РЕШЕНИЕ
№ 1069
гр. Кюстендил, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520101617 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от А. К. В., ЕГН **********, от гр.
**********, ж. к. "******", бл. **, ет. *, ап. **, чрез пълномощника адв. Г. Д.
от АК – Кюстендил, против В. В. Л., ЕГН **********, К. А. Л., ЕГН
**********, и Е. В. Л., ЕГН **********, тримата от гр. *********, ул.
"*********", №**, да бъде обявен за недействителен по отношение на ищцата
нотариален акт № 16 от 25.01.2024 г., том I, рег. № 282, дело № 15 от 2024 г.,
издаден от нотариус М. М., рег. № 696, с който В. В. Л. е продала на своята
внучка Е. В. Л., собствения си недвижим имот в режим на СИО, а именно: ½
от Поземлен имот с идентификатор 22811.21.32 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. *******, Община Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 506/20.02.2018 г. На изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: село *******, п.к. 2567, местност „****“, Община
Кюстендил, с площ от 4501 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория замята осма, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 021032, при съседи на имота:
поземлени имоти с идентификатори 228811.21.33, 22811.21.436, 22811.146,
22811.21.145 и 22811.21.140.
1
В срока за отговор ответниците В. В. Л., К. А. Л. и Е. В. Л. изразяват
становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея, а ответниците я оспорват чрез общия си процесуален
представител. Събрани са писмени доказателства. Допуснат е разпит на
свидетеля В. К. Л., баща на Е. Л. и син на В. и К. Л., на страната на
ответниците. Свидетелят заяви пред съда, че от десет години живее и работи в
Кралство Англия като всяка година се прибира за кратък период от време –
седмица или две, в Република България. Твърди, че той е организирал
сделката, сключена през месец август миналата година, прехвърлил пари на
майка си да закупи недвижимия имот, а уговорката била след това тя да го
прехвърли на дъщеря му Е. при следващото й посещение в България. Посочва,
че знае за това, че майка му и сестра му (ищцата) „се съдят нещо за къщата, за
това че не й помага…“, както и че дъщеря му знаела, че „се водят някакви
дела“. Заявява, че „когато й връчиха изпълнително дело, разбрахме, че дължи
някаква сума пари“. Спомня си, че родителите му прехвърлили имота на
дъщеря му през пролетта на 2023 година. Заявява, че дъщеря му не е знаела за
задълженията на баба й. Твърди, че майка му го посещавала всяка година във
Великобритания за различни периоди от време, понякога оставала и по
половин година. Не му споменавала, че е осъдена да заплаща на сестра му
парични суми. Заявява, че дъщеря му Е. не е участвала в сделката за
закупуване на къща в с. *******, той платил „къщата директно на нейно име“,
а тя дошла „за да си прехвърли имота лично на нея“.
На основание чл.176 ГПК съдът зададе на ответника К. Л. следните
въпроси, като го предупреди за последиците по ал.3 на с.чл.: „Бил ли е
свидетел по делото, заведено от В. Л. срещу неговата дъщеря А. В. за
разваляне на договор за издръжка и гледане и Е., неговата внучка, дали е
знаела за това дело и че баба й е била осъдена да заплати разноски?“
Ответникът заяви пред съда, че е бил свидетел по делото, заведено от
2
съпругата му В. Л. против ищцата и негова дъщеря А. В. за разваляне на
договор за издръжка и гледане. Не знае дали внучката му Е. е знаела за това
дело и за това, че съпругата му е осъдена да заплати разноски.
На основание чл.176 ГПК съдът зададе на ответницата В. Л. следните
въпроси, като я предупреди за последиците по ал.3 на с.чл.: „1. От кога се води
делото срещу А. В. за разваляне на договор за издръжка и гледане?; 2.
Участвала ли е във всички заседания през цялото време?; 3. Колко пъти е
пътувала извън България в периода 01.01.2019 г. до 01.06.2024 г. и живеела ли
е в семейството на нейния син в гр. Лондон и нейната внучка?“ Ответницата
заяви пред съда, че не помни от кога точно се води делото, но мисли че е от
2019 г. и е приключило през 2023 г. Счита, че се е явявала във всички
заседания. Заявява, че в периода 01.01.2019 г. до 01.06.2024 г. е пътувала
веднъж до Италия за снабдяване с документи за трудово-осигурителен стаж и
всяка година, или четири пъти в зимния период е ходила да живее при сина си
в Лондон. Когато живеела в Лондон и внучка й Е. живеела там, последната я
водела на лекар и й помагала с превода на английски език.
От приложеното към настоящото гр. д. № 2123/2019 г. по описа на КРС се
установява, че с Разпореждане № 260349/30.11.2023 г. КРС е постановил да се
издаде на А. К. В. изпълнителен лист против В. В. Л. за сумите присъдени с
Решение № 19/16.01.2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил по в. гр. д. №
10/2022 г. и Определение № 3427/09.11.2023 г. по гр. д. № 1604/2023 г. по
описа на ВКС, IV ГО, представляващи сторени деловодни разноски пред
въззивната и касационна инстанции. На това основание е издаден
изпълнителен лист от 30.11.2023 г. за сумата от 2420 лв., копие от който се
открива в приложеното по делото изпълнително дело № 131/2023 г. на СИС
при КРС /л.69 от делото/, образувано на 07.12.2023 г. по молба на взискателя.
По посоченото дело са предприети надлежни действия от държавния съдебен
изпълнител, сред които е и изпращане на покана за доброволно изпълнение до
длъжника /л.84 от делото/. На разписката обективирана на гърба на поканата е
отбелязано, че същата е връчена на длъжника В. Л. на 05.01.2024 г. В отговор
на това, на 08.01.2024 от същата е подадено искане за намаляване на
претендираните от насрещната страна разноски поради прекомерност.
От нотариален акт № 8, том II, рег. № 4449, дело № 194/2023 г на нотариус
3
М. М., рег. № 696 за продажба на земеделски недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията на 26.09.2023 г., е видно, че в същия е обективиран
договор за покупко-продажба, по силата на който ответницата В. Л. е
придобила собствеността върху Поземлен имот с идентификатор 22811.21.32
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, Община
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД – 18 – 506/20.02.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село *******,
п.к. 2567, местност „****“, Община Кюстендил, с площ от 4501 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория замята осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 021032, при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори
228811.21.33, 22811.21.436, 22811.146, 22811.21.145 и 22811.21.140, при
данъчна оценка на имота от 644 лева и за продажна цена в размер на 3 000
лева, която била изплатена на продавачите, съобразно правата им, преди
подписване на нотариалния акт.
От нотариален акт № 16, том I, рег. № 282, дело № 15/2024 г. на нотариус М.
М., рег. № 696 за продажба на земеделски недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията на 25.01.2024 г., е видно, че в същия е обективиран договор за
покупко-продажба, по силата на който ответницата В. Л. и ответникът К. Л. са
продали на третата ответница Е. Л. гореописания недвижим имот,
представляващ съпружеска имуществена общност по смисъл на Семейния
кодекс, за сумата от 1 000 лева, която била изплатена на продавачите преди
подписване на нотариалния акт.
Не е спорно между страните, че ответниците В. Л. и К. Л. са възходящи от
втора степен на Е. Л. (нейни баба и дядо по бащина линия), както и че същите
са се намирали в граждански брак помежду си при сключване на горните
прехвърлителни сделки и имуществените им отношения са били уредени като
СИО.
От заявеното от свидетеля В. К. Л., чиито показания съдът цени в
светлината на чл.172 ГПК с оглед близките му роднински отношения с всички
страни по делото, се установи, че свидетелят и неговата дъщеря - ответницата
Е. Л., са знаели за водените между ищцата и първата ответница съдебни дела.
Твърденията на свидетеля, че той е предоставил на родителите си средствата
да закупят процесния имот с уговорката те впоследствие да го прехвърлят на
4
дъщеря му остават неподкрепени от останалия събран доказателствен
материал.
От личните отговори дадени от ответника К. Л. се установява, че не му е
известно внучка му да е знаела за задълженията на баба си. От личните
отговори дадени от ответницата В. Л. се установява, че същата в периода
01.01.2019 г. до 01.06.2024 г. е пътувала веднъж до Италия, а всяка зима е
ходила да живее при сина си в Лондон. Когато живеела в Лондон и внучка й Е.
живеела там, последната я водела на лекар и й помагала с превода на
английски език.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.135, ал.1 ЗЗД. Искът по чл. 135 ЗЗД /action
pauliana/ е средство за защита на кредитора срещу предприети от длъжника
увреждащи действия, с които последният намалява имуществото си и/или
затруднява удовлетворението от него. Тази характеристика определя целта, с
оглед на която се предявява иска – да се постанови решение за обявяване на
увреждащата сделка за недействителна по отношение на кредитора, който по
този начин може да насочи изпълнението към прехвърленото имущество за
удовлетворяване на вземането си, независимо че имуществото е преминало в
патримониума на трето спрямо правоотношението между кредитор и длъжник
лице /в този смисъл са мотивите на ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по т. д. №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чиито правни разрешения са възприети и в ТР №
2/2017 от 09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГКТК на ВКС/.
С доклада по делото съдът разпредели доказателствената тежест като указа
на страните, че е в тежест на ищеца да докаже и установи при условията на
главно и пълно доказване фактите и обстоятелствата, от които претендира да
черпи права-това,че първият ответник е бил осъден да му заплати парична
сума,за събирането на което е образувано изп.производство за принудителното
й събиране,като първите двама ответници с цел да попречат да реализира
горното са продали свой имот,придобит в режим на СИО на третият ответник,
при знание на последният за увреждането. Фактическият състав на иска
включва доказването на двете му предпоставки-обективна и
субективна.Субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание
5
на третото лице, правоприемник на длъжника-ответник, за увреждането на
кредитора, - е част от фактическия състав на правото на кредитора по чл. 135
ЗЗД, когато увреждащото действие е възмездно и вземането е възникнало
преди длъжникът да го извърши – арг. от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Предпоставката не е условие за възникване на това право, когато
увреждащото действие е безвъзмездно,какъвто казус не е настоящият.Когато
вземането е възникнало след увреждащото действие, какъвто казус е
настоящият с оглед твърдението на ищеца за датите на влизане в сила на
съдебното решение,с което първият ответник е осъден да му заплати парична
сума и осъществената от него и вторият ответник разпоредителна сделка с
техни общи съсобствени имоти,нормата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД изисква различен
субективен елемент за възникване на правото - длъжникът и неговият
правоприемник да са имали намерение да увредят кредитора ( чл. 135, ал. 3
ЗЗД). Кредиторът е увреден (обективна предпоставка от фактическия състав),
когато извършеното осуетява или затруднява възможността му да се
удовлетвори от имуществото на длъжника – длъжникът се е лишил от свое
имущество, намалил е имуществото си или го е осребрил. За да е налице
знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и
длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му
е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да
може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно
е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича
вземането на кредитора.
В настоящия случай съдът съобразява оборимата презумпция на чл.135,
ал.2 ЗЗД, според чиято норма знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника. Безспорно е по делото, че приобретателката по
прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт № 8, том II, рег. №
4449, дело № 194/2023 г на нотариус М. М., рег. № 696, Е. В. Л. е низходяща
на прехвърлителите и в частност на баба си В. В. Л.. Тоест, както беше
указано на страните и в проведеното на 02.10.2024 г. открито съдебно
заседание, тежестта за оборване на тази презумпция при условията на пълно
обратно даказване се носи от ответниците.
Относно основателността на претенцията съдът намира следното:
6
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на
длъжника е предоставено при наличието на действително вземане, което може
да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено
от установяване на вземането със съдебно решение. Качеството кредитор е
налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му
произтича от твърдените факти в исковата молба. Без значение е и от каква
облигационна връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника,
достатъчно е да е налице вземане и нужда от неговото обезпечаване,
обусловено от поведението на длъжника – неизпълнение на задължението и
отчуждаване на имущество, чрез разпоредителна сделка, което имущество по
принцип служи за обезпечаване на всяко вземане, в случай на неизпълнение.
Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако
твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. Само когато
Павловият иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото,
наред с потестативното право, са и правоотношенията, които легитимират
ищеца като кредитор. В този смисъл са и разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК
на ВКС.
По общия принцип в гражданското право за обезпечение на вземанията на
кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД). Право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество.
В общата хипотеза на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е релевантно и достатъчно
възникването му, респ. възникване качеството „длъжник”, спрямо който
момент се преценява и увреждащото действие.
С Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС и Решение № 45/01.06.2011 г. по гр. дело № 450/2010 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС, е прието, че увреждащо за кредитора действие е всеки правен или
фактически акт, с които се засягат права, и които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
Качеството на кредитор (т.е. активната легитимация на ищцата) е
установено – в нейна полза е издаден изпълнителен лист срещу първата
ответница и е образувано изпълнително производство. Вземанията са
7
възникнали преди сключване на възмездната сделка между ответниците –
произтичат от влезли в сила на 09.11.2023 г. осъдително решение на КнОС и
определение на ВКС с осъдителен диспозитив, а възмездната сделка е
сключена на 25.01.2024 г. Несъмнено тази сделка може да се квалифицира
като увреждащо кредитора действие, защото патримониума на длъжника
напуска недвижим имот, закупен преди по-малко от четири месеца за три пъти
по висока цена от тази, за която е продаден на внучката на длъжника. Ноторни
са обстоятелствата относно съотношението между ликвидността на
недвижимите имоти и наличните парични средства, както и относно липсата
на предпоставки за драстично намаляване на цените на недвижимостите в
периода от 26.09.2023 г. до 25.01.2024 г.
В допълнение, видно от приложеното изпълнително дело, вземането на
взискателя – ищец в настоящото, не е събрано, длъжникът е погасил
единствено сума в размер на 33,13 лева на 13.03.2024 г. С оглед горното съдът
счита, че сключеният на 25.01.2024 г. договор за покупко-продажба на
процесния имот се явява увреждащо ищцата в качеството й на кредитор,
действие по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД.
На следващо място, настоящият състав приема, че законовата презумпция за
знание по чл.135, ал.2 ЗЗД не е успешно оборена от ответниците с оглед
близката родствена връзка между продавачите и купувача. За съда е
неоспоримо, че към датата на сключване на сделката – 25.01.2024 г.
длъжницата В. Л. е знаела за съществуването на задълженията й към ищцата.
Това се установи от коментираните по-горе документи, приложени по
изпълнително дело № 131/2023 г. на СИС при КРС, тъй като още на 05.01.2024
г. й е била връчена покана за доброволно изпълнение на тези конкретни
задължения.
Следва да се прецени дали е оборена презумпцията за знание на третото
лице, в случая ответницата Е. Л..
От свидетелските показания се установи, че последната е знаела за водени
съдебни дела между ищцата и първата ответница. Ответникът К. Л. заяви, че
внучка му не е знаела за дължимите суми, но това са косвени данни, доколкото
знанието на определени факти и обстоятелства е субективно състояние на
лицето. Отчитайки близката роднинска връзка между продавачите и купувача
по сделката от 25.01.2024 г., както и установените им действително близки
8
отношения – В. Л. прекарвала сравнително продължителни периоди от време
при внучка си Е. в Англия, а последната посещавала баба си в България, не
може да се достигне до обоснован извод за незнание на ответницата Е. Л.
