Р Е Ш Е Н И
Е
№ 246
гр. Велико
Търново, 02.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря в.Г.и прокурора от ВТОП Донка Мачева, изслуша докл***аното от
съдия Тонева адм. дело № 130 по
описа на АСВТ за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е
по искова молба, подадена от Д.Н.Х., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София към министъра на
правосъдието. С исковата молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от лоши условия
в следствения арест в гр. Велико Търново при престоя му в периодите
от 23.08.2016 г. до 24.08.2016 г., от 28.10.2016 г. до 21.11.2016 г., от
29.03.2018 г. до 30.03.2018 г., от 17.04.2018 г. до 20.04.2018 г., от
25.06.2018 г. до 26.06.2018 г., от 26.09.2018 г. до 28.09.2018 г., от
22.10.2018 г. до 24.10.2018 г., от 07.11.2018 г. до 08.11.2018 г., от
24.09.2019 г. до 26.09.2019 г., от 04.11.2019 г. до 08.11.2019 г. и от
12.11.2019 г. до 13.11.2019 г. – общо 41 дни, без осигурена
благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото му
здраве. Ищецът твърди, че през
това време е бил настаняван в различни килии, условията в които са били
изключително неблагоприятни за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража – нарушение по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Като такива
ищецът твърди липса на достатъчно жилищна площ; килиите не са разполагали с
тоалетна и течаща вода; в килиите не е имало прозорци, липсвало естествено
осветление и проветрение; не му бил предоставен постелъчен инвентар;
помещенията не са разполагали с отопление и климатизация; хигиената в килиите
била крайно занижена; телефонирането се извършвало по предварителна писмена
заявка, а служителите слушали провежданите разговори. Сочи, че неосигуряването на благоприятни условия
нарушава изискванията на чл. 29 и чл. 31 от КРБ, чл. 2, т. 3, чл. 43, ал. 2,
ал. 3 и ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 20 т ППЗИНЗС. Твърди, че са нарушени основните му човешки права, установени в Конституцията
на Република България, Европейската конвенция за правата на човека и Харта на
основните права на ЕС, подробно посочени. Твърди, че неизпълнението от ответника на преките му
задължения, произтичащи от закона да осигури благоприятна среда и условия за
съхранение на физическото и психическото му здраве, е рефлектирало негативно
върху човешкото му достойнство, унижило го е, породило е в него чувство на
отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх. Причинени са му яд, нерви,
безпокойство, стрес, липса на желание за живот, унижение на човешкото
му достойнство. Х. твърди, че с поставянето му в тези неблагоприятни условия, резултат от
бездействието на длъжностни лица при ответника, са му причинени вреди,
изразяващи се в негативни изживявания и
физически дискомфорт, които оценява на 492,00 лева. Претендира
също така законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба и мораторна лихва върху главницата от момента на
прекратяване на увреждането до окончателното им изплащане. В
съдебно заседание ищецът прави уточнение на предявения иск, като сочи, че
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 492,00 лева, ведно
със законната лихва от момента на прекратяване на увреждането – 13.11.2019 г.
до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и
се представлява от назначения му служебен защитник ***. М.М., вписана в
Националния регистър за правна помощ, която по
изложени в исковата молба съображения моли съда да уважи предявения иск в
претендирания размер. Намира, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че условията, при които е пребивавал Х. са били неблагоприятни, предизвикващи унизително
отношение, което поражда чувство на страх, малоценност и неудобство. Посочва,
че от ответната страна не са представени ясни и категорични доказателства, че е
осигурил нормални условия за пребиваване на Х. за
процесните времеви периоди. Моли ГДИН – София да бъде осъдена да му заплати
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на
престоя му в следствения арест в гр. Велико Търново, ведно със законната лихва.
Ответникът по иска – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, чрез пълномощника си по делото в представен
отговор на искова молба и писмено становище, оспорва изцяло предявения иск като неоснователен
и недоказан. Навежда доводи, че не са налице елементите от фактическия
състав, даващ на ищеца право да претендира ангажиране отговорността на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. Излага подробни
съображения по всяко едно от твърденията на ищеца, като аргументира
липсата на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган
или длъжностни лица от неговата система, липса на доказани вреди от такива
действия, съответно липса на пряка и непосредствена причинна връзка между тях. С тези съображения моли искът за бъде
отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В
съдебно заседание ответникът не се представлява.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура - гр. Велико Търново дава становище за недоказаност на исковата претенция. Посочва, че не са
събрани доказателства за за претърпените неимуществени вреди от задържаното лице за посочения в
исковата молба период. Излага, че сами по себе си събраните доказателства за
условията в ареста не са достатъчни, за да се приеме, че е налице причинно –
следствена връзка съгласно изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предлага исковата претенция да бъде оставена без уважение.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе
предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно данните от справка с рег. № ИЗ 1026, екз.1/03.06.2020 г. от мл. инспектор Д.П. при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - гр.
Велико Търново /л. 37 и сл. от делото/, приложена към отговора на ИМ, Д.Н.Х. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново
в периодите от 23.08.2016 г. до 24.08.2016 г., от 28.10.2016 г. до
21.11.2016 г., от 29.03.2018 г. до 30.03.2018 г., от 17.04.2018 г. до
20.04.2018 г., от 25.06.2018 г. до 26.06.2018 г., от 26.09.2018 г. до
28.09.2018 г., от 22.10.2018 г. до 24.10.2018 г., от 07.11.2018 г. до
08.11.2018 г., от 24.09.2019 г. до 26.09.2019 г., от 04.11.2019 г. до
08.11.2019 г. и от 12.11.2019 г. до 13.11.2019 г., като е настаняван в последователно в килии № 3, № 1, № 8, № 7, № 4 и № 7.
Арестът е в експлоатация от 1982 г. и според тогавашните изисквания килиите са
без външни прозорци. Осветлението се осигурява от луминисцентни лампи, а пряк
достъп до дневна светлина – от прозорците в арестния коридор, чрез отваряне на
плътните врати на килиите. Помещенията се
проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора.
Отоплението на килиите е чрез централно парно отопление през деня в делнични
дни и чрез климатици през нощта, почивни и празнични дни при отваряне на
плътните врати на килиите, тъй като отоплителните уреди са разположени в
арестния коридор. Всяка от килиите е с площ от 8 кв.м. и е оборудвана с по две
вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни
единични, с метални шини, здравината на които се проверява ежедневно. Масичката
и столчетата са закрепени към стената и пода, а шкафът е пластмасов с
чекмеджета за съхранение на лични вещи на задържаните. В спалните помещения няма
осигурен санитарен възел. Налице
е един общ санитарен възел и всички желаещи ползването му са извеждани покилийно, с цел
запазване сигурността в ареста. Достъп до вода и тоалет за всички задържани лица се осигурява денонощно.
Няма констатирани случаи „твърде дълго“ да не са извеждани желаещи тоалет.
Ползването на банята от задържаните, с възможност за къпане, се осъществява по
предварително изготвен график, най – малко два пъти седмично. Течаща топла вода
се осигурява с електрически бойлери. Хигиената в спалните помещения в ареста се поддържа от задържаните лица
ежедневно, под контрола на дежурния по арест, като задължително на всеки
задържан и лишен от свобода се предоставя възможност за измитане на килията и
измиване с дезинфекционен препарат. На ищеца е предостяван постелъчен инвентар – 1 бр.
калъфка, 2 бр. чаршафи и 2 бр. одеала. Постелъчното бельо се изпира и подменя
един път седмично. Подменят се дюшеци, които са негодни за употреба. Телефонните разговори се осъществяват в
мястото за престой на свеж въздух, или извън това време при спазване
изискванията на ЗИНЗС. На разговорите присъства постови служител, който
регистрира в специален дневник провежданите разговори и съблюдава вътрешния
ред. Срещите с ***се
провеждат на мястото за свиждане, като постови служител регистрира в съответния
дневник срещата и осъществява охраната при спазване изискванията на ЗИНЗС. Посочва се, че за периодите на пребиваване на
ищеца в ареста, като обвиняем и лишен от свобода, същият не е преглеждан поради
оплаквания от „сълзене в очите“.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, представени от ответника с писмо вх. № 1919/12.06.2020 г., представени с отговора на исковата молба, съгласно съдържащия
се в отговора опис и документите, представени от ответника с писмо вх. №
2107/24.06.2020 г.
В хода съдебното производство са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П.Й.Я. и свидетеля В.В.Е. ***.
Свидетелят П.Я. посочва, че
работи в арест Велико Търново от 7 години. Във връзка с работата си познава
ищеца. Размера на килията е
2,50 на 3 метра около 8 кв.м. В килията са четири легла на два етажа. Дюшеците
са на две години. На
задържаните се осъществява
достъп до санитарен възел. На ищеца също е осигуряван за времето на престоя му.
Задържаните уведомяват
за необходимостта от ползване на тоалетна, като чукат на вратата. Санитарният възел на етажа е един. Няма практика задържаните да ходят по
малка нужда в килиите. Има
случаи при почукване за тоалетна, задължаният да изчака 10-15 минути, когато има други задържани също ползват
тоалетната. Отваря
се само по една килия. Не може
едновременно две килии да се отварят. Къпането се извършва по график. В килията има луминесцентно осветление. В
килията няма прозорец. Светлина влиза като се отваря входната врата на килията или решетката над нея. По този начин се извършва и проветрението на килията. На задържаните се раздава постелъчен
инвентар всяка седмица. Постелъчният инвентар се
сменя по график, когато се извършва къпането. Всяка седмица на задържаните се дават по два чаршафа и една калъфка. Къпането се
отбелязва. Раздаването на този инвентар е след къпането. Постелъчният инвентар се кара във фирма „Свежест“ за пране. През
седмицата отоплението
се извършва чрез централно
парно, а събота и неделя с климатици. Има три климатика в коридора. Отварят се
вратите. При по-студено в коридора се пуска
калорифер. Хигиенизираното се осъществява от самите задържани лица, като им се предоставят метла лопата, парцал и дезинфектант.
Това става, когато те пожелаят. По принцип събота и
неделя ги подсещат да
почистят. Най-малко два пъти седмично могат да ползват банята. Ако надзирателите имат време, банята може да се ползва повече от два пъти седмично. Прегледа за здравословното състояние на задържаните се извършва, като
се записват в тетрадка и викат фелдшера в ареста. Има бълхи и
дървеници. Идват от фирма да пръскат всяка седмица. Разходките се осъществяват отгоре в една
по-голяма стая. Разходка на чист въздух се извършва в стаята, където има отворен прозорец. Пет-шест човека се
разхождат. Стаята е 5/4 метра.
Свидетелят В.Е. посочва, че работи в арест Велико Търново от 2017 г. и
познава ищеца във връзка с работата си. Размера на килиите в ареста е 8 кв.м. Санитарен възел
се ползва по всяко време, като задържаният уведомява с
почукване на вратата и отива надзирател. Тоалетната е обща. Ако тоялетната е заета, се налага 5 минути задържаният
да почака, тъй като може само
една килия да се отваря. Осветление в килията има. Това са луминесцентни лампи
и се отварят плътните врати и има допълнителни прозорци на вратите към
коридора. Има прозорци над вратата. Проветряването на килиите се осъществява чрез прозореца, който е над вратата и е постоянно отворен към коридора, а през деня се отваря и входната
врата на килията. Постелъчният инвентар на задържаните се
сменя всяка седмица. С постъпването задължително се раздава. Задържаните могат
да ползват баня два пъти седмично. Не може всеки ден. Има график, който се
спазва. Два пъти е задължително да се къпят и един път се сменят чаршафите.
Отоплението е с централно парно и с климатици. Те са монтирани в коридора. Има
три климатика. През деня вратите са постоянно отворени, а решетката стои
затворена. Прегледа на задържаните при здравословни проблеми се извършва от
медицинско лице. Вписва се в тетрадка кога, какво, какво му е дадено. Няма
спомен дали ищецът е имал нужда от лекарска помощ. Лицето само
трябва да каже, ако има здравословен проблем. Ако се налага, се вика Бърза помощ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда
установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ /по арг. от чл. 203, ал. 2 от АПК/.
Разпоредбата
на чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след отмяна на
административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му /чл. 204, ал.
1 и ал. 2 от АПК/, а в случаите на незаконосъобразни действия и/или
бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е
предявен искът /ал. 4 на чл. 204 от АПК/.
Искът
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно
чл. 205, ал. 1 от АПК. В конкретния случай ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ - София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС
е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби
„Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. Главната
дирекция е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на
ищеца Д.Х..
В
контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с
искова претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК
за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица от
следствения арест в гр. Велико Търново. Последните извършват правно
регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни
да спазват изискванията на този закон.
Исковата молба е предявена пред родово и
местно компетентния съд. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е
допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишението от свобода
и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е посочено, че
лишените от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е
разяснено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателността на иска
за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и
настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
В случая не се твърдят действия на
длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а единствено
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, които неблагоприятни условия са резултат от бездействието
на администрацията на следствения арест. За да бъде едно бездействие квалифицирано
като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено
неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за
фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице
от администрацията.
По твърдения на ищеца, неимуществените
вреди се изразяват в яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот,
унижение на човешкото му достойнство, причинени в резултат на неосигурена благоприятна среда
и условия за съхранение на физическото и психическото здраве, като нормална
жилищна площ в килията, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, в килиите нямало прозорци, липсвало естествено осветление
и проветрение, липса на отопление и климатизация,
липса на чисти чаршафи и
одеяла, лоша хигиена, тайна на разговорите.
По основателността
на отделните оплаквания на Д.Х. за неблагоприятните
условия, при които е бил поставен при престоя си в следствения арест в гр. Велико Търново:
Съдът намира за недоказано оплакването на ищеца за неосигуряване на
минимална жилищна площ. От посочената по-горе справка от мл. инспектор Д.П. при Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ - гр. Велико Търново и свидетелските показания е видно,
че килиите, в които е пребивавал Х. са с
площ от по 8 кв.м. и са с две „вишки“ с по две единични
легла, като са предназначени
за 4 човека. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС /Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в
сила от 7.02.2017 г./ минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. метра. Следва да се посочи, че
понятието за минимална жилищна площ не означава свободна, разполагаема площ,
както го разбира ищецът. Ищецът не сочи броят на задържаните лица, с които е
бил в съответната килия. Не са събрани доказателства относно настаняване на други лица в
съответната килия, в която е пребивавал ищеца и техния брой. Поради това е
недоказано твърдението в исковата молба, че килията не отговаряла на императивно определения с
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минимум от 4 кв. м. разполагаема жилищна площ за всеки
задържан.
Съдът намира за доказано твърдението на ищеца за липса на
санитарен възел и течаща вода в спалните помещения. Съгласно чл. 20, ал. 3 от
ППЗИНЗС /Доп. – ДВ, бр. 14 от 2017 г./, на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като
безпристрастни и взаимно кореспондиращи, а също от становището на ответника, и
справката от мл.
инспектор Д.П. при Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ - гр. Велико
Търново се установява, че в
килиите не е изграден самостоятелен санитарен възел, а задържаните лица имат
възможност да ползват общ такъв с осигурена течаща вода през цялото денонощие,
след сигнализиране на охранителния състав. От показанията на разпитаните свидетели Я. и Е. се установява, че има случаи, в които други арестанти ползват
тоалетната и се налага да се изчаква първо да приберат другите задържани.
Необходимостта от извеждането на арестантите във всеки отделен случай до
тоалетната и то само при обективна възможност за това, несъобразена с
физиологичните нужди на всеки арестант, вкл. и на ищеца безспорно нарушава
посоченото по-горе нормативно изискване.
При липсата на течаща вода в помещението основателно се явява и
оплакването на ищеца за невъзможност за поддържане на лична хигиена.
Основателно е и оплакването за липсата на
естествено проветрение и дневна светлина в килиите, в които Х. е пребивавал. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, в
приложимата редакция, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Според становището на
ответника, справката от мл. инспектор Д.П. при
Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - гр. Велико Търново и приложените схеми, а и от изслушаните
свидетелски показания се установява, че във всяка от килиите има
изкуствено осветление от луминесцентни тела, които светят денонощно. Естествена
светлина се осигурява чрез отвор над вратите на килиите и при възможност – чрез
отваряне на масивните врати на килиите, които са дублирани с решетка. Килиите
не разполагат със собствени прозорци, тъй като са разположени между два
коридора, а видно от представената схема на ареста, килиите, в които е пребивавал Х.
са разположени така, че да се осигурява приток на светлина от прозорците на
външния южен коридор, към който са вратите им. Съдът обаче не намира въпросното
разположение да осигурява естествено проветряване и приток на дневна светлина,
отговарящи на изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Освен
това, твърдения и доказателства за отварянето на плътните врати на килиите, в
които е пребивавал ищеца при престоя си в следствения арест липсват.
За неоснователно съдът намира оплакването
на ищеца, че наличното постоянно изкуствено
осветление в килията е дразнело очите му. Според Минималните стандарти за третиране
на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции
Недоказани са и оплакванията по отношение
на останалите хигиенни и битови условия – липса на чисти чаршафи и одеяла.
Същите се отричат от ответника, а и поначало продължителността на престоите на Х. /в повечето случаи от 1 до 4
дена/ изключва възможността
същият да е имал възможност да прецени периодите, на които се извършва смяна на
постелъчното бельо, прането на завивки и хигиенизирането на помещението,
предвид определената в чл. 151 от ЗИНЗС периодичност на тези дейности.
По същия начин стои въпросът и с
разположението на инсталацията на парното отопление в ареста в гр. Велико
Търново. Някои от престоите на Х. в този арест са били в летен период, което не предполага използването на отоплителни
уреди, съответно липсата на отопление не би могла да се възприема като поставяне
в неблагоприятните условия. Що се отнася до престоят му през зимни периоди, както се установи от свидетелските
показания, през зимния период е било осигурено отопление – централно от
сградата на ОД на МВР - Велико Търново - през
работните дни и климатици – през
почивните дни /събота и неделя/.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че
хигиената в помещенията е крайно занижена. Според становището на ответника, а и
от показанията на свидетелите, се установява, че хигиената в спалните и общите
помещения в ареста се поддържа от задържаните лица по график, както и по тяхно
желание, като за целта са им били осигурявани почистващи препарати. Поради това
и хигиената в килията на Х. е била такава, каквато
същият е счел за необходимо да поддържа.
Що се отнася до оплакванията относно неосигурена
възможност за провеждане на телефонни разговори, включително и с ***окат, както
и при посещенията на защитника, без същите да бъдат слушани от страна на
надзираващия служител в ареста, съдът намира, че същите останаха недоказани в
хода на съдебното производство. Липсват доказателства провеждал ли е телефонни разговори и
срещи с ***ищеца по време на пребиваването си в ареста в гр. Велико Търново. Липсват и доказателства
Х. да е желал провеждането на телефонни
разговори и такива да са му били отказани, или относно неосигурена възможност за провеждане на телефонни разговори,
включително и с ***окат, както и при посещенията на защитника, без същите да
бъдат слушани от страна на надзираващия служител в ареста. Няма и депозирани
писмени оплаквания от негова страна през целия период на престой в ареста за неосигурена
възможност за провеждане на телефонни разговори, включително и с ***окат, както
и при посещенията на защитника, без същите да бъдат слушани от страна на
надзираващия служител в ареста.
С оглед на изложеното съдът приема за
доказани като факти липсата на
санитарен възел и течаща вода, на
естествено проветрение и дневна светлина в килиите на ареста в гр. Велико
Търново, в които Д.Н.Х. е пребивавал в периодите
от 23.08.2016 г. до 24.08.2016 г., от 28.10.2016 г. до 21.11.2016 г., от
29.03.2018 г. до 30.03.2018 г., от 17.04.2018 г. до 20.04.2018 г., от
25.06.2018 г. до 26.06.2018 г., от 26.09.2018 г. до 28.09.2018 г., от
22.10.2018 г. до 24.10.2018 г., от 07.11.2018 г. до 08.11.2018 г., от
24.09.2019 г. до 26.09.2019 г., от 04.11.2019 г. до 08.11.2019 г. и от
12.11.2019 г. до 13.11.2019 г. /в килии № 3, № 1, № 8, № 7, № 4 и № 7/. Съдът намира за
неоснователни всички останали оплаквания на ищеца относно битовите и санитарно-хигиенни условия, при
които същият е бил поставен при пребиваването му в ареста през посочените
по-горе периоди.
При така установеното от фактическа страна
съдът намира, че някои от битовите и санитарно-хигиенните условия, при които Д.Х. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново в
посочените по-горе периоди, накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и респ. от страна на администрацията на ГД
„Изпълнение на наказанията” е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл.
43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени хигиенни и битови
стандарти от гледна точка на липсата на санитарен възел и течаща вода в
спалните помещения, както и за липсата на пряка дневна светлина и естествено проветрение, са обстоятелства, които в своята
съвкупност, неминуемо водят до потискане и неблагоприятно засягане на
личността. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно
увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на ищеца, което би
могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил поставен
при престоя му в ареста в гр. Велико Търново. В контекста
на съдебната практика на ЕСПЧ обаче, изложеното по-горе от фактическа страна не
може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на
човешкото достойнство и до психически болки и страдания. В този смисъл е и
коментираната по-горе разпоредба на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или на мярката
„задържане под стража”, изразяващи се в липса на осветление, проветряване,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
За ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват
обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с
изискванията и европейските стандарти за условията в арестите. Необходимо и
достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди - неблагоприятно засягане
на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага,
неимуществени субективни права и основни ценности, което засягане следва
закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна
дейност.
Липсата на ресурси или други структурни
проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на
държавата, тъй като задължение на същата е да организира своята пенитенциарна
система по начин, който не води до поставянето на лишените от свобода в
унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от финансовите или
логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н. и други
срещу България“/. Отделно от това, разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС по
императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при
съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ и
чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора. Понятието „справедливост“ е морално - етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта
на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, по начин че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В случая, от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция -
времето, през което ищецът е пребивавал в следствения арест в гр. Велико Търново /41 дни/.
От друга страна се вземат предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания – липсват данни за конкретно физическо или
психическо увреждане на здравето, не се твърди, че в килиите е имало други
хора, не се твърди, че ищецът не е бил извеждан своевременно до тоалетна и
баня, признава се постоянното наличие на изкуствено осветление при недостатъчна
дневна светлина. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС,
съдът приема, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на
ищеца, възлиза на 492,00 лева. За тази си преценка съдът
съобрази и практиката на Европейския съд по правата на човека и тази на
националните съдилища. ЕСПЧ при спазване на същите принципи за справедливост
многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите
в Република България, които до голяма степен съвпадат и с условията в ареста в
гр. Велико Търново. Така например в пилотното решение Н. и други срещу България
на г-н Н. е присъдено обезщетение от 6 750 евро /13 230 лв./ за
период от 3 години и 10 дни или 11,97 лв.
на ден. При така изложеното и доколкото размерът на претендираното от ищеца
обезщетение за причинените му неимуществени вреди съвпада с този, определен от
съда, следва искът да бъде уважен изцяло.
Основателна е и претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва, считано от 13.11.2019 г. /датата на прекратяване на бездействието/ до
окончателното изплащане на сумата. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент
на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е
моментът на преустановяването им. Следователно законна лихва следва да бъде
присъдена от датата, на която незаконните действия и бездействия са били
преустановени - 13.11.2019
г., когато Х. е преместен в Затвора в гр.Ловеч, до
датата на окончателното изплащане на сумата.
На ищеца не
следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски по делото, тъй като такива не
са поискани. С определение от 26.02.2020 г. на Административен
съд – Велико Търново му е предоставена правна помощ във вид на процесуално
представителство по делото и е освободен от внасяне на държавна такса.
Предвид
нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на
правосъдието да бъде осъдена да заплати в полза на
органа на съдбата власт Административен съд Велико Търново разноски за държавна
такса в размер на 10,00 лв.
Водим от горните съображения и на основание
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
министъра на правосъдието, с адрес гр.София, ул. „Ген.
Николай Столетов“ № 21, да заплати на Д.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 492,00 лв. (четиристотин деветдесет и два лева),
ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г. (датата, на която незаконните бездействия са
били преустановени), до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност,
изразяваща се в неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия
(наличие на санитарен възел и
топла вода, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина) при престоя на Д.Х. в следствения
арест в гр. Велико Търново, в периодите от 23.08.2016 г. до
24.08.2016 г., от 28.10.2016 г. до 21.11.2016 г., от 29.03.2018 г. до
30.03.2018 г., от 17.04.2018 г. до 20.04.2018 г., от 25.06.2018 г. до
26.06.2018 г., от 26.09.2018 г. до 28.09.2018 г., от 22.10.2018 г. до
24.10.2018 г., от 07.11.2018 г. до 08.11.2018 г., от 24.09.2019 г. до
26.09.2019 г., от 04.11.2019 г. до 08.11.2019 г. и от 12.11.2019 г. до
13.11.2019 г.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, с адрес гр.София, ул. „Ген. Николай Столетов“ № 21
да заплати в полза на органа на съдебната власт Административен съд - Велико Търново, разноски по делото за държавна такса в
размер на 10,00 лв. (десет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Велико Търново, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: