РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на трети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7597 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Л.Х. против Република България, представлявана от
Министерство на финансите, Народно събрание на Република България и Районен съд
– гр. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ във връзка
с чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз.
Ищецът Л.Х. твърди, че на 08.06.2016
г. при преминаване на митнически пункт Калотина не декларирал сумата от 37635
евро с левова равностойност 73607,66 лева, 152000 форинта с левова
равностойност на 985,71 лева и 5 турски лири с левова равностойност 2,98
лева. Твърди, че на 10.06.2016 г.
Районен съд – С. е одобрил споразумение с което наред с наказанието 6 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с тригодишен изпитателен
срок, на основание чл. 251, ал. 2 от НК е постановено недекларираната сума в
общ размер на 74569,35 лева, от които 37635 евро, 152 000 форинта и 5 турски
лири да бъде отнета в полза на държавата. Сочи, че нормата на чл. 251, ал. 2 НК
е в противоречие с правото на Европейския съюз- чл. 4, пар. 2 на Регламент (ЕО)
№ 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, който допускал
парите, които не са декларирани, да бъдат единствено задържани, но не и отнети,
както и че била в противоречие с чл. 9, пар. 1 от същия регламент, предвиждащ,
че определените от държавите-членки санкции следва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Тъй като българското законодателство не било съобразено
с европейското в тази област счита, че са нанесени вреди, които съизмеряват с
левовата равностойност на отнетата им сума.
Моли ответниците да бъдат
осъдени солидарно за заплатят исковите суми, представляващи обезщетение за
претърпяната от него имуществена вреда, ведно със законната лихва от 10.06.2016
г. – датата на отнемането на сумите до окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Народно събрание
поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като
отговорността му не може да бъде ангажирана по реда на ЗОДОВ, тъй като в
предметния обхват на този закон не е предвидена отговорност за държавата от
вреди причинени от законодателен орган в резултат от нарушение на правото на
Европейския съюз. Доколкото разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК била приета от
37-то Народно събрание, а е изменена от 43 -то Народно събрание. Освен това,
поддържа, че компетентен да се произнесе по съответствието на законите с
общопризнатите норми на международното право и международните договори е
Конституционният съд. Оспорва твърдението на ищеца, че наказателната процедура
за отстраняване на противоречието на норма с правото на ЕС е основание за
ангажиране на отговорността на Народното събрание. Посочва, че дори да е
допусната грешка са предвидени достатъчно гаранции тя да не възпроизведе ефекта
си върху конкретни правоотношения. Поддържа, че дори да са настъпили вреди, то
те произтичат пряко от съдебния акт. Моли производството по делото да бъде
прекратено по отношение на ответника Народно събрание или да бъде отхвърлен
предявения иск. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на исковата молба
ответникът Районен съд – гр. С. оспорва предявения иск като поддържа, че
несъвместимостта на мярката, предвидена н чл. 251 от НК не следва от относимата практика на Съда на
ЕС. Поддържа, че не може да се приеме, че определението на РС – С. е
постановено при явно несъобразяване с практиката на Съда на EС, поради което не
е налице и достатъчно съществено нарушение на правото на съюза, което да вози
до ангажиране на имуществена отговорност на праворазвателния орган. Освен това,
посочва, че не може да се приеме, че съдът не се е съобразил с прюдициално
запитване, тъй като решението по него е постановено след постановяване на
процесното определение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът Държавата чрез М.НА Ф.оспорва
предявения иск. Поддържа, че държавата не е пасивно легитимирана да отговоря
чрез Министъра на финансите, тъй като ответник е органът, чиито длъжностни лица
с виновното си противоправно поведение или бездействие са причинили вреди на
граждани. В този смисъл, моли производството по делото да бъде прекратено по
отношение на Държавата чрез Министъра на финансите. На следващо място, твърди,
че не е налице нарушение на общностното право, което да обосновава
отговорността на държавата. Поддържа, че държавата е изпълнила задълженията си
произтичащи от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и Съвета
като е предвидила ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за пари в брой,
които се внасят или изнасят от Общността. Заявява, че фактическият състав на
отговорността на държавата предвижда нарушението да е достатъчно сериозно, като
сериозността зависи и от това в каква степен националният орган има право на
преценка, която зависи от политическия и икономически избор но поведение и е
проява на държавен суверенитет. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Определение № 134/10.06.20216 г.
по нохд № 392/2016 г. по описа на Районен съд гр. С. е одобрено споразумение,
по силата на което Л.Х. за виновен в това, че на 08.06.2016 г. около 10.20 часа
на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на Митнически пункт Калотина, при
влизане от Република Сърбия в Република
България не е изпълнил задължението за деклариране на парични средства,
пренасяни през границата на страната, която е външна за Европейски съюз, като е
нарушил разпродебите на Валутния закон – чл. 11а, ал. 1, във връзка и ал. 5 и
чл. 14 г, и на обнародван акт на М.НА Ф.– Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за
пренасянето през границата на страната на парични следства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.
10а от Валутния закон, чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2 и
стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно
не е декларирал сумата от 37635 евро с
левова равностойност на 73607,66 лева, 152000 унгарски форинта с левова
равностойност на 958,71 лева и 5 турски лири с левова равностойност 2,98 лева,
като общата сума на левовата равностойност е в размер на 74569,35 лева.
На основание чл. 251, ал. 2 от НК е
постановено отнемане в полза на държавата на сумата от 37635 евро с левова равностойност на 73607,66 лева,
152000 унгарски форинта с левова равностойност на 958,71 лева и 5 турски лири с
левова равностойност 2,98 лева, като общата сума на левовата равностойност е в
размер на 74569,35 лева, намиращи се на съхранение в сейф в Митница Столична.
Определението
е влязло в сила на 10.06.2016 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
В чл. 4, §3 от Договора за създаване
на Европейския съюз (ДЕС) е предвидено общо задължение за държавите членки да
вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнение
на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на
съюза. Принципът за извъндоговорна отговорност на
държавите членки (чл. 340, ал. 2 от ДЕС)- е възприет като присъщ на правната
система на ЕС за пръв път по делото F., като е
прието, че тя се реализира от националните съдилища. Възможността да бъде
ангажирана отговорността на държава - членка за вреди, причинени на
частноправни субекти за нарушение на правото на ЕС е последователно установена
в практиката на СЕС (Решение по дело Transportes Urbanos y Servicios Generales,
C 118/08, EU:C:2010:39, по дело F. и др., C 6/90 и C 9/90, Решение по дело
Brasserie du pêcheur и Factortame, C 46/93 и C 48/93 и Решение по дело
Danske Slagterier, C 445/06).
Разпоредбата на чл. 19, §1 от ДЕС предвижда,
че държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването
на ефективна правна защита в области, обхванати от правото на ЕС, което
означава, че споровете, които произтичат от приложението на правото на ЕС се
разрешават от националните съдилища. От този текст практиката на Съда на
Европейския съюз (СЕС) е извела специално задължение на държавата да отстрани
неправомерните последици от извършено нарушение на правото на ЕС. Отговорността
на държавата следва да се реализира при същите условия, както и отговорността
на ЕС за вреди по чл. 340 от Договорът за функциониране на Европейския съюз
(ДФЕС) – Решение на СЕС С-352/98. В този смисъл отговорността на държавата се
основава пряко на общностното право и правната квалификация не следва да се
определя съобразно националното право, ако такива норми не са изрично
предвидени. Задължението на държавата членка включва и задължението на
националните съдилища да разгледат всеки иск за обезщетение, основан на
твърдения за нарушено общностно право, независимо от това дали има създаден
специален процесуален ред за това.
С ЗИДЗОДОВ, обрн. ДВ, бр.
94/29.11.2019 г. в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е
създаден нов текст – чл. 2в, съгласно който когато вредите са причинени
от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се
разглеждат от съдилищата по реда АПК за вреди от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица при
или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите,
причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове, както и за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а в
останалите случаи по реда на ГПК, като ответникът по делата се определя по реда
на чл. 7 от ЗОДОВ. С оглед разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (бр. ДВ
94/2019 г.) е предвидено, че разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ се прилага за
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а
неприключитите производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи,
включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Искът е предявен на
27.07.2020 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ,
поради което и доколкото се твърдят вреди, настъпили от правораздавателен
орган, то правната квалификация на иска срещу Районен съд С. следва да бъде
определена по този закон.
Настоящият съдебен състав намира, че
искът, предявен срещу Народното събрание, макар и след влизане в сила на
разпоредбата на чл. 2 в от ЗОДОВ не попада изрично в приложното поле на този
закон. Това е така, доколкото се твърдят вреди, настъпили от дейността на
законодателен орган, а не такива от неизпълнение на задължения на органи на
изпълнителната власт или на правораздавателни органи. Разглеждането на този иск
следва да се основава на съществуващите към този момент процесуални норми и при
спазване на установените от практиката на СЕС принципи, като бъде осигурена
възможност за ефективни правни средства за защита - принцип на равностойност
– т.е. реализирането на съответното субективно право, предоставено от
правото на ЕС, да не бъде по-неблагоприятно в сравнение с правилата, по които
се реализира подобна претенция, основана на вътрешното право, принцип на
ефективност – реализирането на субективните права, не трябва да бъде
невъзможно или прекомерно трудно. Следователно по отношение на разглеждането на
предявения иск по отношение на Народното събрание следва да бъдат приложени
правилата относно исковете за обезщетение на вреди, причинени от действия и
бездействия на държавни и общински органи. Това приложение, обаче, не може да
бъде направено по аналогия, каквато е недопустима при процесуалните норми, а
следва да бъде в съответствие с принципа
на равностойност и ефективност, т.е. да се създадат същите условия, при които
се разглеждат исковете за вреди по вътрешното право и за тези за вреди
причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. С оглед наведените
твърдения в исковата молба и при действието на разпоредбата на чл. 203, ал. 1
от АПК в редакцията й към ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. приложимият
процесуален закон е ГПК, като с оглед прилагане на принципа на равностойност и ефективност
дължимата държавна такса следва да бъде определена при спазване на правилата,
предвидени в ЗОДОВ относно дължимата държавна такса и разноски (в този смисъл
Определение № 269 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 1867/2015 г. ВКС III ГО).
Пасивната процесуална легитимация
на ответниците следва да бъде определена при спазване на правилата, предвидени
в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, както и чл. 31, ал. 1 от ГПК. Твърденията,
изложени в исковата молба, свързани с нарушение на правото на Европейския съюз
са в няколко насоки – държавата, чрез Народното събрание не е съобразила националното законодателство така, че да не
противоречи на законодателството на ЕС, както и че Районен съд – С. е допуснал
прилагането на разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от НК и не е приложил чл. 9 от
Регламент № 1889/2005 г. на ЕП и Съвета относно контрола на парите в брой,
които се внасят и изнасят от Общността. Претендира се солидарно осъждане на
ответниците, като се обосновава прилагането на чл. 7 от ЗОДОВ относно пасивната
процесуална легитимация.
По иск за обезщетение за вреди от
нарушение на правото на ЕС материално-правно легитимирана да отговаря е
държавата – членка, извършила нарушението. Отговорността на държавата не зависи от това кой е органът, който е
извършил нарушението. То може да бъде извършено от административен,
правораздавателен или законодателен орган. Този принцип се прилага и когато
националният законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение на
задължение (решение Brasserie du pêcheur и Factortame, C 46/93 и C
48/93).
В постановените по реда на
чл.274, ал.3 ГПК, съответно чл.290 ГПК, определение № 541/17.12.2019 г. по ч.
гр. д. № 2980/2019 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 72/21.04.2020 г. по гр. д.
№ 2377/2019 г. на ВКС, IV г. о., е възприето разрешението, че : Отговорността
на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз може да бъде
реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е
допустимо – и чрез иск, предявен против причинилия увреждането неин орган, в
който случай последният има качеството на процесуален субституент; Когато
вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни
органи, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от
тях при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един
и същи правен субект – Държавата; Недопустимо
е предявяването на иск за обезщетение едновременно срещу държавата и срещу
нейния орган, който е причинил вредите, в едно и също производство, но
участието на държавата в гражданското съдопроизводство чрез съответния държавен
орган, от чиито актове и действия произтичат вредите, предмет на търсеното
обезщетение, е възможно и допустимо; В тази хипотеза държавата не става страна
по делото, но е обвързана от постановеното с участие на субституента й решение
като да е била страна. В мотивите към решението по т. д. № 2377/2019 г. на ВКС,
ІV г. о., е застъпено становище, че приемането на противоконституционен закон
от Народното събрание като законодателен орган на държавата и бездействието на
Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на такъв закон попада в обхвата на отговорност на
държавата по чл.7 КРБ и когато от това са произлезли вреди за частноправни
субекти, те могат да насочат иска си заплащане на обезщетение срещу Народното
събрание в качеството му на процесуален субституент на държавата /стига искът да не е съединен с иск за
обезщетение, предявен и срещу държавата/.
Въз основа на разпоредбата на чл.
2 в от ЗОДОВ и относимата съдебна практика следва да се приеме, че приложимият
процесуален ред е този по ЗОДОВ, т.е. Народното събрание на Република България
е надлежен ответник по иска, участващ в производството в качеството на
процесуален субституент на държавата (предвид твърденията в исковата молба, че
вредите, за които се претендира обезщетение, произтичат от приетия от Народното
събрание закон, противоречащ на Конституцията на РБ и на правото на ЕС, и от
бездействието на Народното събрание да уреди последиците от нарушението след
обявяването на закона за противоконституционен с решение на Конституционния съд
на РБ). В този смисъл и Определение № 199/26.04.2021 г. по т.д. № 50/2020 г. по
описа на ВКС, ІІ ТО.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.
1 от ГПК се предвижда, че държавата се представлява от министъра на финансите,
когато в закон не е предвидено друго. В конкретния случай, ЗОДОВ не може да се
прилага по аналогия, тъй като чл. 7 е процесуална норма, която посочва кои
органи отговарят по този закон в качеството им на процесуални субституенти на
държавата. При липсата на изрична законова регламентация на процесуална
субституция държавата се представлява от министъра на финансите, съобразно
правилото на чл. 31, ал. 1 от ГПК. Законовото представителство на държавата
изключва възможността тя да бъде представлявана и от процесуален субституент,
каквито са Народното събрание и Районен съд – гр. С.. Предявеният иск не може
да бъде разгледан едновременно по отношение на носителя на задължението –
държавата и по отношение на неговите процесуални субституенти – законодателен
орган или правораздавателен орган, извършил нарушението. (в този смисъл Решение
№ 71/06.04.2020 г. по гр.д. № 3804/2019 г. на ВКС, IV ГО). Предвид на
изложеното, процесуално легитимирани да отговарят по предявения иск е Народното
събрание и Районен съд – С., като иска срещу Държавата чрез М.НА Ф.следва да
бъдат върната на основание чл. 130 от ГПК и производството по отношение на този
ответник да бъде прекратено.
Основателността на предявения иск за
обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз е
предпоставена от наличието на няколко предпоставки – целта на нарушената правна
норма е да предостави права на частноправни субекти, нарушението да е
достатъчно съществено и да съществува причинна връзка между нарушението на
задължението на държавата и вредата, претърпяна от увреденото лице (Делото Frankovich срещу Република Италия). Съдът следва също така
при преценка на дължимостта на претендираното обезщетение да прецени дали нарушението
на явно, а то е явно, когато е нарушена ясна материалноправна разпоредба на
правото на ЕС (Решение С-224/01) или явно не е съобразена установената съдебна
практика на СЕС (С-168/15)
Не е спорно между страните, а и се
установява, че към 08.06.2016 г., когато ищецът е преминал границата на
Република България като не е изпълнил задължението си да декларира парична сума
над определен размер, е действала нормата на чл. 251, ал. 2 от Наказателния
кодекс, според която предметът на престъплението се отнема в полза на
държавата, а ако той липсва или е отчужден неговата равностойност. Посочената
разпоредба е в противоречие с разпоредбата на чл. 9 от Регламент ЕО 1889/2005
на Европейския парламент и на Съвета, в която е посочено, че всяка
държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението
за деклариране на пари в брой на стойност 10000 евро или повече при влизане или
излизане от Общността (чл. 3). Посочено е, че тези санкции трябва да са
ефективни, съразмерни и възпиращи. Във връзка с установяване на
несъответствието на нормата на чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс и
разпоредбата на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. е постановено
определение по преюдициално запитване до СЕС по дела С-335/18 и С-336/18, че
разпоредбите на чл. 4, §2 и чл. 9, §1
следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна
уредба като разглежданата в главните производства (сходни с настоящия казус) като санкция освен лишаване от свобода или
глоба в размер на 1/5 от недекларираната сума, да се предвижда и отнемане в
полза на държавата и недекларираната сума. СЕС приема, че посочената мярка –
отнемане в полза на държавата на недекларираната сума не изглежда съразмерна
предвид естеството на съответното нарушение и надхвърля границите на необходимото,
за да гарантира изпълнението на посоченото задължение и да осигури
осъществяването на преследваните от регламента цели, поради което надхвърля и
границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за
деклариране. СЕС приема, че отнемането в полза на държавата на недекларираната
сума не може да се разглежда и като мярка за задържане по смисъла на чл. 4, §2
от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. Тълкуването, направено от СЕС е задължително
за всички национални съдилища, включително и за настоящия съдебен състав.
Следователно установява се, че разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от Наказателния
кодекс противоречи на общностното право.
