№ 165
гр. Разград, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20213300100253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и седма "Производство по
дела за гражданско състояние" - чл. 331-335 ГПК.
Образувано с искова молба от С. ГЮРС. ИСМ., ЕГН **********, с
адрес ***, против:
- ХЮС. Х. ИСМ., ЕГН **********, с адрес ***,
- Й. ХЮС. Х., ЕГН **********, ***, с адрес ***
С исковата молба ищцата е предявила иск с правно основание чл. 62,
ал.2 СК за оспорване на бащинството, установено по силата на чл. 61, ал.1 СК
на детето Й. ХЮС. Х., ЕГН **********, родено на 10.09.2020г. в Белгия.
В исковата молба ищцата сочи, че с първия ответник са сключили
граждански брак с Акт № 0058 от 13.05.2007г. съставен в гр. Разград. С
първия ответник се намират във фактическа раздяла настъпила през 2013г.,
като от тогава между ищцата и първия ответник не е имало физически
контакт. След раздялата им ищцата заживяла в Белгия, а ответникът в
България. С решение № 574 от 13.12.2019г.по бр.д. № 1592/2019г. по описа на
РС – Разград, влязло в сила на 11.01.2020г., гражданският им брак е
прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
От извънбрачна връзка с мъж на име Ю., на 10.09.2020г. ищцата
родила втория ответник. На осн. чл. 61, ал.1 СК в акта за раждане на втория
1
ответник за баща е посочен първия ответник. Сочи, че втория ответник не е
могло да бъде заченат от първия ответник.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ХЮС. Х. ИСМ. депозира отговор
на исковата молба. Сочи, че предявения иск е допустим и основателен.
Действително през 2013г. са се разделели с съпругата си – ищцата, като
последната живеела в Белгия, а ответникът в България. От тогава се намирали
във фактическа раздяла, като напълно са се дезинтересирали един от друг и не
поддържа никакви контакти. Подчертава, че не е имал физически контакт със
съпругата си от 2013г., от когато е и фактическата им раздяла. Твърди, че не
е баща на втория ответник. Моли иска да бъде уважен.
В срок по чл. 131 ГПК, ответникът Й. ХЮС. Х., действащ в
настоящото производство, чрез назначения особен представител адвокат Н.С.
Василева от АК – Разград, депозира отговор на исковата молба. Намира
исковата претенция за допустима, като по основателността ще изрази
становище след събиране на доказателствата. Моли да се уважат
доказателствените искания на ищцата.
Контролиращата страна ДСП – Разград депозира социален доклад, на
осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДет.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищцата
не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат Н.Х. Х. от АК – Разград,
който поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения. Прави
искането за промяна на имената на детето от Й. ХЮС. Х. на Й. С.Г., на осн.
чл. 16, ал. 2 вр. чл. 15, ал.1 ЗГР
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
ответникът ХЮС. Х. ИСМ. не се явява и не изпраща представител.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за
ответника Й. ХЮС. Х. /малолетен/, се явява назначения на осн. чл. 29, ал.4
ГПК във вр. с чл. 47, ал.6 ГПК във вр. с чл.26, ал.2 във вр. с чл. 25, ал.1 във
вр. с чл. 21, т.3 ЗЗП особен представител адвокат Н.С. Василева от АК –
Разград, която намира иска за основателен.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за
контролиращата страна ДСП – Разград, не се явява представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
2
следното от фактическа страна:
Видно от решение № 574 от 13.12.2019г. по бр.д. № 1592/2019г. по
описа на РС – Разград, влязло в сила на 11.01.2020г., е че ищцата и първия
ответник са сключили граждански брак на 13.05.2007г., за което е съставен
Акт № 0058 на Община Разград, като с цитираното решение този брак е
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, на осн. чл. 49, ал.1 СК /л.
5-7/.
Видно от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за
раждане № 0449 от 01.09.2021г. съставен в гр. Разград /л.8/, относно Й.
ХЮС. Х., ЕГН **********, *** в Белгия, е че като негови родители са
записани:
майка - С. ГЮРС. ИСМ., ЕГН **********,
баща - ХЮС. Х. ИСМ., ЕГН **********.
В рамките на производството са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите С. Д. Е. и С. И. А.. Съдът кредитира
показанията им като достоверни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, след като съобрази и възможната тяхна
заинтересованост. От показанията им се установява, че от 2013г. ищцата и
първия са във фактическа раздяла – двамата отишли в Кралство Белгия, но
след раздялата първия ответник се върнал в Р България, а ищцата продължила
да живее в Кралство Белгия. През 2014 г. ищцата се запознала с Ю. И. А. /син
на първата свидетелка и брат на втората свидетелка/, а след три - четири
месеца двамата заживели на семейни начала. Това фактическо съжителство
продължава и към настоящия момент. На 10.09.2020г. ищцата родила втория
ответник. И към момента тримата – ищцата, детето и съжителника й
продължават да живеят в Кралство Белгия, като съжителника й счита детето
за свое и се грижи за него като баща. След настъпилата фактическа раздяла
през 2013г. и до момента ищцата не е контактувала с първия ответник.
Видно от доклада от ДСП - Разград, представен на основание чл. 15,
ал.6 ЗЗДет., е че първия ответник е заявил, че през 2013г. са се раздели с
ищцата, която заживяла в Белгия. Сочи, че втория ответник не е негово дете и
не желае да носи неговите имена. Посочил, е че никога не е виждал детето, не
поддържа и връзка с ищцата от раздялата им. В доклада е посочено, че
ищцата се намира в чужбина.
3
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 62, ал. 2 СК.
По допустимостта на иска.
Безспорно е установено, че ищцата е родила втория ответник преди
изтичането на триста дни от прекратяването на брака й с първия
ответник, поради което на основание чл. 61, ал. 1 СК за баща на детето се
счита нейния бивш съпруг – първия ответник по установената оборима
презумпция в закона.
В този случай майката е активно легитимирана страна да оспори
установената презумпцията за бащинство закрепена в нормата на чл. 61, ал. 1
СК.
Детето е родено на 10.09.2020г., а исковата молба е депозирана на
08.09.2021 г., като в този смисъл е спазен едногодишният преклузивен срок
по чл. 62, ал. 2 СК, а искът е допустим.
Подлежащите на установяване факти по иска с правно основание чл.
62, ал. 2 от СК, че детето по обективни причини не е могло да бъде заченато
от съпруга на ищцата – първия ответник.
Съдът с определение по чл. 146 ГПК си е въвел в тежест за
установяване на посочените обстоятелства е за ищеца по делото, съобразно
принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес определен в чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Предявения иск с правно основание чл. 62, ал. 2 от СК е основателен
и доказан и следва да се уважи, по следните съображения:
Главен предмет на доказване при иска по чл. 62, ал. 2 СК е
невъзможността майката в случая ищцата да е заченала от съпруга си –
първия ответник ответника.
Детето е родено на 10.09.2020 г., поради което и съдът като
съобрази общоизвестния факт за продължителността на бременността,
вероятният момент на зачеването му следва да се определи в края на
2019г. или началото на 2020 г.
По делото няма спор между страните, а и от гласните доказателства
безспорно се установи, че ищцата и първия ответник от 2013г. са се
4
разделили окончателно и от тогава не са поддържали никакви контакти.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 62, ал.2 СК следва да
бъде доказана по несъмнен начин невъзможността детето да е заченало от
съпруга на майката. Под "невъзможност" се разбира съвкупността от
обстоятелства, при наличието на които е изключена всяка възможност за
физически контакт между майката и съпруга по време на зачеването или е
доказано чрез съдебно-медицинска експертиза, че съпругът се изключва като
баща. В настоящия случай е налице първата хипотеза. По делото се установи
по безспорен начин, че ищцата и нейния съпруг са във фактическа раздяла от
2013г., като оттогава (включително и в периода на зачеването на детето)
между тях не е имало интимни контакти.
Предвид изложеното съдът прави обоснован извод, че между ищцата
и първия ответник през вероятния период на зачеване липсва физически
контакт, което изключва възможността детето да е заченато от първия
ответник.
Безспорно произходът на дадено лице от бащата е определящ неговия
гражданскоправен статут със значими правни последици в целия му живот.
Съдът е длъжен и следи служебно за интересите на малолетния ответник в
настоящото производство за оспорване и установяване на произход, вкл. тези
искове и се отнасят към категорията личен живот по смисъла на чл. 8, § 1 от
КЗПЧОС.
Действително най-пълното и главно доказване на биологичен
произход от дадено лице, съответно липсата на такъв биологичен произход от
дадено лице, може да се извърши чрез ДНК експертиза. Искът трябва да бъде
доказан при условията на главно и пълно доказване, но тъй като фактът на
зачеването не може да бъде възприет непосредствено, настъпването му се
установява по косвен път чрез доказателствени факти, които в своята
съвкупност трябва еднопосочно да индицират, изключвайки всяка друга
вероятност, осъществяването му и да са достатъчни за формирането на
категоричен извод за него. Значението на кръвно-груповите и ДНК
експертизите е от съществено значение в процеса на оборване и доказване на
произход, но те нямат характеристиката на абсолютни доказателства в
производството, а следва да бъдат обсъдени с всички останали доказателства
от значение за спора. Затова и липсата им не е пречка съдът да се произнесе
5
по така предявения иск като установи категорично факта на зачеването,
съответно неговата невъзможност, чрез косвени доказателства. В настоящия
случай съдът не отрича особеното значение на ДНК експертизите в
производствата по чл. 62, ал. 2 СК, но дори и при наличието на такава, тя
следва да се обсъжда в съвкупност с останалите значими за спора
обстоятелства, установени по делото. Събраните по делото категорични
доказателства за фактическата раздяла между съпрузите от 2013г., и
неподдържането на интимни отношения между тях, раждането на детето едва
на 10.09.2020г., са обстоятелства водещи до извода, че в настоящото дело
тези експертизи не са необходими. Вж. и Решение № 81 от 11.10.2021 г. на
ВнАС по в. гр. д. № 254/2021 г.
Оборена е законовата презумпция за бащинство, установена с
разпоредбата на чл. 61, ал.1 СК, а именно, че съпругът на майката се смята за
баща на детето, родено по време на брака. Искът с правно основание чл. 62,
ал.2 СК се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен,
като се признае за установено, че първия ответник не е биологичен баща на
детето.
Поради гореизложеното, основателно се явява и искането за промяна
на имената на детето от Й. ХЮС. Х. на Й. С.Г., на осн. осн. чл. 16, ал. 2 вр. чл.
15, ал.1 ЗГР.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на:
С. ГЮРС. ИСМ., ЕГН **********, с адрес ***,
ХЮС. Х. ИСМ., ЕГН **********, с адрес ***,
Й. ХЮС. Х., ЕГН **********, ***, с адрес ***,
че ХЮС. Х. ИСМ., ЕГН **********, не е баща на роденото от С.
ГЮРС. ИСМ., ЕГН **********, дете Й. ХЮС. Х., ЕГН **********, родено
на 10.09.2020г., в Белгия, за раждането на което е съставен акт № 0449 от
01.09.2021г. на Община Разград, на основание чл. 62, ал.2 СК.
След влизане на съдебното решение в сила, на основание чл. 75, ал.1,
във вр. с чл. 74, ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 73, във вр. с чл. 16, ал.2 и чл. 15, ал.1
6
от Закона за гражданската регистрация, в акт за раждане № 0449 от
01.09.2021г., съставен от Община Разград, да се извършат следните промени
в данните за гражданското състояние на детето Й. ХЮС. Х., ЕГН
**********, родено на 10.09.2020г., в Белгия:
- да бъде заличено вписването на данните за баща - ХЮС. Х.
ИСМ., ЕГН **********;
- вместо с имената - Й. ХЮС. Х., детето да бъде записано с
имената Й. С.Г..
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на ГД "ГРАО" по ЕСГРАОН – териториално звено гр. Разград,
съгласно чл. 115, ал.1, т.7 ЗГР, на органа по гражданско състояние по
месторождението на детето за вписване на съответните промени в акта за
раждане на детето, както и за актуализиране на основание чл. 27, т.4 ЗГР на
данните относно неговото гражданско състояние в електронния му личен
регистрационен картон. Да се изпрати и на съответното бюро за съдимост, на
основание, на осн. чл. 112 от Правилника за администрацията в съдилищата.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
7