Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 05.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 22 януари…..…………………….…………………
през две хиляди и двадесета година……..……………….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова……….…………………………….гр.дело 116 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищцата Е.Д.Т. твърди, че на 14.03.2016г. с постановление
докладвано по реда на чл.219, ал.1 от НПК издадено от районен прокурор В.Р. ***
била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 309, ал.1,
предложение първо, вр. с чл. 26, ал 1 от НК и й е наложена мярка за
неотклонение „подписка“. Постановлението и е предявено на 24.03.2016г. С
постановление от 28.03.2016г. в РС Берковица било
внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК. Било образувано АНД
92/2016г. по описа на РС - Берковица. В насроченото открито съдебно заседание
обвинението е поддържано от РП Берковица.
На 16.06.2016г. е постановено Решение, с което
Е.Т. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Решението
не е протестирано и е влязо в сила на 01.07.2016г.
Твърди, че в резултат на
незаконосъобразното обвинение за нея настъпили значителни неимуществени вреди
- емоционалното и психичното й състояние
се влошило; накърнено било доброто й име
като счетоводител и професионалист; здравето й се увредило сериозно вследствие
на изживения стрес, притеснения и
несигурност. Открит е възел на
щитовидната и жлеза, кисти на яйчника, страда от синдром на раздразненото черво
без диария. Налагат се чести и неприятни посещения при лекари, продължително и
тягостно лечение. Станала неспокойна, недоверчива, нервна, раздразнителна,
изпитваща несигурност. Имайки съзнанието на изряден гражданин и изпълнителен
служител, повдигнатото обвинение е шокиращо за нея и я кара да се изолира, да
се съмнява, нарушава съня й, здравето й, отношенията й с околните. Същевременно
изпитва срам и унижение; чула злословене по свой адрес и търпяла враждебност и недоверие. Наложило й
се да се премести в София и да си потърси друга работа.
От всичко това обосновава претенцията
си за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнатото й обвинение и моли съда, да постанови решение, с което осъди
Прокуратурата на Р.България да й заплати, както следва : сумата от 10 000 лева
за претърпените от нея страдания от обвинение в престъпление, наказателното
производство по което е приключило с Решение по АНД №92 на РС Берковица от
16.06. 2016г. с което е призната за НЕВИНОВНА по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено
престъпление по чл. 309, ал.1, предложение първо във вр. с чл. 26,ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
Решението - 01.07.2016г. до деня на
завеждане на настоящата искова молба, както и законната лихва от деня на
завеждане на иска до окончателното й
изплащане. Претендира и заплащане на направените в настоящото
производство разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответната Прокуратура на Р.България представя отговор чрез
прокурор от РП Берковица съгласно правомощията по чл.136, ал.3 ЗСВ. Взема
становище за неоснователност на предявения иск.
Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди намира за
силно завишена. Намира за неподкрепени с доказателства твърденията на ищцата за
претърпените вреди, техният размер и връзката им с обвинението. Прави
възражение за съпричиняване по смисъла на чл.5, ал.2, от ЗОДОВ. Прави
възражение и за прекомерност на искането за присъждане на разноски, тъй като
част от тези разноски представляват заплатен адвокатски хонорар. Делото по
ЗОДОВ не се отличава с правна сложност, поради което, ако съдът присъди
адвокатски хонорар, същият не следва да надвишава определения минимум по
наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Моли с решението си
съдът да отхвърли предявения иск.
В
хода на съдебното дирене са представени писмени доказателства, приложено е АНД
92/2016 година, ведно с приложеното към него ДП; събрани са и гласни
доказателства. По искане на ищцата са изслушани заключения на две вещи лица по
назначена съдебно – медицинска експертиза. От тях се установи следната
фактическа обстановка :
С
постановление от 12.04.2015 година е образувано на ДП срещу Е.Т. за
престъпление по чл.309, ал.1 НК, извършено в условията на продължавано
престъпление. С постановление от 14.03.2016 година ищцата е привлечена като
обвиняем и е взета мярка за неотклонение. С постановление от 28.03.2016 година
е внесено в съда предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл.78а НК. С решение от 16.06.2016
година съдът е оправдал Т.. Решението не е протестирано и е влязло в законна
сила.
Т. била
служител в счетоводна къща „Престиж” и в това си качество създала неистински
документи. За да я оправдае, съдът приел, че документите не са използвани от Т.,
т.е. деянието не е довършено. Според показанията на разпитания св.Цветков,
посочен от ищцата, Управителят на счетоводната къща бил подведен под
отговорност за други некоректни спрямо клиентите случаи. Т. и нейна колежка
започнали работа самостоятелно. Именно тогава се появило и обвинението срещу
нея. Според Цветков, а и според св.Иванов, в работата си Т. станала разсеяна,
започнала да допуска грешки, поради което притеснения в клиентите й „дали това
не се повтаря проблема”, „дали това не е последствие от предишния й
работодател”. Т. преустановила дейността си и на 05.06.2017 година започнала
работа в град София.
От
заключенията на вещите лица не се установи здравословното състояние на Т. да се
е влошило в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение, респ. от преживения
от нея стрес и напрежение. В исковата си молба е посочила, че като резултат на
изпитаното от нея напрежение получила синдром на раздразненото дебело черво,
киста на яйчника и увредена щитовидна жлеза. Вещите лица констатират, че по
първото посочено заболяване липсва медицинска документация. Киста на яйчника е
констатирана през 2014 година, а при контролен преглед през 2016 година – не. Според
вещото лице се касае за нормална поява за жена във фертилна възраст, още повече,
че е диагностицирана много преди повдигнатото й обвинение. По отношение на
щитовидната жлеза – констатиран е възел още през 2013 година. Самата Т. изрично
е заявила пред прегледалите я лекари, че не е провеждала лечение, включително и
медикаментозно. Според вещите лица т.нар. възли в щитовидната жлеза нямат
отношение към самата функция на жлезата и не се повлияват от евентуално
стресови или психични натоварвания.
Така
възприетите от съда факти обосновават извод за основателност на предявения иск
по чл.2 ЗОДОВ, макар и не в пълния му размер.
Общ
принцип в правото е, че всеки дължи обезвреда на причинените виновно щети.
Общият случай на деликтна отговорност е регламентиран в ЗЗД, а за вреди,
причинени от актове и действия на държавната администрация, в т.ч. и на правораздавателните
такива – от ЗОДОВ. На обезщетение подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение в конкретния случай.
Незаконността на обвинението в случая се установява от факта на влязлото в сила
решение за оправдаване на ищцата. Държавата, в лицето на прокуратурата, е упражнила
наказателна репресия срещу Е.Т., без да са налице достатъчно доказателства за
обвиняването й в извършване на престъпление. В резултат на последната е било
повдигнато обвинение, взета й е мярка за неотклонение и е третирана като
обвиняема в продължение на три месеца и половина. Това състояние е дало
отражение с негативни последици както върху личността на самата ищца, върху
достойнството й, така и върху името, с което се ползва в обществото; върху
семейния й и професионален живот. Всичко това причинило на Т. тревоги и
страдания. Съдът отчита това, като пряка последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Съдът не
приема, че ищцата се установила да живее и работи в град София и този факт й
причинил неудобства като пряка последица от повдигнатото обвинение.
Заминаването й в град София е около година след като била окончателно
оневинена.
Съдът не
приема за установено и твърдението, че в резултат на обвинението здравословното
състояние на Т. се влошило. Тези твърдения бяха категорично опровергани от заключенията
на вещите лица, които съдът изцяло възприема като компетентно и безпристрастно
изготвени.
Не на
последно място според показанията на разпитаните свидетели, последните изпитали
колебание да продължат работата си с нея не поради факта, че по отношение на
нея има повдигнато обвинение, а поради разсеяността и несправянето й с
възложените й задачи. Последните имали притеснения, че поведението й е резултат
на развили се по – рано събития от подобен характер с бившия й работодател.
Съдебната
практика приема, че когато е налице повдигнато обвинение и след това
оправдаване безспорно са налице основания, които ангажират отговорността на
държавата по ЗОДОВ, тъй като е нормално при това положение човек да изпитва
смут, да се притеснява, да е стресиран и да изпитва негативни емоции. По – високата степен на изживяване на тези
негативни емоции ще подлежи на доказване и ще обуслови и по – висок размер на
обезщетение. В конкретния случай по разбиране на съда в производството не се
доказаха вреди, в по – висок размер от приетото за нормално в такава ситуация.
Изложените
по – горе обстоятелства обуславят наличието на неимуществени вреди за ищцата
като пряка последица от обвинението. При определяне размера на обезщетението за
тях съдът съобразява обществения критерий за справедливост като отчита
характера и степента на увреждане; начина и обстоятелствата, при които е
получено; последиците, продължителността, степен на интензитет, възраст,
обществено и социално положение. Преценявайки тези фактори, съдът отчита, че
ищцата е имала качеството обвиняем за съвсем кратък период от време и по
отношение на нея е била взета най – леката мярка за неотклонение – подписка. Обвинението
не е за тежко умишлено престъпление. Отчитайки тези увреждания по критериите,
изброени по – горе, съдът определя като справедливо обезщетение от 1 700.00
лева.
Изложеното
по – горе мотивира съда да приеме, че предявения иск за обезщетение по чл.2, ал.1,
т.2 ЗОДОВ е основателен до посочения размер. При този изход на делото, ищцата
има право и на разноски, направени в настоящото производство съразмерно на
уважената част от иска. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като по делото липсват
доказателства за извършено такова. Претендирани са само разноски за изготвените
две експертизи.
При
такъв разбор на доказателствата , съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на Е.Д.Т. с ЕГН **********,***
сумата от 1700.00 (хиляда и
седемстотин) лева, представляваща обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 309, ал.1, предложение първо, вр. с чл. 26, ал 1
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2016 година
до окончателното й изплащане, както и сумата от 110.00 лева – разноски в настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважената част до предявената от 10 000.00 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: