.а. Мерцедес“, съдържащ 1 бр. проектил; 1 бр. бял хартиен плик с надпис
„Веществено доказателство / 03.06.2018г. / ГКПП Лесово“, съдържащ обтривка за
ДНК – профилиране от лицето Х. Д. Х.; 1 бр. бял хартиен плик с надпис
„Веществено доказателство / 03.06.2018г. / ГКПП Лесово“, съдържащ обтривка за
ДНК – профилиране от лицето М. К.Ц.; 1 бр. картонена кутия с надпис „Обект 1“,
представляваща „кит“ за вземане на сравнителни образци от лява и дясна ръка за
наличие на капсулен състав, съдържаща 3 бр. пластмасови цилиндрични
контейнерчета; 1 бр. картонена кутия с надпис „Обект 2“, представляваща „кит“
за вземане на сравнителни образци от лице за наличие на капсулен състав,
съдържаща 3 бр. пластмасови цилиндрични контейнерчета; 1 бр. найлонов джъмпер с
бланка за ВД № В2365 за обект № 2 иззет при оглед на МП от 02-03.06.2018 г.,
съдържащ 1 бр. гилза; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД № В2395 за обект №
5, иззет при оглед на МП от 02-03.06.2018 г., съдържащ 1 бр. гилза; 1 бр.
найлонов джъмпер с бланка за ВД № В2368 за обект № 6 иззет при оглед на МП от
02-03.06.2018 г., съдържащ 1 бр. гилза; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД №
В2367 за обект № 7 иззет при оглед на МП от 02-03.06.2018 г., съдържащ 1 бр.
гилза; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД № В2394 за обект № 8 иззет при
оглед на МП от 02-03.06.2018 г., съдържащ 1 бр. гилза; 1 бр. найлонов джъмпер с
бланка за ВД № В2393 за обект № 9 иззет при оглед на МП от 02-03.06.2018 г., съдържащ
1 бр. гилза; лек автомобил „Мерцедес S класа“ с per. № ***.
Посочените
доказателства и доказателствени средства бяха анализирани от съда в тяхната
съвкупност и поотделно, и ценени като безпротиворечиви и относими към предмета
на делото, а също и като изготвени, и приобщени към доказателствения материал
при спазване изискванията на НПК.
За изграждане на
фактическата обстановка по делото и преценка достоверността на признанията на
подсъдимия, съдът се възползва и от специалните знания на вещи лица,
представени по делото под формата на писмени заключения по назначените в
досъдебното производство: съдебномедицинска експертиза на труп (л. л. 106-109,
т. ІІІ от ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени данни за пострадалата С.Т.
(л. л. 110-114, т. ІІІ от ДП), химическа експертиза на кръв на подсъдимия (л.
л. 115-120, т. ІІІ от ДП), химическа експертиза на кръв на пострадалия Н. (л.
л. 121-124, т. ІІІ от ДП), балистична експертиза на пистолет (л. л. 5-12, т. ІV
от ДП), балистична експертиза на боеприпаси (л. л. 17-20, т. ІV от ДП),
химическа експертиза за капсулен състав (л. л. 31-34, т. ІV от ДП),
дактилоскопна експертиза (л. л. 37-38, т. ІV от ДП), ДНК – експертиза (л. л.
41-45, т. ІV от ДП), техническа експертиза на видеозаписи (л. л. 48-57, т. ІV
от ДП), техническа експертиза на мобилни телефони (л. л. 61, 63-67 и 80-86, т.
ІV от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на
подсъдимия С. (л. л. 90-109, т. ІV от ДП), съдебнопсихиатрична експертиза на
пострадалата С.Т. (л. л. 118-121, т. ІV от ДП).
Доколкото подсъдимият
призна изложените в обвинителния акт факти и обстоятелствата, и изрази желание
да не се събират допълнителни доказателства за тях, в рамките на проведеното
съкратено съдебно следствие съдът допълнително събра само доказателства,
относими към предявените граждански искове, а именно извърши разпит на
свидетелката И. Й.. Нейните показания бяха оценени като последователни, логични
и достоверни, поради което съдът ги кредитира изцяло.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението :
С деянието си
подсъдимият М.Г.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 4
предложение трето, и т. 6 предложение първо, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, тъй като на 02.06.2018 г., около 21:10 ч., в курортен комплекс „Слънчев
бряг“, в община Несебър, пред хотел „Сън Вилидж“, по начин опасен за живота на
мнозина, чрез произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие „Макаров“ калибър 9
х 18 мм. със сериен № AD 382823, направил опит умишлено да умъртви повече от
едно лице, като умишлено умъртвил К. А. Н. с ЕГН ********** и направил опит
умишлено да умъртви С.Т.Т. с ЕГН **********, прострелвайки я в областта на
лявото слепоочие, с което и причинил постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, като деянието е останало недовършено поради независещи от
дееца причини.
От обективна страна, предвид възприетата от
съда фактическа обстановка, е несъмнено, че на посочените от прокуратурата дата,
място и час, установени чрез свидетелски показания, протоколи за оглед на
местопроизшествие, експертни заключения по съдебномедицински и технически
експертизи и видеозаписи от охранителни камери, е настъпила смъртта на пострадалия
К. А. Н. с ЕГН **********. Непосредствената причина за смъртта му, съгласно съдебномедицинското
експертно заключение, е несъвместимото с живота увреждане на мозъка и на ниско
лежащите мозъчни структури. Увреждането се дължи на проникващото въздействие върху
черепа и меките мозъчни тъкани на Н. на четири проектила, при движението им
след изстрелване от непосредствена близост от преносимо огнестрелно оръжие –
пистолет. При аутопсията е установено, че пострадалият е получил три входни огнестрелни
наранявания в областта на лицето в ляво и лявата странична повърхност на
черепа, входна рана в лява шийна област, както и три изходни рани в дясна
странична повърхност на черепа, които в съвкупност са довели до разрушаване на
продълговатия мозък и моста и др. В шийната област тилно и почти срединно в
мускулатурата е намерен и изваден проектил с обвивка. Според съдебномедицинската
експертиза смъртта на К. Н. е настъпила моментално.
От
експертните заключения на балистичните експертизи се установява, че иззетият по
време на личния обиск на С. негов законно притежаван пистолет „Макаров“, кал. 9
х 18 мм. със сериен № AD 382823, приложен по делото като веществено
доказателство, представлява огнестрелно оръжие, годен е да произвежда изстрели
и с него е стреляно след последното му почистване и смазване. При направеното
сравнително изследване е установено, че намерените на местопроизшествието
гилзи, както и проектилът, изваден от главата на пострадалия Н., са изстреляни
с този пистолет, Следователно, доказана
е причинно-следствената връзка между приложения по делото като веществено
доказателство пистолет на подсъдимия, произведените от него изстрели и
настъпилата смърт на пострадалия Н..
Предвид горното и с
оглед резултатите от химическата експертиза, установила по ръцете и лицето на
подсъдимия С. химически частици от същия състав като тези от намерените на
произшествието гилзи, а и предвид част от свидетелските показания, подкрепящи
признанието на подсъдимия, следва да се приеме за безспорно установено, че на
посочените в обвинителния акт дата и място, именно подсъдимият М.С. е осъществил
изпълнителното деяние на чл. 115 от НК – извършил е активни действия, които по
своето естество са довели до смъртта на пострадалия К. Н., като е произвел,
чрез притежавания от него пистолет „Макаров“, четири последователни изстрела от
непосредствена близост в главата на пострадалия, чрез които го умъртвил.
От
обективна страна, на посочените от прокуратурата дата и място, пострадалата С.Т.
е получила травматични увреждания, които съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза се изразяват в кръвоизлив в меките черепни
покривки в ляво, дупчеста фрактура на лява слепоочна кост, с множество чужди
тела с различна плътност и размери до 10 мм., фрактура на окципитална,
темпорална и ларнетални кости в ляво, остър субарахноидален кръвоизлив,
вътремозъчни хеморагични контузионни огнища, мозъчен оток. Тези наранявания са
довели пострадалата до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота й, предвид развилите се впоследствие частична моторна афазия, латентна
дясностранна хемипареза, частична акалкулация, алексия. Съгласно заключението
на съдебномедицинската експертиза, травматичните увреждания на пострадалата са
резултат от проникващото въздействие на проектил върху черепа и мозъковите
структури на Т., при движението му след изстрелване от преносимо огнестрелно
оръжие – пистолет.
Доказателствената
съвкупност по делото сочи, че от обективна страна, на посочените в обвинителния
акт дата и място, подсъдимият С. е извършил активни действия, които по своето
естество са могли да доведат и до смъртта на пострадалата С.Т.. Съгласно
показанията на св. Р. и заключението на съдебномедицинската експертиза, подсъдимият
С. е произвел от непосредствена близост в областта на лявото слепоочие на
пострадалата хоризонтален изстрел чрез законно притежавания си пистолет
„Макаров“, кал. 9 х 18 мм. със сериен № AD 382823, а след падането на Т. на
земята – произвел още един изстрел в посока главата й. Изстреляният проектил не
е попаднал в нея, което се установява от съдебномедицинска експертиза, като е бил
намерен и иззет при огледа на местопроизшествието, видно от съставения протокол
за това следствено действие.
