О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260238
23.12.2020 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд –
Варна, Гражданско отделение на ….23. 12.2020 г.,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Маринова
Росица Станчева
Като
разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.гр.д. № 462 по описа
на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по молба на К.Х., подадена чрез адв. М.Д., за изменение на определение № 260121/05.11.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 462/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта за
разноските с отмяна на осъждането на молителя за заплащане на разноските за
адвокатско възнаграждение, сторени от лицата на насрещната страна – на С.Д.Л.Х. сумата от 390 лв. и на Д.Д.Х. – сумата от 390 лв.
Молителят е настоявал, че доколкото производството пред
апелативния съд е следвало да се развие едностранно, без участие на лицата на
насрещната страна и без да им се връчват преписи от частната жалба и без право
на отговор, то и сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение не са
дължими от него. Молил е за изменение на определението в частта на разноските с
отмяна на осъждането му за заплащането им.
С.Д.Л.Х. и Д.Д.Х., чрез адв. Д.К., са подали писмени отговори по молбата, с които са
изразили становище за недопустимостта й, предвид липсата на представен от
молителя списък по чл. 80 от ГПК,
евентуално за неоснователността й предвид наличието на право на отговор по
жалбата и на сторени разноски за адвокат. Молили са за оставянето й без
разглеждане, евентуално – без уважение.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от
лице с правен интерес и е допустима. Наличието на списък по чл. 80 ГПК в
случая, в който не се претендира изменение на присъдените в полза на молителя
разноски, а се търси отмяна на осъждането на молителя за разноските на другата
страна, не е предпоставка за допустимост на молбата по чл. 248 от ГПК и в този
случай възраженията на семейство Х. за недопустимост са
неоснователни. Разгледана по същество
молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна по следните съображения:
Производството пред апелативния съд, образувано по частна
жалба на К.Х., подадена чрез адв. М.Д., против разпореждането на Варненския
окръжен съд за връщане на жалбата му против необжалваемо решение на окръжния съд /произнесено по същество по жалбата му
срещу действия на съдебния изпълнител/, се е развило с участието на лицата на
насрещната страна /ответниците – взискатели по изпълнителното дело/. На същите
администриращият окръжен съд е връчил препис от жалбата и те са подали
отговори, като са сторили и разноски за адвокат. Именно, защото лицата на
насрещната по жалбата страна са взели участие в частното производство чрез
изготвяне на отговори от адвокат, производството на практика не се е развило
едностранно. Отговорността на молителя за разноските на другата страна е
следствие от неоснователно предизвикания
от него правен спор, включително в случая, независимо дали съдът е следвало или
не да връчва препис от жалбата му за отговор на ответниците. В случая, обаче
предвид конституирането от съда на ответниците в производството пред окръжния
съд, те са страна с право на отговор и при обжалване на разпореждането за
връщане на жалбата им срещу постановеното решение. Затова и изложените в
молбата по чл. 248 ГПК съображения за недължимост на разноските им за адвокат,
са неоснователни.
Доколкото молителят не е поддържал друго основание за
изменение на определението на апелативния съд в частта за разноските за адвокат
и не е навел и възражение за прекомерността им, то и при наличието на
предпоставките за заплащане на адвокатското възнаграждение, същото се дължи в
присъдените размери. В този смисъл, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на К.Х., подадена чрез адв. М.Д., за изменение на определение № 260121/05.11.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 462/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта за
разноските с отмяна на осъждането на молителя за заплащане на разноските за
адвокатско възнаграждение, сторени от лицата на насрещната страна – на С.Д.Л.Х. сумата от 390 лв.
и на Д.Д.Х. – сумата от 390 лв.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: