Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 23.01.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №11945 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от К. Б.П. иск, с правно основание чл. 42, б. „в“ от ЗН срещу Л.Г.И. и Р.Г.И., за прогласяване
недействителност на саморъчно завещание, съставено от М.П.Х.от 20,03,1965год.,
поради противоречие със закона и добрите нрави.
Излагат се доводи, че ищецът е наследник по закон
на М.П.Х./негов чичо/, а ответниците са наследници на Р.И. М., която твърди по силата на оспорваното
саморъчно завещание да е придобила собствеността върху имущество предмет
на разпореждане, включително недвижими
имоти: ПИ с идентификатор 68134,4141,1363, площ от
2617кв.м. с адм.адрес гр.София, кв.Суходол, ПИ с идентификатор 68134,4141,2235,
с площ от 226кв.м. с адм.адрес гр.София,ул.*****, м. 7-1, ПИ с идентификатор
68134,4141,1322, с площ от 995кв.м. с адрес гр.София, кв.Суходол,
ул.Околовръстен път.
Поддържа се, че завещанието е нищожно, тъй като в
същото се съдържа задължение на Р.М. да
полага грижи за завещателя за бъдещ
период, което изключва наличие на обичаен мотив за грижи между съпрузи.
Обоснова извод да е налице възмездност на завещанието, което сочи на неговата
недействителност поради противоречие със закона и добрите нрави.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен
срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна-Л.Г.И.,
в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди,
че завещанието е действително и същото не обективира задължение за
издръжка от материален характер, нито
тежест след смъртта на завещателя. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност относно правото на иск, тъй като правата
по завещанието са упражнени с извършване на
съдебна делба по гр.д.№3543/1966год. на
СНС по решение №260/20,07,1967год. и определение от 14,09,1967год.
Ответникът- Р.Г.И. в указания законоустановен срок
по чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция по съображения изложени в отговора.
При така изложеното след като обсъди
доказателствата по делото при условията на чл.235, ал.1 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Със завещание от 20,03,1965год. М.П.Х.е завещал на Р.И.М. –„цялото
недвижимо и движимо имущество, което да наследи след моята смърт“. Посочено
е завещанието да се извършва „затова, че ме е гледала и ще продължава да ме гледа“.
С протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 25,03,1966год. процесното завещание е обявено по нот.дело
№137/1966год. и вписано в Авп.
Не е спорно
завещателят М.П.Х.да е починал на 12,02,1966год. Ищецът се легитимира
като правоимащо лице с праводател наследник на
завещателя.
Видно от удостоверение за наследници на Р.И. Й./съпруга на завещателя/, с
№859/14,02,2017год. ответниците са законни правоприемници на лицето, в
качеството на низходящи на Г.И. Йонев/брат на Р.И. и нейн наследник/.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.42, б.“в“ от ЗН, за признаване нищожност на завещание от 20,03,1965год.
поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като мотивът, поради който
е извършено сочи на възмездност на разпореждането,
доколкото поражда задължение за Р.М. да
полага грижи за бъдещ период. Това представлява невъзможно/условие и тежест за
бенефициера/молба-становище от 22,06,2022год./.
В тежест на ищеца е да установи, че
волята на завещателя е мотивирана единствено от желанието да бъде гледан и
издържан до края на живота си, респективно вменява се задължение да бъде гледан
като очакваната бъдеща престация за грижи има материален израз посредством
разпореждане с имуществото, който извод се обосновава посредством тълкуване
волята на завещателя.
Неоснователни са доводите на ответника за
недопустимост на производството поради погасяване по давност на правото на иск.
Искът за прогласяване на нищожност на завещанието не е ограничен със срок.
Релевираните доводи на ответника И. са
относими към погасяване на правото на иск по чл.30 от ЗН.
Съгласно чл.42, б.“в“
от ЗН, когато завещателното
разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е
направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на
добрите нрави
завещанието е нищожно; Същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Настоящият
състав намира процесното завещание да отразява мотив на завещателя за
разпореждането, а именно: „затова, че ме е гледала и ще продължава да ме гледа“. Мотивът
на завещанието може да отсъства в обективираната воля на завещателя, но в случаите,
в които е обективиран е необходимо да не е в противоречие със закона и добрите
нрави, което се обосновава с характера на завещанието като едностранна,
безвъзмездна сделка. В този смисъл съдебната
практика приема, че ако единственият мотив за разпореждане с имущество е да се
вмени задължение за бъдещи грижи и издръжка, то завещанието е нищожно./ Решение № 438 от 19.05.1999 г. по гр. д. № 110/99 г. на I
ГО, № 745 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 79/2010 г. III ГО, № 434/11 от
30.05.2012 г. по гр. д. № 1112/20110 г. на I ГО, № 122 от 3.06.2013 г. по гр.
д. № 902/2012 г. на I ГО, № 88 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 826/2012 г. на III
ГО/.
Въпреки
това отразеният в процесното завещание мотив, съдът приема да е благодарствен
за положените грижи за завещателя от страна на съпругата му, което е и обичаен
такъв за съставянето на едно завещание.
Безспорно в този случай завещанието има и възнаградителен характер, но
следва да се държи сметка за разликата между безвъзмездния характер на
завещанието и възнаградителния такъв на завещание извършено с благодарствен
мотив. Съдържанието на изявлението
изразяващо очакването на завещателя съпругата му да продължи да го гледа
не разкрива възмездност на сделката. Касае се именно до пожелателно очакване,
но същото не поражда задължение за лицето в полза на което е извършено
завещанието. Самото очакване за
„гледане“ не винаги предполага материален израз. Отделно от това дори и да се
приеме, че мотивът за полагане за в бъдеще на грижи има възмезден характер,
това не опорочава действителността на завещанието, тъй като е изразен наред с
благодарствения мотив за положени грижи до момента на съставяне на завещанието. Предпоставките за нищожност са
налице само когато единственият
мотив за разпореждането противоречи на закона или добрите нрави. /В този
смисъл и разясненията дадени с Решение №188/06,04,2004год. по гр.д.№327/2003 по
описа на Съдържанието на отразената воля на завещателя съдът намира да не ГО на
ВКС, Решение №117/10,11,2015год. по гр.д.№710/2015год. по описа на 2 ГО на ВКС,
Решение №50172/10,10,2022год. гр.д.№4145/2020год. 3 ГО на ВКС./. Отделно от
това съдът не споделя доводите на ищеца волята на завещателя да сочи на условие
или тежест към завещанието, което е видно от граматическото и лингвистично
тълкуване на съдържанието на завещанието,
поради което не се обсъжда и тяхната възможност за изпълнение.
Ето защо исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответниците като по делото са приложени
доказателства само за извършени от Л. И., които съдът намира за доказани
в размер на 1000,00лв.-адвокатско възнаграждение.
От ответника Р.И. не са ангажирани доказателства
за извършени разноски, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от К.Б.П., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Л.Г.И., с ЕГН **********, с
адрес *** и Р.Г.И., с ЕГН **********, с адрес *** иск,
с правна квалификация чл. 42, б. "в." от ЗН за прогласяване на
недействителност на саморъчно завещание, съставено от М.П.Х.на 20.03.1965г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Б.П., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Л.Г.И.,
с ЕГН **********, с адрес *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1000,00лв.- разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: