Р Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
София, ………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в открито
заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Вихра Попхристова, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 381/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от защитата на обв. В.М.М.
срещу решение от 23.04.2019 г. на СРС, НО, 12-ти състав по НАХД № 1255/2018 г.,
с което обвиняемият В.М. е признат за виновен в това, че в периода от 3.04.2012
г. до 3.05.2012 г., в качеството си на управител и представител на „Е.Б.“ ЕООД
с ЕИК № *****, след като на 3.04.2012 г. посоченото дружество изпаднало в
неплатежоспособност, не е поискал от Софийски градски съд, Търговско отделение,
да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, поради което и на основания чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр.
чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
несъответствие на решението с доказателствата по делото. Предлага се решението
да бъде отменено.
В съдебно заседание на
въззивната инстанция обвиняемият В.М. поддържа жалбата си. Допълнително излага
и доводи, че между управляваното от него дружество и снабдилото се с
изпълнителен лист друго търговско дружества са съществували различни спорни
отношения.
Представителят на СГП
счита, че въззивната жалба е основателна, тъй като е изтекла давността за
наказателно преследване по повдигнатото срещу обвиняемия обвинение.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка
на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери
за установено следното:
С оглед изложените от защитата на подсъдимия доводи във въззивната жалба, поддържани и в хода на първоинстанцинното
производство, наказателното производство да бъде
прекратено,
въззивният съдебен състав намира, че е изтекла предвидената в закона давност за
наказателно преследване по повдигнатото обвинение.
Съдебното производство по
настоящето дело е образувано по внесено
в СРС предложение за прилагане на чл. 78а от НК по отношение на обв. В.М.М.,
срещу когото досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 227б, ал.
2, вр. ал. 1 от НК – за това, че в периода от 3.04.2012 г. до 3.05.2012 г., в
качеството си на управител и представител на „Е.Б.“ ЕООД с ЕИК № *****, след
като на 3.04.2012 г. посоченото дружество изпаднало в неплатежоспособност, не е
поискал от Софийски градски съд, Търговско отделение, да открие производство по
несъстоятелност.
За престъплението, за което по досъдебното
производство В.М. е бил привлечен като обвиняем, предвидено наказание лишаване
от свобода за срок до три години. Предвидената в разпоредбите на чл. 81, ал. 3,
вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК абсолютна давност за наказателно преследване,
съобразно предвиденото за престъплението наказание, е седем години и половина.
За начален момент, от който е започнал да тече давностния срод, следва да се
приеме датата 3.05.2012 г., когато е изтекъл установения в чл. 227б, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК срок за заявяване пред търговския съд на неплатежоспособността и
предявяване на искане за откриване на производство по несъстоятелност. С
изтичането на посочения срок са били осъществени всички признаци на
инкриминираното деяние, поради което е същото се е явявало довършено, считано
от 3.05.2012 г. Настоящият съдебен състав не споделя тезата, че осъществяването
на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК трае непрекъснато във времето,
доколкото тази теза не съответства на изискванията за правна сигурност –
възприемането й би предпоставило възможност безсрочно и произволно да бъдат
наказателно преследвани лица, които в конкретен период от време е следвало да
осъществят предписано им от закона действие.
По настоящето дело абсолютната давност за
наказателно преследване е изтекла на 3.11.2019 г. – в периода между постановяване
на първоинстанционната присъда и изпращането на делото във въззивната инстанция
по подадената срещу решението въззивна жалба. Липсата на съгласие от обвиняемия
М., въпреки изтеклата давност, наказателното производство да продължи и
изричното заявление на неговия защитник да бъде приложен закона за давността, изразено
във въззивната жалба, налагат въззивният съдебен състав по реда на чл. 334, т. 4,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени първоинстанционното решение и да
прекрати наказателното производство по делото.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 4 от НПК СГС, ІV въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 23.04.2019 г. на СРС,
НО, 12-ти състав по НАХД № 1255/2018 г.
И ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по делото.
РЕШЕНИЕТО Е ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПО КАСАЦИОНЕН РЕД В 15-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ ПРЕД ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.