На първо място, нарушение е
извършено от законодателния орган на Република България чрез бездействие – не е
отменена нормата, противоречаща на разпоредбите на чл. 9, §1 от Регламент (ЕО)
№ 1889/2005 г. и при определяне на подходящите санкции и мерки по смисъла на
приложимия регламент не е приела такива,
които са съобразени с принципа на ефективност и съразмерност. Нарушението е
продължило до отмяната на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, обн. ДВ, бр.
83/2019 г. Извършеното нарушение на законодателния орган може да бъде предмет
на иск за обезщетение за вреди, причинени на частноправни субекти (Решение по
дело Brasserie du pecheur и Factortame С-46/93 и С-48/93 EU:C:1996:79). В
посоченото решение се посочва, че при ангажиране на отговорността за вреди държавата
се разглежда като единен субект, независимо дали нарушението е осъществено от
орган на изпълнителната, законодателната или съдебната власт.
На следващо място, нарушение е
извършено и от правораздавателен орган, действащ като окончателна инстанция –
Районен съд – С.. Нарушението се изразява в неприлагане на общностна норма с
предимство пред нормата на чл. 251, ал. 2 от НК, както и в това, че не е
отправено прюдициално запитване до СЕС, при изпълнение на задължение по чл. 267
§3 от ДФЕС или несъобразяване на практиката на СЕС (Решение по дело Chmielewski
C-255/2014 EU:C2015:475).
Не е спорно между страните, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че с Определение от 10.06.2016
г. по нохд № 392/2016 г.по описа на Районен съд – гр. С. на основание 251, ал.
2 от НК (отм.) от ищеца е отнета сумата от 37635 евро с левова равностойност на 73607,66 лева,
152000 унгарски форинта с левова равностойност на 958,71 лева и 5 турски лири с
левова равностойност 2,98 лева, като общата сума на левовата равностойност е в
размер на 74569,35 лева. Това е и размерът на вредата, която му е причинена.
Налице е и причинна връзка между бездействието на законодателния и
правораздавателния орган и вредата в установения размер.
Предвид на изложеното, предявеният
иск срещу Народно събрание на Република България и Районен съд – гр. С. е
основателен.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.
4, §3 от Договор за Европейския съюз НАРОДНО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, пл. Народно събрание № 2 и РАЙОНЕН СЪД – ГР. С., гр. С., ул.
Съединение № 1 солидарно да заплатят на Л.
Х. (L. H.), гражданин на Република Турция, роден на *** г. с настоящ адрес в
Република Унгария, гр. Будапеща, кв. Втори Керулет, ул. „*******сумите от 37635
евро с левова равностойност на 73607,66 лева, 152000 унгарски форинта с левова равностойност на 958,71 лева и 5 турски лири с левова равностойност
2,98 лева, като общата сума на левовата
равностойност е в размер на 74569,35 лева, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз,
изразяващо се в неотмяна на разпоредбата от чл. 251, ал. 2 от Наказателния
кодекс към 10.06.2016 г. от законодателния орган – Народно събрание и
неприлагане от Районен съд – гр. С. на чл. 9, §1 и чл. 4, §2 от Регламент (ЕО)
№ 1889/2005 г. на ЕП и ЕС при постановяване на окончателен съдебен акт по нохд
№ 392/2016 г. по описа на Районен съд – гр. С., ведно със законната лихва от
датата на нарушението – 10.06.2016 г. до окончателното й плащане.
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК
предявения от Л. Х. (L. Н.), гражданин на Република Турция,
роден на *** г. с настоящ адрес в Република Унгария, гр. Будапеща, кв. Втори
Керулет, ул. „*******против ДЪРЖАВАТА
ЧРЕЗ М.НА Ф.иск с правно основание чл. 2 в от ЗОДОВ във връзка с чл. 4, §3
от Договор за Европейски съюз с искане да бъде осъден солидарно с Народно
събрание и Районен съд – гр. С. за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на сумите от 37635 евро с левова равностойност на 73607,66
лева, 152000 унгарски форинта с
левова равностойност на 958,71 лева и 5
турски лири с левова равностойност 2,98 лева, като общата сума на левовата равностойност е в размер на 74569,35 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз, изразяващо се в неотмяна на разпоредбата от чл.
251, ал. 2 от Наказателния кодекс към 10.06.2016 г. от законодателния орган –
Народно събрание и неприлагане от Районен съд – гр. С. на чл. 9, §1 и чл. 4, §2
от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на ЕП и ЕС при постановяване на окончателен
съдебен акт по нохд № 392/2016 г. по описа на Районен съд – гр. С. и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок, а в прекратителната част в едноседмичен срок с
частна жалба, от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен
съд.
СЪДИЯ: