Определение по дело №189/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 238
Дата: 1 август 2022 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20224001000189
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238
гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000189 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.407 ал.1 ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от Б. С. К. срещу Разпореждане № 286/
22.03.2022 г. по T.д. № 94/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е оставил без
уважение искането му за издаване на изпълнителен лист по делото за въвод в
управлението на „Интертранс 21“ ООД. Счита за неправилен извода на съда, че
решението по делото не представлява изпълнително основание, като излага становище,
че под подлежащо на изпълнение вземане следва да се разбира всяка допусната с
решение промяна, каквато в случая е смяната на управителя на дружеството. Отказът
да бъде издаден изп. лист срещу досегашния управител за предаване на управлението
на новия управител в това число книжата на дружеството и всички активи, правил
фактически неприложимо постановеното решение. Моли обжалваният акт да бъде
отменен и да бъде снабден с искания изп. лист.
Съдът констатира следното: Производството по T.д. № 94/ 2021 г. по описа на
ОС – Русе е по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на К. срещу отказ №
20210320040715/ 23.03.2021 г. на длъжностното лице при АВ за вписване на промени
по партида на дружеството „Интертранс – 21“ ООД, заявени със Заявление А4 вх. №
20210320040715, а именно – изключването на съдружника С. Ю. П. и вписване като
управител и представляващ дружеството на Б. С. К.. Делото е приключило с влязло в
сила съдебно решение на ВТАС, с което съдът е отменил първоинстанционното
решение на ОС – Русе, отменил е отказа на длъжностното лице при АВ като
незаконосъобразен и е указал на длъжностното лице да извърши исканото вписване. В
1
изпълнение на решението АВ е извършила вписването по партида на дружеството.
Жалбоподателят К. е депозирал искане за издаване на изп. лист в негова полза в
качеството му на нов управител за въвод в управлението на „Интертранс – 21“ ООД. В
молбата си за издаване на изп. лист той е изложил, че решението на ВТАС
представлява изпълнително основание по чл.286 АПК. С обжалваното пред настоящата
инстанция разпореждане съдът е оставил молбата без уважение по съображения, че
решението на ВТАС не съдържа подлежащо на изпълнение вземане срещу
„Интертранс – 21“ ООД.
При тази фактическа обстановка частната жалба е неоснователна. Поддържаната
от жалбоподателя теза е напълно несъстоятелна като противоречаща на основни
принципи на правото, базирана на неразбиране естеството на производство по
вписване, заличаване и обявяване на актове в търговския регистър и смесване на
норми на гражданското и административното право, свързани с принудителното
изпълнение.
За да бъде удовлетворена молба за издаване на изп. лист, молителят следва да
разполага с изпълнителен титул от изброените в чл.404 ГПК, удостоверяващ
съществуване в негова полза на подлежащо на изпълнение вземане срещу конкретен
правен субект. В случая макар К. формално да разполага с изпълнително основание по
чл.404 т.1 ГПК, постановеното в производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ съдебното
решение не удостоверява подлежащо на изпълнение притезание в негова полза нито
срещу АВ, нито срещу „Интертранс – 21“ ООД, нито срещу С. Ю. П. и съответно не се
ползва с изпълнителна сила. Самият молител в искането си не е посочил, срещу кого
счита, че следва да бъде издаден изп. лист. Производството по вписване, заличаване и
обявяване на актове в търговския регистър е охранително, а не спорно исково
производство за установяване със сила на пресъдено нещо на права или
правоотношения. То се развива само между молителя и регистърния орган и цели
да осигури съдействие за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства, за
заличаването им или за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Актовете, с
които се произнася длъжностното лице, не представляват индивидуални
административни актове, както неправилно счита жалбоподателят, а са актове с
правнозначимо действие (Тълк. постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС
и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. д. № 2/2014 г. – т. 7). Именно защото не
се касае до административни актове, предвиденият контрол за законосъобразност
на постановения отказ на длъжностното лице е гражданскоправен (чл.25 ал.4
ЗТРРЮЛНЦ), а не административен и изцяло неприложими са разпоредбите на
Дял пети, Глава седемнадесета от АПК. Последните са цитирани от
жалбоподателя избирателно извън контекста на останалите разпоредби и
2
предметния обхват на целия нормативен акт. Самата Глава седемнадесета е
наименувана „Изпълнение на административни актове и съдебни решения по
административни дела“, в чл.267 е посочено, че на изпълнение по реда на този дял
подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания,
предвидени в този кодекс или в друг закон, а в чл.268 като изпълнителни
основания са посочени индивидуални или общи административни актове – т.1 и
решения, определения и разпореждания на административните съдилища – т.2.
Ползващите се с изпълнителна сила решения на гражданските съдилища подлежат
на изпълнение само по реда на ГПК. При основателност на жалбата срещу отказа
на длъжностното лице, на осн. чл.278 ал.2 ГПК съдът решава въпроса по жалбата
и дава задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване,
заличаване или обявяване (чл.25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ), като в този случай, интересът
на страната, която е обжалвала отказа, е удовлетворен и е постигната целта на
развилото се съдебно производство. Влязлото в сила съдебно решение е
задължително за Агенцията, която в случая го е изпълнила, извършвайки
вписването. С оглед предмета на производството други правни последици
решението не предвижда.
По изложените съображения обжалваното определение на ОС – Русе като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 286/ 22.03.2022 г. по T.д. № 94/ 2021 г. по
описа на ОС – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3