Р
E Ш
Е Н И Е
№ 2807/14.06.2018 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА
МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3879/2018 г.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК от Г.К.А., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „ЕН.- ПР. ПР.” АД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление *** Тауърс-Е” за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2701,58 лева,
представляваща стойност на
ел. енергия за извършена корекция за минал период-
11.05.2016 г. до 10.05.2017 г. за обект на
потребление, находящ се в град В., ул. „М. И.“, № * /ж.к. Бр. – юг, ап. */ с абонатен
№ * и клиентски
№ *, за което вземане е издадена фактура № * г.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните
фактически твърдения: Твърди, че е
потребител на електрическа енергия и заплаща редовно консумираната енергия по кл. № *. Посочва, че
служители на „Е. П.Мр.“ АД са извършили проверка и са съставили констативен протокол, въз основа на който в последствие
начисляват сумата по
фактура № * г. в размер на 2701,58 лева. уточнява, че е начислено допълнително
количество ел.енергия в размер на 18303 кВтч, но не е ясно за какъв
период е натрупано това
количество ел.енергия, кога
е започнало натрупването и
дали процесното СТИ е монтирано
при нулеви показания. Твърди,
че констативният протокол от извършената
проверка не е подписан от него, нито същият се е съгласявал с констатациите, отразени в него. Уточнява, че абонатът е битов, поради което СТИ следва да отчита по две тарифи. Не е променяно предназначението
на обекта, нито е налице друг законен повод, даващ
основание да бъде взета предвид и отчетената тарифа
1.8.3. Излагат се съображения,
че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ. Оспорва се начина и методиката,
по който е начислена сумата
по процесната партида. Счита, че същата е произволно начислена. Извършената
корекционна процедура противоречи
на ЗЕ. СТИ е собственост на дружеството,
извършило проверката, поради което последният
има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на средството за измерване на електрическа енергия. Освен това задължение
на ответника е да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената
ел.енергия. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия
по отчетени показания на електромера,
като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание
чл. 50 ПИКЕЕ. Посочва, че в договорните
отношения между страните, те са
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това
основание сумата е дължима.
На 10.05.2017 г. е извършена в присъствието
на двама свидетели проверка на обекта
на потребление, за което е бил съставен
констативен протокол с № * г. При проверката
е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията
по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 7627 кВтч, 1.8.2- 19701 кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 13557 кВтч, а в скрит регистър 1.8.4 – 4746 кВтч. Потребената ел. енергия в регистър 1.8.3 и регистър 1.8.4
не е била визуализирана и съответно
отчетена. Електромерът е
бил демонтиран и изпратен
на БИМ за експертиза като е
съставен констативен
протокол № * г. Документирано
е, че е налице намеса в софтуера на електромера, т.е. в тарифната схема на електромера като е налице преминала
енергия на тарифа 1.8.3 и тарифа 1.8.4, която не е била визуализирана на
дисплея. На 01.02.2018 г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното
количество по скрития регистър
е било конкретизирано по размер и период. На
01.02.2018г. е издадена фактурата
остойностяваща така допълнително начисленото
количество енергия на основание чл. 50 ПИКЕЕ като натрупаната в невизуализирания регистър електрическа енергия е реално доставена и потребена от ищеца, но не е заплатена. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът след като
се запозна с материалите по
делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В доказателствена
тежест на ответника е да установи предпоставките дали му основание да начисли процесното допълнително количество ел. енергия; че с ищеца
се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия в посочения
период, че в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото
количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните отчети, поради
наличие на софтуерна намеса в СТИ, че съобразно одобрените и приети общи
условия и правила фактурираното количество ел. енергия съответства на
доставеното и потребено, вкл. по размер.
Представена по делото и приета като писмено
доказателство е фактура № * г., с която е начислена сумата от 2701,58
лева за периода от 11.05.2016 г. до 10.05.2017 г. за обект находящ
се в гр.В., ул. „М.И.“ № * /ж.к. Бр. – юг, ап. */ с аб. № * и клиентски № *. От нея се установява, че
ответникът е начислил процесната сума 2701,58 лева.
Не е спорно между страните, че същите се намират в
договорни отношения по повод доставката на електрическа енергия за посочения
по-горе период и обект.
От констативен протокол № * г. се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта. Записани са
показанията в регистри 1.8.1- 007627, 1.8.2- 019701, 1.8.3- 013557, 1.8.4- 004746
и 1.8.0 - 045632. Посочено е, че СТИ е демонтирано и подменено с изправно
такова. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и двама
свидетели.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД
МИУ, РО В., за което е съставен констативен протокол № * г., в който е посочено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, с
оглед констатираното наличие на преминала ел. енергия по трета тарифа – 1.8.3 –
013557,375 кВтч и 1.8.4 – 004746,222, която не са
визуализирана на дисплея. В този приет като писмено доказателство документ е
отразено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
изискванията за точност при меренето, но не и на техническите характеристики.
Иначе при направените замервания не е констатирано измерване с грешка над
допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ.
Със становище от 01.02.2018 г. е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 18303 кВтч за периода 11.05.2016 - 10.05.2017 г. Корекцията е
извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ. Въз
основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество ел. енергия за периода 11.05.2016 - 30.06.2016 г. в размер на 2557 квтч, за периода 01.07.2016 г. – 06.04.2017 г. в размер на 14041
кВтч, за периода 07.04.2017 г. – 10.05.2017 г. в
размер на 17053 кВтч, за остойностяване на което е
издадена фактура с № * г. за сумата от 2701,58 лева. По
делото е представена процесната фактура.
От заключението на в.л. по изслушана СТЕ, вкл. с
разясненията дадени в с.з. при изслушването му се установи, че СТИ е от одобрен
тип, в метрологична годност. Отчитането на ел. енергията в обекта на ищеца е по
две тарифи, тъй като абонатът е битов. Отчетеното допълнително количество ел.
енергия е остойностено по цена за технологичен
разход, която е по-ниска от цената определена за дневна електроенергия. Не са
налице данни от кога е започнало натрупването на показанията в регистъра 1.8.3
е 1.8.4, предназначен за отчитане на върхова енергия. Вещото лице посочва, че
прочетеното количество ел. енергия в тарифа 1.8.3 и 1.8.4 не са били
визуализирани на дисплея, което говори за наличие на нарушение в нормалната работа
на измервателния уред и в частност в програмата за параметризация.
От депозираното заключение се установява какви са показанията на сумарния
регистър. Вещото лице уточнява в депозираното заключение по назначената СТЕ, че
определеният срок е служебно определен. В съдебно заседание на въпроси на съда
експертът посочва, че СТИ е параметризирано да отчита
по две тарифи – дневна и нощна. Трета и четвърта тарифа не са предвидени за
битови абонати, а освен това няма определена цена за върхова енергия, отчитана
в регистър 1.8.3, а за регистър 1.8.4 няма определена цена изобщо. Вещото лице
уточнява, че процесния електромер не е на
дистанционен отчет.
Приет като писмено доказателство по делото е
констативен протокол № * г., от който се установява монтажът
на процесния електромер като е видно, че при
монтирането на електромера в обекта, показанията за нощна и дневна тарифа са
нулеви, както липса посочване какви са показанията по тарифа три и четири,
както и в сумарния регистър.
Съгласно нормата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.
/отменени с изключение на чл . 48, 49, 50 и 51 с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС/. Съгласно чл.
195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем,
се уреждат служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по
енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Доколкото към
настоящия момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на
отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото ѝ с нормата на
чл.
195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт.
Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим материален закон, в съответствие
с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително нормата на чл.
47 от ПИКЕЕ, която определя редът,
по който се извършват проверките на СТИ. Съгласно чл.
83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по
предложение на енергийните предприятия. Следователно последните не могат да се ползват от собственото си
бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота на
обществените отношения като процесното. Предвид
горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на
ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско
измерване- 15.09.2017 г., не е съществувал приложим материален закон за
извършването ѝ. Следователно правото на ответника да начисли исковата
сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата следва да
се отрече изцяло само на това основание.
Дори и да се приеме, че е налице законова възможност
да се извършва едностранна корекция от енерго –
снабдителното дружество, с оглед обстоятелството, че не са отменени
разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, то исковата претенция отново се явява основателна по следните съображения:
Ответникът е твърдял, че така начисленото за доплащане
количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена
ел. енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по
реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието
на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията за
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а
купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът е
следвало да докаже, че в този период това количество е реално потребено от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип,
метрологично годно. Начисляването е извършено на основание становище изготвено
на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 и 1.8.4 на СТИ и касае минал
период 11.05.2016 г. - 10.05.2017 г. Стана ясно, че СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според вещото лице е резултат на
намеса в програмата за параметризация на
измервателния уред. В констативния протокол от 26.01.2018 г. е посочено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Неясно остана кога е извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии
действия, за какъв период и кога е натрупвано това количество ел. енергия. Обстоятелството,
че начислената енергия е реално доставена се опровергава и приетата по делото
експертиза, която сочи, че абонатът е битов и е параметризиран
да отчита по две тарифи като трета и четвърта тарифа са предвидени за стопански
абонати. Освен това и при монтирането на 31.01.2013 г. на електромера не се
установява какви са били показанията по трета и четвърта тарифа и в сумарния
регистър, което допълнително подкрепя тезата, че не се установява кога е
натрупано процесното количество електроенергия.
Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена доколкото е в размер по- нисък
от този на отделните тарифи, не води реално до ощетяване на потребителя.
Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът
на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В тази
хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между
отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по- дълъг
от една година. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е
неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят
по делото. Това е така, защото процесният електромер
не е смарт, т.е на дистанционен отчет, поради което и
информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Констативният протокол също не
посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което
поставя под съмнение проверката на това основание. Следва да се отбележи още,
че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа. Поради това задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Ето
защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
Установената в тази връзка техническа
неизправност на средството
за измерване, не може да
служи като правомерно правно
основание за доставчика за коригиране
на количества ел. енергия за минал
период на абоната. При неизпълнение
от страна на "Енерго-Про Мрежи" АД на задълженията по поддържане годността на СТИ, това дружество,
а не потребителят, следва
да отговаря за възникналите
вреди за ответното дружество. Само на това основание, извършената корекция се явява неправомерна.
В чл. 48 ПИКЕЕ
са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично доказването
на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирана при извършена проверка. Очевидно, в настоящия случай не е
налице нито една от изброените. Ако и да се касае за реално доставено количество, то
дружеството е начислило процесното количество ел.
енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен.
Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща
период от една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51
ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото
количество ел. енергия.
Потребителят е битов абонат и електромерът е бил параметризиран да отчита и визуализира отчета по две тарифи,
каквито са и данните при ответника, по които са начислявани
месечните цени на ищеца
видно от Справка за потреблението към
22.03.2018 г. Не са налице твърдения,
а съответно и данни и доказателства абонатът да е
подавал заявление за промяна на параметризацията
на електромера му чрез
отчет по повече от една
тарифа, за да се отчита потреблението
му и по тарифа 1.8.3 при условията
на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ. Такъв отчет е и недопустим, поради
липса на определени цени остойностяване на количествата електроенергия по тарифа три и тарифа четири.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът по реда на пълно и главно доказване не установи
основанието поради което е начислил 18303 квтч за
периода 11.05.2016 г. - 10.05.2017 г.,
поради което начислена за това количество цена в размер на 2701,58 лева не се
дължи. С оглед на което предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и подлежи на уважаване.
По
отношение на разноските: В настоящото производство и двете страни са
направили искане за присъждане на сторените разноски, но с оглед изхода на
делото такива се следват само на ищеца. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена държавна такса и издаване на съдебно удостоверение в размер на 115,06
лева, както и такива във формата на адв.
възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие
от 01.06.2018 г. в размер на 516 лева с ДДС. Горепосочените разноски в общ
размер възлизат на 631,06 лева. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При съобразяване
на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва че дължимото възнаграждение е в размер на 419,11
лева като след начисляване и на дължимото ДДС възнаграждението възлиза на
502,93 лева, поради което възражението за прекомерност подлежи на уважаване.
Аргумент за намаляване на адвокатското възнаграждение е и обстоятелството, че
делото не се характеризира в фактическа и правна сложност както и с редица
предприети от процесуалния представител на ищеца процесуални действия.
Горепосочените разноски в общ размер възлизат на 617,99 лева като същите следва
да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между Г.К.А., ЕГН **********, адрес: *** и „ЕН.- ПР. П.” АД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление *** Т.-Е”, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2701,58 лева, представляваща
стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период- 11.05.2016 г. до 10.05.2017 г. за обект на потребление, находящ се
в град В., ул. „М. И.“, № * /ж.к. Бр. – юг, ап.*/ с абонатен № * и клиентски
№ *, за което вземане е издадена фактура № * г.
ОСЪЖДА „ЕН.– ПР. ПР.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 617,99
лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: