Р Е Ш Е Н И Е
№
28.11.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪД - ПЕРНИК ХI-ти граждански
състав в закрито съдебно заседание проведено четвъртък, 28 ноември 2019 година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНТОНИЯ А. - АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5083 по описа на съда за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба с рег. № 1188 / 15.07.2019г., подадена от ответника С.Л.П., който е констатирал, че в постановеното от съда решение са
допуснати очевидни фактически грешки изразяващи се и обективирани в мотивите на
съдебното решение, а именно : „съделителите С.Л.П. и В.Л.Х.
са наследници Л.А.Х.“.
В
едноседмичния срок за изразяване на становище, ответните страни не са изразили
становище по молбата.
След запознаване
със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото
доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът
намира за установено следното:
На
основание чл. 247, ал. 3 ГПК съдът прецени, че не е необходимо призоваване на
страните в открито заседание.
Твърдяната очевидна фактическа грешка е
по отношение на мотивите на постановеното съдебно решение, като в самата молба
се твърди, че посочените явни фактически грешки са единствено в мотивите на
постановеното от съда решение. Само на това основание, че е допусната очевидна
фактическа грешка в мотивите на постановеното съдебно решение, молбата за
поправка следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения:
Съдебният акт се състои от две
части-мотиви и диспозитив, който е и самото съдебно решение. Мотивите на
съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитива нейното
външно изразяване. Самото съдебно решение обаче е със съдържание така както е
уредено в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ГПК, докато мотивите са уредени в ал.
2 на същата разпоредба и не са включени като част от съдържанието на решението.
Напротив видно е, че те са приложение към него. Следователно под съдебно
решение следва да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът се
произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля, но не
и тази, която отразява начина на формирането й. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК, касае очевидна фактическа грешка допусната в частта от съдебния акт
уредена в чл. 236, ал. 1 ГПК, но не и в мотивите, които са уредени в ал. 2 на
същия текст. Това е така тъй като само произнасянето на съда по съществото на
спора се ползва със сила на присъдено нещо между страните по спора, поради
което и следва да отразяват точно волята на съда. Сами по себе си мотивите на
съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него
правен спор, а само начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват
със сила на присъдено нещо и не са задължителни за страните. За последните е
задължително решението на съда относно спора между тях, но не и мотивите. При
евентуално несъгласие с решението всяка една от страните би могла да го обжалва
като същевременно с това поиска ново решение със същите, различни или изменени
мотиви. Страната обаче не може да обжалва само мотивите на решението, когато
произнасянето е в нейна полза тъй като няма правен интерес от това. Мотивите
като част от съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава решението
и затова не представляват част от него, а само както се посочи по-горе
отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива,
който е и същинското решение по смисъла на чл. 236, ал. 1 от ГПК, представлява
изрично изразената воля. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между
така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа
грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята. При
това разминаването трябва да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на
мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по делото, а
да може да се установи без каквито и да са допълнителни преценки. Следователно
мотивите на решението не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247 ГПК . В
случая се иска поправка на очевидна грешка в мотивите на решението, която обаче
не подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК.
С оглед гореизложеното така подадена молба от
процесуалния представител на рег. № 1188 / 15.07.2019г., подадена от ответника С.Л.П. следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от изложеното, СЪДЪТ.
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подадената молба рег. № 1188 /
15.07.2019г., подадена от ответника С.Л.П.
за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 1582 от 19.12.2018г.
постановено по гр. д. № 5083 по описа за 2010г. на ПРС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за поправка на очевидна
фактическа грешка подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от
постановеното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: