№ 5
гр. Айтос , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20202110100622 по описа за 2020 година
Исковата претенция е за делба на наследствени имоти, подадена чрез адв. А.Д.
от АК-Бургас в качеството на пълномощник на С. Р. Ш. с ЕГН **********, Н. Ш. Н. с
ЕГН **********, Ш.Ш. К. с ЕГН **********, Ю. Ш. Н. с ЕГН **********, С. Ш. Р. с
ЕГН**********, Б. Ш. Р. с ЕГН **********, Ф. Ш. Р. с ЕГН **********, Ю. Б. Ш. с
ЕГН **********, Ш. М. Ш. с ЕГН **********, Ш. М. Ш. с ЕГН **********, Б. М. К. с
ЕГН **********, А. М. Ш. с ЕГН ********** и С. Г. А. с ЕГН **********, като е
насочена срещу ответниците-съпрузи Х. Ш. Р. с ЕГН ********** и А. М. Р. с ЕГН
********** досежно съсобствени недвижими имоти, както следва: дворно място,
находящо се в с. П., ***, общ. Р., съставляващо УПИ I-78 в кв.45, с площ от 881 кв.м.,
по плана на същото село, при граници: юг-улица, изток-УПИ II-78, север-землище на с.
П. и запад-дере, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, състояща се от
приземен етаж със застроена площ от 32 кв.м. и жилищен етаж със застроена площ от
90 кв.м. Поддържа се, че описаните в исковата молба имоти са съсобствени по силата
на наследственото правоприемство, като оставени в наследство от общия наследодател
на страните Ш. и Ш. Р. Ш., починал на *** г. – съпруг на С. Р. Ш. и баща /дядо на
останалите страни по делото.
С отговора на ответниците-съпрузи Х. Ш. Р. с ЕГН ********** и А. М. Р. с ЕГН
********** се оспорва съсобствеността по отношение на масивната жилищна сграда,
като се твърди, че същата е придобита от ответниците-съпрузи въз основа на изтекло в
тяхна полза давностно владение, за което се легитимират с нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 44, том втори, рег. № 935, дело № 88 от 20.02.2019 г.
на нотариус Г.Г. с рег. № 557 на НК. Освен това се твърди, че делбата следва да се
проведе между наследниците на Р. М. М. – баща на ищцата С. Р. Ш. с ЕГН
**********, а не между наследниците на Ш. Р. Ш., починал на *** г.
С оглед представените доказателства за собственост на Р. М. М. – баща на
ищцата С. Р. Ш. с ЕГН **********, с определение № 530 от 04.11.2020 г. /л.71-72/ като
ответници по иска за делба от първоначалния състав на съда са конституирани
останалите наследници на Р. М. М.– Ф. А. Х. с ЕГН **********, Д. А. Е. с ЕГН
1
**********, А. А. Б. с ЕГН **********, Р. А. Б. с ЕГН **********.
Предявената искова претенция е с правно основание по чл.34 от ЗС. Следва
изрично да се отбележи от съда, че по отношение вида и броя на предявените
искови претенции, исковата молба е оставена без движение след нейното постъпване,
като изрично е конкретизирано и уточнено с писмена молба с вх. № 4547 от
27.10.2020 г. на л.60-61 по делото от ищцовата страна, че исковата претенция е за
делба на посочените имоти /т.4 от молбата/ и не е предявяван установителен иск за
собственост по отношение на тях – изрично са развити конкретни доводи в тази посока
в т.5 и т.6 от молбата. В първото съдебно заседание на 12.03.2021 г. от ищцовата
страна отново изрично се заявява и конкретизира, че е предявен иск за делба на
посочените в исковата молба имоти. С оглед на това съдът намира, че следва да се
произнесе единствено и само по предявения иск за делба, с който е сезиран надлежно
чрез исковата молба и направените от ищцовата страна изрични уточнения.
Постъпилата от ищцовата страна молба с вх. № 135 от 12.03.2021 г. е депозирана след
приключване на съдебното заседание от 12.03.2021 г., т.е. извън срока за предявяване
на други различни от вече направените уточнения и конкретизация на исковата
претенция.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 99,
том втори, дело № 593/1975 г., с който Р. М. М. е признат за собственик по давност на
недвижим имот в т.2: празно дворно място, представляващо самостоятелен парцел I-78
в кв.45 по плана с. П..
От представеното удостоверение за наследници на Р. М. М. е видно, че
последният е починал на 31.05.1980 г. и ищцата С. Р. Ш. е негова дъщеря. Освен нея
има и други наследници: съпругата му Х. И. М., починала на ***1 г. и дъщеря му Б. Р.
Н., починала на *** г. и оставила като свои наследници децата си Ф. А. Х., Д. А. Е., А.
А. Б. и Р. А. Б..
Ищцата С. Р. Ш. е преживялата съпруга на Ш. Р. Ш., починал на *** г. От брака
си имат общо девет деца – Н. Ш. Н., Ш.Ш. К., Ю. Ш. Н., С. Ш. Р., Б. Ш. Р., Ф. Ш. Р., Х.
Ш. Р., М. Ш.Ш., починал на *** г., оставил като наследници съпругата си Ю. Б. Ш. и
децата си Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., Б. М. К., А. М. Ш., както и Г. Ш. Р., починал на *** г.,
оставил като наследник дъщеря си С. Г. А.. Освен Х. Ш. Р., който е ответник по иска за
делба със съпругата си А. М. Р., всички останали са конституирани като ищци по
първоначалната искова молба.
През 2019 г. ответниците-съпрузи Х. Ш. Р. и А. М. Р. се снабдяват с нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 44, том втори, рег. № 935, дело № 88 от
20.02.2019 г. на нотариус Г.Г. с рег. № 557 на НК – масивна жилищна сграда, състояща
се от приземен етаж със застроена площ от 32 кв.м. и жилищен етаж със застроена
площ от 90 кв.м., построени в западната част на дворно място с площ от 881 кв.м.,
представляващо УПИ I-78 в кв.45 по плана с. П..
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани както от
ищцовата страна, така и от ответната страна, като се установява безпротиворечиво, че
ищцата С. Р. Ш. и нейния съпруг Ш. Р. Ш. са получили мястото от бащата на ищцата.
Настанили се в него, като построили къща и отгледали в нея децата си. Живели и
стопанисвали имота заедно повече от 40 години до смъртта на Ш. Р. Ш.. В имота след
2
смъртта на Ш. Р. Ш. останали да живеят съпругата му С. Р. Ш., дъщеря им Ф. Ш. Р. и
нейното семейство и сина им Х. Ш. Р. и неговото семейство. От обясненията, дадени в
съдебно заседание от ответницата А. М. Р. – съпруга на Х. Ш. Р., става ясно, че самата
къща е общо жилище, като в две от стаите вече 12 години живее семейството на Х. Ш.
Р., а останалата част от къщата се обитава от преживялата съпруга С. Р. Ш. и дъщеря й
Ф. Ш. Р. с нейното семейство.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Исковата претенция за делба е с предмет недвижим имот - дворно място със
сградата, построена в него, останали в наследство от Ш. Р. Ш., починал на *** г.
Придобивното основание, описано още в първоначалната искова молба и поддържано в
хода на производството, е изтекла в полза съпрузите С. Р. Ш. и Ш. Р. Ш., починал на
*** г., давност по време на брака им относно сънаследствено на ищцата С. Р. Ш.
дворно място, останало от нейния баща Р. М. М., признат за собственик през 1975 г. и
починал през 1980 г. и къщата, която съпрузите С. Р. Ш. и Ш. Р. Ш. построили заедно в
дворното място със собствени средства и личен труд.
Относно дворното място: От събраните по делото доказателства се установява
безпротиворечиво, че дворното място е било собственост на бащата на ищцата С. Р.
Ш., за което от ищците е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот
по давност № 99, том втори, дело № 593/1975 г., с който Р. М. М. е признат за
собственик по давност на недвижим имот: празно дворно място, представляващо
самостоятелен парцел I-78 в кв.45 по плана с. П.. Този нотариален акт е издаден при
действието на СК от 1968 г. по време на брака му със съпругата му Х. И. М., починала
на ***1 г., поради което следва да се приеме, че имотът е придобит в режим на СИО
между тях и след смъртта на Р. М. М. през 1980 г. квотите са разпределени между
неговите наследници по силата на правилото на чл.14, ал.7 от СК от 1968 г., съгласно
което когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не
получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество или както следва:
1/2 идеална част за преживялата съпруга Х. И. М. от прекратената СИО и 1/2 идеална
част за двете му деца, от които 1/4 идеална част за ищцата С. Р. Ш. и 1/4 идеална част
за другата му дъщеря Б. Р. Н., починала на *** г.
Както се посочи по-горе Р. М. М. е починал през 1980 г., а от свидетелските
показания се установява безпротиворечиво, че в това дворно място останала да живее
дъщеря му - ищцата С. Р. Ш., която се настанила в него заедно със съпруга си Ш. Р.
Ш.. В имота двамата съпрузи построили къща и отгледали децата си, стопанисвайки го
заедно до смъртта на съпруга Ш. Р. Ш. през 1996 г., като никой от другите наследници
на Р. М. М. - съпругата му Х. И. М., починала на ***1 г. и другата му дъщеря Б. Р. Н.,
починала на *** г., не е заявявал претенции към имота. В исковата молба ищцата С. Р.
Ш. се позовава на давност, която е текла по време на брака й с нейния съпруг Ш. Р. Ш.,
като очевидно това е станало при действието на СК от 1968 г. и 1985 г. Анализът на
посочените фактически данни обосновава извод, че двамата съпрузи спокойно и явно
са владели сънаследствения на ищцата С. Р. Ш. имот повече от 10 години,
построявайки в него къща, в която отгледали децата си, без наличие на претенции от
страна на останалите наследници на Р. М. М. – съпругата му Х. И. М., починала на
***1 г. и дъщеря му Б. Р. Н., починала на *** г. С оглед наличните писмени данни за
възникването на собствеността в полза на Р. М. М. през 1975 г. и последвалата негова
смърт през 1980 г., то очевидно владението от страна на съпрузите С. Р. Ш. и Ш. Р. Ш.
е установено не по-рано от 1975 г. – 1980 г., като този период съвпада и с данните по
3
свидетелските показания относно началото на владението от съпрузите. Към 1980 г.,
когато починал Р. М. М., в полза на съпрузите все още не е бил изтекъл изискуемия 10
годишен срок по чл.79 от ЗС, поради което С. Р. Ш. е станала собственик по
наследство от своя баща на 1/4 идеална част от дворното място. Останалите 3/4
идеални части са продължили да се владеят съвместно от съпрузите и след изтичане на
съответния срок много преди смъртта на Ш. Р. Ш. през 1996 г., са придобити в режим
на СИО от двамата съпрузи. Това е така, тъй като няма данни останалите наследници
на Р. М. М. - съпругата му Х. И. М., починала на ***1 г. и другата му дъщеря Б. Р. Н.,
починала на *** г., да са предявили претенции за тях въпреки явно предприетите
действия по завладяване на имота от съпрузите, които построили къща в имота и
отгледали децата си в него, владеейки го непрекъснато повече от 10 години и считайки
го за свой, манифестирайки явно собственическото си отношение към него. Тук
приложение намират и разясненията, дадени в т.2 от ПП-8-80-ВС и задължителната
съдебна практика относно давността в полза на съпрузите - когато давността е текла по
време на брака на съпрузите при действието на СК от 1968 г. /същото важи и за СК от
1985 г./, имотът става имуществена общност на съпрузите, като при завладяване на
сънаследствен на единия съпруг имот, неговата наследствена част си остава
индивидуална собственост – спрямо нея другият съпруг не придобива права на
давност. Ето защо след смъртта на съпруга си Ш. Р. Ш. през 1996 г. ищцата С. Р. Ш. е
придобила общо 53/80 идеални части, както следва: 1/4 идеална част /равно на 20/80
идеални части/ по наследство от нейния баща Р. М. М., половината от придобитите в
режим на СИО 3/4 идеални части, т.е. 3/8 идеални части /равно на 30/80 идеални
части/ с прекратяване на СИО след смъртта на съпруга й Ш. Р. Ш. през 1996 г. и 3/80
идеални части от останалите по наследство от съпруга й Ш. Р. Ш. 3/8 идеални части
на нея и деветте им деца, доколкото при действието на СК от 1985 г. съпругата
наследява част равна на всяко от децата. Следователно ищцата С. Р. Ш. има общо 53/80
идеални части от дворното място. От останалите от баща им Ш. Р. Ш. 3/8 идеални
части всяко от деветте деца е получило дял равен на този на майка си, т.е. по 3/80
идеални части за всяко от децата /и в последствие за наследниците на М. Ш.Ш.,
починал на *** г., и Г. Ш. Р., починал на *** г., /, както следва:
3/80 идеални части за Н. Ш. Н.,
3/80 идеални части за Ш.Ш. К.,
3/80 идеални части за Ю. Ш. Н.,
3/80 идеални части за С. Ш. Р.,
3/80 идеални части за Б. Ш. Р.,
3/80 идеални части за Ф. Ш. Р.,
3/80 идеални части за Х. Ш. Р.,
3/80 идеални части за М. Ш.Ш., починал на *** г., оставил като наследници съпругата
си Ю. Б. Ш. и децата си Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., Б. М. К., А. М. Ш.,
както и 3/80 за идеални части Г. Ш. Р., починал на *** г., оставил като наследник
дъщеря си С. Г. А..
Неоснователно е възражението в отговора по исковата молба, че ищцата С.
Р. Ш. е продала част от дворното място с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 190, том четвърти, рег. № 4012, дело № 594/2016 г. Последният е
4
приложен по делото на л.54 и е видно, че не касае процесния УПИ I-78, а друг имот -
УПИ II-78.
Относно сградата, построена в дворното място: Установи се от събраните
доказателства, че съпрузите С. Р. Ш. и Ш. Р. Ш., починал на *** г., са построили в
дворното място със собствени средства и личен труд къщата, предмет на делбата, която
станала техен дом по време на брака им и в която отгледали децата. Няма категорични
данни кога е построена къщата, но очевидно това е станало в периода след като
двамата съпрузи са завладели сънаследствения имот през 1975 г. – 1980 г., доколкото в
нотариалния акт в полза на бащата на ищцата от 1975 г. дворното място е описано като
„празно дворно място“. Къщата следователно е построена с общи средства на двамата
съпрузи и придобита от двамата съпрузи в режим на СИО въз основа на изтекла по
време на брака им давност за периода от построяването й от двамата съпрузи през 1975
г. – 1980 г. до смъртта на наследодателя на страните Ш. Р. Ш., починал на *** г.
Построеното принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на СИО, независимо от
квотите в парцела, доколкото съдебната практика е категорична, че дори построеното в
дворно място, лична собственост на единия на съпрузите, ако е построено с общи
средства на двамата съпрузи, то принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на
СИО. Ето защо следва да се приеме, че със смъртта на наследодателя Ш. Р. Ш.
собствеността върху придобитата в режим на СИО сграда е прекратена при равни
квоти – 1/2 идеална част за съпругата С. Р. Ш. и 1/2 идеална част за наследниците на
Ш. Р. Ш. – преживялата съпруга С. Р. Ш. и техните девет деца. Следователно Сабрие е
станала собственик на общо 11/20 идеални части от сградата – 1/2 от прекратената
СИО и 1/20 по наследство от съпруга си Ш. Р. Ш.. Всяко от децата е получило по
наследствено правоприемство от баща си Ш. Р. Ш. дял равен на този на майка си, т.е.
по 1/20 идеални части, както следва:
1/20 идеални части за Н. Ш. Н.,
1/20 идеални части за Ш.Ш. К.,
1/20 идеални части за Ю. Ш. Н.,
1/20 идеални части за С. Ш. Р.,
1/20 идеални части за Б. Ш. Р.,
1/20 идеални части за Ф. Ш. Р.,
1/20 идеални части за Х. Ш. Р.,
1/20 идеални части за М. Ш.Ш., починал на *** г., оставил като наследници съпругата
си Ю. Б. Ш. и децата си Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., Б. М. К., А. М. Ш.,
както и 1/20 идеални части за Г. Ш. Р., починал на *** г., оставил като наследник
дъщеря си С. Г. А..
Възражението за давност, изтекла по отношение на построената в дворното
място къща в полза на ответниците-съпрузи Х. Ш. Р. и А. М. Р., е неоснователно.
Освен субективен елемент, давността предполага самостоятелно владение върху имота
за период от 10 години, а от събраните доказателства безпротиворечиво се установява,
че ответниците-съпрузи са обитавали две стаи от къщата. В останалата част са живели
ищците С. Р. Ш. и Ф. Ш. Р. със семейството си, което изключва осъществяване на
фактическия състав на давността в полза на ответниците-съпрузи. Владението може да
5
се осъществява лично или чрез другиго, но няма категорични доказателства и за
втората хипотеза, т.е. живеещите в къщата ищци да са се превърнали в държатели на
идеалните си части в полза на съпрузите-ответници само въз основа на заявеното от
водените от тях свидетели, че в годините ищцата С. Р. Ш. е заявявала, че „къщата е на
Х.“. Действително в нотариалното производство през 2019 г. като свидетели в полза на
ответниците-съпрузи са се явили двама от наследниците – С. Р. Ш. и Н. Ш. Н., но само
година по-късно същите са предявили иска за делба, оспорвайки нотариалния акт за
давностно владение, издаден в полза на ответниците-съпрузи. Следователно дори да са
имали някакво намерение да облагоделстват ответниците-съпрузи, доколкото се се
явили пред нотариус, за да свидетелстват в тяхна полза, очевидно не тези правни
последици са целели с изявлението си, че „къщата е на Х.“. Какви са били истинските
договорки между страните не става ясно по делото, но те не са облечени по
законоустановения ред прим. чрез нотариален акт за дарение или покупко-продажба, а
само поради факта, че двама от сънаследниците са се явили пред нотариус през 2019 г.,
не може да се направи извод в полза на ответниците-съпрузи при положение, че
същите тези двама сънаследници през 2020 г. са предявили иск за делба, оспорвайки
издадения в полза на ответниците-съпрузи нотариален акт за давностно владение и
доказателствата по делото категорично оборват твърдението на ответниците-съпрузи,
че са установили самостоятелно, спокойно и явно владение върху имота,
противопоставяйки го на останалите сънаследници в годините до снабдяване с
нотариален акт през 2019 г. и след това. Нито са предприели действия по
освобождаване на имота от останалите сънаследници, нито са извършили други
действия, с които да обективират собственическото си отношение. Правели са ремонти,
но както става ясно от обясненията на ответницата в съдебно заседание такива ремонти
са правени и от останалите сънаследници, живущи в имота, като самите ремонтни
действия следва да се разглеждат в контекста на нормалното ползване и служене на
вещта от тях, а не като проява на собственическо отношение. За останалите
наследници извън горепосочените двама няма изобщо събрани доказателства – тяхното
отношение досежно сънаследствената къща е повече от очевидно с предявяване на
иска за делба почти незабавно след снабдяване на ответниците с нотариален акт за
давностно владение. Ето защо делбата не следва да се допуска по отношение на А. М.
Р. и нотариалният акт, издаден в полза на ответниците-съпрузи, следва да се отмени
над частта от 1/20 идеални части, припадаща се по наследство от къщата на Х. Ш. Р..
Относно конституираните като ответници по иска за делба от
първоначалния състав на съда останали наследници на Р. М. М. с определение №
530 от 04.11.2020 г. /л.71-72/ – Ф. А. Х. с ЕГН **********, Д. А. Е. с ЕГН
**********, А. А. Б. с ЕГН **********, Р. А. Б. с ЕГН **********: Анализът на
обсъдените по-горе доказателства изключват собственически права в полза на същите,
доколкото се установи, че преди повече от 30 години имотите са придобити от ищцата
С. Р. Ш. и нейния съпруг Ш. Р. Ш. поради изтекла в тяхна полза давност, като след
смъртта на последния на *** г., са станали съсобствени между ищците по иска за делба
и ответника Х. Ш. Р. при горепосочените квоти. Въпреки конституирането им по
делото видно е, че от същите не е постъпил отговор и не са заявени собственически
претенции в делбеното производство, което също е индиция за липсата на
собственическо отношение към имотите, предмет на делбата. Молба е подадена
единствено от Д. А. Е. – л.181 от делото, като в нея заявява същото – че като
наследници на Р. М. М. нямат и не са имали собственическо отношение към делбените
имоти и иска за делба спрямо тях следва да бъде отхвърлен. Ето защо делба по
отношение на наследниците на Р. М. М. не следва да се допуска.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между С. Р. Ш. с ЕГН
**********, Н. Ш. Н. с ЕГН **********, Ш.Ш. К. с ЕГН **********, Ю. Ш. Н. с ЕГН
**********, С. Ш. Р. с ЕГН**********, Б. Ш. Р. с ЕГН **********, Ф. Ш. Р. с ЕГН
**********, Х. Ш. Р. с ЕГН **********, Ю. Б. Ш. с ЕГН **********, Ш. М. Ш. с ЕГН
**********, Ш. М. Ш. с ЕГН **********, Б. М. К. с ЕГН **********, А. М. Ш. с ЕГН
********** и С. Г. А. с ЕГН **********, досежно съсобствени недвижими имоти,
както следва: дворно място, находящо се в с. П., общ. Р., съставляващо УПИ I-78 в
кв.45, с площ от 881 кв.м., по плана на същото село, при граници: юг-улица, изток-
УПИ II-78, север-землище на с. П. и запад-дере, ведно с построената в имота масивна
жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена площ от 32 кв.м. и
жилищен етаж със застроена площ от 90 кв.м., при квоти, както следва:
по отношение на дворно място, находящо се в с. П., общ. Р., съставляващо
УПИ I-78 в кв.45, с площ от 881 кв.м., по плана на същото село:
53/80 идеални части за С. Р. Ш.,
3/80 идеални части за Н. Ш. Н.,
3/80 идеални части за Ш.Ш. К.,
3/80 идеални части за Ю. Ш. Н.,
3/80 идеални части за С. Ш. Р.,
3/80 идеални части за Б. Ш. Р.,
3/80 идеални части за Ф. Ш. Р.,
3/80 идеални части за Х. Ш. Р.,
общо 3/80 идеални части за наследниците на М. Ш.Ш., починал на *** г. - Ю. Б.
Ш., Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., Б. М. К. и А. М. Ш. /по 3/400 идеални части за всеки от тях в
отношенията между тях/,
както и 3/80 идеални части за наследниците на Г. Ш. Р., починал на *** г. - С. Г.
А..
по отношение на масивната жилищна сграда, построена в гореописаното
дворно място:
11/20 идеални части за С. Р. Ш.,
1/20 идеални части за Н. Ш. Н.,
1/20 идеални части за Ш.Ш. К.,
1/20 идеални части за Ю. Ш. Н.,
1/20 идеални части за С. Ш. Р.,
1/20 идеални части за Б. Ш. Р.,
1/20 идеални части за Ф. Ш. Р.,
7
1/20 идеални части за Х. Ш. Р.,
общо 1/20 идеални части за наследниците на М. Ш.Ш., починал на *** г. - Ю. Б.
Ш., Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., Б. М. К. и А. М. Ш. /по 1/100 идеални части за всеки от тях в
отношенията между тях/,
както и 1/20 идеални части за наследниците на Г. Ш. Р., починал на *** г. - С. Г.
А..
НЕ ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение на А. М. Р. с ЕГН
**********, както и по отношение на конституираните като ответници с определение
№ 530 от 04.11.2020 г. /л.71-72/ Ф. А. Х. с ЕГН **********, Д. А. Е. с ЕГН **********,
А. А. Б. с ЕГН **********, Р. А. Б. с ЕГН **********.
ОТМЕНЯ за размера над 1/20 идеални части нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 44, том втори, рег. № 935, дело № 88 от 20.02.2019 г. на нотариус
Г.Г. с рег. № 557 на НК, издаден в полза на Х. Ш. Р. с ЕГН ********** и А. М. Р. с
ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба през Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8