Решение по дело №6706/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2392
Дата: 30 юни 2025 г.
Съдия: Красимира Недялкова Проданова
Дело: 20251110206706
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2392
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110206706 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от "***" ЕООД с ЕИК
*** срещу наказателно постановление № 817783-F811151/11.03.2025г.,
издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" – София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка
върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-жалбоподател е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева. При
служебна проверка се установява, че дружеството има предходни нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 33 от Наредба Н-18, за което са съставени
наказателни постановления, както следва: № 783180-F778763/08.08.2024 г. и
№ 783177-F778766/08.08.2024 г.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на наказателното
постановление. Същото е неправилно и немотивирано, издадено в нарушение
на административно-производствените правила, поради което се моли за
отмяна. Мотивите на жалбоподателя са, че в конкретния случай сумата за
издаден фискален бон № 0016358 на стойност за 8 лева в 10:48 часа е била
погрешно маркирана от Л.Ч. касиер от две продажби от 4 лв. в един фискален
бон от 8 лв. По този начин не се ощетява бюджета, като се крият обороти, а е
техническа грешка на касиера. Твърди още, че органите на НАП са направили
контролна покупка със скритото наблюдение в ролята на “Таен клиент”, без
легитимация.
1
В съдебно заседание жалбоподателят “***” ЕООД редовно призован,
се представлява от адв. А. И., който представя пълномощно.
Въззиваемата страна – началника на отдел "Оперативни дейности" в
ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.П., който
моли жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление
да бъде потвърдено в неговата цялост. Не са допуснати нарушения. Никъде не
е регламентирано, че в една касова бележка могат да се издадат няколко
покупки. Търговецът има задължение да регистрира и отчита всяка една
покупка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 19.12.2024 г. в 10:56 часа е извършена проверка на търговски обект
по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автомивка, находящ се в гр.
София, УПИ IX за КОО кв.21 М. НПЗ Средец, стопанисван от “***” ЕООД с
ЕИК ***. Обектът представлява автомивка на самообслужване чрез жетони.
Жетоните се закупуват на гише, като цената на един жетон е 2,00 лв. При
проверката е установено, че преди легитимацията на органите по приходите
при извършена контролна покупка в 10:47 часа на два броя жетони на обща
стойност 4,00 лв., заплатени в брой и в лева от Е. А. К. - СИП, в ГДФК, ЦУ на
НАП София, не е издаден фискален бон. Сумата в размер на 4,00 лв. е приета
от Л.Ч. - касиер в обекта. Плащането е прието за сметката на “***” ЕООД с
ЕИК ***, като за него не е издаден фискален бон от монтирането в обекта и в
работен режим фискално устройство модел “А1 KL” с индивидуален номер
ED362351 и номер на фискалната памет № 44381368, регистрирано в НАП с
потвърждение № 4676930/04.12.2023г., или друг документ, удостоверяващ
продажбата. В момента на покупката фискалното устройство, инсталирано в
обекта, е в изправност. След легитимирането на органите на НАП е отпечатан
КЛЕН за дата 19.12.2024г., от който е видно, че гореспоменатата продажба в
размер на 4,00 лв., не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален
бон.
От констатацията следва, че “***” ЕООД с ЕИК ***, не е спазило реда
и начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба или услуга.
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол
за извършена проверка (ПИП), сер. АА, № 0204942/19.12.2024г., на основание
чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
С оглед така установената фактическа обстановка,
административнонаказващият орган приема от правна страна, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Нарушението е извършено повторно по смисъла на параграф 1, т. 35
2
от ЗДДС. За същото нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е издадено
Наказателно постановление № 779588-F775141/19.07.2024г., влязло в сила на
21.08.2024г., с което лицето е било санкционирано.
Установеното нарушение се потвърждава от приложените по
административнонаказателната преписка доказателства: АУАН сер. AN №
F811151 от 19.02.2025г., ПИП сер. АА №0204942/19.12.2024г., КЛЕН от 10:30
часа до 10:59 часа на 19.12.2024 г., Декларация от лице, работещо на
трудово/гражданско правоотношение. АУАН сер. AN № F811151 от
19.02.2025г. е редовно предявен и връчен на Р.Г.К. с ЕГН **********, в
качеството му на управител/пълномощник на нарушителя на 19.02.2025 г.
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило
възражение, заведено с вх. № 55-30-3274/24.02.2025 г.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетеля Е. А. К., който
лично е извършил проверката в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя, извършил е контролната покупка, за която не е бил издаден
фискален касов бон, като прецени, че показанията му представляват източник
на пряка доказателствена информация относно релевантните за процеса
факти. Показанията на свидетеля са в достатъчна степен последователни,
логични и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът кредитира и останалите приобщени по надлежния ред на чл.
283 от НПК писмени доказателства като обективни и достоверни. От
представената по делото заповед № 3ЦУ –384/27.02.2024г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя
АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления. От дневния отчет и
клен се установява, че именно жалбоподателят "***" ЕООД с ЕИК **
стопанисва проверения търговски обект и в него извършва търговска дейност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността
на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
ю
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
3
не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. И двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от закона
реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена
съответна правна квалификация. Изрично следва да се подчертае, че срокът по
чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за произнА.не на АНО е инструктивен, а не преклузивен
/както неправилно се застъпва в жалбата/, поради което неспазването му не
обуславя незаконосъобразност на издаденото НП.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
19.12.2024 г. дружеството - жалбоподател - "***" ЕООД, ЕИК *** не е издало
фискален бон от монтираното в обекта и в работен режим фискално
устройство. След легитимирането на органите на НАП е отпечатан КЛЕН, от
който е видно, че гореспоменатата продажба не е отразена като регистрирана
чрез издаване на фискален бон, което от обективна страна е осъществило
състава на вмененото му нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че не е
задължение на клиента да изиска фискален бон, а напротив, търговецът е
длъжен да издаде такъв, като задължението на клиента се състои в това да го
получи и съхранява до напускане на търговския обект.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна и безвиновна, то въпросът за субективната страна на
деянието не следва да се обсъжда и в този смисъл възражението на
жалбоподателя, че деянието не е извършено виновно е лишено от основание.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за
квалифициране на нарушението като маловажен случай като отчете, че
извършеното не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Нарушението е
формално, поради което стойността на стоката, за чиято продажба не е
издаден фискален бон е без значение, още повече, че не може да се изисква от
контролните органи да разполагат с бюджет, който да им позволява при всяка
проверка да закупуват стоки на значителна стойност.
Съгласно чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В конкретния случай на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева, тоест среден размер, която съдът намира за справедлива и с оглед
тежестта на извършеното нарушение, имайки предвид, че същото нарушение
4
е извършено в условията на повторност.
Наказващият орган е квалифицирал нарушението като повторно - чл.
185, ал. 4 ЗДДС, като е приел, че тъй като за същото по вид нарушение са
издадени две наказателни постановления, но за същите няма данни да са
влезли в сила.
Съгласно &1, т. 35 ЗДДС повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретния случай е
налице влязло в сила предупреждение, а не наказателно постановление,
поради което не може да е налице квалификацията повторност. Съдът намира,
че са налице основанията на чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН – съдът
следва да измени НП, като приложи санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 ЗДДС и да се намали имуществената санкция на 1 000 лв.
Извършеното от жалбоподателя - ЮЛ нарушение не представлява
"маловажен случай" на административно нарушение, обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП. /арг.
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН вр. с чл. 93, т. 9 НК, за да се
определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, съдът не намира основания за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на извършени нарушения от този вид.
Релевираното от в жалбата възражение, че от нарушението не са
настъпили вреди е неоснователно. Самият състав на нарушението не
предвижда настъпването на вреди, като осъщественото нарушение е
формално такова. Освен това, съгласно санкционната разпоредба на чл. 185,
ал. 2 ЗДДС изрично е предвидено при нарушение, което не е свързано с
неотразяване на приходи, тоест ненастъпване на вреди за държавния бюджет,
да се налагат по-леките имуществени санкции по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. С оглед
на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в
санкционните разпоредби на чл. 185 ЗДДС като привилегирован състав на
нарушение, поради което не може да се отчита като смекчаващо
обстоятелство.
От друга страна, по отношение на жалбоподателя вече са издадени и
други наказателни постановления, което на отделно основание изключва
приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изложеното съдът счита, че издаденото НП е законосъобразно
5
и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се
присъди такова в определения от закона минимум от 80 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийският районен съд, НО, 14 състав


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 817783-
F811151/11.03.2025г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности"
– София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност на дружеството-жалбоподател
"***" ЕООД с ЕИК *** е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева за повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на
ЗДДС на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 817783-
F811151/11.03.2025г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности"
– София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност на дружеството-жалбоподател
"***" ЕООД, ЕИК *** е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева като НАМАЛЯВА имуществената санкция на 1
000 лв. и санкционната разпоредба следва да се счита за такава по чл. 185, ал.
2 вр. ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА "***" ЕООД с ЕИК *** да заплати на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7