Съгласно заключенията
на балистичните експертизи, иззетият по време на личния обиск на С. пистолет
„Макаров“, приложен по делото като веществено доказателство, представлява
огнестрелно оръжие, годен е да произвежда изстрели и с него е стреляно след
последното му почистване и смазване. При направеното сравнително изследване е
установено, че намерените на местопроизшествието гилзи и проектил, са
изстреляни с този пистолет. Следователно, доказана е причинно-следствената
връзка между действията на подсъдимия, приложеното като веществено
доказателство оръжие и настъпилите телесни увреждания. Заключението на съдебномедицинската
експертиза сочи, че смъртта на пострадалата не е настъпила поради оказаната
навременна медицинска помощ – при лечението й били проведени двукратно
оперативни интервенции за отстраняване на чуждите тела и кръвоизлива, както и
за пластика на твърдата мозъчна обвивка. Ето защо, може да се направи извод, че
действията на подсъдимия С. представляват довършено изпълнително деяние по
смисъла на чл. 115 от НК – действията му като характеристики и интензитет са
достатъчни от обективна страна, за да доведат до смъртта на Т., като същата не
е настъпила единствено поради независещи от подсъдимия причини.
Доказателствените
източници по делото, анализирани в тяхната съвкупност и поотделно, разкриват
допълнителни обстоятелства, които дават основание деянието на подсъдимия М.С.
да бъде квалифицирано по по-тежко наказуемият състав за убийство по чл. 116
ал.1 от НК, доколкото изпълнителното деяние е било осъществено по начин, опасен
за мнозина, а също е било извършено спрямо повече от едно лице.
Съгласно
трайно установената съдебна практика (виж Р 171-15-I, Р 60-71-II, Р 525-95-II и
др.) убийството е извършено по начин опасен за мнозина, когато в конкретната
обстановка или с оглед начина на извършване на самото престъпление, да е било
възможно причиняване на смъртта на още едно лице, извън жертвата, т.е. опасността
за живота и здравето трябва да е била реална, а не предполагаема (виж Р
212-85-II). В конкретният случай, подсъдимият С. е произвел изстрели с
пистолет. Съдебната практика приема, че макар пистолетът, сам по себе си, да не
е средство, опасно за мнозина (виж напр. Р 607-81-II), стрелбата с него е начин,
застрашаваш живота на мнозина, като тази презумпция може да се обори, само ако
се докаже, че не е съществувала и най-малката вероятност за нараняване на
другиго, било поради отсъствието на други хора на местопрестъплението, било
поради отдалечеността им на разстояние, изключващо достигането до тях на
изстрелян или рикоширал боеприпас (виж напр. Р 199-09-III). В настоящият
случай, видно от приложения по делото протокол, при огледа лекия автомобил на Н.
са били установени входна и изходна дупки в облегалката за глава на дясна седалка и
входна дупка в дясна средна колона на автомобила; входна дупка в дясна средна
колонка на автомобила на 80 см. от пода, в посока тавана, пробила предния десен
предпазен колан; четвърта дупка, установена в рамката на прозореца на задна
дясна врата на разстояние 85 см. от пода. Тези обективни находки позволяват да
се направи извод, че при произвеждането на изстрелите е съществувала реална опасност свидетеля Р. да бъде прострелян
с изстреляните проектили, тъй като непосредствено преди престъплението е седял
на дясна задна седалка, а в момента на стрелбата се е изтеглял през задна дясна
врата.
Налице
е и квалифициращото обстоятелство по чл. 116 ал.1 т.4, предложение трето от НК.
По принцип, такава правна квалификация на деянието ще е налице, когато деецът с
едно деяние причини два или повече престъпни резултати, т.е. умъртви повече от
едно лице. В съдебната практика, обаче, се е наложило трайно разбирането, че когато
е настъпила смъртта само на едно лице, а спрямо другото/ите престъплението е
спряло в стадия на опита, деецът отговаря за опит към престъплението по чл. 116
ал.1, т.4, предложение трето от НК (ППВС 2/1957 г., ППВС 14/1963 г.). Следва да
се уточни, че това, което обединява двете изпълнителни деяние в едно престъпление
по чл. 116 ал.1 т.4, предл. трето от НК, е наличие на умисъл у субекта за
причиняване смъртта на повече от едно лице, като е без значение дали този умисъл
е възникнал предварително, или по време извършване на деянието по отношение на
първото лице, или непосредствено след това. От значение е, субектът на
престъплението да цели смъртта и на още едно лице, и извършеното фактически да представлява
продължение на едно престъпление. В конкретният случай, наличието на умисъл у
подсъдимия С. за извършване убийство и на пострадалия Н., и на С.Т. се
установява от съвкупния анализ на всички обстоятелства, обективиращи неговото конкретно
психическо състояние и субективното му отношение към общественоопасния характер
на деянието и общественоопасните му последици.
Подсъдимият
М.С. е пълнолетно лице и съгласно писменото заключение по назначената в
досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза той е вменяем, т.е., в състояние е да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Предвид
събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че С. взема
решение за убийството на пострадалия Н., след пристигането си пред „Сън Вилидж“.
Съгласно показанията на свидетелите по делото и на-вече на свидетелите П. И., Я. П. и Д. С., макар
до деня на престъплението да не са влизали в директен конфликт, отношенията
между Н. и С. са били напрегнати, тъй като всеки един от тях ревнувал Т. заради
отношенията й с другия. Негативните емоции на подсъдимия към пострадалия били
нагнетявани допълнително от нежеланието на пострадалата да преустанови срещите
си с Н., въпреки обясненията й пред С., че нейният шеф й досажда. Видно от
разпечатките на проведените между С. и Т. разговори на 02.06.2018 г., в
часовете преди убийството отношенията между подсъдимия и пострадалата рязко се
влошили заради отказа на Т. да излезе със С. заради уговорена среща с Н., но и
поради нейното, този път рязко, студено и безцеремонно отношение към подсъдимия.
Емоционално изнервен от неуспеха си да обясни по телефона на пострадалата
своите чувства, както и от това, че е пренебрегнат заради този, когото
възприема като конкурент, С. се озовава пред хотела, за да се убеди лично,
какви всъщност са отношенията между С.Т. и К. Н.. Виждайки на място новият скъп
автомобил на пострадалия, разбирайки, че не може да преодолее разликата в имотния
статус, която според него е единствената пречка за връзката му с пострадалата,
под влияние на силна ревност, подсъдимия взема решение да убие своя
„конкурент“. Тук следва да се посочи, че въпреки силната емоция, станала
основна причина за взетото решение, подсъдимият не се е намирал в състояние на
физиологичен афект по смисъла на чл. 118 от НК. Този извод се основава както на
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза
досежно поведението му по време на престъплението и след него, така и на доказателствата
по делото, които установяват липсата на предпоставките по чл. 118 от НК –
липсва извършени от пострадалия Н. насилие, тежка обида, клевета и пр., спрямо
подсъдимия.
Бидейки законен
притежател на пистолет и преминал през инструктаж за боравене с огнестрелно
оръжие, подсъдимият С. очевидно е знаел за техническите възможности и начини,
носеният от него пистолет да възпроизведе причиняващи смърт изстрели. От друга
страна, знанието, че съзнателното възпроизвеждане на изстрели с огнестрелно
оръжие, годно да причини смърт и от разстояние, осигуряващо пронизващо
попадение в жизненоважни части на човешкото тяло, без съмнение води обективно
до изграждане на представа в съзнанието на дееца за закономерен или фатален
край на пострадалия. Следователно, може да се приеме, че непосредствено преди
стрелбата, С. е имал вече изградена представа в съзнанието си, че използвайки
оръжието си и стреляйки по Н. с бойни патрони, може да причини смъртта му.
Въпреки това, подсъдимият е предприел активни действия, насочени към постигане
смъртта на пострадалия. Конкретните телодвижения и начинът на използване на
оръжието сочат, че С. е желаел и целял сигурното настъпване на смъртта на Н. – насочил
е пистолета към основна жизненоважна част от човешкото тяло – главата, при
която огнестрелни наранявания почти винаги водят до летален изход; произвел е
от непосредствена близост до главата на Н. четири последователни изстрела, като
действията на подсъдимия са били бързи и изненадващи за пострадалия, който не е
имал възможност да разбере какво се случва и да реагира защитно.
Въпреки, че преди да се
насочи към Н. и да стреля по него подсъдимият е забелязал пострадалата С.Т. да
излиза от хотела, умисълът за причиняването на смъртта й възниква у С.
внезапно, след като вече е умъртвил пострадалия Н.. Конкретният повод за
внезапното решение става появата й на тротоара, до автомобила на пострадалия, в
който момент С. я забелязва. Воден от ревността и чувството, че е предаден от
нея заради пари, подсъдимият решава да отнеме живота й, като я простреля с
оръжието си. С. е желаел и искал сигурното настъпване на смъртта на
пострадалата. За това свидетелства не само произведеният от непосредствена
близост хоризонтален изстрел с пистолет в областта на лявото слепоочие – зона в
човешката глава, която най-лесно позволява проникващо въздействие от проектил,
но най-вече изстрелът в посока главата на С.Т., възпроизведен от С. след
падането й на земята, проектилът от който по случайност не попада в целта.
Гореизложените
обстоятелства дават основание да се направи извод, че подсъдимият С. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. Макар С. да е сторил всичко необходимо за
настъпване на целения от него общественоопасен резултат, т.е., смъртта и на
двамата пострадали, като е довършил изцяло обективно необходимите за това
действия, престъплението е останало недовършено, във фазата на довършен опит,
поради независещи от подсъдимия причини.
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъплението следва да се търсят в ниската правна
култура на подсъдимия, в незачитането на правото на свободна воля и правото на
живот, и най-вече в ревността, която подсъдимият С. е изпитвал спрямо
пострадалата С.Т., заради установената между нея и пострадалия К. Н.
извънслужебна връзка.
II. По наказанието :
Доколкото съдебното
производство по настоящото дело се разви като съкратеното съдебно следствие по смисъла
на чл. 373 ал. 2, вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, вр. чл. 371 т.2 от НПК, при
определяне вида и размера на наказанието, предвид императивната разпоредба на
чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът следва да приложи чл. 58а от НК.
За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4
предложение трето, и т. 6 предложение първо, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, законодателят е предвидил алтернативни наказания - лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010
г.), в случаите по чл. 57, ал. 1 НК (когато за дадено престъпление са
предвидени алтернативни наказания), съдът следва да определи най-подходящото по
вид наказание, като действа ограничението – да не се налага наказанието
"доживотен затвор без замяна", а ако се определи "доживотен
затвор", то това наказание да се замени с лишаване от свобода от двадесет
до тридесет години. Според ал. 3 на чл. 58а НК, в последния случай, при всеки
отделен казус, наказанието лишаване от свобода следва да се индивидуализира
между минималния размер за престъплението, предвиден в Особената част на НК и
най-високия размер посочен в ал. 2 на чл. 58а НК, т.е. за престъплението по чл.
116, ал. 1 НК – от петнадесет до тридесет години лишаване от свобода.
При преценката кое е
най-подходящото по вид наказание от трите алтернативи в санкцията на чл. 116,
ал. 1 от НК, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия. Самопризнанията му не бяха ценени от съда като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставката за разглеждане на
делото по благоприятната за подсъдимите процедура по глава ХХVІІ от НПК, но
като смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено искреното разкаяние на подсъдимия
С. за извършеното престъпление, както и не настъпилата смърт на С.Т.. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие обстоятелството, че
престъплението е извършено на открито, в тъмната част на денонощието, в оживен
район и пред много хора. Като отегчаващо отговорността обстоятелство бе отчетен
и начина на извършване на престъплението, който квалифицира действията на
подсъдимия като хладнокръвен и брутален акт на отмъщение. За това свидетелстват
многобройните изстрели спрямо пострадалия Н.; обстоятелството, че изстрелите
към Н. и Т. са били насочени не някъде другаде, а към най-уязвимата и жизненоважна
част от тялото – главата; обстоятелството, че действията на подсъдимия са били
бързи, премерени, а изстрелите спрямо Н. и Т. са били произведени от
непосредствена близост; самите действия на подсъдимия С. след престъплението,
които са хладнокръвни, премерени и целенасочени, с оглед бягство от местопрестъплението
и укриване от полицията. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете и опитът на подсъдимия да избяга от страната след престъплението.
Предвид изложеното, съдът прие, че липсват предпоставките за индивидуализиране
на наказанието на подсъдимия С. при условията на чл. 55 от НК, доколкото липсват
констатирани от съда многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Настоящият съдебен
състав, съобразявайки се с критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от степента
на обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване на
деянието и отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, приема, че
в разглеждания случай най-подходящото по вид наказание измежду алтернативно предвидените
в нормата на чл. 116 ал.1 НК, се явява санкцията „доживотен затвор“, но същата, с
оглед разпоредбата на чл. 58а ал.2 и ал.3 от НК, следва да се замени с
наказание „лишаване от свобода“ от петнадесет до тридесет години лишаване от
свобода. При така определените граници и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4
предложение трето, и т. 6 предложение първо, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 ,
вр. чл. 58 ал. 2 и ал. 3 от НК, съдът наложи на подсъдимия М.С. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от двадесет и четири години.
Конкретният размер на
наказанието „лишаване от свобода“ бе определен при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, след съвкупната оценка на всички смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, причините, подбудите и
условията за извършване на престъплението, както и обществената опасност на
деянието и на дееца. В тази връзка следва да се посочи, че престъплението,
извършено от С., е с изключително висока степен на обществена опасност. Както
бе посочено, престъплението е извършено с огнестрелно оръжие в оживен район и
час, в тъмната част на денонощието, като по улиците е имало хора, които са били
потенциално застрашени от действията на подсъдимия. Действията на подсъдимия,
насочени към умъртвяване на жертвите, се отличават с целеустременост и
упоритост, но заради предизвикалата ги силна емоция и тяхната бруталност,
представляват отмъщение, наподобяващо екзекуция. По отношение на Н.,
подсъдимият действа изненадващо и бързо, което отнема възможността на жертвата
да окаже дори и минимална съпротива. Изстрелите са четири, произведени са в
непосредствена близост, почти от упор в посока главата на Н., което сочи, че освен
за да гарантира сигурното настъпване на целената смърт, С. е действал така и за
да освободи натрупания спрямо жертвата гняв. Подобни са действията на
подсъдимия и по отношение на пострадалата Т.. Макар С. да е имал обективна
възможност да стреля срещу нея от разстояние, нараняващият изстрел е произведен
от непосредствена близост в главата й, което, както и изстрелът по посока
главата й след падането й на земята, свидетелства за решимостта на подсъдимия
да отнеме живота на С., но така и да й отмъсти за наранената си гордост.
Обществената опасност
на деянието не намалява поради не настъпилото умъртвяване на пострадалата Т., тъй
като инкриминираните действия на С. са причинили
на пострадалата сериозни телесни наранявания, които по своите характеристики и
последици представляват тежка телесна повреда, чието лечение е продължително и
без изгледи за пълно възстановяване.
Предвид изложеното,
съдът намира наложеното наказание за справедливо и за отговарящо на целите на
специалната и генерална превенция. Така отмерен, срокът на лишаването от
свобода, се явява необходим и достатъчен за преоценка на поведението от страна
на самия подсъдим и даване на ясна равносметка за последиците от стореното.
Съдът постанови така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от двадесет и четири години, предвид неговия срок,
да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, поради което и на основание чл. 57,
ал.1, т.2, б. А от ЗИНЗС от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за
изтърпяването му.
На основание чл. 59
ал.1 от НК съдът приспадна от наложеното наказание от двадесет и четири години „лишаване
от свобода“ времето, през което подсъдимият М.С. е бил задържан по настоящото
дело, включително и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
03.06.2018 г.
ІІІ. По гражданските искове :
Предявените граждански
искове са доказани по своето основание при условията на чл. 45 от ЗЗД, но са
частично основателни по размер.
Предвид фактическата
обстановка по делото, възприета от съда като доказана и с оглед цялата
установяваща я доказателствена съвкупност, следва да се приеме за безспорно
установено, че в резултат на убийството на пострадалия К. Н. е причинен
вредоносен резултат. Установена е и причинно-следствената връзка между този
вредоносен резултат и действията на подсъдимия С., както и тяхната виновност и
противоправност. Ето защо, същият следва да бъде осъден да заплати на
гражданските ищци С.К.Н., дъщерята на пострадалия, С.П.Н. – негова майка и М.А.Н.,
сестра на пострадалия, парични обезщетения за претърпените от тях, заради
деянието му, болки и страдания от загубата на любим човек. Конкретните размери
на обезщетенията съдът определи по справедливост и като се съобрази с
доказателствата по делото, установяващи характера на отношенията между
пострадалия и гражданските ищци.
Без съмнение, загубата
на дете е обстоятелство, което нанася изключително голяма психическа травма на
неговия родител и силни душевни страдания. В конкретният случай, предвид
напредналата възраст на ищцата С.Н. и установените от свидетелските показания отношение
на обич и силна привързаност между майка и син, както и предвид полаганите от Н.
сили и средства за нейните издръжка и гледане, неочакваната и насилствена смърт
на пострадалия, наред с болката, води и до силно усещане за несигурност у
ищцата. Ето защо, съдът осъди подсъдимия М.С. да заплати на гражданската ищца С.Н.
справедливо обезщетение за претърпените от нея болки, скръб и душевни страдания,
а именно сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта – 02.06.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Съдът отхвърли гражданския иск в останалата му част
до пълния размер на претендираното от С.Н. обезщетение като неоснователен и
недоказан.
Ищцата С.К.Н. е дъщеря
на пострадалия и към момента на извършване на престъплението е била на 21
години. Отношенията между двамата са били изключително близки, налице са били топли
и трайни чувства на обич и привързаност, характерни за отношенията баща-дъщеря,
като Н. е възлагал и конкретни задължения на дъщеря си по повод бизнеса си,
т.е. подготвял я да поеме след време управлението на дружествата си. Неговата ненавременна
и принудителна смърт, променя рязко обичайния жизнен ритъм на ищцата, като й
нанася неочаквани, но силни емоционални болки и страдания. Тя, освен че
шокиращо губи опората и закрилата на баща си, е принудена да прекъсне
образованието си и да поеме тежката отговорност по управление на застрашените
заради смъртта му бизнес дела. Ето защо, съдът осъди подсъдимия М.С. да заплати
на гражданската ищца С.Н. справедлива компенсация за претърпените от нея,
заради престъплението, душевни болки и страдания, а именно обезщетение в размер
на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта – 02.06.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Доказателствата по
делото сочат, че между пострадалия Н. и ищцата М.Н., е имало изградени трайни отношения
на обич и привързаност, характерни за брат и сестра. Макар и живеещи
самостоятелно, в отделни жилища и домакинства, двамата винаги се събирали по
семейни празненства и други събития, и поддържали топли отношения помежду си. Заради
смъртта на пострадалия установените роднински връзки са били насилствено разрушени,
което без съмнение е довело до силни душевни страдания у ищцата Н.. Ето защо,
съдът осъди подсъдимия М.С. да заплати на ищцата М.Н. справедлива компенсация
за претърпените неимуществени вреди, а именно сумата от 20 000 (двадесет
хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта –
02.06.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Съдът отхвърли
гражданския иск в останалата му част до пълния размер на претендираното от Н.
обезщетение като неоснователен и недоказан.
Предвид фактическата
обстановка по делото, възприета от съда като доказана и с оглед цялата
установяваща я доказателствена съвкупност, следва да се приеме за безспорно
установено, че на пострадалата С.Т. е причинен вредоносен резултат, изразяващ
се в получени телесни увреждания. Установена е и причинно-следствената връзка
между този вредоносен резултат и действията на подсъдимия С., както и тяхната
виновност и противоправност. Ето защо, същият следва да бъде осъден да заплати
на гражданската ищца парично обезщетение за претърпените от нея физически и
душевни болки и страдания, следствие престъплението. Конкретният размер на
обезщетението съдът определи по справедливост и като се съобрази с
доказателствата по делото, касаещи самите наранявания.
Към момента на
извършване на престъплението Т. е била на 22 години. Видно от
съдебномедицинската експертиза, смъртта на ищцата не е настъпила само поради
бързите, навременни и висококвалифицирани медицински грижи, които тя е получила
след престъплението. Въпреки това, полученото нараняване в областта на главата
е довело до тежки, сериозни последици – частична моторна афазия, латентна
дясностранна хемипареза, частичка акалкулация, алексия, заради които Т. е
изпаднала в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Лечението е продължило значително, било е придружено със силни болки,
страдания, дискомфорт и значителна промяна в обичайния ритъм на живот. Според
експертното заключение, получената черепно-мозъчна травма, се е отразила
значително на нервно – психическото състояние на ищцата, а възстановяването й е
дълъг, сложен и продължителен процес, без стопроцентов изглед за пълно
възстановяване. Предвид изложеното, съдът осъди подсъдимия М.С. да заплати на С.Т.
справедливо обезщетение за претърпените от нея заради престъплението болки и душевни
страдания, а именно сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта – 02.06.2018 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
ІV. По веществените доказателства :
На основание чл. 53
ал.1 б. А от НК, съдът отне в полза на държавата, приложеният като веществено
доказателство по делото пистолет „Макаров“ с № AD 382823, ведно с два броя пълнители, намиращ се на съхранение в служба
„КОС“ при Второ РУ на МВР – Бургас.
Съдът постанови след
влизане в сила на присъдата, веществените доказателства по делото веществени
доказателства, а именно 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“; 1 чифт маратонки
с марка „Найк“, сини на цвят, с № 42,5;
1 чифт черни чорапи с надпис „Sport“; 1 чифт къси мъжки дънкови
панталони с етикет „LCWJEANS“; 1 бр. сива тениска с яка с етикет „LCW Casual /
-M-; 1 бр. бяла пластмасова цилиндрична кутийка със синя капачка, съдържаща
смазка; шомпол/протривател за оръжие и кожен кобур да се върнат на подсъдимия М.Г.С.,
като негови лични вещи, чието притежаване не е забранено.
Съдът постанови след
влизане в сила на присъдата, веществените доказателства по делото веществени
доказателства, а именно: 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД №В2354 за обект
№1 иззет при оглед на МП от 02/03.06.2018 г., съдържащ 1 бр. проектил
(деформиран); 1 бр. бял хартиен плик с бланка за ВД № В2369 за обект № 4 иззет
при оглед на МП от 02-03.06.2018 г., съдържащ натривки от червено-кафява
течност; 1 бр. бял хартиен плик с надпис „Изследвано ВД Протокол №18/ДНК-191“,
съдържащ 1 бр. тампон с обтривка с бланка за ВД № В2392 – тампон с обтривка от
дръжката на предна лява врата – от външна страна“; 1 бр. бял хартиен плик с
надпис „Изследвано ВД Протокол №18/ДНК-191“, съдържащ 6 бр. тампони с обтривка
от гилзи с № на опаковките: В2365, В2367, В2368, В2393, В2394, В2395 и 1 бр.
тампон с обтривка от проектил с № на опавката В2364; 1 бр. найлонов джъмпер с
надпис „К. А. Н. / Аутопсия“ – съдържащ 1 бр. проектил; 1 бр. найлонов джъмпер
с бланка за ВД с надпис „Обект №1 / 31.07.18 г. / Оглед на ВД / л.а. Мерцедес“,
съдържащ 1 бр. проектил; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД с надпис „Обект
№2 / 31.07.18г. / Оглед на ВД / л.а. Мерцедес“, съдържащ 1 бр. проектил; 1 бр.
найлонов джъмпер с бланка за ВД с надпис „Обект №3 / 31.07.18г. / Оглед на ВД /
л.а. Мерцедес“, съдържащ 1 бр. проектил; 1 бр. бял хартиен плик с надпис
„Веществено доказателство / 03.06.2018г. / ГКПП Лесово“, съдържащ обтривка за
ДНК – профилиране от лицето Х. Д. Х.; 1 бр. бял хартиен плик с надпис
„Веществено доказателство / 03.06.2018г. / ГКПП Лесово“, съдържащ обтривка за
ДНК – профилиране от лицето М. К. Ц.; 1 бр. картонена кутия с надпис „Обект 1“,
представляваща „кит“ за вземане на сравнителни образци от лява и дясна ръка за
наличие на капсулен състав, съдържаща 3 бр. пластмасови цилиндрични контейнерчета;
1 бр. картонена кутия с надпис „Обект 2“, представляваща „кит“ за вземане на
сравнителни образци от лице за наличие на капсулен състав, съдържаща 3 бр.
пластмасови цилиндрични контейнерчета; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД №
В2365 за обект № 2 иззет при оглед на МП от 02-03.06.2018 г., съдържащ 1 бр.
гилза; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД № В2395 за обект № 5, иззет при
оглед на МП от 02-03.06.2018 г., съдържащ 1 бр. гилза; 1 бр. найлонов джъмпер с
бланка за ВД № В2368 за обект № 6 иззет при оглед на МП от 02-03.06.2018 г.,
съдържащ 1 бр. гилза; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД № В2367 за обект №
7 иззет при оглед на МП от 02-03.06.2018 г., съдържащ 1 бр. гилза; 1 бр.
найлонов джъмпер с бланка за ВД № В2394 за обект № 8 иззет при оглед на МП от
02-03.06.2018 г., съдържащ 1 бр. гилза; 1 бр. найлонов джъмпер с бланка за ВД №
В2393 за обект № 9 иззет при оглед на МП от 02-03.06.2018 г., съдържащ 1 бр.
гилза, да се унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на настоящата
присъда.
V. По разноските :
С оглед виновността на
подсъдимия М.С., съдът на основание чл. 189 ал. 3 НПК, го осъди да заплати на
частният обвинител и граждански ищец С.К.Н. сумата от 6000 (шест хиляди) лева, за
направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Съдът осъди
подсъдимия М.С. да заплати на гражданския ищец С.Т.Т. сумата от 300 (триста)
лева, за направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Съобразно данните по
делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия М.С. да
заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените разноски по делото в размер
на 4781,25 лв. (четири хиляди седемстотин осемдесет и един лева и двадесет и
пет стотинки). Съдът осъди подсъдимия С. да заплати по сметка на Окръжен съд –
Бургас сумата от 13 600 (тринадесет хиляди и шестстотин) лева като държавна
такса върху уважената част от гражданските искове.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: