Решение по дело №1891/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1243
Дата: 17 декември 2018 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20184110101891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр. Велико Търново , 17.12.2018  г.

 

     Великотърновски районен съд, в публично съдебно заседание проведено на 29.11.2018  година, в състав:

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА Р.

 

 

 При секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1891 по описа на съда за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по обективно кумулативно съединени искове с правно основание   чл. 344, ал. 1, т. 1 ,2  и 3  , вр. с чл. 225,ал.1 от КТ

Ищецът Б.Т.К. твърди, че по силата на трудов договор и допълнително споразумение към него е работил при ответното дружество на длъжност "монтьор по  ремонта на машини и оборудване" в Отдел "Техническо развитие и поддръжка" . Със Заповед №65/10.04.2018 г. му било наложено наказание "дисциплинарно уволнение", а със Заповед № 8/10.04.2018 г. вследствие горната заповед било прекратено трудовото му правоотношение . Твърди, че не е бил запознат със съдържанието на заповедта за уволнение. Заповедите получил едва на 21.05.2018 г.  Твърди, че след като бил наказан с "предупреждение за уволнение"  със заповед от 1.03.2018 г. бил преназначен на длъжността  "работник по ремонт на стрелково оръжие". Въпреки информирането на работодателя  за здравословните му проблеми, непозволяващи да работи на това място , възраженията му не били взети предвид. Заявява, че се е  явявал на работа на старото си работно място до момента, в който изрично му съобщили, че не трябва да ходи. Поради горното счита издадената заповед № 65/10.04.2018 г. за незаконосъобразна. Сочи, че не са му искани предварително обяснения по случая, с което е нарушен чл.193 от КТ. Навежда нарушения при  връчването на заповедта. Счита, че наложеното му наказание е несъразмерно, дори да се приеме извършено нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението, обективирано в заповед № 65/10.04.2018 г. и заповед № 8/10.04.2018 г. и  да го признае за незаконно; да го възстанови на предишната работа; да бъде обезщетен за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, като осъди ответника да му заплати сума от 6 заплати в размер на 3300 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното  изплащане.  Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично и с адв.Г. от ВТАК. Поддържа предявените искове.

Ответникът "Терем-Ивайло" ЕООД гр.В.Търново представляван от управителя Колев   в писмения отговор по реда на чл.131 от ГПК оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна, като посочва, че ищецът е бил преместен на друга длъжност за определен период от време, видно от заповедта, издадена на основание чл.120,ал.1 от КТ . Излага, че ищецът   не е съобщавал на работодателя за  здравословни проблеми и за тях  той е разбрал от исковата молба. Твърди, че работното място е оценено с приемлив риск за здравето и безопасността и сочи извършени проверки от РИОСВ, видно от доклада на които няма несъответствия съгласно ЗООС. Твърди, че ищецът е отказал да подпише заповедта, поради което същата е подписана от свидетели, както и че има налице докладни записки, съобразно които ищецът не се е явявал на новото си работно място, а е присъствал физически, без да изпълнява каквато и да е дейност нито на старото, нито на новото място. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна и че са спазени всички процедури по налагането на дисциплинарното наказание уволнение. Моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание се представлява от адв.Р. от ВТАК.Оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищецът и ответното дружество са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор №4/30.03.2010 г. и допълнителни споразумения към него. Ищецът е заемал длъжността "монтьор по ремонта на машини и оборудване" в Отдел "Техническо развитие и поддръжка".  Със Заповед № 47/1.03.2018 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Със Заповед № 60/29.03.2018 г. на основание чл.120,ал.1 от КТ и във връзка с възникнала производствена необходимост е заповядано ищецът да премине на длъжността "Работник по ремонт на стрелково оръжие" в Цех "Ремонт на въоръжение" за времето от 2.04.2018 година до 16.05.2018 година вкл. На заповедта е отбелязан отказът на работника да я подпише, което е удостоверено на 2.04.2018 г. с подписите на двама свидетели. Със Заповед № 65/ 10.04.2018 г. на основание чл. 188,т.3 от КТ , във връзка с допуснати дисциплинарни нарушения установени с чл.187,ал.1,т.1,пр.3, чл.187,ал.1,т.3,пр.1, чл.187,ал.1,т.7 и чл.190 ал.1,т.2 и т.7 от КТ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта е посочено, че лицето е изслушано и са изискани писмените му обяснения . Писмените обяснения на ищеца са заведени с вх.№ 601/10.04.2018 г. Със заповед № 8 /10.04.2018 г. на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с работника, считано от 11.04.2018 г. поради наложеното  дисциплинарно наказание "уволнение" със заповед № 65/10.04.2018 г. На същата дата на ищеца е предоставена декларация за закрила при прекратяване на трудово правоотношение /чл.333 от КТ/, която работникът е отказал да подпише. За отказа са се подписали свидетели. С докладни записки до управителя на дружеството изготвени от Г.ръководител на отдел "Административен и сигурност", Н.- ръководител на отдел "Техническо развитие и поддръжка" и  Е. -ръководител на цех "Ремонт на въоръжения",  управителят на дружеството е уведомен за отказа на ищеца да подпише заповедта за преместване издадена на основание чл.120 от КТ и неявяването на определеното ново работно място. Приложени са карти за оценка на риска от идентифицирани опасности за длъжността "монтьор ремонт на машини и оборудване" и на "работник по ремонта на въоръжение стрелково оръжие" изготвени от СТМ, както и протоколи  и доклади свързани с измерване на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Представен е договор №ВТ-40836-0106004 от 8.03.2018 г., с който на ответното дружество, като изпълнител, е възложено да извърши техническо обслужване на 2010 бр. 7,62 мм АК М701Б в срок до три месеца.  В Приложение №1 и Приложение №2 към договора е описан обемът дейности, подлежащи на извършване  при техническото обслужване на автоматите съгласно договора. Подлежащите на обслужване изделия са доставени на 27.03. и 27.04.2018 г. видно от приемо-предавателните протоколи. Поръчката е  отчетена на 14.05.2018 г. От писмо до управителя на дружеството от ръководител цех "Ремонт на въоръжение" се установява, че във връзка с поръчка № **********/29.03.2018 г. в цеха са пренасочени временно трима работника. По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитаният свидетел К. е брат на ищеца.Той заяви, че ищецът претърпял автомобилна катастрофа през 2005 година и от тогава до 2014 година му били направени четири сложни операции. Имал четири планки, двадесет  и осем болта и две шини. Не можел да натоварва дясната си ръка и трябвало да се пази, тъй като още изпитвал болки.  Св. К. е бивш работник на дружеството, който обясни, че е работил в цеха, в който е трябвало да бъде преместен ищеца. За него работата не била много тежка, но  се налагало автоматите да се носят на ръце, за да се поставят в сандъците. Не ползвали телфер, тъй като той имал малък радиус.             Св. Ф. е "специалист с контролни функции по ремонт на машини и съоръжения".Заявява, че не е имал проблеми с ищеца, който изпълнявал всички възложени му задачи. Първият работен ден, в който ищецът трябвало да отиде на новото работно място според заповедта за преместване, той се явил на старото си място. Свидетелят не му поставил задачи, тъй като нямал право  при наличие на заповед за преместване. Вторият работен ден отново отишъл на старото си работно място. Според свидетеля работата в цеха не е лека, извършвана е и тежка работа, но ищецът никога не се е оплаквал. Св. П. е ръководител отдел "Техническо развитие и поддръжка". Според него работата, която ищецът изпълнявал понякога е тежка. След като се запознал със заповедта, ищецът отказал да отиде на новото работно място , но на старото си работно място не извършвал нищо, тъй като не  му поставяли задачи. Вторият работен ден ищецът бил пуснат в отпуск. Навежда, че в цеха, където  бил пренасочен ищеца във връзка с поръчката работата се извършвала и от жени. Св.В. е ръководител отдел "Административен". Той трябвало да връчи заповедта за преместване на ищеца, но работникът отказал да я подпише.За отказа му се подписали двама свидетели. Свидетелят поискал писмено обяснение за отказа, но ищецът си тръгнал. Тъй като управителят ползвал отпуск решили до завръщането му ищецът също да ползва отпуск. След завръщането на управителя се събрали в неговия кабинет. Управителят попитал ищеца защо отказва да изпълни заповедта и го  поканил да даде писмени обяснение. Ищецът написал обяснение, след което управителят издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение. Свидетелят завява, че до този момент не е имало писмени документи от здравни органи за  здравословното състояние на ищеца.  Св. Е.    е ръководител на цех "Ремонт на въоръжение". Написал докладна записка за отказа на ищеца да изпълни заповедта за преместването си. Твърди, че  по повод поръчка, която е следвало да се изпълни било необходимо привличане на хора, които да извършват по-неквалифицирани дейности. Работата, която се изпълнявала се извършвала и от жени, тоест не е тежка. По делото е прието заключение от съдебно-техническа експертиза, според което теглото на модела автомат, който е бил предмет на поръчката е 4,18 кг. с 30 патрона; 3,7 кг. с празен пълнител; 3,35 кг. без пълнител ; в разглобено състояние е 2,4 кг, а частите при разглобката му са с общо тегло от 1,3 кг. В съдебно заседание вещото лице поддържа направеното заключение. Вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза дава заключение за състояние на ищеца, при което в резултат на претърпяните операции протекли с усложнения в периода на възстановяване , при зарастването на съответните кости е налице двигателен дефицит с ограничени болезнени движения в десния лакът, изразяващи се в непълна екстензия и непълна флексия на десния лакът. Предвид състоянието на дясната ръка, то позволява на ищеца да извършва определена физическа дейност дори при повдигане на по -тежки предмети от установените при автомата, но като еднократен физически акт. При продължително извършване на физическа дейност, дори с по-малки тегла от тези на автомата  е реална възможността в десен горен крайник да се появи функционална немощ, изразяваща се в изтръпване, отмаляване и ограничаване движението на десния лакът. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.  В лични обяснения ищецът заяви, че са му изискани устни обяснения , бил помолен да размисли до следобед и като чули решението му за отказ да изпълни заповедта му съобщили, че трябва да напише писмени обяснения, тъй като ще последва дисциплинарно уволнение. Никой не го попитал какво е здравословното му състояние, за да обясни подробно. Управителят на ответното дружество обясни, че е извикал ищеца, за да даде обяснение за отказа си да изпълни заповедта за преместване. Отговорът на ищеца бил, че не желае да отиде на това работно място, тъй като вече е бил там.Управителят му обяснил, че е преместен именно заради това и при последвалия отказ му поискал писмени обяснения. Твърди, че в досието на работника няма никакви документи от здравните органи, които да удостоверяват здравословни проблеми на лицето.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344,ал.1 ,т.1 от КТ:

Искът е процесуално допустим. По същество е основателен. 

Безспорно е съществувалото трудово правоотношение между страните, което е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", съобразно издадената Заповед № 65/10.04.2018 година. Видно от мотивите на заповедта, за да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание предвидено в разпоредбата на чл.188,т.3 от КТ работодателят е посочил няколко нарушения на трудовата дисциплина- по чл.187,ал.1, т.1, пр.трето; по чл.187,ал.1,т.3, пр. първо и чл.187,ал.1,т.7 от КТ . Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на основание чл.190,ал.1,т.2 и т.7 от КТ. В рамките на дисциплинарното производство, за да се реализира дисциплинарната отговорност на работника или служителя, работодателят е длъжен да установи извършените  нарушения на  трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, след което да  издаде писмена заповед, с която да го наложи и накрая да връчи тази заповед на  лицето.   Преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени представените доказателства. Горното  е разписано в чл.193,ал.1 от КТ и неспазването на това задължение при добросъвестно поведение на работника води до отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, без съдът да разглежда спора по същество. Изслушването на работника по конкретните нарушения на трудовата дисциплина, или приемането на писмените му обяснения предхождат налагането на дисциплинарното наказание от работодателя, тъй като последните, в случай, че бъдат събрани,  ще имат значение както за определяне на вида на дисциплинарното наказание, ако такова бъде наложено, така и за упражняване правото на работника да се защити срещу посоченото нарушение на трудовата дисциплина.  Работодателят е този, който следва да установи, че е изпълнил законовото си задължение да поиска обяснения от работника по повод издаване на заповед за дисциплинарно наказание на основание чл.188,т.3 от КТ.  По настоящото производство не са събрани доказателства работодателят писмено да е изискал обяснения от работника във връзка с процедурата почл.193,ал.1 от КТ. Установи се от обясненията на ищеца и на управителя на ответното дружество, че работникът  е бил  извикан в кабинета на управителя, за да даде обяснения по повод отказът му да изпълни заповедта за преместване на друго работно място. Видно  от писменото становище на ищеца вх.№ 601/10.04.2018 г. ,  същият е обяснил отказа си да подпише заповед № 60/ 29.03.2018 г. със здравословното си състояние, в което се намира и с оглед факта, че вече е бил на това работно място и е запознат с естеството на работата. В обсъжданата заповед за налагане на дисциплинарно наказание са визирани три нарушения на трудовата дисциплина- първото е отказа на ищеца да изпълни Заповед №60/29.03.2018 г. на управителя на ответното дружество относно временно изпълнение на друга работа поради възникнала производствена необходимост във връзка с изпълнение на производствената програма-чл.120,ал.1 от КТ. Отказът е нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187,ал.1,т.7 от КТ. Второто нарушение е неявяване на определеното със заповедта ново работно място в течение на два последователни работи дни, което е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,ал.1,т.1,пр.трето от КТ. Третото нарушение на трудовата дисциплина е по  чл.187,ал.1,т.1 от КТ- оставайки на старото си работно място не изпълнява функционалните си задължения. По делото не се доказа от работодателя да е изискал от ищеца устни или писмени обяснения по трите визирани в заповедта дисциплинарни нарушения. Установи се, че извиквайки ищеца в кабинета си управителят е изискал от него обяснение само относно отказът  му да изпълни заповедта за преместване. Настоял е да даде някакви обяснения, тъй като по думите на ищеца ще последва дисциплинарно уволнение, а по думите на управителя- при наличие на друго дисциплинарно  нарушение, отказът ще доведе до други последствия. Изложените обстоятелства, както и факта, че цялото  дисциплинарно производство  е реализирано в продължение на няколко часа на 10.04.2018 година  водят до извода , че процедурата по чл.193,ал.1 от КТ не е изпълнена от работодателя. Той е  формирал и изразил предварително волята си за налагане на дисциплинарно наказание, без да изпълни задължението си първо да се запознае с мотивите на работника, а впоследствие, след като събере достатъчно информация и доказателства, да прецени извършено ли е или не е  нарушение, може ли то да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина , кога е извършено това нарушение и съответно  какво наказание следва да се наложи за него.  В подкрепа на изложеното се явяват и мотивите описани на стр. 2 от  процесната заповед, според които "Независимо от неколкократните предупреждения, че ще последва дисциплинарно наказание уволнение , до момента на издаване на тази заповед той /ищецът/ не е представил  документ, осигуряващ му защита  от уволнение по чл.333 от КТ". По отношение на другите две нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187,ал.1,т.1 пр.трето от КТ и по    чл. 187,ал.1,т.1 от КТ не се ангажираха от работодателя доказателства  да е изискал от ищеца писмено или устно обяснение за тях.  Процедурата по чл.193,ал.1 от КТ не е изпълнена, дори формално, което води до извод за незаконосъобразно налагане на дисциплинарно наказание. Горното на основание чл.193,ал.2 от КТ е абсолютно  основание за отмяна на издадената заповед като незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество.   Следва да се отбележи още, че атакуваната заповед не отговаря и на изискванията на чл.195,ал.1 от КТ, тъй като не съдържа един от задължителните реквизити, именно, кога е извършено всяко едно от нарушенията, описани в заповедта. Задължителната съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК /вж. решение №201/17.3.2010 г. по гр.д.№38/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №260/22.7.2011 г. по гр.д.№793/2010 г. на ВКС, ІV г.о., / приема, че разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда наличието на задължителни реквизити в заповедта  за дисциплинарно наказание относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал.1 КТ е императивна. Непосочването на времето, когато е извършено всяко от нарушенията не може да се санира нито с писмени, нито с гласни доказателства, стоящи вън от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и приобщени в хода на делото.  Позовавайки се на тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,ал.1,т.2 от КТ -неявяване на работа в течение на два последователни работни дни , е крайно необходимо да се посочат дните на неправомерно отсъствие от работа. В противен случай съдът не би могъл да прецени осъществен ли е фактическия състав на разпоредбата, водещ до налагане на най-тежко дисциплинарно наказание-"уволнение". Поради изложеното по-горе съдът намира, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" № 65/10.04.2018 г. е незаконосъобразна, поради неспазена процедура по чл.193,ал.1 от КТ в дисциплинарното производство и като неотговаряща на изискванията на чл.195,ал.1 от КТ относно посочване на датите /периодите/, на които са били извършени описаните нарушения. Наложеното с нея дисциплинарно наказание  "уволнение” следва да бъде отменено само на процесуално основание, без да разглежда спора по същество. Издадената въз основа на нея заповед № 8/10.04.2018 г., с която на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради наложеното със заповед № 65/10.04.2018 г. дисциплинарно наказание "уволнение" следователно също е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Иска да бъде признато уволнението за незаконно е основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ- уважаването на главния иск за признаване незаконност на извършеното уволнение предпоставя уважаване на обективно съединения с него иск за възстановяване  на заеманата преди уволнението длъжност "монтьор по ремонт на машини и оборудване" в отдел "Техническо развитие и поддръжка" в "Терем- Ивайло" ЕООД гр.Велико Търново. 

По иска с правно основание чл. 344,ал.1,т. 3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ- при уважаване на главния иск за отмяна на признатото за незаконно уволнение на ищеца се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение в размер на БТВ, но за не повече от шест месеца. Ищецът е представил писмени доказателства, видно от които след прекратяване на ТПО е регистриран в Бюро по труда. Видно от представения препис от трудовата му книжка  лицето не е започнало работа по трудово правоотношение вкл. към датата на приключване на устните състезания. Дължимото обезщетение следователно е за пълния период от шест месеца -от 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г.  При БТВ от 594 лева /съгласно писмени доказателства представени от работодателя/ дължимото обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения би било 3564 лева, но тъй като ищецът претендира да му се изплати обезщетение  в размер на шест заплати в общ размер от  3300 лева, то иска следва да се уважи изцяло, като се осъди ответникът да заплати на ищеца претендираната сума, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на иска до окончателното изплащане.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважените искове в общ размер от 232 лева  /по 50 лева за двата неоценяеми иска и 132 лева върху присъденото обезщетение/ , както и сумата от 180 / сто и осемдесет/ лева разноски за възнаграждение на вещо лице , заплатено от бюджета на съда, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изп. лист. 

При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да запалти на ищеца направените по делото разноски възлизащи на 1020 /хиляда и двадесет/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА уволнението на  Б.Т.К.  с ЕГН ********** *** извършено със Заповед №8/10.04.2018 г. на  управителя на "ТЕРЕМ -ИВАЙЛО" ЕООД, седалище и адрес на управление гр.В.Търново, Промишлена зона "Дълга лъка" , с ЕИК *********   на основание              чл. 330,ал.2,т.6 от КТ за наложено със Заповед № 65/10.04.2018 г. дисциплинарно наказание "Уволнение" за НЕЗАКОННО, а иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1  от КТ -за основателен .  

ОТМЕНЯВА Заповед № 65/ 10.04.2018 г. на управителя на "ТЕРЕМ-ИВАЙЛО" ЕООД гр.В.Търново, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и Заповед № 8/10.04.2018 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Б.Т.К.,  като незаконосъобразни.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл..344,ал.1,т.2 от КТ  Б.Т.К. с ЕГН ********** на заеманата до уволнението  длъжност – "монтьор по ремонт на машини и оборудване" в отдел "Техническо развитие и поддръжка" в "ТЕРЕМ-ИВАЙЛО" ЕООД гр.В.Търново. 

ОСЪЖДА на основание чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ "ТЕРЕМ -ИВАЙЛО" ЕООД седалище и адрес на управление гр.В.Търново, Промишлена зона "Дълга лъка" , с ЕИК *********  да заплати на Б.Т.К.  с ЕГН ********** *** сумата от 3300 /три хиляди и триста/ лева главница, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане.  

ОСЪЖДА "ТЕРЕМ -ИВАЙЛО" ЕООД седалище и адрес на управление гр.В.Търново, Промишлена зона "Дълга лъка" , с ЕИК *********  да заплати на Б.Т.К.  с ЕГН ********** ***20 /хиляда и двадесет / лева направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "ТЕРЕМ -ИВАЙЛО" ЕООД седалище и адрес на управление гр.В.Търново, Промишлена зона "Дълга лъка"  с ЕИК *********  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Велико Търново сума в размер на 232 /двеста тридесет и два/ лева, представляваща държавна такса за уважените обективно кумулативно съединени искови претенции и сумата от 180 / сто и осемдесет/ лева разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице, ведно с 5 /пет/лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

         Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново,  чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено .

        

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: