№ 311
гр. Пловдив , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330201102 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2417841, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 ЗДвП на М.
А. Х. е наложена глоба в размер на 600,00 /шестотин/ лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е ангажирала писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 9802/ 26.02.2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив /л. 28/ и към датата на съдебното заседание
1
не е съставена и налична в администрацията разписка за надлежно връчване
на ЕФ, поради което и такава не може да се предостави на съда.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания Електронен фиш намери, че са налице основания за неговата
отмяна, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 30.11.2018 г. в 14:58 часа в гр.
Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до № 111, посока ул. „Георги Бенев“, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ ч, лек
автомобил с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на
водача, се движел с установена наказуема скорост от 92 км/ ч, тоест с
превишение на скоростта от 42 км/ч.
Видно от приложената по делото справка за регистрация на МПС
собственик на автомобила е санкционираното лице - М. А. Х..
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).
Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по - конкретно, за да е законосъобразно
2
използването на мобилно средство за видео контрол, следва да са налице
следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта - чл. 8
от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система;
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че
всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда не е спазено изискването на чл. 10, ал.1
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
В конкретния случай, видно от получения отговор от наказващия орган
Протокол по чл. 10 от Наредбата не е наличен, въпреки задължението за
съставяне на такъв. В аспект на гореизложеното следва да се отбележи, че
несъставянето на Протокол за използване на АТСС представлява особено
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно
трайната съдебна практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява използването на
АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Така изрично
Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че
са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. и
3
АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични
изисквания, а както е добре известно административно -наказателната
отговорност не може да почива на предположения.
Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена същественост на
допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така доколкото
заснемането на водачите на МПС с АТСС представлява аналога в
административно - наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е, че при този метод за събиране на доказателства се
нарушават основни конституционно закрепени права и свободи на
гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране
баланса между интереса на обществото от разкриване на извършените
престъпления/нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на
личната им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане
на тези доказателствени способи, всяко нарушение на което безусловно води
до процесуална негодност на извършеното заснемане.
В този смисъл е както практиката на ВАС - ТР 1/2014г., така и трайната
практика на ВКС и ЕСПЧ - Така Решение по делото на Асоциацията за
европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България, както
и решение по делото Горанова- Караенева срещу България.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване
на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.
3 ЗАНН има жалбоподателят. В тази връзка своевременно е направено искане
за присъждане на такива в размер на 100,00 лева, съставляващи адвокатско
възнаграждение. За доказване заплащането на същото по делото е представен
Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 02.02.2021 г. /л. 8/,
видно от които договореното адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло
4
и в брой. Съдът като прецени размера на претендираното възнаграждение
намира, че същото не е прекомерно, поради което възражението на
представителя на въззиваемата страна в обратна насока не се споделя. Ето
защо в полза на жалбоподателя ще следва да се присъдят сторените от него
разноски
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2417841, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 ЗДвП на М.
А. Х. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 600,00 /шестотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Х. ЕГН
********** сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5