Решение по дело №539/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. Т. Б. от [населено място], чрез ... Я. Т. от ВТАК, срещу Уведомително писмо с изх. №02-040-6500/313#7/08.08.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, в частта, в която с последното е намалено заявеното подпомагане с 1 130,59 лв., както и в частта, в която е прихваната оторизираната сума за СЕПП в размер на 2 166,85 лв., по СПП в размер на 1 554,75 лв. и по ЗДП в размер на 1 345,11 лв., или общо редукции в размер на 5 066,71 лв.

В жалбата се твърди нищожност на уведомителното писмо поради постановяването му в противоречие с влязлото в сила Решение №168/13.06.2022г. по адм.д. №207/2022г. на АСВТ, оставено в сила с Решение №1048/31.01.2023г. по адм.д. №6291/2022г. на ВАС. Алтернативно се поддържа незаконосъобразност на административния акт в оспорената част, поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закони. Сочи се, че актът е издаден при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Моли се за прогласяване на нищожността на оспорения административен акт, а в условията на алтернативност - за неговата отмяна в оспорената част. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски, списък, за които е представен към депозираното по делото писмено становище вх. №4462/02.10.2023г.

Ответникът по жалбата – Зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба като неоснователна по съображения, които излага в писмено становище. Претендира присъждане на разноски по производството, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Уведомително писмо изх. №02-040-6500/313#7/08.08.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ е връчено на жалбоподателката чрез пощенски оператор на 18.08.2023г., видно от направеното отбелязване на съдържащият се в административната преписка пощенски плик и справка за проследяване на пратка /стр. 28 и 29 от делото/. Жалбата срещу него е подадена чрез Държавен фонд „Земеделие“ до съда чрез куриерска служба на 31.08.2023 г., като е постъпила в ответната администрация на 01.09.2023 г.

Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Между страните не е спорно, че М. Т. Б. е земеделски производител, регистриран с УРН 590158, която е подала общо заявление за подпомагане за кампания 2020г., регистрирано с УИН 04/080620/87632, като е кандидатствала за подпомагане както следва: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане/СПП/, Зелени директни плащания /ЗДП/, Млади земеделски стопани /МЗС/, преходна национална помощ /ПНДП/, Биологично земеделие /Мярка 11/ с пет броя парцели с обща заявена площ от 10,31 ха, находящи се в землището на [населено място]. Към заявлението е приложила Таблица на използваните парцели 2020 и Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2020, общи декларации и специфични документи по направление „Биологично растениевъдство“.

След подаване на това заявление, от ответната администрация били извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания, констатациите от които са обективирани в „Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г.“ за УРН 590158 /л. 44-гръб и сл. от АД №207/2022г./, и същото е входирано на 08.05.2020г.

Със Заповед №РД 09-1023/15.12.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020г. Окончателните специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020г. са одобрени със Заповед №РД 09-155/23.02.2021г. на министъра, която е обнародвана в Държавен вестник, бр. 20/09.03.2021г. Не са налице данни същата да е оспорвана от М. Б..

Във връзка със заявлението и след извършените административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, при които са сравнени данните от подаденото заявление и наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, от ДФ „Земеделие“ е изчислена общата сума за оторизация, като не е включена мярка 11 „Биологично земеделие“. На 11.03.2022г. зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал Уведомително писмо изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022г., с което М. Б. е информирана, че общо исканата сума от 6 220,43 лева /по СЕПП – 2 190,67 лева, по СПП – 1 554,75 лева, по ЗДП 1 379,68 лева, по МЗС – 1 095,33 лева/ е намалена с 1 130,59 лева /по СЕПП с 0,69 лева; по ЗДП с 34,57 лева; по МЗС на 100% - с 1 095,33 лева/, в резултат на което е оторизирана сума в размер на 5 089,84 лева /по СЕПП – 2 189,98 лева; по СПП – 1 554,75 лева, по ЗДП – 1 345,11 лева/, от която е извършено прихващане в размер на 5 066,71 лева /по СЕПП – 2 166,85 лева, по СПП – 1 554,75 лева и по ЗДП – 1 345,11 лева/, и накрая са изплатени общо 38,83 лева, от които 23,13 лева по СЕПП и 15,70 лева – възстановяване на Финансова дисциплина по чл. 26 от Регламент 1306/2013 и чл. 8, §1 от Регламент 1307/2013.

Това уведомително писмо е било обжалвано от Б. по съдебен ред пред Административен съд В. Търново, като с Решение №168/13.06.2022г. по АД №207/2022г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на последната срещу уведомително писмо изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022г. в частта, с която са оторизирани и изплатени суми в размер на 38,83 лв. и е прекратил делото в тази част; отменил е уведомително писмо изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022г., в частта, в която са извършени прихващания от оторизираната сума общо в размер на 5 066,71 лева и е върнал преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - [населено място] за ново произнасяне в тази част, и е отхвърлил жалбата в останалата част, с която оторизираните суми са намалени общо с 1 130,59 лв.

Това решение е било обжалвано единствено в частта му, в която е отменено уведомително писмо изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022г., в частта, в която са извършени прихващания от оторизираната сума общо в размер на 5 066,71 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, като с Решение № 1048/31.01.2023г. по адм.д. №6291/2022г. на ВАС, същото е оставено в сила в обжалваната част.

След приключване на съдебното производство и връщането на преписката на административния орган е последвало ново произнасяне по заявлението на Б., като е било издадено обжалваното в настоящото производство уведомително писмо. С него, Б. е уведомена, че общо исканата сума от 6 220,43 лева /по СЕПП – 2 190,67 лева, по СПП – 1 554,75 лева, по ЗДП 1 379,68 лева, по МЗС – 1 095,33 лева/ е намалена с 1 130,59 лева /по СЕПП с 0,69 лева; по ЗДП с 34,57 лева; по МЗС на 100% - с 1 095,33 лева/, в резултат на което е оторизирана сума в размер на 5 089,84 лева /по СЕПП – 2 189,98 лева; по СПП – 1 554,75 лева, по ЗДП – 1 345,11 лева/, от която е извършено прихващане в размер на 5 066,71 лева /по СЕПП – 2 166,85 лева, по СПП – 1 554,75 лева и по ЗДП – 1 345,11 лева/, и накрая са изплатени общо 38,83 лева, от които 23,13 лева по СЕПП и 15,70 лева – възстановяване на Финансова дисциплина по чл. 26 от Регламент 1306/2013 и чл. 8, §1 от Регламент 1307/2013. При новото произнасяне на ответника е постановен същият правен резултат, като оторизираните суми, намаленията на тези суми и извършените прихващания са в идентични размери.

Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Настоящият съдебен състав споделя твърденията на жалбоподателката за нищожност на оспореното писмо, но само по отношение на частта му, с която е извършено намаление на оторизираните суми общо с 1 130,59 лв. поради установена като недопустима за подпомагане площ в размер на 0,02 ха. По отношение на това намаление, в същия този размер и за същата площ, в действителност е налице вече произнасяне с Уведомително писмо изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022г., по отношение на което е налице осъществен съдебен контрол с влязло в сила Решение №168/13.06.2022г. по адм.д. №207/2022г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С последното жалбата срещу административния акт е била отхвърлена, а в мотивите на съдебното решение е прието наличието на законосъобразност на уведомително писмо №№02-040-6500/313 от 11.03.2022г., в частта му, касаеща това намаление. Оспореното в настоящото производство уведомително писмо не е в противоречие с посоченото съдебно решение, така както се претендира от жалбоподателката, предвид което не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, за обявяването му като нищожно именно на това основание, но същото се явява недопустимо в частта му, с която е извършено намаление на оторизираните суми общо с 1 130,59 лв. поради установена като недопустима за подпомагане площ в размер на 0,02 ха, предвид, че такова намаление/отказ вече е налице с предходен акт, който е влязъл в сила. В този смисъл следва да се отбележи, че при повторното разглеждане на преписката, административният орган е следвало да се съобрази с влезлия в сила предходен акт, по отношение на частта му, съдържаща отказ за подпомагане в същия размер от 1 130,59 лв. поради недопустимост на същата площ от 0.02 ха за същите парцели и на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК да не се произнася още веднъж, тъй като въпросът за допустимостта на подпомагането по отношение на тези площи е бил окончателно решен. Ето защо органът се е произнесъл недопустимо повторно с волеизявление, целящо да предизвика правни последици, каквито са настъпили вече в правния мир. Предвид констатираната недопустимост за пререшаване на вече постановеното с уведомително писмо изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022г. намаление/отказ в общ размер на 1 130,59 лв., процесното уведомително писмо в частта, с която оторизираните суми са намалени общо с 1 130,59 лв. поради недопустимост на 0.02 ха площ, следва да се обяви за нищожно именно на това основание.

По отношение на останалата част на атакуваното писмо – относно извършените прихващания от оторизираната сума общо в размер на 5 066,71 лв. / по СЕПП – 2 166,85 лева, по СПП – 1 554,75 лева и по ЗДП – 1 345,11 лева/, не се споделят изложените от жалбоподателката доводи за нищожност. Видно от мотивите на влязлото в сила Решение №168/13.06.2022г. по адм.д. №207/2022г. по описа на Административен съд – Велико Търново е, че Уведомително писмо изх. №02-040-6500/313 от 11.03.2022г., в частта му, с която са извършени прихващания от оторизираната сума общо в размер на 5 066,71 лв. е отменено поради липса на посочване на фактическите и правни основания за извършеното прихващане. С този съдебен акт не е налице произнасяне по отношение на наличието или не на основания за прихващане на посочената сума. Ето защо процесното уведомително писмо, в тази му част, не е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, съответно уведомителното писмо не е нищожно на твърдяното в жалбата основание.

Обжалваното уведомително писмо е издадено в предписаната от закона писмена форма и е мотивирано с посочване на фактическите и правни основания. Предвид наличието на предходно произнасяне с влязло в сила съдебно решение, по отношение на законосъобразността на постановеното намаление/отказ в общ размер на 1 130,59 лв. поради недопустимост на 0.02 ха от заявената площ, настоящият съдебен състав не изследва мотивите на административния орган в тази насока, а следва да прогласи нищожността на оспорения акт в тази му част.

По отношение на останалата част от уведомителното писмо – частта относно извършеното прихващане, съдът намира, че същото съдържа достатъчно ясни и конкретни мотиви. Видно от направеното разяснение към Таблица 15 и конкретно към колона 4 „Прихваната сума“ е, че прихванатите суми представляват наложени санкции за бъдещ период за кампания 2019г. по мярка 11 „Биологично растениевъдство“, установени с уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 за кампания 2019г. с №02-040-6500/8663 от 14.06.2023г. Следователно, обжалваното уведомително писмо, в тази му част, съдържа реквизитите на административен акт, регламентирани в чл. 59 от АПК, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се установява при издаване на оспорения акт да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответно такива, обосноваващи отмяна на уведомителното писмо на процесуално основание.

Уведомителното писмо е съответно и на материалния закон.

По изложените по горе съображения настоящият състав дължи произнасяне по отношение наличието на материалноправните предпоставки единствено относно извършеното с процесното уведомително писмо прихващане.

В разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е уредена възможността държавите членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство. В този смисъл е и съображение 24 от същия регламент, където е посочено, че един от начините са събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство.

Следователно разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 изисква неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентацията относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, съгласно която вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК изрично предвижда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

От анализа на цитираните разпоредби и при липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващането по реда на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е възможно, само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. Казано по друг начин следва да са налице при условия на кумулация две предпоставки: установено с влязъл в сила акт задължение на бенефициера – земеделски производител към ДФЗ-РА, неизплатено към момента на прихващането и оторизирана с ИАА по ЗПЗП от ДФЗ-РА сума, представляваща финансово подпомагане по конкретно заявена схема/мярка от ЗП, по която предстои плащане към земеделския производител.

В случая с Уведомително писмо изх. №02-040-6500/8663#7/14.06.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на жалбоподателката е отказана оторизация от 11 231,51 лв. за 2019г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020“ и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 11 231,51 лв. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че посоченото уведомително писмо е било обжалвано пред АСВТ, във връзка с което е било образувано адм.д. №476/2023г. по описа на съда. Видно от постановеното по същото дело Решение №1669/14.05.2024г. е, че уведомително писмо изх. №02-040-6500/8663#7/14.06.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Посоченото решение е било обжалвано от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ пред ВАС, който с Решение №427/16.01.2025г. по адм.д. №6574/2024г. е отменил решението на АСВТ и е отхвърлил жалбата на М. Б. против уведомително писмо изх. №02-040-6500/8663#7/14.06.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В постановеното решение по адм.д. №6574/2024г. на Върховен административен съд, съдът е приел, че отказаната оторизация от 11 231,51 лв. по Мярка 11 за Кампания 2019г., обективирана в уведомително писмо изх. № 02-040-6500/8663#7/14.06.2023г. е правилна и законосъобразна. След като този акт е признат от Върховния съд за законосъобразен и наложените с него санкции за бъдещ период също са правилни и законосъобразни. При така изложеното посоченото уведомително писмо е влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение, т.е. налично е неизплатено задължение на М. Б., установено в съответствие с националното законодателство. Налице е и неизплатена помощ за 2020г., оторизирана с Уведомително писмо изх. №02/040-6500/313/11.03.2022г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, което също е влязло в законна сила. С оглед на това са налице изискуемите предпоставки за извършеното прихващане, обективирано в спорното в настоящото производство уведомително писмо.

Предвид гореизложеното, оспореното уведомително писмо е законосъобразно в тази му част и не страда от пороци, обосноваващи отмяната му, поради което жалбата против него, в частта относно извършеното прихващане общо в размер на 5 066,71 лв., следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед своевременно направените от процесуалните представители и на двете страни исканията за присъждане на разноски следва да се уважат съразмерно на уважената/отхвърлената част от жалбата. Претендираните от жалбоподателката разноски в списък с разноските /л. 111 от делото/ са в размер на 810 лв., от които 10 лева – държавна такса за образуване на делото и 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар /съгласно договор за правно съдействие и защита от 21.08.2023 г. - л. 113 от делото/. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Съответно съобразно изхода от делото и при отчитане на фактическата и правната сложност на спора на жалбоподателката се следват разноски в размер на 147,80 лева, а на ответника се следват такива в размер на 163,50 лева. Тъй като страните не са направили искане за компенсация, а съдът не извършва служебно такава, разноските следва да се присъдят на страните по отделно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Уведомително писмо с изх. №02-040-6500/313#7/08.08.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, в частта, с която е извършено намаление на оторизираните суми общо с 1 130,59 лв. поради установена като недопустима за подпомагане площ в размер на 0,02 ха.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т. Б. от [населено място], [улица], срещу Уведомително писмо с изх. №02-040-6500/313#7/08.08.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, в частта, с която са извършени прихващания от оторизираната сума общо в размер на 5 066,71 лв.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] да заплати на М. Т. Б. от [населено място], [улица]разноски по делото в размер на 147,80 лв. (сто четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки).

ОСЪЖДА М. Т. Б. от [населено място], [улица]да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] разноски по делото в размер на 163,50 лв. (сто шестдесет и три лева и петдесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.