МОТИВИ към Присъда № 260049/07.10.2020
г. по НОХД № 3/2019 г. :
Подсъдимият С.Д. ***, е предаден на
съд с обвинения, както следва: 1. По чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1
от НК, за това, че в периода от началото на м. юли 2017 г. до средата на м. юли
2017 г. и на 19.09.2017 г. в гр. О. и гр. А., при условията на продължавано
престъпление въвел и поддържал заблуждение у И.А.А. ***,
че ще провери дали закупеният от А. документ – Свидетелство за управление на
МПС – СУМПС № 8344/20/2016 г., издадено от Република
Полша, е валиден и ще му окаже съдействие да го замени с българско СУМПС, с което причинил на А. имотна вреда в размер на 50
евро и 700 лв.; 2. По чл. 339, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за това,
че на 17.10.2017 г. в гр. А. и с. ***, общ. А., при условията на продължавано
престъпление, държал боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, а именно: в апартамент в гр. А. на ул. *** № ***а, ет. ***, ап. *** –
12 броя патрони калибър 9x18 със сигнатура 10-97 с неударени капсули; в къща в с.
***, общ. А. на ул. *** № *** – 15 броя патрони калибър 9x18 със сигнатура
10-97 с неударени капсули, без да има съответно разрешение за това.
Разпитан
на досъдебното и съдебното производства подсъдимият дава обяснения, като отрича
да е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Защитникът
на подсъдимия – адв. Ж. *** пледира подзащитния му да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения,
като изтъква, че първото от тях е за деяние, което е несъставомерно
по чл. 209, ал. 1 от НК, а второто се явява недоказано.
Представителят
на Районна прокуратура - град Омуртаг, и в хода на съдебното производство
поддържа повдигнатите обвинения.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства прие за установена следната
фактическа обстановка:
От
1998 г. до 2015 г. подс. Д. работел като полицейски
служител на ПУ - А. към РУ – Омуртаг, а от 01.07.2015
г., заемал длъжността полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ
- Омуртаг. След като подс. Д. постъпил на работа в
системата на МВР му било зачислено служебно оръжие - пистолет марка „М. “ 9/19
мм., със сериен номер КТ 23 1943 и два броя пълнители за пистолет марка „М. “ за
по 8 броя патрони. От показанията на св. П. и писмените доказателства се
установява, че съгласно действащата нормативна уредба относно боеприпасите за
зачисленото оръжие на подс. Д. били зачислени 16 броя
патрони, 9 мм за пистолет марка „М. “ в Партидната книга за завеждане на
служебното оръжие в ОДМВР - Т.. Това било допустимото
количество патрони за пистолет марка „М. “ които можело да бъдат зачислени на
подсъдимия в качеството му на полицейски служител и същото не било променяно
през годините. При участие на Д. в учебни стрелби самите патрони били подменяни
периодично. Съгласно инструкция при провеждане на учебни стрелби следвало да се
изстрелват най-старите патрони и да се заменят с нови. Св. Р.Д., на длъжност „Завеждаш
Служба „Въоръжение“ към ОДМВР – Т., получавал боеприпаси от централния оръжеен склад на
МВР в С., от който се снабдявали с боеприпаси всички дирекции и предавал
съответния брой патрони на домакините на районните управления. При постъпването
на св. Р.Д. на работа през 2012 г. на въоръжение в МВР имало два вида патрони
за пистолет марка „М. “ – с червено лаково покритие, със стоманена сърцевина и
със зелено лаково покритие, с оловна сърцевина, като при постъпването му най-старите
налични от първия вид били произведени през 1984 г., а от втория през 1997 г. Около
две години по-късно било въведено изискване при учебни стрелби да се изстрелят
всички патрони с червено лаково покритие, по съображения за сигурност, тъй като
давали рикошети в градски условия. При провеждане на учебни стрелби съответният
инструктор получавал определения брой патрони и след стрелбата връщал на св. Р.Д.
гилзите Имало случаи инструкторите да връщат и по-малко на брой гилзи, поради
обстоятелството, че при стрелба част от тях изхвръквали и падали в тревното
покритие на стрелбището. С оглед на това по инструкция имало допустимо
отклонение между броя патрони и броя върнати гилзи, като при осъществяване на
учебните стрелби броят върнати гилзи бил в рамките на това отклонение. Извън
учебните стрелби, по време на изпълнение на служебните си задължения, до месец
октомври 2017 г., подс. Д. не бил използвал оръжието
си и не бил изразходвал боеприпаси.
Подс. Д. *** в
собствено жилище, с административен адрес: гр. А., ул. *** № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, но често нощувал и в дома на баща си – св. Д.Д.,***,
представляващ къща с административен адрес: ул. *** № ***, където ползвал една
от стаите.
Св.
А. ***, но от години живеел и работел във Федерална република Германия. Подсъдимият
и св. А. се познавали. Последният нямал СУМПС. В
социална мрежа св. А. попаднал на обява, в която се предлагало снабдяване със СУМПС от Полша срещу сумата от 1 300.00евро. А. решил да се
снабди с такова СУМПС и изпратил на публикувалия
обявата своя снимка и лични данни. След няколко дни св. А. получил сканирано
копие на СУМПС полски образец с № 8344/20/2016 г. от
30.06.2017 г., в което фигурирали неговите имена. А. превел на публикувалия обявата сумата от 360.00евро Преди да
заплати остатъка от исканата за СУМПС сума св. А.
искал да провери дали същото е редовно издадено, като бъде „проверено“ в
Република България. По този повод при завръщането си в Република България през
месец юли 2017 г. А. се обадил на подсъдимия и поискал да се срещнат. По това
време подс. Д. бил на работа в гр. О. и казал на А.
да отиде пред сградата на РУ - Омуртаг. Двамата се видели пред сградата и се
качили в служебния кабинет на подс. Д.. Там А.
обяснил на Д., че е поръчал чрез интернет СУМПС,
показал му снимката, която имал в телефона си и обяснил на Д., че се колебаел
дали да заплати цената която му искал продавача на СУМПС,
като го попитал дали може да провери истинско или не е това СУМПС.
Подс. Д. заявил на св. А., че може да извърши
проверката. Св. А. запитал подс. Д. дали това ще му
струва нещо, при което подсъдимият му заявил, че проверката ще струва 100.00 лева.
Св. А. веднага дал на подсъдимия 50.00 евро, за да провери редовността на СУМПС, които подсъдимият взел. Двамата се уговорили
подсъдимият да се обади на свидетеля, когато направи проверката, след което
излезли от сградата на РУ – Омуртаг. След 3 – 4 дни подс.
Д. се обадил на А. и го уведомил, че все още не е извършил проверката, тъй като
не можел да направи това в гр. О., но му обещал, че ще извърши проверка в КАТ –
Т., чрез негов близък приятел. Св. А. заминал на море и след като не получил
обаждане от Д. в следващите дни, му се обадил. При проведения разговор подс. Д. заявил на св. А., че е извършил проверката „до
половина“ и най-вероятно СУМПС е истинско, посъветвал
го да „купи“ СУМПС, като му казал, че при следващото
му идване в Република България ще може това СУМПС да
се „смени“ със СУМПС издадено в Република България и
че за това трябва да плати 700.00 лева. След това св. А. отпътувал за Федерална
република Германия. Там той превел сумата от 940 евро на лицето, което
изготвило документа и получил СУМПС № 8344/20/2016 от
30.06.2017 г., полски образец. На 18.09.2017 г. св. А. се завърнал отново в
Република България. На следващия ден – 19.09.2017 г., А. се свързал с подс. Д., казал му, че е в страната и двамата се разбрали
да се срещнат в гр. А. в заведение до сградата на ПУ
- А.. Св. А., заедно със св. Х. *** с автомобил, който му бил предоставен от
негов приятел и двамата се срещнали с подсъдимия в уговореното заведение. След
това Д. и А. се качили в автомобила, който А. управлявал и отишли до паркинг
пред блока, в който се намирало жилището на Д.. Там А. извадил полския образец
на СУМПС и сумата от 700.00 лв. в банкноти от по 100
лв. Подс. Д. огледал СУМПС,
взел парите и казал на св. А., че на другия ден ще отидат до КАТ - Т. за да
сменят СУМПС. След това двамата се разделили. А.
отишъл до кафето в което била св. Х. и двамата тръгнали да се връщат в с. ***. В
колата, А. обяснил на св. Х., че дал сумата от 700.00 лв. на подс. Д. за подмяна на СУМПС. На
следващия ден - 20.09.2017 г., сутринта, около 08.00 часа, св. А. с лек автомобил
управляван от св. М.Г. *** отишъл до гр. А. откъдето взел обвиняемия Д. и
тримата потеглили към гр. Т.. След като пристигнали, подс.
Д. и св. А. отишли в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Т. и Д. влязъл в един от кабинетите и след като излязъл заявил на А., че ще
му е нужно медицинско удостоверение. Поради което тримата отишли с управлявания
от св. Г. лек автомобил в централната част на града и след като св. А. се
снабдил с медицинско удостоверение се върнали към сградата на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Т.. Там св. А. платил дължимите
такси, а подс. Д. собственоръчно попълнил необходимата
съгласно ЗДП Декларация Приложение 1, от името на А.. Докато се намирал в
сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Т., подс. Д. се срещнал със св. Т.Т.
- началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Т., с
когото се познавал, тъй като преди това били колеги в гр. О. и със св. П.П. - служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Т., с когото също се познавал. При срещата със св. П.
същият с жест попитал подс. Д. за какво е дошъл, а
подсъдимият му отговорил, че прави услуга на негов познат за подмяна на полско СУМПС с българско такова. Св. П. предупредил Д., че напоследък
имало много неистински СУМПС - полски образец, но Д.
го уверил, че неговия познат от 9 години „е навън“ и че всичко било нормално. По
време на разговорите си със свидетелите Т. и П., подс.
Д. не поискал съдействие от тях за подмяната на СУМПС.
След като необходимите документи били подготвени подс.
Д. и св. А. отишли до гишето където се приемали заявленията. На това гише
работела св. П.. А. подал заявлението, декларацията - попълнена от Д. и
подписана от него, документите за платени такси и неистинското СУМПС № 8344/20/2016 от 30.06.2017 г., полски образец. Св. П. веднага разбрала, че
представеното ѝ СУМПС е неистинско, но според дадените
ѝ указания извършила обработка на документите и приела свидетелството, като
дала входящ номер на заявлението и талон за получаване на искания документ на А..
Докато извършвала обработката св. П. видяла, че заедно с А. е подс. Д.. След подаване на заявлението св. А. и подс. Д. си тръгнали, а св. П. излязла на терасата и ги снимала
с мобилния си телефон докато се отдалечавали от сградата и отивали до автомобила
в който ги чакал св. Г.. След това св. П. уведомила св. А.Л. от ОДМВР - Т. за съмненията
си, че има представено неистинско СУМПС, полски
образец. По случая била извършена проверка от сектор „ИП“
към ОДМВР – Т. и било взето решение да се пристъпи
към следствени действия след като св. А. се яви, за да получи документа. На
27.09.2017 г. св. А. отишъл да получи свидетелството си и бил задържан от
служители на ОДМВР - Т.. Пред тях той обяснил за
начина по който се е сдобил със СУМПС и описал действията
на подс. Д.. По случая било образувано ДП от ОДМВР - Т. за извършено престъпление по чл. 283 от НК, Впоследствие
материалите по разследването предвид участието на полицейски служител били
изпратени в ОП - Т., където разследването било възложено на следовател от ОСО при ОП - Т..
На
17.10.2017 г. водещия разследването следовател пристъпил към действия по
разследването - претърсване и изземване на помещения в които могат да се
съхраняват предмети относими към извършеното
престъпление. След дадено разрешение от съдия при ОС – Т. било извършено претърсване
на ползваното от подс. Д. жилище, с административен
адрес: гр. А., обл. Т., ул. *** № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***. До жилището на подс. Д. водещия
разследването следовател и служители на МВР от гр. Т., били придружени от св. Е.,***.
По време на претърсването било установено, че подс. Д.
държи боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има съответно разрешение за това,
като в една от стаите на дома му бил открит черен кожен калъф с пълнител за
пистолет марка „М. “, без надписи и маркировка, с 8 броя патрони калибър 9 мм. В
съседната стая от жилището на подсъдимия при претърсването в били открити 12
броя патрони - 9x18, с неударени капсули, със сигнатура 10-97 и 1 брой гилза с
ударен капсул. В тази стая на жилището бил открити
множество бланки и документи свързани с осъществяваната от подс.
Д. дейност като полицейски служител. В последствие на същата дата било
извършено претърсване и изземване и в дома на бащата на подсъдимия – св. Д.Д., в който подс. Д., често
пребивавал, а именно: къща с административен адрес: с. ***, общ. А., обл. Т., ул. *** № ***. При претърсването било установено, че
подс. Д. държи боеприпаси за огнестрелно оръжие, без
да има съответно разрешение за това и в това жилище, като в една от стаите на
къщата, която Д. посочил, че ползва, върху шкаф била намерена картонена кутия в
която имало 15 броя патрони калибър 9x18 със сигнатура 10-81 с неударена капсула
и червено лаково покритие. В същата стая също били намерени множество документи
свързани със изпълняваната от Д. служба на полицейски служител – бланки на АУАН, справки БДС и др. Съставеният протокол, които били
одобрени от съдия при ОС - Т..
На
същата дата – 17.10.2017 г., в сградата на РУ - Омуртаг подс.
Д. предал служебния си пистолет марка „М. “ 9/19 мм., със сериен № КТ 23 1943,
в който се намирал пълнител с 8 броя патрони 9х18. Другият зачислен на подс. Д. пълнител с 8 броя патрони бил предаден от св. Е.,
който го съхранявал в каса в неговия кабинет.
Според
заключението по извършената на ДП съдебно – балистична експертиза – Протокол № 273/10.11.2017
г., иззетите при претърсванията в жилището на подс. Д.
*** и в къщата в с. ***, общ. А., боеприпаси се определят като патрони калибър
9 х18 мм., съветски, М., като същите са с неударени капсули и са предназначени
за стрелба с пистолети марки „М. “, „Стечкин“, копия
на „М. “, като китайския тип 59, чешкия Модел 82, източно германския „Pistol M“ и други пистолети, чийто патронник става за този
боеприпас, като унгарския РА 63 и полския Р-64. В
заключението е посочено, че всички иззети патрони са произведени в Завод № 10
на „Арсенал“ – К., Република България. Посочено е в заключението, че патроните
с червено лаково покритие на местата на фабричните сглобки са със стоманена
сърцевина, а тези със зелено лаково покритие с оловна сърцевина, като годината
на производство се съдържала във второто число от обозначенията 10/81, 10/90, 10/94,
10/97 и 10/00. Експерта е категоричен, че иззетите боеприпаси са годни да бъдат
използвани по предназначението си.
Според
заключението по извършената на ДП съдебно – балистична експертиза – Протокол № 234/22.10.2018
г., иззетата при извършеното на 17.10.2017 г. претърсване на апартамент с
адрес: гр. А., ул. *** № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, гилза с ударен капсул е била част от стрелян патрон калибър 9 х 18 мм., с
оловна сърцевина, произведен в Завод № 10 на „Арсенал“ – К., Република България,
през 1997 г., който бил идентичен с общо 25 броя боеприпаси представени за
изследване 9 броя патрони намерени при претърсването в описания по-горе апартамент
и останалите 16 броя патрони, подробно описани в обстоятелствената част на
заключението, част от които намерени в същия апартамент, а друга част намерени
в къщата в с. ***, общ. А.. Експерта е категоричен, че описаната гилза е
изстреляна с пистолет марка „М. “ сериен № КТ231943.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията, като уточнява значението
на цвета на лаковото покритие и къде се намират фабричните сглобки върху които
е положено. Експерта посочва, че описаните по-горе боеприпаси вероятно се
продават и в оръжейните магазини и че лице, което има съответното разрешително
би могло да ги закупи.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен
материал: свидетелските показания, с изключение на показанията на св. Д.Д., заключенията по извършените по делото експертизи и
писмените доказателства. След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът призна подсъдимият за виновен в това, че на 17.10.2017 г. в
гр. А. и с. ***, общ. А., при условията на продължавано престъпление, държал
боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, а
именно: в апартамент в гр. А. на ул. *** № ***а, ет. ***, ап. *** – 12 броя
патрони калибър 9x18 със сигнатура 10-97 с неударени капсули; в къща в с. ***, общ.
А. на ул. *** № *** – 15 броя патрони калибър 9x18 със сигнатура 10-97 с неударени
капсули, без да има съответно разрешение за това. На подсъдимия не е повдигнато
обвинение за държането на откритите в дома му в гр. А. 8 броя
патрони, калибър 9 мм, в пълнител за пистолет марка „М. “, без надписи и
маркировка, поставен в черен кожен калъф, поради което и съдът го призна за
виновен само за държането на боеприпаси, за които му е повдигнато обвинение. Обясненията
на подсъдимия са освен доказателствено средство и
средство за защита. Поради това съдът прецени обясненията на подс. Д., като ги съпостави с другите събрани на съдебното
следствие доказателства и тъй като обясненията на подсъдимия не се подкрепят от
останалите доказателства по делото съдът не им даде вяра. Единствено св. Д.Д., който е баща на подсъдимия и съответно се явява лице
заинтересовано от изхода на делото, в показанията си твърди, че подс. Д. не е знаел нищо за патроните. Съдът прецени
показанията на този свидетел съпоставяйки ги с всички други събрани по делото
доказателства относно повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 339, ал. 1
във връзка с чл. 26. ал. 1 от НК. Тъй като показанията на св. Д.Д. не се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства, противоречат на формалната и житейска логика, съдържат и вътрешни
противоречия, съдът не кредитира същите. В показанията си св. Д. Д. твърди, че преди
около петнадесет години, докато били на лов с лице на име С. Р., от джоба на
последния изпаднали няколко патрона, които Р. го помолил да прибере в раницата си, но
впоследствие не ги взел, отпътувал за друг град и патроните останали у свидетеля.
Впоследствие св. Д. Д. твърди, че патроните били в кутии, без да уточнява броя
им, т. е. налице е противоречие, като не става ясно дали твърдението на
свидетеля е че патроните са били няколко или твърди, че от джоба на Р. са изпаднали кутии с патрони. Последното
противоречи на всякаква логика – формална и житейска. На първо място пренасянето
на кутии с патрони в джоб на дреха е не само неудобно, но в зависимост от броя
на кутии и обема им и невъзможно. Освен това дори една кутия, предвид формата си,
трудно би изпаднала от джоб, а в случая се твърди, че патроните са били в кутии,
т. е., че са изпаднали повече от една кутии. Твърденията на свидетеля, че дал
патроните на съпругата си и че не знаел къде точно ги е прибрала тя, както и че
ако знаел, че нещо не е редно щял да хвърли патроните, също не са логични
предвид обстоятелството, че свидетелят заявява, че е ловец от много години и
следователно е бил запознат с нормативната уредба относно държането, носенето и
съхранението на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Обстоятелството, че св.
Д. Д. е бил ловец в продължение на години води до извод, че на същия много
добре му е било известно, тъй като на самия него следва да са издавани
разрешителни през годините, че за държане, носене и употреба на огнестрелно
оръжие е необходимо съответното лице да има издадено по надлежния ред
разрешително, в приложение към което са посочени тип, вид, марка, модел, калибър
и сериен номер на оръжието, за което е издадено и че лицето, на което е
издадено разрешителното може да държи единствено боеприпаси за оръжието, за
което е издадено разрешителното. Наред с това св. Д. Д. твърди, че тези патрони
били намерени в жилището в гр. А.. От приложените протоколи за претърсване и
изземване обаче се установява, че в жилището на подсъдимия в гр. А. са открити
осем броя патрони в пълнител без обозначения, поставен в кожен калъф и 12 броя
патрони - 9x18, с неударени капсули, със сигнатура 10-97 и 1 брой гилза с
ударен капсул, а кутия с патрони е открита при
претърсването на къщата в с. ***, общ. А.. Предвид изложеното съдът не даде
вяра на показанията на св. Д Д.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите П., както дадените в съдебно заседание, така и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1,
т. 2, предл. 2-ро от НПК показания на този свидетел
на ДП, Р.Д., Е. и Д., тъй като същите са последователни, логични и
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. От показанията на
свидетелите П. и Р.Д. и писмените доказателства по делото по безспорен начин се
установява реда за зачисляване на служебно оръжие и боеприпаси за него на
служителите на МВР и по-конкретно служители на длъжностите, заемани от
подсъдимия, броя на боеприпасите и възможните начини за подмяната им. Установи
се от показанията на св. Р.Д., че при провеждане на учебни стрелби е възможно
броя на върнатите от инструкторите гилзи да са по-малко от броя на
предоставените патрони, като е налице нормативно регламентирано допустимо
отклонение между броя патрони и броя върнати гилзи. От показанията на
свидетелите Е. и Д. се установява, че подсъдимият е живеел в апартамента в гр. А.,
в който е извършено претърсването на 17.10.2017 г., при което са открити осем
броя патрони в пълнител без обозначения, поставен в кожен калъф и 12 броя
патрони - 9x18, с неударени капсули, със сигнатура 10-97 и 1 брой гилза с
ударен капсул. От показанията на св. Е. се установява,
че подсъдимия е нощувал и в дома на баща си в с. ***, общ. А., в една от стаите
на която, посочена от подсъдимия като ползвана от него, при извършено
претърсване на 17.10.2017 г. била намерена картонена кутия в която имало 15
броя патрони калибър 9x18 със сигнатура 10-81 с неударена капсула и червено
лаково покритие. В. и броя на откритите при претърсванията в двете жилища
боеприпаси и местата, на които са държани се установяват по безспорен начин от
приложените протоколи за претърсване и изземване, като тези процесуално -
следствени действия са извършени в съответствие с изискванията на НПК. Косвено
доказателство за това, че именно подсъдимия е ползвал апартамента в гр. А. и
стаята в къщата в с. ***, от които са иззети боеприпасите, е и факта, че при
извършените претърсвания в апартамента и стаята в къщата са открити и иззети и
множество документи свързани с работата на подсъдимия в РУ – Омуртаг. Типа, вида,
производителя, калибъра и годността на боеприпасите, както и оръжията, за които
са предназначени се установяват по безспорен начин от заключението по
извършената съдебно – балистична експертиза – Протокол № 273/10.11.2017 г. Въз
основа на това заключение се стига до категоричен извод, че боеприпасите са за
огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия. От заключението по извършената съдебно
– балистична експертиза – Протокол № 234/22.10.2018 г., се установява по безспорен
и категоричен начин, че иззетата при извършеното на 17.10.2017 г. претърсване
на апартамент с адрес: гр. А., ул. *** № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, гилза
с ударен капсул е била част от стрелян патрон калибър
9 х 18 мм., с оловна сърцевина, произведен в Завод № 10 на „Арсенал“ – К., Република
България, през 1997 г., който бил идентичен с общо 25 броя иззети боеприпаси, представени
за изследване - 9 броя патрони намерени при претърсването в описания по-горе
апартамент и останалите 16 броя патрони, подробно описани в обстоятелствената
част на заключението, част от които намерени в същия апартамент, а друга част
намерени в къщата в с. ***, общ. А. и е изстреляна с пистолет марка „М. “ сериен
№ КТ231943, т. е. със служебното оръжие на подс. Д.. Последният
е държал описаните по-горе боеприпаси на две различни места – апартамент и къща,
намиращи се съответно в гр. А. и с. ***, общ. А., което води до извод за
извършени две отделни деяния, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината. По делото е приложено единствено разрешително на името
на подсъдимия за носете и употреба на ловна пушка и липсва такова за негово
лично оръжие от вида на посочените в заключението по извършената съдебно –
балистична експертиза – Протокол № 273/10.11.2017 г., за които са предназначени
иззетите боеприпаси. Поради тези съображения и с оглед обсъдените доказателства
съдът счете за доказано, че на 17.10.2017 г. в гр. А. и с. ***, общ. А., при
условията на продължавано престъпление, подс. Д.
държал боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, а
именно: в апартамент в гр. А. на ул. *** № ***а, ет. ***, ап. *** – 12 броя
патрони калибър 9x18 със сигнатура 10-97 с неударени капсули; в къща в с. ***, общ.
А. на ул. *** № *** – 15 броя патрони калибър 9x18 със сигнатура 10-97 с
неударени капсули, без да има съответно разрешение за това, с което осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, при
условията на пряк умисъл.
При
определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия Д. наказание съдът се
съобрази със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че към датата на
извършване на деянието подс. Д. е бил служител на МВР,
т. е. лице призвано да осъществява контрол по спазването на закона. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства съдът отчете чистото му
съдебно минало, липсата на данни за други противообществени прояви на подсъдимия,
което води до извод, че случаят се явява изолиран в неговия живот. Предвид
изложеното съдът постанови присъдата си при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Ето защо на основание чл. 339, ал. 1 във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК съдът осъди подс. Д. на наказание
лишаване от свобода към предвидения минимум, а именно две години лишаване от
свобода. Тъй като прецени, че в случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК по отношение на подсъдимия Д. – същият не е осъждан на наказание лишаване
от свобода, за престъпление от общ характер и наложеното понастоящем наказание
лишаване от свобода е до три години, както и това, че за поправянето на
подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание, съдът,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изтърпяването на последното за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С
обвинителния акт, по който е образувано настоящото дело на подс.
Д. е повдигнато и обвинение за деяние квалифицирано по чл. 209, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от началото на м. юли 2017 г.
до средата на м. юли 2017 г. и на 19.09.2017 г. в гр. О. и гр. А., при
условията на продължавано престъпление въвел и поддържал заблуждение у И.А.А. ***, че ще провери дали закупеният от А. документ –
Свидетелство за управление на МПС – СУМПС № 8344/20/2016
г., издадено от Република Полша, е валиден и ще му окаже съдействие да го
замени с българско СУМПС, с което причинил на А.
имотна вреда в размер на 50 евро и 700 лв. Съдът не намери основание да не
кредитира дадените във връзка с това обвинение показания на свидетелите А., Х.,
Г., П., П., Т. и Г. и въз основа на същите и
приложените по делото съдебно – почеркова експертиза
и писмени доказателства прие за установено гореописаната фактическа обстановка.
Същевременно въпреки дадената правна квалификация на деянието на подсъдимия, както
при привличането му като обвиняем от разследващия следовател, така и при
повдигането на обвинение по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, против Д.
с обвинителния акт не се твърди и не е посочено, че същият е действал със
специална користна цел. Престъплението измама изисква от субективна страна, наличието
на пряк умисъл и особена користна цел. Последната е съществен елемент от
субективната страна на престъплението. В конкретния случай в обвинението
повдигнато на Д. не се сочи същият да е действал с такава цел. Извън
правомощията на съда е да дава указания на прокуратурата и въобще на органите
на ДП срещу кои лица и за какви престъпления да повдигат обвинения. Ето защо и
предвид обстоятелството, че в повдигнатото обвинение против подс.
Д. не се твърди, че същият е действал с користна цел, съдът счете, че деянието,
за което му е повдигнато обвинение по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1
от НК, се явява несъставомерно. Предвид изложеното
съдът призна подс. Д. за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Иззетите
като веществени доказателства 8 бр. патрони 9x18 с неударена капса, 1 бр. гилза с ударена капса,
4 бр. гилзи от проведена експериментална стрелба, поставени в плик № 2 и
запечатани със саморазрушаващ се стикер, 10 бр. патрони
9 мм, поставени в картонена кутийка, 5 бр. гилзи от проведена експериментална
стрелба – плик № 4 със саморазрушаващ се етикет, всичките
намиращи се на съхранение в РУ – Омуртаг, на основание чл. 53, ал. 2, б. „а„ от НК, са отнети в полза на държавата.
На
осн. чл. 112, ал. 2 от НПК, съдът постанови иззетите
като веществено доказателство 2 бр. пълнители снарядени
с по 5 бр. патрона 9 мм, единият от пълнителите с маркировка 6062-2 и поставен
в 1 бр. кафяв кожен калъф и 6 бр. гилзи от проведена експериментална стрелба, поставени
в плик с № 1 и запечатани със саморазрушаващ се стикер,
1 бр. пистолет „М. “, кал. 9x18, сер. № КТ 231943,
празен, без пълнител, поставен в книжен плик и запечатан със саморазрушаващ се стикер, пълнител със снарядени
5 бр. патрони 9 мм, поставени в черен кожен калъф и 3 бр. гилзи от проведена
експериментална стрелба, поставени в плик № 3 и запечатани със саморазрушаващ се етикет, всичките намиращи се на
съхранение в РУ – Омуртаг, да се предадат на Районно управление – Омуртаг.
Иззетите
като веществени доказателства в бял плик № 7 – бял плик формат „А4“, запечатан
със стикер „ВД — серия В 00167“, с прикрепен опис на
съдържанието, бял плик № 8 – бял плик формат 160к110 мм., запечатан със стикер „ВД – серия В 00168“, с прикрепен опис на съдържанието –
лична карта, бял плик № 9 – формат „А4“, запечатан със стикер „ВД – серия В 00172“, с прикрепен опис на съдържанието, бял
плик № 10 – формат „А4“, запечатан със стикер „ВД –
серия В 00174“, с прикрепен опис на съдържанието, с изключение на документ за
касова покупка на чуждестранна валута за клиент С.Д. от 18.07.2017 г. за сумата
от 100 евро с положен печат „изплатено“, съхранявана в плик № 7 и бланка на Уестърн Юниоън (WESTERN UNION) с получател С.Д.
за сумата от 100 евро, съдът постанови да се предат на Районно управление –
Омуртаг, тъй като съдържат документи, касаещи работата на подсъдимия в това
управление.
Приложения
бял плик № 5 с размер 227x167 мм., запечатан със стикер „Веществено
доказателство ДП № 39/2017 г. на ОСлО при ТОП,
изследвано, сектор НТЛ ОДМВР-Т.,
Постановление № 363000-3564/13.02.2018 г., експертиза № 49/2018 г., обект №: DVD
– диск, Приложение № 1, име на експерт: Г. Д. и подпис“, подпечатан с кръгъл
мокър печат „Рег. дир. на вътр.
работи – Т. – МВР“, съдът постанови да се съхранява до изтичане на срока за
съхраняване на делото.
Иззетото
като веществено доказателство от апартамента на подсъдимия в гр. А. дамско
портмоне с цип с размери 110x80 мм., съхранявано с плик № 6, съдът постанови да
се върне на подсъдимия С.Д.Д..
С
оглед направените по делото разноски при разследването на престъплението по чл.
339, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на Окръжна прокуратура – Т. сумата в размер на 244,92
лева, представляваща разноски за изготвяне на две съдебно-балистични експертизи
в досъдебното производство.
Поради
тези фактически и правни съображения съдът и в този смисъл постанови настоящата
си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Невяна Захариева