относно увреждащия характер на сделката спрямо ищцата и нейна леля А. В..
Преценени в съвкупност, изяснените обстоятелства и изведените от тях
правни изводи обосновават основателността на иска, поради което същият ще
бъде уважен и съдът ще обяви за недействителен спрямо ищцата договорът
обективиран в нотариален акт № 16, том I, рег. № 282, дело № 15/2024 г. на
нотариус М. М., рег. № 696 за продажба на земеделски недвижим имот, по
силата на който ответницата В. Л. и ответникът К. Л. са продали на третата
ответница Е. Л. Поземлен имот с идентификатор 22811.21.32 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. *******, Община Кюстендил, одобрени
със Заповед № РД – 18 – 506/20.02.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: село *******, п.к. 2567, местност „****“,
Община Кюстендил, с площ от 4501 кв.м,трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория замята
осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 021032, при
съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори 228811.21.33,
22811.21.436, 22811.146, 22811.21.145 и 22811.21.140, за ½ ид. ч. от така
индивидуализирания имот с оглед правата на В. Л. върху същия преди
прехвърлянето му.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищцата на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Тя представя списък на разноските по чл.80 ГПК /л.111 от делото/, в
който са включени: адвокатско възнаграждение – 1 800 лева, държавна такса –
50 лева, съдебни удостоверения, скици и оценки – 60 лева, вписване на
исковата молба – 10 лева. Тези разноски, с изключение на сумата над 10 лева
до предявения размер от 60 лв. за съдебни удостоверения, скици и оценки, са
доказано извършени по делото и следва да бъдат възмездени от насрещната
страна. На ищцата ще бъде присъдена сумата от 1 870 лева.
Възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, уговорено между ищцата и нейния процесуален
представител, съдът намира за неоснователно. Действително се надвишава
9
предвиденият в чл.7, ал.6 от Наредба №1/2004 г. минимален размер от 1 500
лева, но размерът на хонорара не се явява прекомерен с оглед извършената от
адвоката работа по делото и явяването му в проведените три открити
заседания.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищцата А. К. В.,
ЕГН **********, от гр. **********, ж. к. "******", бл. **, ет. *, ап. **, на
основание чл. 135 ЗЗД, до размер ½ ид. част от недвижимия имот,
прехвърлена от В. В. Л., сключения между ответниците В. В. Л., ЕГН
**********, К. А. Л., ЕГН **********, и Е. В. Л., ЕГН **********, тримата
от гр. *********, ул. "*********", №**, договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 16, том I, рег. № 282, дело № 15/2024 г. на
нотариус М. М., рег. № 696, вписан в Служба по вписванията при КРС с рег.№
213/25.01.2024 г., дело №117/2024 г. за продажба на земеделски недвижим
имот, по силата на който В. В. Л. и К. А. Л. са продали на Е. Л. Поземлен имот
с идентификатор 22811.21.32 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. *******, Община Кюстендил, одобрени със Заповед № РД – 18
– 506/20.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: село *******, п.к. 2567, местност „Ридо“, Община
Кюстендил, с площ от 4501 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория замята осма, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 021032, при съседи на имота:
поземлени имоти с идентификатори 228811.21.33, 22811.21.436, 22811.146,
22811.21.145 и 22811.21.140, за сумата от общо 1 000,00 лева.
ОСЪЖДА В. В. Л., ЕГН **********, К. А. Л., ЕГН **********, и Е. В. Л.,
ЕГН **********, тримата от гр. *********, ул. "*********", №**, ДА
ЗАПЛАТЯТ на А. К. В., ЕГН **********, от гр. **********, ж. к. "******",
бл. **, ет. *, ап. **, сумата в размер на 1 870 лв. /хиляда осемстотин и
седемдесет лева/, представляваща деловодни разноски за настоящото
производство.
10
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11