№ 1115
гр. Русе, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520106214 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с материалноправно
основание на вземането - договор за цесия по чл.99 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД твърди, че на 13.05.2008 г. „Юробанк И Еф
Джи България” АД предоставило на ответника М. С. С. кредит по договор с №
FL401271 в размер на 17200 лева, която сума следвало да бъде изплатена на 120 броя
равни месечни вноски, с краен срок на погасяване на кредита 13.05.2018 г. и ГПР в
размер на 10,26 %. Длъжникът преустановил плащанията по кредита, като останало
непогасено задължение в размер на 18065,98 лева.
На 18.01.2016 г. „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк
И Еф Джи България” АД) сключило договор за цесия, с който прехвърлило на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД свои вземания, включително това срещу М. С. С.. Прехвърлителят
упълномощил „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, както и адвокатско дружество, да извършат
уведомяване на длъжника за извършената цесия от името на цедента. Уведомлението
било изпратено на адреса на М. С. С., посочен в договора за кредит, с писмо, което се
върнало с отбелязване „непотърсено“. Към настоящата искова молба също прилага
уведомление за цесия, което да се връчи на длъжника.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за сумата 3000 лева - главница и
лихва, дължими за периода 13.06.2016 г. - 13.05.2018 г. по ч.гр.дело № 2660/2019 г. на
РС-Русе, а за остатъка от задължението в размер на 15545,16 лева се снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4172/2022 г. на РС-Русе. Длъжникът подал
1
възражение за недължимост на вземането, във връзка с което е образувано настоящото
производство.
Предвид изложеното, „ЕОС Матрикс“ ЕООД моли да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че ответницата му дължи сумите:
15 065.98 лв. остатък от главница по договор за потребителски кредит №
FL401271/13.05.2008 г., ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. и 479.18 лв. лихва за
забава за периода 13.08.2019 г. – 04.08.2022 г. Претендира присъждане на направените
в двете производства разноски.
Ответницата М. С. С. депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове, както и съществуването на
договора за цесия. Прави възражение за погасяване на задължението по давност.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По приложеното ч.гр.д.№ 4172/2022 г. по описа на РС-Русе “Еос Матрикс”
ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение срещу М. С. С. за заплащане на сумата
15 065.98 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
FL401271/13.05.2008 г., ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до изплащане неа
вземането, 479.18 лв. мораторна лихва за периода 13.08.2019 г. – 04.08.2022 г., както и
310.90 лв. деловодни разноски.
Към настоящото дело е приложен самият договор за потребителски кредит,
сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД от една страна и М. С. от друга, с
който Банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
17200 лв. чрез превод на сумата по посочената банкова сметка на ответницата, за
извършването на който е приложено банково бордеро от 13.05.2008 г. Уговорен е
годишен процент на разходите по усвоения кредит от 10.26 % . Погасяването на
кредите следва да се извърши до 13.05.2018 г., на равни месечни вноски по 222.09 лв.
всяка, посочени в приложения погасителен план, включващи главница и
възнаградителна лихва /последната формирана от Базов лихвен процент -8,25 % +
надбавка 1,20 пункта/.
На 18.01.2016 г. между „Юробанк България“ АД като прехвърлител и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като приобретател е подписан договор за прехвърляне на вземания, с
който първият от тях прехвърля на втория търговец всички свои права върху вземания,
произтичащи от договори за заем между прехвърлителя и негови длъжници, включени
в Приложение 4 /Портфейл/. В представеното Приложение към потвърждение за
извършената цесия, на л.71 от делото фигурира и кредитът на ответницата, като е
посочено, че към 31.12.2015 г. общото й задължение възлиза на сумата 18 065.98 лв., от
които 16 130.61 лв. главница и 1935.27 лв. лихви.
За извършената цесия е приложено уведомление от 13.03.2019 г., изходящо от
2
„Еос Матрикс“ ЕООД като пълномощник на „Юробанк България“ АД, върнато от
адреса на ответницата като непотърсено.
Съгласно заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза,
неоспорено от страните, общият размер на доброволно постъпилите суми за
погасяване дълга на ответницата в периода 10.06.2008 г. – 23.09.2010 г. е 4 061.02 лв. С
тях е погасена главница от 1069.39 лв., договорна лихва – 2 978.08 лв. и лихва за забава
от 13,55 лв. В периода 20.07.2020 г. – 30.06.2022 г., вследствие предприети
изпълнителни действия по изп.дело № 478/2020 г. по описа на ЧСИ Милкана
Македонска, в полза на взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД са постъпили суми в общ
размер 4 178.31 лв., с които са погасени: разноски в размер на 765 лв., такси – 120 лв.,
лихви – 3 293.31 лв. Общият размер на неиздължената сума за главница към датата на
подаване на заявлението по приложеното заповедно производство /05.08.2022 г./ е
16 130.61 лв., от която присъдена по ч.гр.д.№ 2660/2019 г. по описа на РС-Русе в
размер на 1064.63 лв. и неприсъдена – 15 065.98 лв. /т.е. колкото се претендира и в
настоящото производство/. Според експерта лихвата за забава върху претендираната
главница за периода 13.08.2019 г. – 05.08.2019 г. е 4 034.33 лв. /а се претендира в доста
по-нисък размер от 479.18 лв./.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ вр.
чл.240 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника по същото в едномесечния срок
от уведомяването на заявителя за подадено от длъжника възражение.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че на 13.05.2008 г. в
между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответницата е възникнало облигационно
правоотношение по Договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на
който Банката предоставила на М. С. кредит в размер на 17 200 лв., който е усвоен
изцяло на същата дата и това обстоятелство се признава от пълномощника на
кредитополучателя. Не се оспорва, че последният не е изпълнил точно произтеклото от
договора задължение за заплащане на месечните погасителни вноски по кредита, като е
преустановил плащанията на 23.09.2010г. Кредиторът обаче не се е възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, предвидена в чл.15 от
контракта, а е предявил претенциите си спрямо длъжника след изтичането на крайния
срок на договора на 13.05.2018 г.
Установява се, че впоследствие между „Юробанк България“ АД и ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по Договор за прехвърляне на
3
вземания от 18.01.2016 г., по силата на който вземането по процесния договор за
кредит е преминало върху дружеството - ищец с всички привилегии, обезпечения и
други принадлежности, включително с изтеклите
лихви. В Приложението към Потвърждение за извършената цесия прехвърленото
вземане е определено, съответно кредитополучателят фигурира с всички
индивидуализиращи конкретното вземане данни. В този смисъл следва да се приеме, че
договорът за цесия е действителен и е произвел целеното от страните правно действие
– замяна на първоначалния кредитор с нов. За настъпването за прехвърлителния ефект
в отношенията между стария и новия кредитор не е необходимо нито съгласие, нито
уведомяване на длъжника. Действително, за да произведе цесията действие спрямо
длъжника, на основание чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, като е допустимо същият да
упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника чрез негов
пълномощник. С оглед постигнатата в т. 5 от договора за цесия договореност и
издадените нарочни пълномощни от „Юробанк България“ АД на "Еос Матрикс" ЕООД
и на Адв.дружество „Иванов и Денев“, следва да се приеме, че е налице и изрично
изявена, правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера и на трето
лице, от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. Липсват
данни по делото уведомлението за извършената цесия да е било надлежно връчено на
ответницата, но съдът приема от една страна, че това е извършено, ведно с връчването
на преписи от исковата молба и приложенията към нея по настоящото дело. От друга
страна, от приетото експертно заключение безспорно се установява, че част от
дължимите суми въз основа на договора за потребителски кредит от 13.05.2008 г. са
събрани принудително именно в полза на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа
на воденото преди това заповедно производство, по което длъжникът М. С. е била
уведомена за извършената цесия.
Съдът счита за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла
давност по отношение на процесното вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
настоящия случай следва да се приеме, че погасителната давност е започнала да тече,
считано от 13.05.2018 г. (крайният срок за погасяването на кредита), тъй като не е
обявена предсрочната му изискуемост и към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 05.08.2022 г. не е изтекла нито петгодишната давност за претендираната
главница, нито тригодишната давност за претендираната лихва за забава върху нея за
периода 13.08.2019 г. – 04.08.2022 г.
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, към датата на
образуване на приобщеното заповедно производство - ч.гр.д.№ 4172/2022 г. по описа
на РС-Русе задължението към ищеца за главница възлиза на претендираните 15 065.98
4
лв., а лихвата за забава за горепосочения период е много повече от претендираните
479.18 лв. /а именно 4034.33 лв/. Ето защо съдът намира, че в полза на ищеца
съществува вземането за главница и лихви по договора за кредит в претендираните
размери и предявеният в настоящото производство иск следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът, който разглежда установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производства.
В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред
съда, ответника е дал повод за образуване на заповедното производство, поради което
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д.
№ 4172/2022 г. по описа на Районен съд-Русе за сумата от 310.90 лв. – заплатена
държавна такса.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски,
възлизащи на сумата 641.74 лв., от които 341.74 лв. държавна такса и 300 лв. депозит за
вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. С. С., с ЕГН **********, от
гр.Русе, ул.“М.Л.“ 19, вх.6, ет.6, ап.12, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша,
ж.к.“Малинова Долина“, ул.„Рачо Петков-Казанджията“ 4-6, сумите: 15 065.98 лв.,
представляваща остатък от главница по Договор за потребителски кредит №
FL401271/13.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2022 г. до
окончателното й изплащане и 479.18 лв. лихва за забава за периода 13.08.2019 г. –
04.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 2064/09.08.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4172/2022 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА М. С. С., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“М.Л.“ 19, вх.6, ет.6,
ап.12, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********, 310.90 лв. –
деловодни разноски по ч.гр.д.№ 4172/2022 г. по описа на РС-Русе и 641.74 лв. разноски
по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6