О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 30.05.2019 год.
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две
хиляди и деветнадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1699 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба по чл.127,
ал.2 от СК на Ц. Ди-митров Д. *** против К.И.Д., двамата – родители на
непълнолетната Мария Цветанова Джелебова.
Съгласно горната разпоредба, споровете относно
местоживеенето на детето, упраж-няването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката, се решават от районния
съд по настоящия му адрес – този, по фактическото
местопребиваване, така Оп-ределение № 185 от 23.04.2013г. на ВКС по ч. гр. дело № 2198/2013г., II г. о., ГК. Нормата е императивна,
създадена с оглед защита интересите на детето, поради което приложение-то й не
е обвързано от преценка на страните или съда. Тя, освен задължителна, се явява
и специална по отношение на тези от ГПК, уреждащи правилата за местната
подсъдност.
На следващо място, трайното
фактическо местопребиваване на детето в друга държа-ва-членка на ЕС, определя наличието на международен елемент при разглеждане
на отно-шенията за родителските права и приложението на Регламент /
ЕО/ № 2201/2003г. на Съве-та относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност.
Съгласно чл.2, т.7 от
Регламента, понятието “родителска отговорност“ включва всич-ки права и задължения, отнасящи се до личността или
имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице
по силата на решение, на закона или по силата на действащо споразумение. Терминът
включва правото на упражняване на роди-телски
права и правото на лични отношения с детето, които са в предмета на сезиращата
Съда молба.
Компетентността при спор относно родителската отговорност е
уредена в чл.8 от Рег-ламента, озаглавен “Обща компетентност“ – компетентен
да разгледа делото е съответният съд в държава-членка, в която детето има обичайно местопребиваване по
времето, когато е съдът е сезиран.
Молителят твърди, че ответницата
и непълнолетното дете на страните трайно живеят във Великобритания, както и че
Мария е записана и посещава училище там. В потвържде-ние на този факт се явява
и обстоятелството, че майката не е открита на известните нейни адреси в Р
България – книжата са върнати в цялост, с отбелязване, че по сведение на
живу-щите на адреса тя пребивава и работи в чужбина. Предвид това и съобразно
чл.17 от Регла-мента, настоящият съдебен състав на РС Бургас намира, че не е
компетентен да разгледа молбата, а по въпроса за личните отношения между бащата
и детето следва да се произне-се съдът във Великобритания.
За пълнота – следва да се
посочи, че общата компетентност на българския
съд не се обосновава и в хипотезите на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента, към които препраща чл.8, параграф 2. Това следва от твърденията в молбата – няма промяна на обичайното место-пребиваване на детето след завеждане на делото, няма неправомерно отвеждане или задър-жане на същото, както
и на условието майката изрично или по друг, недвусмислен начин да е приела
компетентността на българския съд към датата на сезирането му.
Предвид горното и съобразно чл.130 от ГПК, производството по делото следва да се прекрати.
Ето защо, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1699/2019г. на РС Бургас, XL гр. с., поради липсата на
компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОС Бургас в едноседмичен срок от връчването му на молителката.
Съдия: