Р Е Ш
Е Н И Е
№
62
гр.
Силистра, 22 декември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова и с участието на заместник окръжния
прокурор при ОП-Силистра Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 68 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано
по касационна жалба на „ДОМИНУС ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в с.
Калипетрово, общ. Силистра, срещу Решение № 141 от 25.08.2023 г. постановено по
АНД № 378/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 38-0004650 от 12.04.2023 г., издадено от директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе.
Касаторът, действащ чрез адв.
И.А. ***, прави оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на
закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Сочи, че неправилно съдът е установил
фактическата обстановка и необосновано е направил извода за редовност на акта
за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.
Изтъква, че юридическото лице не може да носи отговорност за допустителство, а
от съдържанието на санкционния акт е неясно за какво точно нарушение е наложена
санкцията. Счита, че съдът неправилно е игнорирал съображенията за приложимост
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен
случай. По изложените съображения моли за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира и присъждане на
разноски.
Ответникът – директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе - не е представил отговор на
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Заместник окръжният прокурор дава
заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като въззивната инстанция е
положила максимални усилия за изясняване на фактите по делото, като е изложила
мотивите си в пълнота и е постановила законосъобразен съдебен акт.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Предмет на оспорване пред
въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 38-0004650 от
12.04.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози на „ДОМИНУС ТРАНС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от
същия закон.
От фактическа страна пред РС
- Силистра е установено, че на 23.01.2023 г. е извършена проверка на „ДОМИНУС
ТРАНС“ ЕООД по повод осъществяваната от дружеството транспортна дейност –
международен автомобилен превоз, за което дружеството претежава Лиценз № 19140.
При проверка на представените транспортно-съпроводителни документи и след
справка в Информационната система на АА, било констатирано, че водачът С.И.С.,
назначен по трудов договор в предприятието от 09.09.2021 г., не е притежавал
карта за квалификация на водача в
периода 31.03.2022 г. – 09.09.2022 г., тъй като валидността на притежаваната
към момента на сключване на трудовия договор е изтекла на 31.03.2022 г. Същевременно на 05.08.2022 г. водачът е
извършил международен обществен превоз на товар до Германия с товарен автомобил
от категорията N3.
Прието е, че дружеството е извършило нарушение на чл. 7б, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвтП,
за което е съставен АУАН № 330377 / 23.01.2023 г. г., а въз основа на него е
издадено процесното наказателно постановление.
За да потвърди наказателното
постановление, РС-Силистра на база на събраните писмени и гласни доказателства
е приел за безспорно установено извършването на нарушението. Приел е, че актосъставителят
и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната
законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е приел, че дружеството
е лицензиран преводач, възложил извършването на международен превоз на
05.08.2022 г. с МПС от категорията N3 на водача С., който към посочената дата не отговарял на
изискването да притежава карта за квалификация за съответната категория (С
С+Е), което разкрива неспазване на установеното в чл. 7б, ал. 1 ЗАвтП изискване
от страна на транспортното предприятие, за което в чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП е
предвидена съответната санкция. Коментирано е, че извършеното нарушение е
типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид и няма белезите на маловажно деяние.
По тези съображения санкционният акт е потвърден.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че дружеството е допуснало нарушението,
за което му е наложена имуществена санкция. Изложените от първата инстанция
мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и
изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Не се спори, че касаторът е
лицензиран превозвач. Не се спори също, че по силата на задълженията,
произтичащи от съществуващо трудово правоотношение между дружеството и С.С., последният е осъществил международен превоз
на товари на 05.08.2022 г. с МПС от категорията N3, към която дата не е
разполагал с валидна карта за
квалификация на водача за съответната категория. Картата за квалификация е
официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факта, че водачът е преминал
начална квалификация или задължително периодично обучение за съответните
категории МПС (чл. 7б, ал. 6 от ЗАвтП). Обученията се провеждат за
усъвършенстване и актуализиране на знанията на водача на всеки пет години (чл.
7б, ал. 8 ЗАвтП във вр. с чл. 18 от Наредба
№ 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите
на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане
на изпитите за придобиване на начална квалификация). Следователно картата за
квалификация е документ за годността на водача да управлява съответна категория
МПС. Водачи, които притежават карта за квалификация с изтекъл срок, какъвто е
случаят с водача С., чиято карта е изтекла на 31.03.2022 г., подлежат на
периодично обучение преди отново да започнат да упражнява професията (чл. 18,
ал. 3 от Наредба № 51 от 04.08.2008 г.). Тоест, водачът се счита компетентен да
извършва обществен превоз с определена категория МПС, едва след като е преминал
първоначалното или периодичното обучение, което се удостоверява с валидна карта
за категорията МПС, управлявано от водача. Изключенията от това правило са
предвидени в чл. 5 от цитираната наредба, но процесният превоз на 05.08.2022 г. не
попада сред тях. Последното
потвърждава решаващия извод на съда за осъществен състав на нарушение на чл.
7б, ал. 1 от ЗАвтП от страна на лицензирания превозвач. Отговорността в случая
е обективна и безвиновна и е ангажирана по специалната разпоредба на чл. 96г,
ал. 1, предл. второ от ЗАвтП. Последната представлява предвиден в закона случай
на допустителство и е от категорията на продължените нарушения, което се
осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да бъде
извършван обществен превоз на товари от водач, който не притежава карта за
квалификация на водач за превоз на товари. Описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл. 7б, ал. 1,
изр. 1 от ЗАвтП и съответства на изискването за съдържание на актовете по чл.
42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, преценени правилно от РС като
редовни. В тази връзка оплакванията в касационната жалба се явяват
неоснователни.
Несъстоятелно е и твърдението, че
преценката на факта за наличие на обстоятелства, даващи основание да се приеме,
че нарушението е маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, е неправилна.
Нарушението, извършено от дружеството, е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия
вид, респ. няма белезите на маловажно деяние по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН. Ето защо настоящият състав намира, че наведените доводи за маловажност на
деянието са несъстоятелни, а преценката на районния съд в тази насока е
правилна.
По така изложените
съображения настоящият касационен състав счита, че районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141
от 25.08.2023 г. постановено по АНД № 378 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Силистра.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1 2.