Р Е
Ш Е Н
И Е
N435
гр.Русе, 14.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на двадесет и пети октомврипрез две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N618 по описа за 2019
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от П.С.С. *** против решение № 1281/17.07.2019
г., постановено по гр.д.№ 8615/2018 г. на Русенския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от нея против П.С.Ч. иск за отмяна на дарение с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен, както и да се
присъдят направените от нея разноски за производството.
Ответницата по жалбата П.С.Ч.-
И.счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и иска
същото да бъде потвърдено по съображенията, изложени в отговора.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявен от жалбоподателката иск за отмяна на дарение с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства е установено, че страните са в близка родствена връзка- баба и
внучка.
С договор за дарение,
сключен във формата на нотариален акт – вх.рег.№ 15707/26.11.2014 г., акт №71,
т.40, дело №7730/2011 г. на СВ-Русе П.С.С. дарява на П.С.Ч. собствения си недвижим имот: апартамент
№7, находящ се в гр.Русе, ж.к.“Възраждане“, ул.“Мадарски конник“ №2, бл.“Вела Пискова“, вх.3, ет.6, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения с площ от 79.31 кв.м. като си запазва правото на ползване на
имота.
На 20.11.2015 г. П.С.Ч. сключва граждански брак с И.А.И.и от брака си има дете М., род. на ***
г.
Семейството на
ответницата е живяло заедно с жалбоподателката в имота- предмет на договора, до
м. май 2018 г. При съвместното си съжителство страните разпределят разходите по
домакинството, но между тях възникват неразбирателства и конфликти, което става
причина за напускането на имота от надарената и нейното семейство.
С покана, връчена на
09.07.2018 г. П.С. кани П.Ч.- И.да и осигурява месечна издръжка в размер на 200
лв. като обосновава нуждата си от издръжка с влошено здравословно състояние и
ниския размер на получаваните от нея доходи.
Жалбоподателката е на 78 г., страда от
хронично заболяване- „Хипертонична болест на сърцето“, както и от други
придружаващи заболявания с хроничен
характер, което налага ежемесечен прием на лекарства. Средствата, необходими за
закупуването на лекарства и за задоволяване на потребностите за водене на
нормален начин на живот са м размер на 669.38 лв. средномесечно
съгласно приетата по делото комплексна експертиза. Същата получава пенсия и
съответни добавки към нея, чийто размер от м. юли 2019 г. възлиза на 443 лв. Към
момента не притежава недвижими имоти, има срочен депозит в „Банка ДСК“ с
налични средства от 999.11 евро. Жилището, което обитава, е в много добро
експлоатационно състояние, след основен ремонт, оборудвано с миялна машина, хладилник с фризер, кафе- машина, плазмен
телевизор, климатик, готварска печка, микровълнова
печка и др. луксозни вещи. Установено е, че предвид местоположението на
жилището и състоянието му е възможно една стая от него да се отдава под наем за
сума от 100 лв.
П.Ч. работи по трудов
договор с месечно възнаграждение от около 900 лв. Съпругът е регистриран в АЗ като безработно лице и инцидентно реализира
доходи. Същата погасява банков кредит с месечна вноска от 236.50 лв., заплащала
е такса за детско заведение на детето си в размер на 290 лв. месечно. Към
настоящия момент детето посещава ДГ „Русалка“- Русе като ответницата заплаща месечна
такса от 40 лв.
С обжалваното решение
предявеният от жалбоподателката иск е отхвърлен по съображения, че в процеса не
е доказана нуждата от издръжка като елемент от фактическия състав на
основанието, визирано в чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Прието е също, че
възражението на ответницата за невъзможност да заплаща издръжка е неоснователно
като съдът е обосновал този извод с обстоятелството, че доход в размер на 900
лв. е напълно достатъчен за издръжката на тричленно семейство, както и че
съпругът на ответницата реализира доходи от упражнявана от него професия.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за издръжка и помощ на дарителя
не е насрещно задължение за надарения,
произтичащо от договора. От надарения се очаква единствено признателност.
В чл.227 от ЗЗД са уредени три
хипотези като основания за отмяна на
дарение. Систематичното тълкуване на чл.
227, ал. 1, б. "в" ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя
да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на
степента на укоримост на поведението му в другите,
уредени от закона основания за отмяна на дарението. В случаите, когато облагодетелствувания от дарствения акт е имал поведение в разрез с морално-етичните норми възниква посоченото в закона основание за отмяна
на дарението.
Отмяната на дарението
обаче не е резултат на договора,
а на закона, който при наличието
на нови факти,
сочещи на груба неблагодарност, дават право на дарителя да поиска
обратно дареното. Тези нови факти и обстоятелства са дарителят да изпадне
в нужда и да поиска от надарения
помощ. Само
при наличие на нужда и отправено искане към дарения да дава издръжка, задължението
за нейното даване от морално се трансформира в правно.
Целта на визираното в закона основание за отмяна
на дарението е да се върне получената безвъзмездно имотна облага, за да
може дарителят да разполага със
средства за издръжка и гледането си. Поради това нуждата е елемент
от фактическия състав на разглежданата
правна норма. Тя трябва да е трайна
и да съществува към датата на
поканата или поне към датата
на решаване на спора по
същество. Нуждата от издръжка на дарителя
може да се
изразява, както в недостиг
на парични средства за прехрана,
дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение и пр., така и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Преценката е конкретна за всеки отделен случай
като следва да се съобразят личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, условията на икономическия живот в страната.
В настоящият случай е безспорно установено, че
жалбоподателката дарява на ответницата по жалбата апартамент в гр.Русе като си
запазва пожизнено право на ползване. Налице е и писмена покана до надарената за
заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв., обосновава с влошено
здравословно състояние и ниските доходи.
Установено е също, че жалбоподателката е на 78 г.,
като съгласно ЕР №2469/29.09.2016 г на
ТЕЛК е с призната неработоспособност 56 % . Същата страда от хронични
заболявания, налагащи медикаментозно лечение и подходящ хранителен режим. Средномесечния размер на средства, необходими за издръжката
й за задоволяване на потребностите й възлиза на 669.38 лв., установен с приетата по делото експертиза.
Жалбоподателката получава пенсия в размер на 443 лв. месечно,
считано от м. юли 2019 г. и паричен влог с наличност от около 1000 евро. Не
притежава недвижими имоти, МПС или други вещи, от които може да реализира
доходи.
Съпоставяйки реализираните от жалбоподателката
месечни доходи и необходите й средства за покриване на разходите си, съдът
приема, че е налице недостиг на средствата, което дава основание да се приеме,
че е налице трайна нужда от издръжка. Този извод се подкрепя и от
обстоятелството, че същата в периода м. май 2018 г.- м. октомври 2018 г. е
теглила суми от депозитната си сметка в размери, както следва: 401 евро, 250
евро и 351.50 евро.
Съобразявайки социалната среда и индивидуалните
потребности на жалбоподателката настоящият състав приема, че в процеса е
установено наличието на трайна нужда от издръжка, тъй като тя не реализира
доходи, които да покриват месечните й потребности.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №1/
21.10.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГК на ВКС при
иск за отмяна на дарение в хипотезата на чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД не е
налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от
дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя.
С оглед задължителните указания и доказателствата
по делото, въззивният съд приема, че възражението на дарената за невъзможност
да дава издръжка е основателно.
Установено е, че ответницата по жалбата е семейна
и от брака си има дете на три години. Същата работи по трудово правоотношение
като реализира средномесечен доход от 900 лв.,
съпругът й е безработен и инцидентно
реализира доходи от упражнявана от него професия. Въззивната
инстанция не споделя изводът на първоинстанционният съд, че тази сума е
достатъчна да покрие нуждите на тричленно семейство в т.ч. и за покриване на
нуждите на малолетно дете. Няма доказателства ответницата или нейния съпруг да
притежават имущество, от които могат да реализират допълнителни месечни доходи,
което е установено и с представената декларация за семейно и имотно състояние.
С оглед на това за дарената е налице обективна
невъзможност да дава необходимата издръжка на жалбоподателката, тъй като с
реализираните доходи същата трудно покрива собствените си потребности и тези на
семейството си.
В настоящият случай не е налице проява на
непризнателност от страна на ответницата, тъй като поради липса
на достатъчно средства, с даването поисканата издръжка на
дарителя, би поставила себе си и лицата, които е длъжен да издържа
по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя.
Налице е обективно невъзможност за престиране, а не
виновно поведение, което да транспормира морално-
етичното задължение в правно.
По изложените
съображения въззивният съд приема, че предявеният иск е неоснователен и
правилно същият е отхвърлен.
Обжалваното решение е
правилно като краен резултат и същото следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за настоящата инстанция са в тежест на жалбоподателката. Ответницата
по жалбата не претендира присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1281/17.07.2019 г., постановено по
гр.д.№ 8615/2018 г. на Русенския районен съд.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: