Решение по дело №10277/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2020 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20207060710277
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е
№ 279

гр. Велико Търново, 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                ЙОРДАНКА МАТЕВА           

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретаря С.Ф. и участието на прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10277/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 260145 от 09.09.2020г. по НАХД № 960/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство К № 2137353 на ОД на МВР – В. Търново, с който на С.С.Г., ЕГН **********, управител и представляващ на „КАР 1 БГ” ЕООД, ЕИК ********* е наложено на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 50,00 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от С.С.Г., чрез адв. И.А. от ПАК. Поддържаните основания са, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По същество касаторът излага доводи, че наказващият орган не се явявал и не доказвал извършеното нарушение. Издателят не фиша не бил спазил нито един от сроковете за констатиране и доказване на извършителя на сниманото нарушение. Нямало и съставена и представена изискуемото административно производство преди издаване и връчване на ел. фиш. Съобразно ВАС липсата на мотиви към издадената санкция била достатъчно основание за отмяна на фиша. Не били спазени изискуемите предпоставки преди да се състави фиша. Липсвали реквизити за законосъобразност и спазване на срокове. Нямало доказателства за извършителя – субект на нарушението, както изисквал НПК. Не била предоставена възможност да упражни защитата си. На основание гореизложеното моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отмени електронен фиш за налагане на глоба, издаден от некомпетентен орган и незаконосъобразен, като противоречащ императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, НПК, АПК и др., във вр. с тълкувателната практика на ВАС и ВКС по доказване на извършителя.

 

Ответникът по касация – ОДМВР – Велико Търново не се явява и не заема становище по жалбата.

 

Представителят на ВТОП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

 

Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била спорна между страните.

На 05.06.2018г., в 16.26ч., на ПП I-4 ( София - Варна), при км. 135+500, в района на КОО "Оазис", в посока на гр. В. Търново, при ограничение въведено с пътен знак В- 26 (забранено движението със скорост по - висока от 60 км.ч), за движение извън населено място, с АТСС, тип мобилна система, TFR1-M № 602 е заснето движението на МПС л.а Сеат, модел "Ибиза", с регистрационен номер *****, със скорост от 80 км/ч. (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 20 км.ч. Въз основа на заснемането (клип № 3581) е издаден електронен фиш, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба на жалбоподателя С.С.Г., в качеството му на законен представител на "КАР - 1 БГ " ЕООД, в размер на 50лв.

 

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил електронния фиш за налагане на глоба, тъй като е приел, че не е налице формално нарушение в производството по налагане на санкция чрез електронен фиш, за нарушение установено с техническо средство, тъй като същият отговаря на всички лимитативно изброени реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДП. От обективна страна не било изпълнено задължението да съобрази ограничението въведено за извън населено място с пътен знак В 26 от 60 км/ч. Скоростта, с която се е движел автомобилът към момента на заснемането му е била 80 км/ч, след приспадане на допустимата грешка според техническите спецификации на системата, при разрешена такава за извън населено място от 60 км/ч. Спазени са законоустановените срокове за започване и приключване на административното производство визирани в разпоредбите на чл. 34 и чл.82 от ЗАНН. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол № 6-7-17 от 18.10.2017г. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Съдът е приел, че наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното от въззивника административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП. Правилно е определен субекта на наказателна отговорност в лицето на жалбоподателя. В конкретния случай е установено, че моторното превозно средство, което се е движило с превишена скорост, е собственост на юридическо лице „КАР 1 БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Ж.К "Изгрев", бл. 117, партер, представлявано от С.С.Г., ЕГН **********. При определяне на наказанието наказващият орган бил съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение. Предвид горното, съдът е счел, че електронният фиш е законосъобразен и като такъв го е потвърдил.

 

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

При установяване на нарушението със съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган, при констатирано автоматизирано (в отсъствие на контролен орган) нарушение. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.

 Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство -  снимков материал, което  има висока доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Електронният фиш има значението на наказателно постановление (чл. 189, ал.11 от ЗДвП) и на неговите последици.

От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното и заплащане.

Неоснователно е касационното оплакване, че фишът е издаден от лице без оторизация. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка на формалната законосъобразност следва да се държи сметка на спазването на намиращата приложение специална норма. В същата няма изискване за отразяване на длъжностното лице издало електронния фиш. Това според съда не представлява празнота в уредбата, а напротив подчертава техническия характер на изявлението, тъй като липсва и реквизит – подпис, като основен елемент от удостоверяване на волеизявленията според общите изисквания за документиране.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговият законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. На основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, законния представител на юридическото лице има възможност в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш да предостави на органите на МВР писмена декларация с данни за лицето извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Такава декларация касаторът не е депозирал. След като не се е възползвал от тази законова възможност, касаторът не може да навежда възражения свързани с авторството на деянието, тъй като то, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, не се изследва. При установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство може да се констатира самото нарушение, автомобила, с който е извършено и в съответния регистър на КАТ да се установи кой е собственикът, респективно ползвателя на този автомобил. С автоматизираното техническо средство не може да се установи кой управлява автомобила. По тази причина законодателят е дал възможност на собственика на автомобила с разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП да декларира конкретни обстоятелства свързани с авторството на деянието, а именно да посочи лицето, на което е предоставил автомобила на датата и часа, посочени в електронния фиш. След като Г. не е направил това, законът е предвидил той лично да понесе отговорността, която в случая е такава, заради обстоятелството, че е законен представител на фирмата, собственик на автомобила, а не, защото се твърди, че лично той е управлявал автомобила по времето, когато е констатирано нарушението. От данните по делото не се обосновава твърдението в касационната жалба, че не е била предоставена възможност да упражни защитата си. Не се установява и заявеното противоречие с императивни разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, НПК, АПК и др., във вр. с тълкувателната практика на ВАС и ВКС по доказване на извършителя. Практиката на ВАС за мотивиране на акта касае административните актове по АПК, а не НП, издавани на основание ЗАНН.

Правилен е извода на съда, че са пазени законоустановените срокове за започване и приключване на административното производство визирани в разпоредбите на чл. 34 и чл.82 от ЗАНН, доколкото нарушението е извършено на 05.06.18г., а самия електронен фиш е издаден на 27.06.18г. - в шестмесечния срок от заснемане на нарушението, което обстоятелство се установява от съдържащите се данни в тази насока в два броя - разпечатки.

Не е спорно, че нарушението е извършено в зоната на действие на забранителен знак В 26, ограничаващ скоростта на движение в този участък до 60 км/ч. След като се касае за участък находящ се извън рамките на населено място, където скоростта на движение е ограничена с този пътен знак, е следвало да се спазва въведеното ограничение. При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение, съобразявайки приложимата редакция на законовите разпоредби. 

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260145 от 09.09.2020г. по НАХД № 960/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

2.