Р Е
Ш Е
Н И
Е № 4776
гр. Пловдив, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 04.11.2019
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9588 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.И.Р.
срещу „Издателска къща Марица“ ЕООД, с която е предявен положителен
установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 1250 лева, частично предявен като част от обща претенция в
размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
публикация през месец декември 2018 г. на статия със снимков материал,
изобразяващ ищеца сам /на две от снимките/ и прегърнал *** си /на една от снимките/,
използвани от ответника, като ***
на електронната медия без знанието и съгласието на ищеца, придружени с текст,
съдържащ обидни и клеветнически твърдения, опозоряващи и невярно приписващи на
ищеца, извършено от друго лице тежко умишлено престъпление –***, чрез невярно отъждествяване на автора
на престъплението с лицето, изобразено на публикувания снимков материал, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 24.04.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6663/2019 г.
Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита исковата
претенция за напълно неоснователна, доколкото във въпросната статия ответникът
се позовал на информация изнесена по-рано от друга медия, предвид което не носи
отговорност, а отговорност следва да се носи от медията, която първа е
направила публикацията. Твърди се, че в статията изрично е направено
позоваване, че информацията е предоставена от Нова ТВ. Счита размерът на
претенцията за прекомерен Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 6663/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока
по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от последния. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявен е положителен
установителен иск с правна квалификация чл.422, вр. с чл.415 ГПК, вр. чл.49, вр с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно - обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
С предявените
от ищците искове се цели ангажиране на тази отговорност за претърпени от ищците
неимуществени вреди - душевни болки и страдания в резултат на накърнена чест и
достойнство, засегнат обществен авторитет от съдържащите се в публикация обиди
и клеветнически твърдения
За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на
възложената му работа, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения
изпълнител.
Обективните
елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване. В тежест на ответника е и да установи, че публикувания симков материал,
отъждествяващ лицето, изобразено на него е ползван от друга медия, като това
обстоятелство изрично е опоменато в процесната статия.
С
определение от 27.08.2019 г. е отделено като безспорно между страните, че
ответникът е издал статия на 17.12.2018 г. със снимков материал, изобразяващ
ищеца сам /на две от снимките/ и прегърнал ***
/на една от снимките/, използвани от ответника, като ***
на електронната медия без знанието и съгласието на ищеца, придружени с текст,
съдържащ обидни и клеветнически твърдения, опозоряващи и невярно приписващи на
ищеца, извършено от друго лице тежко умишлено престъпление – ***,
чрез невярно отъждествяване на автора на престъплението с лицето, изобразено на
публикувания снимков материал: „Ето кой е мъжът, ***“
„***
– годишният Д.Р. е задържан за *** в хотел в С.
по-рано днес. Той бил хванат на рецепцията, бил пиян“.
В съдебно
заседание, проведено на 04.11.2019 г. като безспорно между страните е отделено,
че заглавието на първоначалната статия, публикувана на 17.12.2018 г. е „Ето кой
е ***„СНИМКИ“, както и че съдържанието на статията е такова, каквото се сочи в
отговора на исковата молба, че в статията е направена последваща корекция след
нейното издаване, като от нея е премахнато заглавието „СНИМКИ“, както и
снимковият материал. Безспорно е, че снимковия материал от статията е този,
който е посочен и представен от ищеца с исковата молба.
Също така е
безспорно, че изобразения на снимковия материал в статията мъж е ищеца, който
не е лицето, за което се отнася текста на статията.
Спорно по
делото е обстоятелството дали с публикуването на снимковия материал от страна на
ответника и свързването му с лицето, за което се отнася текста на статията,
може да се вмени в противоправно и виновно поведение на ответника.
При
спор за причинени вреди от изнесена от медия информация, респ. публикувана такава, на проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на автора/*** само ако
позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за
вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност.
В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата
молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за
факт и каква - оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали
оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията на
РБ или попадат в рамките на чл. 39, ал. 2 Конституцията на РБ – право на мнение
не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Когато *** изнася засягащи честта
на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност преди да бъдат разпространени, както и да посочат източника си на информация.
Видно от
статията, приложена от ищеца същата започва със заглавието „***“ „СНИМКИ“ – на
заглавната снимка е изобразен мъж, държащ в ръцете си ***, чието лице е
закрито. В статията са изнасят факти, за лице с имена Д.Р., за който се твърди
да е извършител на тежко умишлено престъпление – ***.
Публично разпространеното изявление за
извършено от дадено лице престъпление, съставлява изявление съдържащо твърдение
за осъществено престъпно деяние от това лице, т.е. – твърдение за факт, осъществил се в
обективната действителност. То не може да се окачестви като оценъчно съждение, като оценка на
факт, нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други
обществено значими въпроси. Когато
това твърдение е невярно, когато лицето, посоченото чрез снимковия материал за
извършител на тежко умишлено престъпление, не е извършило престъплението, което
му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда
или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК), то изявлението е клеветническо –
опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството му,
т.е. – противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Поради това, публичното разпространяване на такова клеветническо
изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил,
винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на
изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани
в чл. 39 от Конституцията на РБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС /виж решение №
164/30.06.2016 г.,по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Следва да се отбележи, че в случая освен, че
твърдението е клеветническо, тъй като не е установено с влязла в сила присъда
или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, то твърдението за извършено престъпление към
момента на публикуването на статията е и невъзможно.
Безспорно в статията се изнася
твърдение, касаещо тежко и изключително жестоко умишлено престъпление – *** по
особено жесток начин. Прилагането на снимков материал, на който е изобразен
ищеца и който се сочи като извършителя на това тежко престъпление, още повече
на една от снимките е изобразено и малолетното дете на ищеца под „гръмкото“
заглавие „Ето кой е мъжът, ***“, е грубо
посегателство към честта, достойнството и доброто име на ищеца.
Ответникът възразява за наличие
на противоправно и виновно поведение от своите служители, доколкото в
процесната статия се позовават на информация изнесена по-рано от друга медия
Нова тв, която единствено следва да носи отговорност.
Съгласно посочената от ищеца и
ответника съдебна практика, обективирана в Решение № 206 от 26.03.2019 г. по
гр.д.№ 4762/2017 г. на ВКС, така и в Решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д. №
1251/2012 г., III ГО на ВКС и др. се приема, че
когато се касае за статия, в която ***/авторът се е позовал на публикувана
по-рано статия от друг ***/автор, то вторият *** не носи отговорност, доколкото
се е доверил на достоверността на изнесеното от първия. При липса на такова
позоваване, обаче, се приема, че авторът на статията поднася информацията от
свое име и поради това носи отговорност, защото е следвало сам да провери
достоверността й.
В статията, приложена от ответника /л.27/, като безспорно между страните
именно това е съдържанието на текста на същата, дословно е посочено: „Жената е ***,
главата й е *** и е *** в областта на лицето, предаде Нова тв“. Това е
единственото изречение, в което авторът на статията се позова на друга медия.
Така както е направено
изявлението, съдът не приема, че цитираното позовава на Нова тв, касае цялата
информация в статия, включително и за приложения снимков материал. В нито един
момент от статията не е посочено, че приложеният снимков материал, онагледяващ
лицето, за което се отнася текста на статията и сочен от заглавието като
извършител на ***, е взаимстван от друга медия. Нито е посочено, че именно по
данни на друга медия лицето, което е изобразено на снимките е и извършител на
деянието, за което се пише в статията. Още повече авторът на статията няма как
да знае кой е извършител на деянието, докато няма влязла в сила присъда.
От разпита на свидетелката И. С.
К. /протокол от открито съдебно заседание от 04.11.2019 г./ - *** в ответното
дружество и под чието ръководство е публикувана процесната статия, се
установява, че същата е взаимствана като текст и снимков материал от по-рано
направена публикация от Нова телевизия. Статията била копирана от последната
медия, като практика било когато се ползва материал от друго издание да се
цитира източника, без да се правят промени по самата статия. Свидетелката не
подложила под съмнение достоверността на информацията, публикувана от Нова
телевизия. Снимковият материал положен върху процесната статия бил абсолютно
същия, който били публикували и Нова тв. Свидетелката установява, че впоследствие
видяла, че Нова тв са премахнали снимковия материал и поднасят извинение на лице,
което неволно са засегнали, след което и ответника подменил снимковия материал
в статията си.
На свидетелката са предявени
процесната статия, публикувана в сайта на Марица /27/, както и статията на Нова
тв /л.30-31/, същата потвърждава текста на статията, която е публикувала, както
и че има различия в двете статии.
Видно от текста на двете статии,
същите не са с идентично съдържание, като има и фактологически различия между
тях – посочения час на деянието, родното място на извършителя, относно
криминалните му прояви, поради което се опровергават твърденията на
свидетелката, че процесната статия е копирана, без промени от статията на Нова
тв. Следва да се посочи, че самият ответник е представил с отговора на исковата
молба, статията на Нова тв.
Обстоятелството, че свидетелката
заявява, че снимковият материал изцяло е взаимстван и без промени от сайта на
Нова тв, обаче, не променя факта, че в самата статия липсва позоваване в тази
насока. Четейки статията не може да се направи извод, че именно Нова тв е
медията, която е представила, излъчила снимковия материал, в който ищецът е
отъждествен с извършителя на деянието, за което се отнася текста на статията.
Както беше посочено по-горе позоваването на друга медия в статията е само в
едно изречение, като смислово се възприема, че само в тази част и за тази
конкретно информация е предаденото от Нова тв. Още повече, че по делото се
установи, че има фактологически различия в двете статии, което в още по-голяма
степен навява на извода, че не целия текст на статията е взаимстван от статията
на Нова тв.
Настоящият състав споделя тезата
на ищцовата страна, че когато една медия, поднася информация, чрез текст и
снимков материал, предадена по-рано от друга такава, следва да посочи ясно и недвусмислено каква част от информацията,
включително снимковия материал, е взаимстван от другата медия. В случая е
недопустимо от самата статия да се тълкува, какво от нейното съдържание е
предадено от Нова Тв по-рано. Именно това е разбирането за добросъвестна и
професионална журналистическа практика от статията да е ясно от къде авторът се
е снабдил с информацията, същата проверена ли е, може ли източника да се ползва
с достоверност.
При изложените съображения съдът
не приема, че в процесната статия, нейният автор, се позовава, именно, че
снимковия материал е излъчен по-рано от друга медия – Нова тв, доколкото няма
такова позоваване в статията.
Липсата на позоваване води до единствения
извод, че снимковият материал към процесната статия е поднесен като информация
от името на ответната медия, при което авторът/*** на статията, прикачил
снимковия материал, носи отговорност за изнесената под формата на снимков
материал информация, като е следвало да провери достоверността й.
Предвид което съдът приема, че по
делото се установи противоправно поведение от страна на служителите на
ответника, изразяващо се публикуване на снимков материал, отъждествяващ ищеца
като извършител на изключително тежко и жестоко престъпление – ***, като
информацията е поднесена лично от медията, не се установи по отношение на
снимковия материал да има препращане към друга медия, която да го е публикувала
по-рано, доказа се, че снимковият материал не отговаря на съдържанието на
статията и не изобразява извършителя на престъплението.
От показанията на свидетеля В. К.
К. /л.50/ - близък *** на ищеца, се установява, че той и *** му са разбрали за
жестокото *** именно от статията, публикувана от ответната медия и именно там
са видели снимките на ищеца, отъждествяван като извършител на жестокото деяние,
което шокирало свидетеля. Свидетелят установява, че той е имал доверие към тази
медия, в резултата на публикацията се е усъмнил, че именно ищеца е извършител
на тежкото ***, както и други негови близки и приятели са си помислили същото.
Опитвал се да се чуе с ищеца, за да разбере дали това е истина. В последствие
се чул с него и разбрал, че от всички негови познати и приятели са му изпращали
различни линкове със статии, свързващи негови снимки с извършител на тежко
престъпление. Свидетелят установява, че тази случка изключително много повлияла
на ищеца в личен, емоционален и професионален аспект. Същият се затворил в себе
си, не излизал, преустановил дейността си като *** за дълъг период от време.
Влошили се отношенията му с *** и *** му. В същия ден от публикуване на
неговите снимки всички погледи били насочени към него, към семейството и към дома
му. *** му се притеснявали да излязат, както и *** му. Ищецът живее в село Б.,
хората го познават предвид дейността му като *** производител,подигравали му
се, някои били сигурни, че именно ищецът бил извършител на престъплението, описано
в статиите. *** му се опитвала да се свърже с медиите, за да изясни това
недоразумение. В последствие се установило, че в селото има и друго лице със
същите имена – Д.Р.. Свидетелят установява, че ако не са били снимките в
статията, нямало е да помисли, че текста се отнася именно за ищеца. Свидетелят
установява, че дълго време ищецът се опитвал да изчисти името си, както и да се
оправдава и обяснява пред близки и познати, че не е извършител на написаното в
статиите, включително и в процесната статия.
Преценени по реда на чл.172 ГПК,
съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел, като обективни и
достоверни. Свидетелят е близък приятел на ищеца и е имал възможност
непосредствено да възприеме реакцията на последния от статиите, в които е
публикуват снимков материал, отъждествяващ го като извършител на ***.
Съдът намира, че се доказаха
всички предпоставки на деликтната отговорност, противоправно поведение, вреди,
причинно-следствена връзка между поведението и вредите.. Вината се предполага.
Ответникът не обори презумпцията за вина, а именно да се е доверил на
добросъвестността на друга медия, позовавайки се на нея в статията, което да го
освободи от отговорност.
По
отношение на размера на обезщетението
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на *** и *** увреждания на пострадалия и претърпените във
връзка с тях болки, страдания и негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от
закона
субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства,
сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото
възприемане на справедливостта, характерът и степента на уврежданията, времето, изминало от
увреждането,
времето за възстановяване от вредите и др.
В настоящия случай съдът прие, че на
ищеца са причинени *** и *** болки и страдания, в резултат от
изнесената срещу него невярна информация под формата на снимков материал.
Изнесената информация е от естеството си да причини сериозен *** и *** дискомфорт.
Изнесена е от медия, ползваща се с обществено доверие, с голям читателски кръг.
С публикуване на снимков материал, в който е изобразен ищеца, отъждествяван с
извършител на изключително тежко и жестоко престъпление – *** грубо се засяга
честта, достойнството и доброто име на ищеца, на който се е налагало да се
обяснява пред близки и приятели, че изнесеното в медиите, включително от
процесната медия не отговаря на истината. Изнесената информация се е отразила
на личния и професионалния живот на ищеца, на семейството му като цяло.
Още повече ответната медия не е намерила за
необходимо да уведоми читателите си, след изясняване, че лицето от снимковият
материал не е лицето, за което се отнася текста на статията, за това
обстоятелство, единствено е
премахнала снимките от статията, което води на извод за безкритичност към
изнесената невярна информация и незачитане достойнство на личността. „Гръмкото“
заглавие „Ето
кой е мъжът, ***“, последвано от снимки на ищеца, се отчита от съда, само по себе си, като
завишаващо размера на вредите, доколкото с подобно заглавие се провокира интересът на читателя,
което пък води до по-широко разпространение на новината
Съдът,
при определяне на размера на обезщетението, отчете и обстоятелството, че по
делото се установи, че същият снимков материал, е използван за отъждествяване
на ищеца като извършител на тежкото престъпление и в публикации на много други
медии – „ПИК“, „Пловдив 24 часа“, „Трафик Нюз“, както и по-рано от Нова тв,
като свидетелят на ищеца установява, че изнесената в публичното пространство
информация, във всички медии, комплексно е довела до засягане на доброто име,
честта и достойнството на ищеца, като ответната медия е допринесла за
това.
Съдът, взе предвид
и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените
вреди към м. декември 2018 г. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може
да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване
на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите. В този смисъл
Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на I ТО на ВКС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
определянето на обезщетението за претърпените от ищеца вреди следва да е в размер
на претендирания от него от 1250 лева, предявен като частичен от сумата от
10 000 лева, която сума ответникът ще следва да му заплати.
Като законна последица от уважаване на иска
за главница, следва да се уважи искането и за законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
се пораждат за ищеца. Същият доказа следните разноски: в заповедното
производство - 25 лева – платена
държавна такса и в исковото производство – 25 лева платена държавна, които
следва да му бъдат присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В заповедното производство е представен
договор за правна помощ и съдействие от заявителя – ищец в настоящото
производство, видно от който му се предоставя безплатна правна помощ. В полза
на адв. М.Д. е определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, в
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което следва да й бъде присъдено в пълен размер.
По настоящото
дело е представен договор за правна помощ и съдействие /л.13/, съгласно който
на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М.Г.Д.
в размер на 300 лева, които следва да й се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Издателска къща Марица“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 27А, представлявано от Я. И. Я. ДЪЛЖИ НА Д.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 1250 лева, частично предявено като част от обща претенция в размер
на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация
през месец декември 2018 г. на статия със снимков материал, изобразяващ ищеца
сам /на две от снимките/ и прегърнал *** си /на една от
снимките/, използвани от „Издателска къща Марица“ ЕООД, като ***
на електронната медия без знанието и съгласието на ищеца, придружени с текст,
съдържащ обидни и клеветнически твърдения, опозоряващи и невярно приписващи на
ищеца, извършено от друго лице тежко умишлено престъпление – ***,
чрез невярно отъждествяване на автора на престъплението с лицето, изобразено на
публикувания снимков материал, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.04.2019 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6663/2019 г. по описа на
Пловдиския районен съд.
ОСЪЖДА „Издателска
къща Марица“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 27А, представлявано от Я. И. Я. да заплати на Д.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 25 лева – разноски по ч..гр.д. № 6663/2019 г. по описа на Пловдиския районен съд и 25 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Издателска
къща Марица“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 27А, представлявано от Я. И. Я. да заплати на
адв. М.Г.Д., служебен адрес: *** сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по ч..гр.д. №
6663/2019 г. по описа на Пловдиския районен съд и 300 лева – адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