Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 435
гр.Враца, 28.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V
състав, в публично
заседание на 31.10.2018г. през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело №411 по описа на Адм.С-Враца за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. Чл. 172 от ЗДвП.
Образувано е
по жалба на Х.Г.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0248-000086/27.06.2018г. на Началник РУП към ОД на
МВР – Враца, РУ Бяла Слатина, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, за
нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, е прекратена регистрацията на лек автомобил
„Алфа Ромео 156 1.9 ЖДТ“, с рег. №******** за срок от 6 месеца, считано от
27.06.2018г., във връзка със съставен АУАН №Д221265/27.06.2018г.
Изложени са
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяната й.
Ответникът - Началник
РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не ангажира становище по жалбата.
По делото са
събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок от надлежна страна,
при което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен
състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
От приложените
към административната преписка доказателства е видно, че на 27.06.2018г. на Г.Х.
*** е съставен АУАН №Д221265/27.06.2018г. от полицейски инспектор при РУ Бяла
Слатина, затова, че на същата дата, около 16,05 ч. в ***, управлява лек
автомобил „Алфа Ромео 156 1.9 ЖДТ“, с рег. №*******, собственост на Х.Г.Х., без
да е правоспособен водач.
На същата дата
– 27.06.2018г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-0248-000086/27.06.2018г. на
Началник РУП към ОД на МВР – Враца, РУ Бяла Слатина, с която на основание чл.
171, т. 2а от ЗДвП е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил „Алфа Ромео 156 1.9 ЖДТ“, с рег. №******** за срок от 6 месеца“.
Правомощието
на Началник РУП към ОД на МВР – Враца, РУ Бяла Слатина да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по ЗДв.П произтича от Заповед рег. №369з-277/13.02.2018г. на
Директора на ОД на МВР – Враца.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият
съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Спазена е
формата при издаването му, като актът съдържа всички изискуеми реквизити,
визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът е мотивиран,
доколкото в текста му фигурира позоваване на фактическите обстоятелства,
съставляващи възприетите от органа при произнасянето му материалноправни
основания за прилагане на мярката. Изрично са цитирани приложимите законови
разпоредби. Не е налице и нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдът
намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие
с материалния закон и целта на закона.
С нормата на
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства –
за срок от 6 месеца до една година.
При така
цитираната законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки
за приложение на тази норма са две: Първо, собственикът да управлява моторното превозно
средство, без да е правоспособен водач, да е лишен от това право, или
свидетелството му да е отнето. Второ, както е в конкретния случай, за прилагане
на мярката е – управление на МПС от трето, различно от собственика лице,
непритежаващо съответно СУМПС.
По делото
безспорно се установява, че Г.Х.Г. е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 156
1.9 ЖДТ“, с рег. №********, който не е бил негова собственост, а на трето лице
– в случая Х.Г.Х..
При така
установените факти съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за
издаване на оспорената заповед.
Безспорно към датата на проверката въпросното СУМПС не е било у Г.Х.Г..
Този факт обаче сам по себе си не влече липса на правоспособност, каквато
очевидно е приета от актосъставителя и АНО.
Следва да се отбележи, че в случая не се касае за СУМПС с изтекъл срок на валидност,
което автоматично би довело до извод за липса на документ удостоверяващ
правоспособност, а за изгубен (откраднат) в срока на валидност документ, който
по никакъв начин не може да обуслови извод за липса на правоспособност на
водача към посочената дата на нарушението.
В тази връзка, видно от представените доказателства, лицето Г.Х.Г. е притежавало
временно разрешително за управление, издадено на 12.06.2018г., със срок на
валидност 45 дни, като в този срок, на 25.06.2018г. му е издадено СУМПС.
За прецизност следва да се отбележи, че от 03.01.2018г. е в сила
нова редакция на ЗДвП, като изрично в чл. 150а от ЗДвП е посочено, че за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност,
да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За това деяние в
новата редакция на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в сила от 03.01.2018г., е
предвидено и съответно наказание, за този който управлява моторно превозно
средство, след като свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена в
противоречие с материалния закон и не съответства на целта на закона, поради
което следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени
разноски, тъй като такива не са претендирани.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0248-000086/27.06.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР – Враца, РУ
Бяла Слатина.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: